1 Р Е Ш Е Н И Е № 129 гр. София, 29.11.2012 година В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в открито съдебно заседание на двадесет и пети септември през две хиляди и дванадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА при участието на секретаря София Симеонова, като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева т. дело № 346 по описа за 2011г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на на ищцата Мария Д. К. от [населено място], [община] чрез процесуален представител адв. Г. М. Н. срещу решение № 229 от 22.12.2010г. по в. т. дело № 522/2010г. на Варненски апелативен съд, търговско отделение, с което е потвърдено решение № 303 от 24.06.2010г. по т. дело № 695/2010г. на Варненски окръжен съд в частта, с която е отхвърлен предявеният от Мария Д. К. иск против ЗК [фирма], [населено място] за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на ПТП с дата 14.04.2007г., предизвикано от З. А. Д. при управление на л. а. „Опел А.” с ДК [рег.номер на МПС] , със застрахована гражданска отговорност при ответника, за разликата от 19 000 лв. до предявения размер от 45 000 лв. Касаторът прави оплакване за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Релевира доводи за неправилно и едностранчиво тълкуване на разпоредбите на чл. 223 и чл. 226 КЗ и чл. 300 ГПК и поддържа становище, че влязлата в сила присъда е задължителна за гражданския съд относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца, но не и по отношение на размера на присъденото от наказателния съд обезщетение. Касаторът излага становище, че размерът на дължимото застрахователно обезщетение трябва да се определи съобразно договора, а не по справедливост съгласно чл. 52 ЗЗД. Направено е и евентуално оплакване, че при определяне на размера на обезщетението не е съблюдаван и принципа на справедливост, визиран по чл. 52 ЗЗД. Касаторът моли въззивното решение да бъде отменено, ответникът да бъде осъден да заплати обезщетение за три телесни повреди в размер 45 000 лв. със законната лихва от увреждането – 14.04.2007г. до окончателното плащане и направените разноски за всички съдебни производства. Ответникът ЗК [фирма], [населено място] оспорва касационната жалба. С определение № 41 от 31.01.2012г. въззивното решение е допуснато до касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по материалноправния въпрос относно ограничаване обема на отговорността на застрахователя на гражданската отговорност до размера на присъденото обезщетение в наказателния процес по уважен граждански иск срещу делинквента. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като обсъди изложените доводи във връзка с инвокираните касационни основания и данните по делото и като извърши проверка на правилността на въззивното решение, на основание чл. 290, ал. 2 ГПК приема следното: Въззивният съд е приел, че присъдата, постановена по НОХД № 4372/2008г., изменена с решение № 104/13.04.2009г. на В. по ВНОХД № 14/2009г. съгласно чл. 300 ГПК е задължителна за гражданския съд, разглеждащ гражданските последици от деликта относно извършването на деянието, неговата противоправност и виновността на дееца, поради което е направил извод за наличие на елементите от фактическия състав за пораждане на деликтната отговорност на З. А. Д. по смисъла на чл. 45 ЗЗД. Изложени са съображения, че поради функционалната обусловеност на отговорността на застрахователя от тази на прекия причинител на вредата съгласно разпоредбата на чл. 223, ал. 1 и ал. 2 КЗ и с оглед обстоятелството, че отговорността на застрахования /делинквента/ е определена със сила на пресъдено нещо от наказателния съд с посочената присъда в размер 5 000 лв., в същия размер отговаря и застрахователят. Въззивният съд е приел, че когато размерът на дължимото обезщетение е определен с влязло в сила решение по отношение на делинквента, то съдът по спорове срещу други лица, отговорни за действията на прекия извършител, е обвързан от силата на пресъдено нещо за отхвърлителната или непредявената част от претенцията и не може да приеме, че вредите са в по-висок размер. По допустимостта на въззивното решение: С Тълкувателно решение № 2 от 06.06.2012 г. на ВКС по тълк. дело № 1/2010 г., ОСТК съществуващата противоречива съдебна практика по въпроса допустим ли е пряк иск на увреденото лице срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ при уважен иск срещу делинквента на основание чл. 45 ЗЗД е уеднаквена в смисъл, че при уважен иск срещу делинквента по чл. 45 ЗЗД е допустим прекият иск на увреденото лице по чл. 407, ал. 1 ТЗ /отм./, съответно по действащия чл. 226, ал. 1 КЗ срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“, като плащането на сумата, присъдена на увреденото лице на основание чл. 45 ЗЗД, няма значение за допустимостта на прекия иск по чл. 407, ал. 1 ТЗ /отм./, съответно по чл. 226, ал. 1 КЗ, но е от евентуално значение за неговата основателност. Следователно, като е разгледал предявеният от Мария Д. К. иск против ЗК [фирма], [населено място] за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на ПТП с дата 14.04.2007г., предизвикано от З. А. Д. при управление на л. а. „Опел А.” с ДК [рег.номер на МПС] , със застрахована гражданска отговорност при ответника, независимо от обстоятелството, че деликвентът е осъден по предявения срещу него граждански иск в наказателното производство по чл. 45 ЗЗД, въззивният съд е постановил допустимо решение. По релевантния материалноправен въпрос: Целта на застраховката „Гражданска отговорност“ на автомобилистите е да се покрие гражданската отговорност на застрахованите физически и юридически лица за причинените от тях на трети лица имуществени и неимуществени вреди, свързани с притежаването и/или използването на МПС, за които застрахованите отговарят съгласно българското законодателство или законодателството на държавата, в която е настъпила вредата /чл. 257, ал. 1 КЗ/. Обемът на отговорността на застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите е функционално зависима от деликтната отговорност на прекия причинител. Функционалната обусловеност се изразява в това, че прякото право на обезщетение от застрахователя не може да възникне, ако увреденото лице няма право на обезщетение от деликт, както и че застрахователят не може да отговаря за вреди в по-голям обем от тези, за които отговаря прекият причинител на непозволеното увреждане. Независимо от вторичния характер на прякото право по чл. 226, ал. 1 КЗ спрямо деликтното право, те съществуват успоредно. Ако съдът уважи иска срещу делинквента по чл. 45 ЗЗД, решението няма сила на пресъдено нещо за застрахователя на гражданската му отговорност, предвид неговите обективни и субективни предели. Съгласно чл. 298, ал. 1 ГПК решението влиза в сила само между същите страни, за същото искане и на същото основание. Исковете по чл. 45 ЗЗД и чл. 226, ал. 1 КЗ имат различен предмет, различно правно основание и различни ответници, независимо, че произтичат от общ факт – причинените от застрахования делинквент на увреденото лице вреди. Правото на пострадалото лице да претендира от делинквента обезщетение за причинените му вреди на основание чл. 45 ЗЗД и прякото право на третото лице /пострадалия/ срещу застрахователя на делинквента по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите принадлежат на едно лице, възникват едновременно, имат общи елементи в пораждащия ги фактически състав, но поради различното им основание и различните лица на страната на длъжника съществуват успоредно, в съотношение на алтернативност. Ако съдът уважи иска по чл. 45 ЗЗД срещу делинквента, решението няма сила на пресъдено нещо в отношенията между пострадалия и застрахователя на гражданската отговорност на делинквента, което е в съответствие с определените в разпоредбата на чл. 298 и сл. ГПК обективни и субективни предели, освен ако застрахователят е бил привлечен или е встъпил като подпомагаща страна в процеса. Поради изложените съображения и с оглед липсата на сила на пресъдено нещо на решението по предявен от увреденото лице срещу делинквента иск с правно основание чл. 45 ГПК, включително и в наказателното производство, спрямо застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, ищецът /пострадалият или неговите наследници/ има право да претендира обезщетение за причинените вреди в по-висок размер от претендирания размер срещу делинквента, но следва да ги установи с допустимите от закона доказателствени средства. В производството по иска с правно основание чл. 226, ал. 1 КЗ ищецът следва да докаже всички необходими предпоставки за неговото уважаване /застрахователен договор, настъпило застрахователно събитие, причинени вреди от застрахования делинквент, причинно-следствена връзка между деликта и вредите, размер/, а застрахователят има право да въвежда всички възражения, включително и свързаните с деликтната отговорност на застрахования делинквент. При претендиране на обезщетение за причинени неимуществени вреди в резултат на настъпилото застрахователно събитие съдът, разглеждащ иска по чл. 226, ал. 1 КЗ, не е обвързан със силата на пресъдено нещо на решението по иска с правно основание чл. 45 ЗЗД по отношение на размера и може да определи размера на обезщетението за неимуществени вреди съобразно предвидения в чл. 52 ЗЗД критерий за справедливост, а за имуществени вреди с оглед събраните доказателствата. Влязлата в сила присъда се ползва със сила на пресъдено нещо единствено за изчерпателното посочените в чл. 300 ГПК обстоятелства, т. е. тя е задължителна за съда, разглеждащ гражданскоправните последици от конкретното деяние, но само относно това дали то е извършено или отречено, дали е противоправно и дали деецът е виновен. Влязлата в сила присъда формира сила на пресъдено нещо относно размера на присъдените вреди и е задължителна за гражданския съд, само когато размерът на причинените вреди е елемент от фактическия състав на престъплението. По гореизложените съображения настоящият съдебен състав дава следния отговор на релевантния материалноправен въпрос: Обемът на отговорността на застрахователя на гражданската отговорност на застрахования делинквент към трети лица не може да бъде ограничен до размера на присъденото обезщетение в наказателния процес по уважения граждански иск срещу делинквента. Отговорността на застрахователя зависи от доказаните в исковото производство срещу него обстоятелства: застрахователен договор, застрахователно събитие, причинено от застрахования делинквент, вреди, причинно-следствена връзка между вредите и застрахователното събитие. Съдът, разглеждащ иска по чл. 226, ал. 1 КЗ, не е обвързан със силата на пресъдено нещо на решението по иска с правно основание чл. 45 ЗЗД относно размера на обезщетението за неимуществени вреди, който следва да бъде определен съобразно предвидения в чл. 52 ЗЗД критерия за справедливост, а обезщетението за имуществени вреди – с оглед събраните доказателства. По правилността на въззивното решение: При така дадения отговор на релевантния правен въпрос се налага изводът, че въззивното решение е неправилно. Неправилно възизвната инстанция е приела, че когато размерът на дължимото обезщетение е определен с влязло в сила решение по отношение на делинквента, то съдът по спорове срещу други лица, отговорни за действията на прекия извършител, е обвързан от силата на пресъдено нещо за отхвърлителната или непредявената част от претенцията и не може да приеме, че вредите са в по-висок размер. По делото е установено наличието на настъпило застрахователно събитие, причинено от З. А. Д., застрахован при ответното застрахователно дружество по застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите – с влязла в сила присъда З. Д. е признат за виновен в това, че на 14.04.2007г. в [населено място], управлявайки лек автомобил „Опел А.” с рег. [рег.номер на МПС] , е нарушил правилата за движение – чл. 21, ал. 1 ЗДвП и по непредпазливост е причинил три средни телесни повреди на Мария Д. К.. Видно от заключението на съдебно-медицинската експертиза, в резултат на причиненото от делинквента ПТП пострадалата е получила три средни телесни повреди: 1/ двустранно счупване на таза – фрактура на пубисните кости, лекувана със закрито наместване под местна упойка, затруднило движението на двата долни крайника за период от около 3 месеца, първите 45 дни от които на постелен режим; 2/ счупване на дясната ключица, затруднило движението на горния крайник за период от около 6 седмици, като проведеното лечение е с мека имобилизация за 30 дни, след свалянето рехабилитация около 15-20 дни за раздвижване на раменната става; 3/ счупване на сакрума и напречния израстък на пети поясен прешлен, затруднило движението на тялото за период от около 3 месеца, като лечението е идентично с фрактурата на таза, 45 дни постелен режим, след това рехабилитация. Ищцата напълно се е възстановила от травматичните увреждания, но счупването на пубисните кости се отразява на свръзката между тях, намаляват еластичността й, което е индикация при евентуално раждане, то да се извърши по оперативен път /цезарово сечение/. От показанията на свидетелките В. Т. Д., ценени при условията на чл. 172 ГПК, и Н. И. Г., които се възприемат като обективни, предвид директните им възприятия, ищцата психически трудно е понесла катастрофата, дискомфорта, неподвижността през първите 45 дни с произтичащите от това неудобства при ежедневния й хигиенни нужди, нуждата от чужда помощ, изолацията по време на възстановяването и прекъсването на втория семестър в първи курс по време на следването. Постепенно след провежданата рехабилитация ищцата се е възстановила през есента. Между ЗК [фирма] и собственика на автомобила З. А. Д., с който е причинено процесното ПТП, е