Р Е Ш Е Н И Е № 52 С. 16.03.2012г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в открито заседание на четиринадесети февруари през две хиляди и дванадесета година в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ :ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ИВАНОВА ИЛИЯНА ПАПАЗОВА при участието на секретаря Анжела Богданова като изслуша докладваното от съдия П. гр.д.№ 762 по описа за 2011г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното : Производството е с правно основание чл.290 от ГПК. Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от Министерство на външните работи [населено място],представлявано от министър М.,чрез процесуалния представител – юрисконсулт П. против въззивно решение от 9.02.2011г. по в.гр.д. № 9125/2010г.на Софийски градски съд,с което е потвърдено решение от 25.05.2010г. по гр.д.№ 6699 по описа за 2010г. на Районен съд София като са уважени предявените искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1, 2 и 3 от КТ. Искането е за отмяна на постановения въззивен акт и решаване на въпроса по същество с отхвърляне на предявените искове.Претендира направените разноски. С определение № 1220 от 14.11.2011г.ВКС е допуснал касационно обжалване на основание чл.280 т.3 от ГПК по поставения въпрос - дали сключването на трудов договор със служител в дипломатическа служба за изпълнение на трудови функции при задграничен мандат /което е винаги за даден срок/ представлява специална хипотеза,дерогираща общите норми на чл.68 от КТ. В съдебно заседание страните не се явяват.Ответната страна се представлява от процесуален представител,който оспорва подадената жалба и желае въззивния акт да бъде потвърден.Представя писмени бележки. Претендира направените разноски за касационната инстанция. Върховен касационен съд,състав на ІІІ г.о.,след като обсъди направеното искане и доказателствата по делото, намира по поставения въпрос следното : Въпросите за възникването,изменението и прекратяването на правоотношенията със служителите в дипломатическата служба са уредени в Закона за дипломатическата служба /З./ - съгласно чл.1 т.2 от същия. Съгласно чл.4 – служителите в дипломатическата служба са три категории : 1.дипломатически служители, които са държавни служители с дипломатически ранг, 2. държавни служители без дипломатически ранг и 3. работници и служители по трудово правоотношение.За да осъществява дейността си на дипломатическа служба в чужбина – всеки един от тези служители получава задгранично назначение и се командирова дългосрочно при условия и ред, определени в З./чл.61 ал.1/.Съгласно следващата алинея – задграничното назначение е „преназначаване с негово писмено съгласие за определен срок на друга длъжност от единното длъжностно разписание,определена за дългосрочно командироване”. Задграничният мандат/срокът,за който служител в дипломатическа служба може да бъде командирован/ е 4 години, с възможност за продължаване – по изключение – за една година /чл.62/.За да започне служителя да осъществява дейността си освен получаването на задгранично назначение, следва да разполага и с издадена от министъра на външните работи заповед за дългосрочно командироване /чл.65/.Съответно - дългосрочната командировка на служител се прекратява окончателно от министъра, при изтичане на задграничния мандат /чл.68/. Така цитираните норми сочат,че – относно започването, осъществяването и прекратяването на изпълнението на трудовите функции за служител в дипломатическа служба при задграничен мандат – са приложими нормите на Закона за дипломатическата служба.Наличието на специална уредба,дерогира прилагането на общата – по КТ и Закона за държания служител,за които е предвидено да се прилагат само за неуредените в Закона за дипломатическата служба въпроси /чл.5/. Имайки пред вид така дадения отговор на поставения въпрос, настоящият съдебен състав намира подадената касационна жалба за основателна. По делото не е имало спор по фактите. Ищцата е от третата от гореизброените категории - служители в дипломатическа служба – тези по трудово правоотношение. Трудовото й правоотношение е възникнало въз основа на сключен срочен договор с министъра на външните работи от 19.09.05г.