Р Е Ш Е Н И Е № 3 София, 24.01.2013 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесет и първи януари двехиляди и тринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Надя Зяпкова ЧЛЕНОВЕ: Жива Декова Олга Керелска при секретар Северина Толева, като изслуша докладваното от съдия Зяпкова гр. дело № 1276/2012 г. и за да се произнесе взе предвид следното: Производство по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. Образувано е по молба вх. № 1033177/17.08.2012 г. от С. Л. С. ЕГН [ЕГН], с адрес: [населено място],[жк], [жилищен адрес] чрез процесуален представител адвокат А. М. за отмяна на влязло в сила съдебно решение на Софийски градски съд, ГК, ІV-а въззивно отделение, постановено на 12.01.2012 г. по гр. д. № 4985/2011 г., с което е потвърдено решение на Софийски районен съд, 43 с-в от 15.11.2010 г. по гр. д. № 18941/2010 г. в частта, с която предявеният срещу него от [фирма] иск по чл. 415 ГПК е уважен за сумата 6 630.59 лв. главница и 994.07 лв. лихва и са присъдени разноски. С молбата се поддържа, че съдът е счел неоснователно възражението, че “Т.” не е доставяла топлинна енергия в процесното жилище, тъй като това твърдение не е било доказано в инстанционното производство. Посоченото твърдение, както и че радиаторите в жилището са свалени още през 2000 г. молителят като ответник не е могъл да докаже, поради липса на документ, установяващ това обстоятелство. Опитите му да се снабди с документ от „Т.” по време на процеса били неуспешни, тъй като дружеството било страна в процеса и укрило този документ. След дълго и упорито търсене успял да се снабди с писмо изх. № 1798/31.05.2012 г., от видно от което от 1.11.2000 г. радиаторите в жилището му били демонтирани и общите части – изключени, обстоятелство, отразено в базата данни на „Т.” през м. 10.2000 г. От същата дата разпределението на топлинната енергия е започнало да се отчита от дружество [фирма], което му начислявало суми за ползвана топлинна енергия независимо от липсата на радиатори. Моли да се отмени решението и делото върне за ново разглеждане от друг състав на съда на основание цитираното писмо, като документ, установяващ ново обстоятелство от съществено значение за изхода на делото. За ответника [фирма] и третото лице-помагач [фирма] не е изразено становище по молбата. Молбата за отмяна на влязло в сила съдебно решение е подадена от надлежна страна в срока по чл. 305, ал. 1, т. 1 ГПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество молбата за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК е неоснователна. Според чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК може да се иска отмяна, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната, срещу която решението е постановено. Фактите трябва да са нови, т. е. да не са били вече включени във фактическия материал на делото, докато то е било висящо. Обстоятелството или документът могат да бъдат нови по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, но това не е достатъчно. Нужно е заинтересованата страна да не е знаела за тях или макар или да е знаела, да не е била в състояние да се снабди с документа, за да го представи по делото до приключване на устните състезания, без незнанието или непредставянето да се дължат на липса на нормално дължимата грижа за доброто водене на делото. Ако страната е знаела за обстоятелството или за доказателството и е могла да го представи отмяната е недопустима. За разлика от обжалването отмяната по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК не е средство, с помощта на което страната може да поправи собствените си пропуски /небрежност/ при попълване на делото с факти или с доказателства. Конкретният случай не е такъв. Молбата за отмяна е основана на твърдяното от молителя обстоятелство, че от 1.11.2000 г. радиаторите в жилището му, находящо се в [населено място],[жк], [жилищен адрес] са демонтирани и общите му части са изключени. Посоченото твърдение не се установява с приложеното към молбата за отмяна писмо изх. № 1798/31.05.2012 г., издадено от инж. О. Т., в качеството му на директор ТР „София” към [фирма]. Видно от текста на документа, считано от 1.11.2000 г. в сградата ЕС на адрес:[жк], [жилищен адрес] радиаторите са демонтирани и общите части – изключени. Посоченото обстоятелство е безспорно установено по делото видно от приетия като писмено доказателство документ - акт за изключване, образец № 4 от 1.11.2000 г. /стр. 171 от гр. д. № 18941/10 г./, съставен от инж. Ст. В. К., енергетик към ТР „София”. За установяване на твърдяното обстоятелство, че радиаторите в апартамент № 125 са демонтирани и общите части са изключени в рамките на инстанционното производство от страна на молителя /ответник по делото/ липсват направени искания до съда за съдействие за снабдяване с необходимия документ чрез издаване на съдебно удостоверение, с каквито процесуални възможности страната е разполагала по делото. В писмения отговор на иска чрез процесуалния представител на ответника е заявено твърдение, че последният не ползва топлинна енергия, доколкото радиаторите са свалени още през 2002 г., а не от 1.11.2000 г., както се твърди в молбата за отмяна. На вещото лице инж. М. Т., съдебно-техническа експертиза, от страна на ответника не са поставени задачи за изясняване на посоченото обстоятелство, а заключението на вещото лице е прието от съда без въпроси или възражения от страна на процесуалния представител на ответника. По тези съображения настоящият състав на Върховния касационен съд прие, че молбата за отмяна за неоснователна и следва да се остави без уважение, поради което Р Е Ш И: ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх. № 1033177/17.08.2012 г. от С. Л. С. ЕГН [ЕГН] от [населено място],[жк], [жилищен адрес] за отмяна на влязло в сила съдебно решение, постановено по гр. д. № 4985/2011 г. по описа на СГС, ІV-А състав. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: