О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 135 София, 01.08.2017 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ВТОРО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито заседание на …….… г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
изслуша докладваното от съдията ЗЛАТКА РУСЕВА
ч. гр. д. № 2110 по описа за 2017 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК,след възобновяването му с определение №120 от 13.07.2017г. ,постановено по делото
Образувано е по частна касационна жалба вх. № 57638/02.05.2017 г., подадена от В. И. К. и Н. Д. К., чрез адв. Д. Г. Х., срещу определение № 7933 от 21.03.2017 г. на Софийски Градски съд, IV-г състав, постановено по ч. гр. д. № 729/2017 г. по описа на същия съд. С обжалваното определение е оставена без уважение частна жалба на В. И. К. и Н. Д. К. срещу определение от 22.12.2016 г. по гр. д. № 72179/2016 г. по описа на Софийски районен съд, 37 състав, с което е прекратено производството по делото в частта по отношение на иска с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК по отношение на ответника [фирма] за установяване, че недвижим имот – гараж № 13, принадлежи на ищците В. И. К. и Н. Д. К., както и в частта по иска с правно основание чл. 440, ал. 1 ГПК за установяване, че процесният имот не принадлежи на ответника [фирма].
В частната касационна жалба се правят оплаквания, че обжалваното определение е неправилно, като се иска неговата отмяна.
По допустимостта на касационното обжалване:
В изложението си по чл. 284, ал. 3, т.1 ГПК на основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното определение, инкорпорирано в частната касационна жалба, касаторът заявява, че са налице основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК, като е налице противоречива съдебна практика, /цитирам/:
„По въпросите за процесуалната легитимация и наличието на правен интерес от обективното съединяване на отрицателните и положителните установителни искове, и по-конкретно може ли искът по чл. 440 от ГПК – отрицателен установителен, който цели отричане на принадлежност на имуществено право на длъжник по изпълнението, към който е насочено принудително изпълнение, да се съчетае и разгледа с признаване на принадлежността на правото към патримониума на ищеца и отричане принадлежността на същото към патримониума на ответника, длъжник по изпълнението.“
Твърди се, че правният въпрос е идентичен с поставения в т. 4 от образуваното тълк. д. № 3/2015 г. на ОСГТК на ВКС,във връзка с което е било направено и искането за спиране на настоящото дело до постановяване на решение по посоченото тълкувателно дело.
С исковата молба касаторите в настоящото производство са предявили срещу [фирма] и [фирма] обективно и субективно кумулативно съединени положителен установителен иск по чл. 124, ал. 1 ГПК и отрицателен установителен иск ,с правно основание чл. 440, ал. 1 ГПК, с които искат спрямо двамата ответници да бъде едновременно признато за установено, че ищците са собственици на недвижим имот – гараж № 13, с административен адрес [населено място], район „В.“, [улица], срещу който са предприети действия по принудително изпълнение в производството по изп. дело № 20158400400156 на ЧСИ М. Ц., рег. № 840, образувано по молба на взискателя [фирма], както и [фирма] – длъжник в изпълнителното производство, не е собственик на процесния имот. Изложени са твърдения, че ищците са придобили имота по давност и са го владели непрекъснато, считано от 09.02.2005 г., включително и към момента на налагане на възбраната по изпълнителното дело, както и че не са подали жалба срещу действията на съдебния изпълнител по реда на чл. 435, ал. 4 ГПК.
В решаващите си мотиви въззивният съд е приел, че липсва правен интерес от установяване спрямо един и същи ответник, че ищците са собственици на имота и едновременно с това – че ответникът [фирма], не е собственик на имота, тъй като предметът на положителния установителен иск за собственост включва в себе си предмета на отрицателния установителен иск за собственост по отношение на един и същи имот. Прието е, че ищците имат правен интерес да установят със сила на пресъдено нещо собствените си права върху процесния гараж и да предявят положителен установителен иск за собственост срещу предишния му собственик, който формално се легитимира като такъв чрез съответен документ за собственост и е длъжник в изпълнително производство, но доколкото взискателят по делото [фирма] не оспорва пряко правата им, за тях липсва правен интерес от положително установяване спрямо него, че правото на собственост върху процесния имот им принадлежи. Изложени са мотиви, че обвързващата сила на съдебното решение по вещни искове се разпростира и по отношение на третите лица – кредитори, когато възможността им да се удовлетворят зависи от принадлежността на вещта към имуществото на длъжника и кредиторът ще бъде обвързан от съдебното решение по положителния установителен иск за собственост срещу длъжника [фирма].
По допустимостта на касационното обжалване:
По въпроса за кумулативното съединяване на положителен установителен иск и иска с правно основание член 440,ал.1 ГПК, между едни и същи лица, за един и същи имот, въззивният съд е дал отговор в решаващите си мотиви, като касационният съд намира, че същият е в съответствие със задължителната практика на ВКС,съгласно приетото в т.4 на Тълкувателно решение №3/2015г. от 10.07.2017г. по тълк.д.№3/2015г,по описа на ОСГТК на ВКС.Според възприето с горепосоченото тълкувателно решение изборът на способ за защита на накърненото право е предоставен на заинтересованото лице и то го упражнява с оглед вида на засегнатото право,обема на търсената защита,както и възможността за посочване и доказване в процеса на релевантните за спора факти.Затова и тъй като в член 440 ГПК липсва изрична забрана третото лице може да предяви положителен установителен иск,с който да установи,че то,а не длъжника, е носител на засегнатото от изпълнението право.Уважаването на този иск ще има същия правен ефект,какъвто има и уважаването на иска по чл.440 ГПК,тъй като ще бъде установено,че вещта,върху която е насочено изпълнението не принадлежи на длъжника.Когато правото,което обуславя правния интерес на третото лице да предяви иск по член 440 ГПК,е предмет на вече предявен от това лице положителен установителен иск,както е в настоящия случай,отрицателният такъв ще е недопустим.
С оглед изложеното,не са налице твърдяните от касаторите предпоставки за допускане на касационно обжалване на определението,в частта му,с която е потвърдено определение от 27.12.2016г. по гр.д.№72179/2016г. по описа на СРС,37 състав,с което е прекратено производството по делото по иска с правно основание член 440,ал.1 ГПК за установяване,че процесния имот не принадлежи на ответника [фирма].
Във втората част от изложението си,касаторите формулират правен въпрос,във връзка с наличие на правен интерес по предявен установителен иск за собственост, от третото лице,освен срещу ответника ЕТ,собственик на имота,предмет на принудителното изпълнение, и срещу неговия кредитор-взискателя по горепосочното изпълнително дело [фирма],а именно за установяване ,че те,а не длъжника,са собственици на имота,срещу който е насочено принудителното изпълнение.
Даденото разрешение,с посоченото в решаващите мотиви на обжалваното въззивно е в противоречие с приетото в този смисъл с ТР №8/2012г. от 27.11.2013г. по т.д.№8/2012г. по описа на ОСГТК на ВКС,според което наличието на правен интерес като абсолютна процесуална предпоставка за възникването и съществуването на правото на иск се обуславя от степента на засягането,предизвикано от състоянието на спор в правната сфера на ищеца,както и от обема на защита,която се цели,предвид евентуално уважаване на предявения иск.В настоящия случай ищците твърдят,че са собственици на имота,предмет на принудителното изпълнение,а не длъжника,както и че кредиторът-взискател,насочвайки изпълнението срещу собствения на ищеца имот,всъщност оспорва неговата собственост.Ето защо,налице е правен интерес за третото лице,което претендира,че е собственик на имота по време на изпълнението,да предяви положителен установилетелен иск за собственост срещу длъжника и взискателя.
С оглед даденото разрешение на този правен въпрос,обжалваното определение в тази му част е неправилно.При така заявения обем на търсената защита,за ищците е налице правен интерес за предявяване положителен установителен иск за собственост срещу ответника,върху чието имущество е насочено принудителното изпълнение,както и срещу взискателя по същото,тъй като се оспорва правото му на собственост върху имота,предмет на това изпълнение.
Ето защо,обжалваното определение в частта ,с която е потвърдено горепосоченото определение на първоинстанционния съд за прекратяване на производството по делото по отношение на иска с правно основание член 124,ал.1 ГПК за установяване,че процесния имот принадлежи на ищците по отношение на ответника [фирма],следва да бъде отменено и делото с е върне на Софийски районен съд за разглеждане на предявените искове.
Водим от горното, съставът на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд:
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на определение №7933/21.03.2017г. на Софийски градски съд,въззивна колегия ІV-г състав,постановено по ч.гр.д.№729/2017г. по описа на същия съд,с което е потвърдено определение от 22.12.2016г. по гр.д.№72179/2016г. по описа на СРС,37 състав,в частта,в която е прекратено производството по делото по иска с правно основание член 124,ал.1 ГПК по отношение на ответника [фирма],гр.К..
ОТМЕНЯ определение № 7933/21.03.2017г. на Софийски градски съд,въззивна колегия,ІV-г състав,постановено по ч.гр.д.№729/2017г.,в частта му,в която е потвърдено определение от 22.12.2016г. по гр.д.№72179/2016г. по описа на СРС,37 състав за прекратяване производството по делото по отношение на иска с правно основание член 124,ал.1 ГПК по отношение на ответника [фирма],гр.К. и ВРЪЩА делото на Софийски районен съд,първо гражданско отделение,37 състав,за продължаване на следващите се процесуални действия.
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение №7933/21.05.2017г. на Софийски градски съд,въззивна колегия,ІV-г състав,постановено по ч.гр.д.№729/2017г. по описа на същия съд,в останалата му обжалвана част.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: |