сключен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите за периода от 12.03.2007г. до 11.03.2008г. Възражението на ответника за съпричиняване на вредоносния резултат от ищцата поради непоставяне на предпазен колан, е неоснователно. От една страна, към датата на настъпване на процесното ПТП - 14.04.2007г., не е имало законово задължение за поставяне на предпазен колан от пътниците на задните седалки. Такова задължение е регламентирано с изменението на ЗДвП, обнародвано в ДВ, бр. 51/26.06.2007г. От друга страна, видно от заключението на съдебно-медицинската експертиза, с оглед механизма на травмата – силен страничен удар, предпазният колан не би изиграл предпазваща роля. С оглед на горните съображения и изхождайки от понятието „неимуществени вреди”, в които се включват всички онези телесни и психически увреждания на пострадалото лице и претърпените от него болки и страдания, формиращи в своята цялост негативни физически и емоционални изживявания на лицето и създаващи физически и социален дискомфорт за определен период от време, настоящият съдебен състав приема, че определеното обезщетение в размер 19 000 лв. е занижено. За да се реализира справедливо възмездяване на претърпените от деликта болки и страдания, настоящият съдебен състав отчита действителните морални вреди с оглед характера и тежестта на уврежданията, интензитета и продължителността на болките и страданията, пълното възстановяване, евентуалните бъдещи последици при раждане, както и икономическата конюнктура в страната към момента на увреждането. Доколкото болките и страданията могат да се съизмерят в паричен еквивалент, то справедливо по смисъла на чл. 52 ЗЗД за ищцата се явява обезщетение в размер общо 40 000 лв., определено към момента на увреждането. Следователно въззивното решение трябва да бъде отменено в частта са разликата над присъдените 19 000 лв. до 40 000 лв. и вместо това ответникът да бъде осъден да заплати още 21 000 лв. – обезщетение за причинените в резултат на процесното ПТП неимуществени вреди, заедно със законната лихва, считано от датата на настъпване на увреждането – 14.04.2007г. до окончателното плащане. За разликата над 40 000 лв. до пълния предявен размер 45 000 лв. решението следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответното дружество дължи на ищцата общо сума в размер 12 863,56 лв. – направени разноски за всички съдебни производства, изчислени съразмерно на уважената част от предявения иск. Поради обстоятелството, че са присъдени разноски в размер 1 926,60 лв., то с настоящото решение ответникът трябва да бъде осъден да заплати сумата 10 936,96 лв. На основание чл. 78,ал. 6 ГПК ответното дружество следва да заплати по сметка на ВКС държавна такса в размер 840 лв. Разноски на ответника не се присъждат, тъй като не са поискани в настоящото производство. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 229 от 22.12.2010г. по в. т. дело № 522/2010г. на Варненски апелативен съд, търговско отделение в частта, с която е потвърдено решение № 303 от 24.06.2010г. по т. дело № 695/2010г. на Варненски окръжен съд в частта, с която е отхвърлен предявеният от Мария Д. К. иск против ЗК [фирма], [населено място] за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на ПТП с дата 14.04.2007г., предизвикано от З. А. Д. при управление на л. а. „Опел А.” с ДК [рег.номер на МПС] , със застрахована гражданска отговорност при ответника, за разликата от 19 000 лв. до 40 000 лв. и вместо това постановява: ОСЪЖДА ЗК [фирма], [населено място],[жк]бл. 8 да заплати на Мария Д. К. от [населено място], [улица], ап. 229, [община] още 21 000 лв. /двадесет и една хиляди лева/, представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на ПТП, настъпило на 14.04.2007г., предизвикано от З. А. Д. при управление на л. а. „Опел А.” с ДК [рег.номер на МПС] , със застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите по застрахователна полица № 0035924/12.03.2007г., заедно със законната лихва върху сумата, считано от 14.04.2007г. до окончателното плащане, и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 10 936,96 лв. /десет хиляди деветстотин тридесет и шест лева и деветдесет и шест стотинки/ – разноски за всички съдебни производства. ОСЪЖДА ЗК [фирма], [населено място],[жк]бл. 8 да заплати на основание чл. 78, ал. 6 ГПК по сметка на ВКС държавна такса в размер 840 лв. /осемстотин и четиридесет лева/. ОСТАВЯ В СИЛА решение № 229 от 22.12.2010г. по в. т. дело № 522/2010г. на Варненски апелативен съд в останалата част. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.