Ключови фрази


2
определение по.гр.д.№ 4761 от 2021 г. на ВКС на РБ, ГК, първо отделение
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е




№ 68

София, 24.02. 2022 г.


В ИМЕТО НА НАРОДА



Върховният касационен съд на Република България, първо отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на девети февруари две хиляди двадесет и втора година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА ЧЛЕНОВЕ: Т ЕОДОРА ГРОЗДЕВА
МИЛЕНА ДАСКАЛОВА

като изслуша докладваното от съдия Т.Гроздева гр.д.№ 4761 по описа за 2021 г. приема следното:


Производството е по реда на чл.288 във връзка с чл.280 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на А. И. А. срещу решение № 260166 от 03.08.2021 г. по в.гр.д.№ 185 от 2021 г. на Кюстендилския окръжен съд, гражданска колегия, с което е потвърдено решение № 260124 от 23.02.2021 г. по гр.д.№ 1872 от 2020 г. на Кюстендилския районен съд, гражданска колегия, първи състав за отхвърляне на предявения от А. И. А. срещу П. И. А. и Й. А. А. иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК за признаване правото на собственост на А. И. А. върху 1/2 ид.ч. от УПИ X.-.... по плана на [населено място], общ.К., одобрен със заповед № 1606 от 16.04.1962 г., ведно с построените в имота двуетажна масивна жилищна сграда, стопанска постройка и навес, находящи се в [населено място], общ К., [улица].
В касационната жалба се твърди, че решението на Кюстендилския окръжен съд е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост- основания за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 ГПК.
Като основания за допускане на касационното обжалване касаторите по същество сочат чл.280, ал.2, предл.3 ГПК в хипотезата на очевидна неправилност на решението и чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Твърди се, че от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото по смисъла на горепосочената разпоредба би било произнасянето на ВКС по следните въпроси:
1. При наследствен имот, когато един от сънаследниците владее имота заедно със съпруга/съпругата си, последният/последната владелец ли е или е само държател на идеалните части на останалите сънаследници ?
2. По отношение на съпруга/съпругата на сънаследника презумпцията по чл.69 ЗС прилага ли се на общо основание или е изключена ?
3. Владелци или държатели са сънаследникът и членовете на семейството му в случаите, когато са допуснати в наследствения имот с уговорка за ползване и за последващо прехвърляне на собствеността ?
Освен това, според касатора, очевидно неправилни по смисъла на чл.280, ал.2, предл.3 ГПК са изводите на съда относно действията, с които може да бъде променено намерението на сънаследник /съсобственик/ да владение, а не само да държи имота, за начините на демонстриране на промяната на това намерение и за приложението на презумпцията на чл.69 ЗС.
В писмен отговор от 22.11.2021 г. ответниците по жалбата П. И. А. и Й. А. Алексанрова оспорват същата. Молят решението на Кюстендилския окръжен съд да не бъде допускано до касационно обжалване и да им се присъдят направените по делото пред ВКС разноски.
Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, състав на първо гражданско отделение по допустимостта на жалбата и наличието на основания за допускане на касационното обжалване счита следното: Касационната жалба е допустима: подадена е от легитимирано лице /ищца по делото/, в срока по чл.283 ГПК и срещу решение на въззивен съд по иск за собственост на недвижим имот, което съгласно чл.280, ал.3, т.1 ГПК подлежи на касационно обжалване при условията на чл.280, ал.1 и 2 ГПК, независимо от цената на иска.
За да постанови решението си за потвърждаване на първоинстанционното решение за отхвърляне на предявяния установителен иск за собственост, въззивният съд е приел, че не се спори между страните и от представените по делото писмени доказателства /нотариален акт № .... от 1968 г. и нотариален акт № .... от 1992 г./ се установява, че процесният имот е бил собственост на родителите на ищцата А. И. А. и ответника П. И. А.- баща им И. А. К. и майка им Надежда П. К.. След тяхната смърт, съответно на 13.08.1999 г. и 20.02.2002 г., имотът е наследен при равни квоти от единствените им наследници: тяхната дъщеря и ищца по делото А. А. и техния син и ответник по делото П. А..
Счел е обаче за основателно направеното от ответниците възражение за придобиване по давност на притежаваната от ищцата 1/2 ид.ч. от имота поради следното: От показанията на разпитаните по делото свидетели се установявало, че наследникът П. И. А. и съпругата му Й. А. А. винаги /още приживе на наследодателите/ са живели и към настоящия момент продължават да живеят и да ползват процесния имот. Съобразно съдебната практика съдът е приел, че П. А. е бил владелец на своята идеална част от имота и държател на идеалните части на другата наследница- ищцата по делото А. А., но няма пречка да промени намерението си и да започне да владее и чуждата вещ като своя. В този случай владеещият сънаследник следва да докаже, както че ползва имота, така и че е променил намерението си и владее частите на другите съсобственици /сънаследници/ по явен и несъмнен начин като свой и с фактическите си действия отрича правата им върху имота. Съдът е приел, че по конкретното дело тези предпоставки били доказани. Правилен бил изводът на първоинстанционния съд, след анализ на гласните доказателства, че след смъртта на родителите си П. А. е установил владение за себе си, като е променил намерението си за държане и е започнал да владее и частта на сестра си А. А.. От показанията на свидетеля К. А. се установявало, че след смъртта на родителите П. А. е останал в имота и е извършил фактически действия, с които е демонстрирал владелческите си намерения- направил е помещение за гости на втория етаж на къщата, сменил е вратите и прозорците на същата, съборил е построените в имота обор и сеновал, направил навес за колата си, като за посочените действия не е търсил съгласието на ищцата. От своя страна ищцата не е имала ключ за входната врата на жилищната сграда. С тези действия ответникът е отричал правата на ищцата, а думите „Съди ме, аз каквото искам, това ще правя“, отправени от ответника към съпруга на ищцата, били явна демонстрация на това, че счита имота за свой. Свидетелите Н. К. и Д. Н., които били съседи на имота и имали непосредствени впечатления, също сочели, че след смъртта на родителите ищцата рядко е посещавала имота, като в началото е идвала по празници, а от десетина- петнадесет години не е идвала, поради влошените им отношения. От показанията на всички свидетели безспорно се доказвало, че с посочените действия ясно и категорично ответниците са манифестирали спрямо всички, в това число и спрямо ищцата, намерението си да своят имота, като това е започнало още от 2002 г. след смъртта на Н. К. и е продължило до предявяване на исковата молба през 2020 г.
С оглед тези мотиви на съда в обжалваното решение касационното обжалване на същото следва да бъде допуснато на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК /поради противоречие с практиката на ВКС, например Тълкувателно решение № 1 от 06.08.2012 г. по тълк.д.№ 1 от 2012 г. на ОСГК на ВКС, решение № 1138 от 11.11.2008 г. по гр.д.№ 4872 от 2007 г. на ВКС, ГК, II г.о., решение № 196 от 18.03.2019 г. по гр.д.№ 137 от 2018 г. на ВКС, ГК, I г.о., решение № 270 от 20.05.2010 г. по гр.д.№ 1162 от 2009 г. на ВКС, ГК, II г.о., решение № 635 от 25.10.2010 г. по гр.д.№ 1405 от 2009 г. на ВКС, ГК, I г.о., решение № 110 от 20.03.2012 г. по гр.д.№ 870 от 2011 г. на ВКС, ГК, II г.о. и др./ по поставените от касаторката и доуточнени от съда правни въпроси: Прилага ли се презумпцията на чл.69 ЗС при владение на наследствен имот от наследник и от членовете на неговото семейство и ако не- с какви действия и по какъв начин ползващият имота наследник следва да демонстрира пред останалите наследници намерението си да започне да свои целия сънаследствен имот ?
Воден от горното, Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, състав на първо отделение


О П Р Е Д Е Л И :

ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 260166 от 03.08.2021 г. по в.гр.д.№ 185 от 2021 г. на Кюстендилския окръжен съд, гражданска колегия.
ДАВА едноседмичен срок на касаторката да внесе по сметка на ВКС държавна такса за разглеждане на жалбата й в размер на 50 лв. /петдесет лева/.
УКАЗВА на същата, че в случай на невнасяне на таксата в срок касационната жалба ще бъде върната, а образуваното по нея дело на ВКС- прекратено.
След изтичане на срока делото да се докладва на Председателя на отделението за насрочването му за разглеждане в открито съдебно заседание или евентуално- на докладчика за прекратяване.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.




ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.