Ключови фрази
Частна касационна жалба * договор за кредит * заповед за незабавно изпълнение въз основа на ипотечен акт


3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 1036

С., 16.11.2012 г.


Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на тридесет и първи октомври две хиляди и дванадесета година в състав:



ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА



при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Лидия Иванова
ч. т. дело № 218/2012 г.


Производството е по чл. 274, ал. 3 от ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба от [фирма] [населено място], чрез процесуалния му представител юрк. Д. Доброджалийски, срещу определение № 111 от 10.01.2012 г. на Окръжен съд [населено място], постановено по ч. гр. д. № 3 489/2011 г. Със същото е потвърдено разпореждане от 01.12.2011 г. на Районен съд [населено място] по ч. гр. д. № 20 352/2011 г., с което е отхвърлено подаденото заявление от жалбоподателя за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по чл. 417 ГПК срещу [фирма] [населено място] за сумата от 27 846 евро, представляваща неизплатен остатък по цедирано вземане, произтичащо от договор за банков кредит, обезпечено с договорна ипотека – нот. акт. № 187/2009 г.
По съображения, изложени в частната касационна жалба, се иска отмяна на въззивното определение. В изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК са наведени доводи за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 и 3 от ГПК. В подкрепа на твърденията си жалбоподателят е представил издадени заповеди за изпълнение от РС [населено място], РС [населено място], РС [населено място] и РС [населено място].
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение преди да се произнесе по основателността на искането за допускане на касационно обжалване, констатира следното:
Частната касационна жалба е подадена от легитимирана страна в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, насочена е към подлежащ на обжалване съдебен акт.
С разпореждане от 01.12.2011 г. по ч. гр. д. № 20 352/2011 г. Пловдивският районен съд е отхвърлил подаденото заявление от жалбоподателя за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист срещу срещу [фирма] [населено място] за сумата от 27 846 евро, представляваща неизплатен остатък по цедирано вземане, произтичащо от договор за банков кредит, обезпечено с договорна ипотека – нот. акт. № 187/2009 г. Съдът е приел, че представеният по делото нотариален акт за учредяване на договорна ипотека не представлява документ по чл. 417, т. 3 ГПК, тъй като с него не е поето задължение за плащане на парична сумата, а задължението на длъжника произтича от договор за банков кредит и договор за цесия. Разпореждането е обжалвано от заявителя пред ОС [населено място], който с определение № 111 от 10.01.2012 г. по ч. гр. д. № 3 489/2011 г. (предмет на настоящото производство) го е потвърдил.
Съгласно разпоредбата на чл. 274, ал. 3 ГПК, за да бъде допуснато определението на въззивен съд до касационно обжалване е необходимо да са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от ГПК.
От данните по делото е видно, че въпросът, който е от значение за изхода на делото и по който се е произнесъл въззивният съд с оглед наличие на основанията по чл. 280, ал. 1 , т. 1 – 3 ГПК е свързан с: обсега на съдебната проверка относно предпоставките по чл. 417, т. 6 ГПК, т. е. може ли съдът при разглеждане на заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение да извършва проверка на изискванията, непосочени в тази разпоредба.
В т. 12 от депозираното от жалбоподателя заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение е посочено, че вземането произтича от нотариален акт за учредяване на договорна ипотека, вписан за обезпечаване на вземане, произтичащо от цедирано вземане по Договор за банков кредит № 020-534016/17.04.2012 г. На учредената договорна ипотека заявителят се е позовал и в т. 14 от същото, където е индивидуализирал произхода на вземането и размера му. При тези данни, искането на жалбоподателя за издаване на заповед за незабавно изпълнение следва да бъде преквалифицирано като искане по чл. 417, т. 6 ГПК, а не както неправилно ПОС е приел – чл. 417, т. 3 ГПК.
Представените от жалбоподателя заповеди за издаване на незабавно изпълнени, издадени от районни съдилища в негова полза по аналогични казуси налагат извода, че е налице основание за допускане на касационно обжалване на въззивното определение по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК. Освен това, въпросът за обсега на съдебната проверка относно предпоставките по чл. 417, т. 6 ГПК, е решен в отклонение от практиката на ВКС, обективирана в определение № 855/31.10.2011 г. по ч. т. д. № 600/2011 г. на ВКС, ІІ ТО и определение № 490/02.07.2010 г. по ч. т. д. № 298/2010 г. на ВКС, ІІ ТО, постановена по реда на новия ГПК и която е задължителна за съдилищата.