със срок до 30.09.06г. на длъжност ”технически сътрудник” в дирекция ”НАТО и международна сигурност”,отдел„Задгранични представителства”, сектор”В”.С допълни-елни споразумения е променян срока на договора – съответно до 30.09.07г.и 30.09.08г., като изрично е отбелязано,че той е до посочената дата, но „не по-дълъг от срока на задграничния мандат по чл.62 от Закона за дипломатическата служба”.Със заповед № К-1366 от 19.09.05г.на министъра е командирована - въз основа на нейна молба – в дипломатичес-кото представителство на Република България в Гърция за изпълнение на функциите „готвач” за периода 30.09.05г.-30.09.06г.С последващи заповеди /от 10.05.06г., от 2.04.07г.и от 1.08.08г./ е удължен срока за командироване съответно до 30.09.07г., до 30.09.08г. и до 29.09.010г.Със заповед № К-60 от 19.01.2010г.на министъра на външните работи й е прекратена командировката,а с процесната заповед № Т-1446 от 19.01.10г.е прекратено трудовото правоотношение на ищцата, на основание чл.325 ал.1 т.3 от КТ/поради изтичане на уговорения срок/. При тези данни – въззивния съд е възприел довода на ищцовата страна,че процесния трудов договор не може да се прекрати на посоченото основание п чл.325 т.3 от КТ,защото по силата на правилото на чл.68 ал.5 от КТ в случая сключеният срочен договор се е превърнал в безсрочен поради липса на основание по чл.68 ал.3 и ал.4 от КТ.Изрично е посочил,че Законът за дипломатическата служба не дерогира общите норми на чл.68 от КТ. Настоящият съдебен състав – с оглед дадения отговор на поставения въпрос във връзка,с който е допуснато касационно обжалване - не споделя тези изводи. В случая - съобразно изричната възможност,предвидена в разпоредбата на чл.61 ал.2 от Закона за дипломатическата служба - страните изрично са постигнали съгласие – ищцата да изпълнява длъжност, предвидена в единното длъжностно разписание,определена за дългосрочно командироване,като това изпълнение е за определен срок. С изтичането на срока на задграничния мандат – е прекратена дългосрочната командировка на служителя.В тази хипотеза - правомощие на министъра на външните работи е да прекрати и трудовото правоотношение поради изтичането на неговия срок,на основание чл.325 ал.1 т.3 от КТ.Изложеното налага отмяна на въззивният акт и решаване на въпроса по същество - с отхвърляне на предявените искове/отхвърлянето на иска по чл.344 ал.1 т.1 от КТ обусловя отхвърлянето и на исковете по т.2 и т.3/. С оглед направеното искане – в полза на касатора следва да бъдат присъдени установените като реално направени разноски,които в случая възлизат на 30лв.-държавна такса пред ВКС. С оглед на горното, Върховен касационен съд,състав на Трето гражданско отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ въззивно решение от 9.02.2011г. по в.гр.д. № 9125/2010г.на Софийски градски съд И ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВИ : ОТХВЪРЛЯ предявените от А. С. Р. ЕГН [ЕГН] от@@14@[жк]бл.96 вх.”Б”ет.4 ап.10 против Министерство на външните работи [населено място],представлявано от министъра на външните работи, със седалище и адрес:гр.С. [улица] искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1,2 и 3 от КТ за признаване за незаконно уволнението на А. С. Р. и отмяна на заповед № Т-1446 от 19.01.10г.за прекратяване на трудовото й правоотношение на основание чл.325 ал.1 т.3 от КТ,за възстановяване на заеманата длъжност ”технически сътрудник” и за присъждане на обезщетение за оставане без работа,на основание чл.225 ал.1 от КТ в размер на 924.63лв.за периода 1.02.10г.-10.05.10г., ведно със законната лихва,считано от 11.02.10г.като НЕОСНОВАТЕЛНИ. ОСЪЖДА А. С. Р. ЕГН [ЕГН] от@@18@[жк]бл.96 вх.”Б”ет.4 ап.10 да заплати на Министерство на външните работи [населено място] сумата от 30лв./тридесет лева/,направени по делото разноски. РЕШЕНИЕТО е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :1.