Ключови фрази
правен интерес * Спор за материално право на собственост върху земеделски земи * заснемане и трасиране на стари реални граници

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

N 128

гр. София , 29.03.2011 г.


Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и трети март две хиляди и единадесета година в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА
ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
като разгледа докладваното от съдията Бранислава Павлова
частно гражданско дело N 534/ 2010 г. по описа на Първо гражданско отделение, за да се произнесе съобрази:

Производството е по чл.274 ал.3 т.1 ГПК.
Е. К. К. В. и А. Д. К. са обжалвали със самостоятелни частни жалби определението на Благоевградския окръжен съд № 1201 от 01.07.2010г. по ч.гр.д.№ 447/2010г., с което е потвърдено определението на Районния съд [населено място] № 204 от 28.01.2010г. по гр.д.№ 338/2009г. за прекратяване на производството по делото поради недопустимост на предявения иск по чл.14 ал.4 ЗСПЗЗ.
Частните жалби са подадени в срок и са процесуално допустими.
Ответникът С. С. Д. изразява становище, че жалбите са неоснователни.
В изложението за допускане на касационното обжалване по частната жалба на А. К. се поддържа основанието на чл.280 ал.1 т.2 ГПК по въпроса за предпоставките за предявяване на иска по чл.14 ал.4 ЗСПЗЗ. К. се позовава на противоречие между обжалваното определение и решения на ВС и ВКС , които прилага.
Частната жалбоподателка Е. К. К. В. поддържа същото основание за допускане на касационното обжалване и се позовава на същите решение на ВС и ВКС.
В обжалваното определение е прието, че между страните няма спор за материално право по смисъла на чл.14 ал.4 ЗСПЗЗ, защото липсват твърдения в исковата молба за заявяване на една и съща земеделска земя за възстановяване пред Общинската служба за земеделие и гори по реда на чл.11 ЗСПЗЗ. Според съда спорът между страните е възникнал по повод на установяване на старите реални граници и нанасянето им в картата на възстановената собственост, който не може да се разреши по реда на чл.14 ал.4 ЗСПЗЗ.
Това становище на съда противоречи на практиката на ВКС, постановена по реда на чл.290 ГПК – решение № 134 от 07.04.2010г. по гр.д.№ 813/2009г., ІІ г.о, решение № 288 от 26.05.1010г. по гр.д.№ 1145/2009г. на ВКС, ІІ г.о., решение № 526 от 11.06.2010г. по гр.д.№ 1032/2009г. на ВКС, І г.о. и др. и е налице основанието на чл.280 ал.1 т.1 ГПК за разглеждане на частната жалба по същество.
Настоящият състав на ВКС възприема практиката в посочените решения. При възстановяването на собствеността на земеделски земи в стари реални граници може да възникне спор не само когато различни лица претендират възстановяване на собствеността на едни и същи имоти към момента на включването им в ТКЗС , но и за местоположението на подлежащите на възстановяване имоти по картата на възстановената собственост. В този случай аналогично на чл.53 ал.2 З., чл.26 ал.14 ППЗСПЗЗ предвижда, че спорът следва да бъде разрешен по общия исков ред, който е този по чл.14 ал.4 ЗСПЗЗ. По настоящото дело е очевидно, че такъв спор е налице, тъй като с решение № 15А/И от 12.08.2008г. Общинската служба по земеделие и гори е отказала да възстанови собствеността върху спорния имот на ищците като наследници на Р. Г. К., защото имотът е възстановен на наследниците на С. С. Д. и те не биха могли да защитят права си по реда на чл. 18д ал.8 и 9 ППЗСПЗЗ. Следователно искът е допустим и неправилно производството по делото е прекратено поради липса на правен интерес.
По изложените съображения Върховният касационен съд, Първо гражданско отделение

О П Р Е Д Е Л И :

ОТМЕНЯВА определението на Благоевградския окръжен съд № 1201 от 01.07.2010г. по ч.гр.д.№ 447/2010г., с което е потвърдено определението на Районния съд [населено място] № 204 от 28.01.2010г. по гр.д.№ 338/2009г. за прекратяване на производството по делото поради недопустимост на предявения иск по чл.14 ал.4 ЗСПЗЗ и
ВРЪЩА делото на Районния съд [населено място] за разглеждане на спора по същество.


ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: