О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 75 София, 25.01.2019 г. Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на двадесет и трети януари две хиляди и деветнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ ПЕТЯ ХОРОЗОВА изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова ч.т.дело № 118/2018 година Производството е по чл.274, ал.3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба с вх. № 112 от 04.01.2018 г. , подадена от на С. И. Д., действащ като ЕТ с фирма „Агро-Светлозар Дичевски.”, ЕИК[ЕИК], чрез процесуалния си пълномощник, срещу определение № 880 от 07.12.2017 г. по в.ч.гр.д. № 631/2017 г. на Окръжен съд – Ловеч, с което е потвърден отказ на съдията по вписванията при Районен съд – Ловеч за вписване по заявление вх. № 6171/03.11.2017 г. С определение № 52 от 23.01.2018 г. настоящият съдебен състав е постановил спиране на частното производство на основание чл.292 ГПК, до приключване на тълк.дело № 1/2018 г. на ОСГТК на ВКС. Тълкувателното решение по това тълк.дело е обявено на 16.01.2019 г., поради което настоящото частно производство следва да бъде възобновено. В частната касационна жалба се поддържат доводи за материална незаконосъобразност и необоснованост на атакувания съдебен акт. Частният касатор твърди допуснато отклонение от разясненията, дадени в т.6 от Тълкувателно решение № 7/2013 г. на ОСГТК на ВКС, относно правомощията на съдията по вписванията. Проверката на материалноправните предпоставки на акта е извън правомощията на съдията по вписвания и затова той не би могъл да извършва проверка относно правото на собственост по сделките на управление, какъвто е и договора за аренда и анекса към него, които подлежат на вписване. Отказ за вписване би могъл да бъде постановен само ако актът не подлежи на вписване, ако не е съставен съобразно изискванията за форма и ако няма необходимото съдържание, като всяка друга проверка съставлява недопустимо превишаване на правомощията на съдията по вписвания. По съображения, подробно развити в жалбата, се претендира отмяна на атакуваното определение и връщане на делото на съдията по вписвания за извършване на исканото вписване. Искането на частния касатор за допускане на касационно обжалване е основано на въпроса : 1. За да се впише в нотариалните книги продължаване на договор за аренда с анекс, съгласно чл.18, ал.1 ЗАЗ, необходимо ли е да се представят пред съдията по вписванията документи, удостоверяващи правото на собственост, документи, удостоверяващи правото на съсобственост, документи, удостоверяващи правото, че арендодателят притежава повече от 50 на сто идеални части от имота, както и документи, удостоверяващи упълномощаването от останалите съсобственици на имота, обект на анекса към договора за аренда и може ли да се откаже вписване на анекс за продължаване на първоначалния договор за аренда, ако не са представени описаните доказателства. В подкрепа на поддържаната допълнителна предпоставка по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК към изложението е приложена практика на ВКС, постановена по реда на чл.274, ал.3 ГПК, по аналогични дела. Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на частния касатор, приема следното: Частната касационна жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна, при спазване на преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. За да потвърди обжалвания отказ на съдията по вписванията при Районен съд – Ловеч, въззивният състав на Окръжен съд – Ловеч е приел, че съгласно разпоредбата на чл.3, ал.4 от ЗАЗ /ДВ бр.13 от 2017 г., в сила от 07.02.2017 г./ договорът за аренда може да бъде сключен със съсобственик на земеделска земя, чиято собственост е повече от 50 на сто идеални части или със съсобственик, упълномощен от съсобственици, притежаващи общо с него повече от 50 на сто идеални части от съсобствения имот. Въз основа на доказателствата към заявлението за вписване е констатирано, че упълномощителят Б. А., като наследник на Ю. З., притежава ½ ид.части от наследствените земеделски земи, което означава, че не са изпълнени материалноправните предпоставки, предвидени в изменената разпоредба на ЗАЗ. Прието е, че това води до нередовност на молбата за вписване, изразяваща се в липса на индивидуализация на страните по см. на чл.6, б.”а”, пр.1 от Правилника за вписванията, като в такава хипотеза съдията по вписванията следва да постанови отказ. В тази насока съдебният състав се е позовал и на задължителните разяснения, дадени в ТР № 7/2012 г. Настоящият състав на Върховния касационен съд, Търговска колегия, второ отделение приема, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по въпроса, относим към дължимата от съдията по вписвания проверка на материалноправните предпоставки по чл.3, ал.4 ЗАЗ / ДВ бр.12/2017 г., в сила от 07.02.2012 г./ при вписване на анекс към договор за аренда в земеделието. Съществуващите противоречиви становища по този въпрос са преодоляни с постановяване на ТР № 1/2018 г. на ОСГТК на ВКС. Според този акт на нормативно тълкуване материалноправните предпоставки по чл.3, ал.4 ЗАЗ /ДВ бр.13/2017 г./ не попадат в обхвата на дължимата от съдията по вписванията проверка при вписване на анекс към договор за аренда в земеделието или на нов договор. В мотивите към ТР изрично е отразено, че изследването на правата на лицата, посочени като арендодатели в подлежащия на вписване договор за аренда или анекс за продължаването му, не е обхваната от дължимата от съдията по вписвания проверка относно идентификацията на страните, тъй като според чл.6, ал.1, б.”а” ПВ притежаването на определено субективно имуществено право не е сред изчерпателно изброените идентификационни белези на страните по подлежащия на вписване акт. С оглед даденото разрешение в тълкувателното решение, атакуваното определение и потвърденият с него отказ на съдията по вписванията се явяват неправилни и следва да бъдат отменени. Преписката следва да бъде върната на Служба по вписванията – гр. Ловеч за извършване на исканото вписване, предвид редовността на депозираното заявление вх. № 6171/03.11.2017 г. Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение О П Р Е Д Е Л И : ВЪЗОБНОВЯВА производството по ч.т.д. № 118/2018 г. по описа на Върховен касационен съд, Търговска колегия, второ отделение. ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 880 от 07.12.2017 г. по в.ч.гр.д. № 631/2017 г. на Окръжен съд – Ловеч, с което е потвърден отказ на съдията по вписванията при Районен съд – Ловеч за вписване по заявление вх. № 6171/03.11.2017 г. ОТМЕНЯ определение № 880 от 07.12.2017 г. по в.ч.гр.д. № 631/2017 г. на Окръжен съд – Ловеч, с което е потвърден отказ на съдията по вписванията при Районен съд – Ловеч от 03.11.2017 г. за вписване на анекс към договор за аренда рег. № 9839/27.10.2017 г. на нотариус С. И., рег. № 016 на НК, по заявление вх.№ 6171/03.11.2017 г. на Служба по вписванията – Ловеч. ВРЪЩА делото на Служба по вписванията – Ловеч за извършване на вписване по заявление вх. № 6171/03.11.2017 г. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: