2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 384
[населено място], 22.06.2022 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, ВТОРО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание на трети май през две хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:КОСТАДИНКА НЕДКОВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ
ГАЛИНА ИВАНОВА
като изслуша докладваното от съдия Галина Иванова т. д. № 1738 по описа за 2021 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Столична община обжалва решение № 166 от 22.03.2021 г. по в.т.д. 127/21 г. по описа на Апелативен съд – София, с което след отмяна на решението на Софийски градски съд е осъдена Столична община да заплати на „К. груп“ ООД , незаплатено възнаграждение по договор № СО-РД-55-112/24.02.2014 г. – незаплатен остатък по фактури № [ЕГН]/15.11.2017 г. и № [ЕГН]/24.11.2017 г., ведно със законната лихва, считано от 20.06.2019 г. до окончателното изплащане на дълга, направените за водене на първоинстанционното производство разноски в размер на 5 613,05 лв и направените пред настоящата инстанция разноски в размер на 1 096,52 лв.
Излага съображения за наличие на отменително основание съгласно чл. 281, т. 3, пр. 3 от ГПК. Сочи, че по силата на процесния договор, изпълнител е ДЗЗД „Градска магистрала“, като участници в сдружението са „Интегрирани пътни системи“ АД, „Инфраструктурна компания“ АД, „К. груп“ ООД, „Рутекс“ ООД. Счита, че съдът неправилно е приел, че има водещ съдружник, който следва да получава всички плащания. В случая не било отчетено кой е водещият съдружник, определен в договора за създаване на гражданско дружество. Столична община като възложител не била надлежно уведомена за настъпила промяна във водещия съдружник. Анекс от 16.09.2014 г. не съдържал изявление, че г-н К. е бил част от управителните органи на „Интегрирани системи“ АД, а е един от управителите на „К. груп“ ООД, но това било описано в анекса от 16.09.2014 г., от който черпел права ищецът. Това било заблудило и съдът. Единственото доказателство, на което се позовавал ищецът било писмо с вх. № СО-2600-7077/14.10.2014 г., т.е. близо месец, след като страните са подписали анекса от 16.09.2014 г., с което ДЗЗД „Градска магистрала“ била уведомила възложителя за подписан анекс от 17.07.2014 г., но не и за анекс от 16.09.2014 г.
Столична община била трето лице по отношение на дружествения договор на изпълнителя ДЗЗД „Градска магистрала“. Единственият договор, който го обвързвал като кредитор, това бил договорът за строителство № СО РД 55-112/24.02.2014 г. Към този договор нямало сключвани анекси или допълнителни споразумения, с които да се променят съществени елементи на същия, каквито се явявали седалището и адреса на управление, изпълнителя, официалния адрес на кореспонденция с изпълнителя, както и представляващия упълномощен представител ДЗЗД. Столична община не била уведомена.
Счита, че в регистър Булстат не са отразени тези промени до 10.11.2017 г. , което се виждало от приложена справка.
Оспорва решението като постановено в нарушение на материалния закон – чл. 75, ал. 1 от ЗЗД.
Моли да се отмени.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК поставя правните въпроси относно условията за възникване на активна (кредиторова) солидарност и за погасителния ефект на плащане по открита особена банкова сметка на дружество в несъстоятелност-съдружник в ДЗЗД, кредитор по договор за изпълнение на парично задължение за заплащане на възнаграждение от възложителя.
Ответникът по касационната жалба „К. груп“ АД оспорва същата. Счита, че не са налице основания за допускане касационно обжалване. Счита, че с посочения въпрос не е обусловено наличие на общо основание за допускане касационно обжалване. Твърди, че е налице активна солидарност. Даденото от въззивния съд разрешение съответствало на практиката на ВКС, изразена в решение по т.д. 2799/15 г., ВКС, I ТО. Следващата част на въпроса, била неотносима към изложението за допускане касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:
Касационната жалба е в срок, подадена от легитимирана да обжалва решението страна.
За да отмени първоинстанционното решение частично и вместо него да осъди Столична община да заплати на „К. груп“ ООД сумата от 54 826,22 лв, представляваща незаплатено възнаграждение по договор № СО-РД-55-112/24.02.2014 г., незаплатен остатък по две фактури № № [ЕГН] от 15.11.2017 г. и № [ЕГН] /24.11.2017 г., въззивният съд е приел, че на 24.02.2014 г. между Столична община и ДЗЗД „Градска магистрала“ е сключен договор за изработка. Гражданското дружество било образувано от „К. груп“ ООД, „Интегрирани пътни системи“ АД, „Инфраструктурна компания“ АД и „Рутекс“ ООД, които били сключили договор за гражданско дружество от 02.04.2013 г., с цел участие в обществена поръчка за сключване на посочения договор за изработка. Договорът за изработка бил изпълнен от изпълнителите, обектът бил въведен в експлоатация. Били издадени фактури, на стойност 104 548,66 лв и на стойност 78 205,39, от които в полза на гражданското дружество била платена от Столична община сумата от 127 927,83 лв. Част от сумата, равна на цената на иска, не била платена. Върху тази сума бил наложен запор със запорно съобщение от 12.12.2017 г.
Въззивният съд, възприемайки сключения договор за изработка между Столична община и дружествата, участници в ДЗЗД приема, че задължението на изпълнението на възложените СМР е поето общо от четиримата участници. Същите били индивидуализирани в договорите. Но нямало конкретизация на отделни видове работи, които всеки от изпълнителите да поема. Липсата на конкретно поети задължения за изпълнение на отделни по вид, обем и стойност СМР, както и естеството на гражданското дружество, договор за обединяване на усилията на отделни лица, по силата , на който не възниква отделен правен субект, обосновавали извод, че задължението за изпълнение на уговорените СМР било поето общо от четиримата участници – страни по договора за гражданско дружество. С оглед на тези обстоятелства, въззивният съд приема, че е възникнало задължение за общо изпълнение на уговорените дейности и съответно солидарност, „респ. на правото на получаване на уговореното възнаграждение“. Уговорката за заплащане на цената по договора в полза на неперсонифициран правен субект, чрез единия от участниците в гражданското дружество сочел на извод, че уговореното в договора възнаграждение се дължало на изпълнителите общо, при условията на активна солидарност. От общата дължимост на възнаграждението е прието наличието на активна солидарност.
С анекс от 16.09.2014 г., бил променен водещият съдружник и след тази дата бил ищецът „К. груп“ АД, който бил легитимиран да иска заплащане на част от дължимото възнаграждение.
Наличието на уговорено плащане в договора означавало, че превеждане на суми по запорното съобщение не било довело до валидно погасяване на задължението по двете фактури. Договорът не предвиждал възможност за плащане на припадащия се дял на всеки съдружник, а само чрез водещия съдружник. Не била обвързана Столична община от изпълнение по запорното съобщение, тъй като дължала общо на четиримата кредитори при условията на солидарност. Предвид уговореното общо заплащане на възнаграждението, не можело да се плати разделно. Въпреки делимостта на престацията, уговорката за активна солидарност вменявала задължение на длъжника да изпълни единствено съобразно уговорения в договора начин, в полза на водещия съдружник, тъй като последващото разпределение бил въпрос на вътрешни отношения и можело да се осъществи едва след разпределение на загубите от дейността, разплащане с кредитори, доставчици и изпълнение на всички публичноправни задължения. Превеждането на част от възнаграждението по сметка на синдика на един от участниците в гражданското дружество се явявало произволно, тъй като сумата не съответствала на припадащия му се дял от печалбите от общата дейност и представлявала неоснователна намеса във вътрешните им отношения, довела до неоснователно обогатяване.
Допускането на касационно обжалване се извършва на основание чл. 280 от ГПК, при предвидените от законодателя предпоставки. В случая, при извършената служебна проверка, не се установи наличието на вероятност съдебното решение да е нищожно, както и не се установиха основания, от които да се направи извод, че е вероятно да е недопустимо. Поради това, служебно, на основание чл. 280, ал.2, пр.1 и пр. 2 от ГПК, не следва да се допуска касационно обжалване. Извън посочените основания, касаторът следва да обоснове правен въпрос, включен в предмета на делото и обусловил изхода на спора между страните.
В настоящия, случай, посоченият въпрос за това какви са условията, за да се направи извод, че е налице уговорена активна солидарност, е въпрос, включен в предмета на делото, предвид позоваването на договора, сключен между Столична община, възложител и изпълнител – дружество по ЗЗД, с посочване на всички съдружници, участващи в дружеството, и е обусловил извод за наличие на активна солидарност.
Решаващият въпрос, който е разрешен от съда е, при липса на прекратяване на гражданско дружество и поето общо задължение за изплащане на възнаграждението в договора за възлагане на изпълнението, кредиторът не би могъл да плати разделно, съобразно дяловото участие в дружеството, поради наличие на активна солидарност и преводът на част от дължимата сума по сметка на синдика на едно от дружествата-участници в гражданското дружество, е произволен начин на плащане, тъй като не съответства на дела в гражданското дружество и представлява необоснована намеса във вътрешните отношения между страните по договора за дружество, като способства за неоснователно обогатяване на един от участниците. Поради това поставеният въпрос, относно това освободен ли е от поетото с договора парично задължение длъжникът, ако е платил по сметка на един кредиторите, участник в ДЗЗД, различен от съдружника, определен в договора за гражданско дружество като водещ съдружник и при посочена в договора банкова сметка за изпълнение на паричното задължение за заплащане на възнаграждение на изпълнителите, като се има предвид и извода за наличие на активна солидарност, представлява общо основание за допускане касационно обжалване.
Поради това ще следва да се прецени дали съответства на разрешението в съдебната практика, израз, на която са Решение № 241 от 09.03.2017 г. по т.д. 2799/15 г. и решение №131/21.03.2014г. по т.д.№1121/2011г. на ВКС, I ТО.
Предвид правомощието на касационната инстанция да уточни поставения въпрос, с оглед обстоятелствата, посочени в изложението по чл. 284, ал.3, т. 1 от ГПК, така както е разяснено в т. 1 от Тълкувателно решение 1/19.02.2010 г. по тълк.д. 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, ще следва да се уточни поставеният въпрос както следва: Относно условията за установяване наличието на активна солидарност, възникнала на основание сключен договор между длъжника и кредитори-съдружници в гражданско дружество, учредено на основание чл. 357 от ЗЗД и предпоставките за освобождаване на длъжника от задълженията по отношение на всички кредитори.
По отношение така формулирания правен въпрос, следва да се провери съответствието му с трайната практика на ВКС, изразена в решение № 241 от 09.03.2017 г. по т.д. 2799/15 г. , решение № 131 от 21.03.2014 г. по т.д. 11212/11 г., и определение № 101 от 22.02.2017 г. по ч.т.д. 1809/16 г по описа на ВКС, 1 ТО. Поради това ще следва да се допусне касационно обжалване, на основание чл. 280, ал.1 т. 1 от ГПК.
По изложените съображения, ще следва да се допусне касационно обжалване на решението в обжалваната част. На касатора следва да се даде възможност да представи доказателства за внесена държавна такса по сметка на Върховния касационен съд в размер на 1096,52 лв.
Така мотивиран Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 166 от 22.03.2021 г. по т.д. 127/21 г., по описа на Апелативен съд – София, ТО, 11 състав в обжалваната част.
ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на касационния жалбоподател, Столична община в едноседмичен срок от връчване на препис от настоящето определение да представи доказателства за внесена държавна такса по сметка на Върховния касационен съд на Р България в размер на 1 096,52 лв.
При неизпълнение в срок, касационната жалба ще бъде върната и производството пред настоящата инстанция прекратено.
След представяне на доказателства за внесена държавна такса, делото да се докладва на председателя на Второ търговско отделение, за насрочване в открито съдебно заседание.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: |