С оглед гореизложеното, настоящият състав счита, че въззивното определение следва да бъде допуснато до касационен контрол на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по поставения правен въпрос.
Частната касационна жалба е основателна.
След направената по-горе квалификация на искането на заявителя, основателността на заявлението следва да се извърши единствено с оглед изискванията на чл. 417, т. 6 ГПК – налице ли е редовен от външна страна ипотечен акт, който установява подлежащо на изпълнение вземане. Представения по делото нотариален акт за учредяване на договорна ипотека установяване съществуването на цедирано вземане на [фирма] [населено място] срещу едноличен търговец Б. И. Д. от с фирма „Б. – Б. Данчийски” [населено място] за сумата от 11 500 евро, представляваща част от вземанията на заявителя, възникнали по силата на сключените Договор за П. Динамо № 020-534016/17.04.2009 г. и договор за цесия от 17.04.2009 г. между [фирма] [населено място] и „П. банк (България)” АД [населено място], както и че обезпечава част от задълженията по цитираните договори (11 500 евро) чрез учредяване на договорна ипотека в полза на цесионера (жалбоподател в настоящото производство) върху недвижим имот, находящ се в [населено място], подробно описан в нот. акт. № 187, том І, рег. № 2 350, дело № 168 от 17.04.2009 г. В т. 4 от същия е изразена волята на длъжника и цесионера, че ипотеката обезпечава вземанията на [фирма] [населено място], възникнали по силата на сключения договор за кредит и договор за цесия до окончателното им изплащане, както и всички последващи изменения и допълнения към тях. В т. 35 от Общите условия за кредитиране е посочено, че банката има право едностранно да преустанови усвояването на суми по кредита и/или да обяви вземанията си по Договора за кредит за предсрочно изискуеми и да изиска незабавно изпълнение на дължимите главница, лихва,и всякакви други възникнали и непогасени парични задължения по кредита при наличието на определени обстоятелства, като едно от тях е непогасяване на падежа от кредитополучателя на която и да е дължима сума (погасителна вноска), какъвто е и настоящия случай. Видно от представения протокол за предсрочна изискуемост от 30.06.20011 г. на основание протокол от заседание на кредитния съвет на „П. банк (България)” АД [населено място], считано от 19.07.2011 г. вземанията по договора за кредит са обявени за предсрочно изискуеми, поради неплащане на погасителната вноска от длъжника на 25.06.2011 г., за което действие на банката същия е уведомен с писмо с изх. № 554/03.08.2011 г., приложено към банковата поща на едноличния търговец, съгласно чл. 62 от ОУ към договора за кредит.
Предвид гореизложеното и данните от представените по делото договори за банков кредит, анекси към него, погасителни планове, както и договор за цесия, настоящият състав счита, че са налице предпоставките за издаване на заповед да незабавно изпълнение и изпълнителен лист по чл. 418, ал. 1 и 2 във вр. с чл. 417, т. 6 ГПК за сумата от 11 500 евро, тъй като представения нотариален акт за учредяване на договорна ипотека, на който се позовава жалбоподателя, обезпечава само част от вземанията на [фирма] [населено място].

Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение

О П Р Е Д Е Л И:

ОТМЕНЯ определение № 111 от 10.01.2012 г. на Окръжен съд [населено място], постановено по ч. гр. д. № 3 489/2011 г., както и потвърденото с него разпореждане от 01.12.2011 г. на Районен съд [населено място] по ч. гр. д. № 20 352/2011 г. и вместо това постановява:
ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед за изпълнение на парично задължение и изпълнителен лист на основание чл. 417, т. 6 ГПК за заплащане от [фирма] [населено място], [улица] на [фирма] със седалище [населено място], [улица] на сумата от 11 500 евро, представляваща неизплатен остатък по цедирано вземане, произтичащо от договор за банков кредит № 020 – 534016/17.04.2009 г., обезпечено с договорна ипотека –нот. акт. № 187, том І, рег. № 2 350, дело № 168 от 17.04.2009 г., ведно със законната лихва, както и направените по делото разноски за всички инстанции.
ВРЪЩА делото на Районен съд [населено място] за изготвяне на заповедта за изпълнение.
Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: