Р Е Ш Е Н И Е № 55 гр.София , 05 юни 2014 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на тридесети януари две хиляди и четиринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: СЕВДАЛИН МАВРОВ ЧЛЕНОВЕ: АНТОАНЕТА ДАНОВА ЛАДА ПАУНОВА при участието на секретаря Илияна Петкова и в присъствието на прокурора от ВКП КИРИЛ ИВАНОВ като изслуша докладваното от съдия ПАУНОВА наказателно дело № 2018/2013 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Касационното производство е образувано по жалби от защитника на подс. Н. И. – адв. Г. Л. и от защитниците на подс. Ц. Й. – адвокати В. И. и П. Т., срещу въззивно решение № 151 от 16.07.2013 г. по внохд № 99/2013 г. на Великотърновския апелативен съд, с развити касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 НПК. С присъда № 44 от 26.10.2012 г., постановена по нохд № 320/2011 г. по описа на Русенския окръжен съд, подсъдимият Н. Д. И. е признат за виновен в това, че през периода 04.04.2004год. – 19.01.2005год. в [населено място], [община] поле, /област/, в съизвършителство с подс. Ц. П. Й., противозаконно присвоил чужди движими вещи – 18 888 тона хлебна пшеница на стойност 4 985 846 лв. и 1 250 тона царевица на зърно на стойност 373 125 лв., собственост на Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси” – София, които владеел и пазел, като причинените щети са общо в размер на 5 358 971 лв. и обсебването е в особено големи размери, представляващо особено тежък случай, поради което и на основание чл.206, ал.4, вр. с ал.1, вр. с чл.20, ал.2 и чл.54 НК е осъден на осем години лишаване от свобода, при първоначален строг режим в затворническо заведение от закрит тип; лишаване от право да упражнява материално отговорна, отчетническа, както и търговска дейност с предмет публично имущество за срок от осем години; лишаване от право да заема държавна или обществена длъжност, свързана с ръководство, контрол или стопанисване относно публично имущество за срок от осем години и конфискация на лек автомобил, марка „марка”. Подс. И. е оправдан относно квалификацията на деянието във вр. с чл.26, ал.1 НК, както и за разликата в предмета на деянието общо над 5 358 971 лв. /до 7 461 336 лв./. Със същата присъда подс. Ц. П. Й. е признат за виновен в това, че през периода 04.04.2004год. – 19.01.2005год. в [населено място], [община] , /област/, в съизвършителство с Н. Д. И., противозаконно присвоил чужди движими вещи – 18 888 тона хлебна пшеница на стойност 4 985 846 лв. и 1 250 тона царевица на зърно на стойност 373 125 лв., собственост на Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси” – София, които владеел и пазел, като причинените щети са общо в размер на 5 358 971 лв. и обсебването е в особено големи размери, представляващо особено тежък случай, поради което и на основание чл.206, ал.4, вр. с ал.1, вр. с чл.20, ал.2 и чл.54 НК, е осъден на шест години и шест месеца лишаване от свобода, при първоначален строг режим в затворническо заведение от закрит тип; лишаване от право да упражнява материално отговорна, отчетническа, както и търговска дейност с предмет публично имущество, за срок от шест години и шест месеца; лишаване от право да заема държавна или обществена длъжност, свързана с ръководство, контрол или стопанисване относно публично имущество, за срок от шест години и шест месеца и конфискация на лек автомобил, марка „марка”. Подс. Й. е оправдан относно квалификацията на деянието във вр. с чл.26, ал.1 НК, както и за разликата в предмета на деянието общо над 5 358 971 лв. /до 7 461 336 лв./. Съдът се е произнесъл по възлагане на разноските. Присъдата е била предмет на въззивна проверка по жалби и от двамата подсъдими и с решение № 151 от 16.07.2013 г. по внохд № 99/2013 г. на Великотърновския апелативен съд, НО, присъда № 44/26.10.2012 г. по нохд № 320/2011 г. на Русенския окръжен съд е била потвърдена. В касационната жалба срещу въззивното решение, подадена от подс. Н. И. чрез защитника му – адв. Л., се сочат касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 НПК. Декларативно е посочено, че решението е незаконосъобразно и необосновано. Правят се алтернативно искания за отмяна на атакувания акт и пълно оправдаване на подсъдимия И. по повдигнатото му обвинение или връщане на делото за ново разглеждане. В допълнение към касационната жалба по реда на чл. 351, ал. 3 НПК, изготвено от упълномощения от подс. И. защитник – адв. П., се съдържа позоваване на всички касационни основания чл. 348, ал. 1 т. 1 – т. 3 НПК. Подробно се развиват доводи, че по делото не са изяснени въпросите за състоянието на зърното, дали то е имало стойност и къде се намират документите за неговото извозване. Твърди се нарушаване на правото на защита чрез неуважаване на доказателствените искания направени пред въззивния съд. Счита се, че отношенията между ДА „ДРВВЗ”, подс. И. и подс. Й., са изцяло облигационни и е недопустимо те да бъдат решавани чрез средствата на наказателния процес. Възразява се срещу правната оценка на договорите, дадена от наказателния съд, претендира се, че съдът е следвало да вземе отношение по валидността на договорите. Твърди се в емоционален стил, че изводите във въззивното решение почиват на предположения и са „фантасмагорични”. Излагат се доводи, че правната квалификация на деянието, извършено от подс. Й. следва да е по чл. 217, ал.1 вр. ал. 4 НК по отношение на упълномощителя И., както и че подс. Й. е извършил обсебване или длъжностно присвояване на зърното на [фирма]. Навеждат се съображения че подс. И. не е извършил окончателно разпореждане със зърното, като поведението му може да се интерпретира единствено като неизпълнение на гражданско правен договор, че действията му са с цел да замени заразеното зърно с годно, че този подсъдим не е владеел или пазел зърното, а е делегирал тези права на подс. Й., че единствено последният е извършил разпоредителни действия. Подробно се излагат доводи по отношение на оплакване за явна несправедливост на наложеното на подс. И. наказание. В касационната жалба, депозирана от защитниците на подс. Ц. Й., подробно се развиват оплаквания за нарушение на материалния закон и за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, довели до потвърждаване на неправилна, необоснована и несправедлива първоинстанционна присъда. Излагат се доводи за неизясненост на делото от фактическа страна, като се акцентира на това, че и двете съдебни инстанции не са уважили доказателствени искания на защитата и са събирали само обвинителни доказателства, които са интерпретирали едностранно. Твърди се нарушение на чл. 303 НПК, като се посочва, че е останал неизяснен въпросът какво е било състоянието на зърното в зърнобазата в [населено място] през инкриминирания период и в тази връзка, каква е била пазарната му стойност, което обстоятелство е от съществено значение за съставомерността на деянието. Твърди се нарушено право на защита на подсъдимия с отказа на въззивния съд да допусне събиране на поискани от защитата доказателства – свидетелски показания и експертиза. Излагат се доводи в подкрепа на касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК, като се твърди, че неправилно е прието, че подс. Й. има изискуемото от закона особено качество като субект на престъплението, в което е обвинен – че не е бил съхранител на зърното, не е бил страна по договорите с ДА „ДРВВЗ”, че не може да придобие такова качество по силата на упълномощаването от подс. И.. Посочва се, че от обвинението не е посочено и не е налице правно основание, на което подс. Й. да е владеел и пазел зърното. Навеждат се съображения, че предмет на обсебване могат да бъдат само индивидуализирани движими вещи, както и че присвоената вещ трябва да има определена стойност, каквато не е установена предвид данните за лошото качество на зърното. Излагат се съображения, че разпоредителните действия са извършени от другия подсъдим, като Й. е действал по негово нареждане. Посочва се, че замяната не е акт на окончателно разпореждане, понеже предполага връщане на друга вещ от същия род и качество, че замяната е действие по разпореждане, но то не се изразява в своене на вещта, не е променено отношението на дееца към предмета, а е целено да се избегнат последиците от заразата. Излага се довод, че организирането на извозването на зърното е чисто фактическо действие в изпълнение на извършения акт на разпореждане. Оспорва се възприетото от решаващите съдилища по отношение на субективната страна на деянието, като се твърди, че изводите в тази насока почиват на предположения. Възразява се и срещу по-тежката квалификация на деянието. Правят се алтернативно искания – за пълно оправдаване на подс. Й. по повдигнатото му обвинение, или за връщане на делото за ново разглеждане. В съдебно заседание пред касационната инстанция упълномощеният защитник на подс. И. – адв. П., поддържа жалбата и депозираното допълнително изложение, преповтаряйки изложеното в допълнението. Защитникът на подс. Й. – адв. И., също поддържа подадената касационна жалба по съображенията, изложени в нея, както и направените искания. Прави искане и за намаляване на присъдата. Другият защитник на подс. Й. – адв. Т., също поддържа касационната жалба, подчертавайки оплакването за нарушено право на защита. Представителят на ВКП изразява мотивирано становище за неоснователност на двете касационни жалби и пледира същите да бъдат оставени без уважение. Подс. Н. И. моли делото да бъде върнато за ново разглеждане. Подс. Ц. Й. моли да бъде оправдан или делото да се върне за ново разглеждане. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и провери обжалваната присъда в пределите на правомощията си по чл. 347, ал. 1 НПК, за да се произнесе, взе предвид следното: Извършената от ВКС проверка за наличието на сочените в жалбите от защитниците на подсъдимите касационни основания, сочи на следните изводи: Оплакването за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, направено в жалбите на подс. И. и на подс. Й., е НЕОСНОВАТЕЛНО. Доколкото доводите в двете жалби в подкрепа на заявеното касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК, са аналогични, настоящият състав ги разглежда едновременно. Касационната проверка на решението на Великотърновския АС сочи, че въззивният съд, изпълнявайки задължението си да провери изцяло правилността на невлязлата в сила присъда, е подложил на собствен внимателен анализ доказателствата и средствата за тяхното установяване, като е обективирал този анализ в решението си. Събраните в хода на първоинстанционното съдебно следствие доказателства – гласни и писмени, и експертните заключения, са били обсъдени поотделно и в съвкупността им. Оценъчната дейност на апелативният съд е реализирана при спазване на правилата на формалната логика, като доказателствата са ценени съобразно действителното им съдържание, изложени са убедителни мотиви във връзка с кредитирането им. Съставът на Апелативния съд в съответствие с изискването по чл. 339, ал. 2 НПК е обективирал вътрешното си убеждение във връзка с неприемането на доводите в жалбите на подсъдимите, отговаряйки аргументирано на направените възражения. Не намира основание оплакването за допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, базирано на твърдение за ограничаване правото на защита на подсъдимите. Внимателният преглед на материалите по делото сочи, че нито в хода на първоинстанционното производство, нито във въззивното производство е допуснато ограничаване на правото на защита на подсъдимите чрез недопускане на поискани доказателства за установяване на факти, включени в предмета на доказване. Така, първоинстанционният съд в съдебно заседание на 10.11.2011 г. е удовлетворил искането на подс. И. и неговия защитник за допускане до разпит като свидетели на Т. А. и К. К., доколкото за тези лица е било посочено, че могат да предоставят информация за относими обстоятелства, касаещи съхранението на зърно в зърнобазата в [населено място]. Показанията на св. А., разпитан от първостепенния съд, касаещи взаимоотношенията на подс. И. с М. П. и внасяне и изнасяне на зърно от базата в [населено място], освен това са били внимателно обсъдени в мотивите на първоинстанционната присъда. Окръжният съд и служебно е взел мерки за разкриване на обективната истина, като е допуснал и изслушал графически експертизи, едната - касаеща авторството на подписите в документи, свързани с правни действия с предмет зърно и царевица, и друга – касаеща авторството на подписите в документи от извършени проверки от Р. К.. Първоинстанционният съд не може да бъде упрекнат в немотивирано отхвърляне на доказателствени искания на страните – така, в съдебно заседание на 20.06.2012 г. искането на защитата на подс. Й. за назначаване на допълнителна ценова експертиза е оставено без уважение, като становището на съда по това доказателствено искане е внимателно обосновано и правилно е извършена преценка, че не са били налице основания за допускане на допълнителна експертиза по отношение на стойността на предмета на деянието. Едновременно с това, за да не допусне ограничение на правото на защита на подсъдимите, както и за да обезпечи обективно и пълно изясняване на обстоятелствата по делото, включително и тези, свързани с качеството на зърното и свързаната с това негова стойност, първостепенният съд е уважил доказателствени искания на защитниците, насочени към изясняване именно на обстоятелствата за качеството на зърното, като е положил усилия да издири и разпита като свидетели А. М. и Т. Т., както и да събере достоверна писмена информация (от ДА „ДРВВЗ” и [фирма]) относно качествените показатели на съхраняваните в зърнобазата в Р. пшеница и царевица, макар последното (за писмената информация) да е останало без успех. С оглед събраните чрез разпит на посочените свидетели доказателствени факти, съдебният състав отново се е произнесъл по искането за назначаване на ценова експертиза, като подробно отново е мотивирал отказ това да бъде сторено, доколкото правилно не е намерил основания за допускане на такава допълнителна експертиза. Налице е също така и подробна обосновка на отказа на решаващия първоинстанционен съд да допусне до разпит като свидетел лицето Й. Д. и да допусне допълнителен разпит на св. В. М., която аргументация е свързана с доказателствената съвкупност, събрана до този момент по делото. Въззивният съд от своя страна, след като е бил сезиран със същите доказателствени искания, направени с жалбата на подс. Й., е изпълнил задължението си да се произнесе по тях. За въззивния съд не съществува задължение да допусне поисканите с жалбата доказателства, но при всички случаи с определението си по чл. 327 НПК съдът трябва да даде мотивиран отговор защо оставя без уважение отделното доказателствено искане. Това е сторено в определението на ВтАС, като са изложени съображения във връзка с преценката за необходимостта да бъдат събрани поисканите доказателства. Тази преценка не е била произволна, а е подробно мотивирана с оглед на събраната пред първия съд доказателствена съвкупност и възможността въз основа на нея да бъдат изведени фактите, обосноваващи наказателната отговорност на подсъдимите. Правилно мотивирано е и произнасянето на въззивния съд по доказателствените искания в съдебно заседание на 24.06.2013 г. Отказът да бъдат събрани поисканите от защитата доказателства не е лишил от възможност подсъдимите да доказват защитните си тези, нито е оставил недопустими празноти в доказателствения обем, понеже за обстоятелствата, за които се е претендирало събирането на поисканите доказателства, в хода на първоинстанционното съдебно следствие са били събрани и проверени доказателствени източници, позволяващи обективното им изясняване. Не е налице нарушение на задълженията по чл. 13 и чл. 14 НПК за обективно, всестранно и пълно изясняване на обстоятелствата по делото, защото за всички фактически обстоятелства, включени в предмета на доказване и значими за съставомерността на деянието, са събрани относимите и допустими доказателства, при това – в обем, позволяващ стабилност на фактическите изводи. Друг е въпросът, че по отношение на част от тези обстоятелства са налице противоречия между събраните доказателствени материали, но такива противоречия не сочат на доказателствена непълнота и на липса на всестранно и пълно изясняване на обстоятелствата, а изискват внимателна оценка от решаващите съдилища, което е сторено в настоящия случай. Конкретно релевирано оплакване в тази връзка, подлежащо на разглеждане от настоящата инстанция, е това, дали правилно е бил изяснен въпросът какво е било състоянието на зърното в зърнобазата в [населено място] през периода м. април 2004 г. – 19.01.2005 г. и имало ли е то пазарна стойност. По този въпрос въззивният съд, за разлика от първоинстанционния, по фактите не е приел наличие на зараза на съхраняваните пшеница и царевица, като е счел, че подсъдимите през пролетта на 2004 г. само са твърдели такова заразяване. Доколкото касационната инстанция е обвързана с фактическите констатации на проверявания съдебен акт, в рамките на настоящото производство следва да провери дали доказателствената дейност на решаващия съд е извършена съобразно правилата, разписани в процесуалния закон и при спазване на формалната логика. Не се констатират пороци при формиране на вътрешното убеждение на състава на въззивната инстанция, не само по отношение на това съществено обстоятелство (предмета на деянието), но и по всички релевантни факти, като валидно събраните доказателства са оценени с оглед на действителното им съдържание, при преценка на тяхната достоверност и във взаимната им връзка. За да възприеме извод, че съхраняваните пшеница и царевица, по отношение на които двамата подсъдими са извършили разпоредителни действия, не е била заразена, съдът обосновано е кредитирал редица доказателствени източници в тяхната взаимна логическа връзка, несъмнено обосноваващи възприетото фактическо положение. За доказателствена основа на изводите за липса на заразеност на зърното са послужили гласни и писмени доказателства – вписването в Констативен протокол от 16.08.2004 г. (депозиран в ДА „ДРВВЗ” – В. Търново с вх. № 0386/20.08.2004 г.) за това, че при наличните в базата 500 т. пшеница не се е установило наличие на жива зараза; информацията, съдържаща се в свидетелските показания – на св. М. П. (дадени на досъдебното производство и приобщени по реда на чл. 281, ал. 1 НПК), който свидетел е бил началник – склад и който категорично твърди, че в зърнобазата не са имали заразено зърно, на св. Б., работила в базата, която също твърди, че не й е било известно зърното да е било заразено, не е виждала протоколи за заразено зърно. В тази връзка са обсъдени и показанията на св. М. А. (Р.), която е работела като лаборант в зърнобазата и която сочи, че през лятото на 2003 г. по житото се била появила гнездова зараза на места и е било извършено обгазяването му. В тази връзка са и показанията на св. Т. Т., който потвърждава, че е било извършено обгазяване на житото в базата в [населено място], както и приложения по делото протокол от 21.06.2003 г. за обгазяване, като в този писмен документ, освен това е посочено, че обгазяването е извършено само в склад № 3. Така че, гласните и писмени доказателства сочат на наличие на зараза по съхраняваната пшеница, без да може да се прецизира какви количества от нея са били обхванати, но тази зараза е факт към м. 06.2003 г. – значително преди инкриминирания период, предприето е обгазяване и не са налице доказателствени източници, от които да бъде направен извод, че след този момент е имало заразеност на зърното. Тези изводи допълнително се потвърждават от заявеното от св. М А. (Р.), за това, че тя като лаборант е извършвала проверка на зърното, на св. Т. – директор на ТД на ДА към този период, която сочи по принцип, че са взимани проби от лицата, осъществяващи контрол върху съхранението на зърното – държавен резерв. Във връзка с изложените свидетелски показания несъмнено следва да се отчете липсата на писмени документи – протоколи за наличие на заразено зърно, като се има предвид и обстоятелството, че по силата на договора за съхранение на зърното, съхранителят е бил задължен да уведомява Държавната агенция при явни изменения в съхраняваната стока, а такива уведомления до Териториалната дирекция не са правени. Не на последно място следва да се отбележи, че видно от показанията на св. Т., двамата подсъдими са заявили, че е имало зараза на зърното пред нея като Директор на ТД, едва след като е била констатирана липсата на съхраняваните количества. Допълнително съображение за липса на заразеност на съхраняваната пшеница е изводимо от писмените доказателства (л. 125 и сл. т. І от ДП) касаещи деблокиране на част от съхраняваното зърно със съответни заповеди на ДА „ДРВВЗ” през м. 02.2004 г., в които е отразено, че деблокирането се извършва за „освежаване”, като липсват констатации за заразеност. Доказателствените източници, на които се позовава защитата във възраженията си срещу изводите на въззивния съд по отношение на обсъжданото фактическо обстоятелство, са показанията на св. К., св. А. М., св. Х., както и приложеното по делото анализно свидетелство (л. 87, т. 1 от ДП). Правилно е било възприето от решаващия съд, че тези доказателствени източници не са противопоставими на направения фактически извод, нито могат да обосноват извод за наличие на зараза на пшеницата и царевицата, съхранявани в зърнобазата в [населено място], с които са извършени разпоредителни действия. Това е така, защото в показанията на св. Ю. К., дадени на досъдебното производство и приобщени чрез прочитането им, същият никъде не твърди, че пшеницата и царевицата в зърнобазата, които е получил въз основа на сключения договор, са били заразени, не обективира лични възприятия за подобни факти, а единствено посочва, че подс. Й. му бил казал, че зърното било с лошо качество – силно загрята царевица и пшеница, заразена с главня. Освен че този свидетел не посочва собствени възприятия за това, взетото от него зърно да е било заразено, също така в показанията си заявява, че пшеницата е била продадена на цена около 105 лв. на тон, като обстоятелството за тази цена не може да е в подкрепа на теза за негодност на зърното. По-нататък, св. Х., в показанията си (дадени на досъдебното производство и приобщени на основание чл. 281, ал. 5, вр. ал. 1 НПК) посочва личните си възприятия при огледа на зърното в базата в Р. – че царевицата била почерняла, че пшеницата била „добра на външен вид”, макар впоследствие да се установило, че качеството и било лошо. Така заявените от този свидетел обстоятелства не сочат на „заразеност” на пшеницата и царевицата, а само на техните качествени характеристики, без да сочат на негодност. Приложеното анализно свидетелство (л. 87, т. 1 от ДП), в което е отразена заразеност ІІІ степен на пшеница с посочен продавач база „Р.” и показанията на св. А. М. също не могат да обосноват извод за наличие на зараза на зърното – предмет на деянието. Това е така, понеже анализното свидетелство е с дата 09.04.2005 г. (която се потвърждава в показанията на св. М.), която дата е няколко месеца след фактическото разпореждане със зърното в базата, като също така изследваната проба по никакъв начин не може да се свърже с базата в Р., защото, видно от вписването в свидетелството пробата е донесена от св. К., но за това, че зърното е с произход именно зърнобазата в Р., св. М. заявява само предположения, доколкото произхода на пробата е отразен само по изявленията на св. К.. Предвид изложеното, не може да бъде възприето като основателно оплакването в касационните жалби за нарушение на процесуалните правила при анализа на доказателствата, защото оспореното фактическо положение почива на правилна оценка на доказателствените източници в тяхната взаимна логическа връзка. Не е допуснато игнориране на оправдателни доказателства, тъй като суверенната преценка на решаващия съд е извършена при задълбочено обсъждане на цялата доказателствена съвкупност и обосноваване на изводите за кредитиране на определени доказателствени източници, от които са изведени доказателствени факти, намиращи се в логическа връзка. Както беше посочено и по-горе, лишена е от основание претенцията за това, че решаващите съдилища не са попълнили надлежно доказателствената основа, защото по отношение на обстоятелството за състоянието на зърното са събрани и обсъдени доказателства, позволяващи надлежни изводи по фактите - свидетелски показания на лицата, работили в зърнобазата, показанията на лицата, получили въз основа на договорите зърното, писмените доказателства. В допълнение към това, решаващите съдилища не са имали основание да удовлетворят исканията на защитата за назначаване на допълнителна оценителна експертиза за стойността на зърното – предмет на деянието, при липсата на обективни данни за това то да е било заразено. Доказателствената дейност на решаващите съдилища не търпи укори, доколкото в мотивите на първоинстанционната присъда е направен задълбочен и прецизен анализ на цялата доказателствена съвкупност, като подробно са изложени съображения за обосноваване на фактическите изводи по отношение на всяко едно от обстоятелствата, имащи значение за съставомерността на деянието. Собствен доказателствен анализ е направила и въззивната инстанция, който също отразява изискуемата оценка на доказателствата и средствата за тяхното установяване. Така, обстоятелствата на сключване на договор с ДА „ДРВВЗ” за съхранение на пшеница, по-късно и на царевица, правоприемството на [фирма], упълномощаването на подс. Й. от подс. И., фактическото приемане в базата в [населено място] на конкретни количества зърно, както и действията на правно и фактическо разпореждане с него – сключване на договори за замяна и извозването на цялото налично количество пшеница и царевица, са възприети въз основа на правилно оценените гласни и писмени доказателства и експертните заключения. По отношение на точното количество пшеница и царевица, останала за съхранение в зърнобазата и с което подсъдимите са се разпоредили, стабилни фактически данни се съдържат в писмените доказателства – приемателни протоколи и протоколи, с които е освободено определено количество въз основа на заповед на ДА „ДРВВЗ”, които писмени доказателства правилно са поставени в основата на изводите за количествата пшеница и царевица – предмет на деянието. Не намира основание и оплакването срещу доказателствената дейност на решаващите съдилища, основано на твърдението, че те са събирали и обсъждали само обвинителни доказателства. Както първата инстанция, така и въззивната, са обсъдили задълбочено наличните противоречия между обясненията на двамата подсъдими и другите доказателствени източници, както и противоречията между обясненията на самите подсъдими, съставляващи както доказателствен източник, така и проява на защитната им позиция. Обясненията на подс. И., са били проверени чрез други доказателствени средства и пространно обсъдени. Твърденията му, че е предоставил регистрирания едноличен търговец за ползване на св. М. П., като за това е получавал заплащане и че не е имал отношение към дейността на съхранение на зърното, че само е подписвал документи и е съставил заповед № 16/04. 04., с която е разрешил да се заменя и продава зърното, под диктовка на св. П., обосновано са приети като защитна позиция, неподкрепена от другите доказателства. Обясненията на този подсъдим внимателно са съпоставени с приложените по делото писмени доказателства – сключени договори за съхранение с ДА „ДРВВЗ”, подписани от него констативни протоколи, подписани от него данъчни фактури във връзка с дейността по съхранение на зърното, споразумение с ТД на ДА след констатиране на липсата, допълнителни споразумения към борсови договори, подписани от този подсъдим преди прехвърлянето на [фирма], с показанията на св. Т. за взаимоотношенията на ТД с подс. И. във връзка с договорите за съхранение на зърно. Не са останали без внимание и показанията на свидетелите, поискани от защитата – Т. А. и К., като свидетелските показания на св. А. действително касаят взаимоотношения на И. със св. М. П. и че последният е „ползвал” фирмата на този подсъдим и му е предоставял финансови средства, но тези показания с оглед на тяхното съдържание изобщо не изключват установените чрез други доказателствени средства фактически и правни действия на И. във връзка със съхраняването на зърно – държавен резерв. Внимателна проверка е извършена от решаващите съдилища и по отношение на обясненията на подс. Й., чрез съпоставяне с други обективни доказателства и с обясненията на подс. И.. Изводите, касаещи отношението на този подсъдим към предмета на деянието и извършени от него действия по отношение на зърното, са направени въз основа на комплексна оценка на гласни и писмени доказателства и заключението на графическата експертиза. В тази връзка правилно са ценени подписаните от подс. Й. анекси към договор за съхранение на пшеница между представлявания от него едноличен търговец и ДА, пълномощното, издадено от подс. И., писмените документи (приемателни актове), подписани от Й. за приемане на количествата пшеница и царевица за съхранение в базата в [населено място], констативните протоколи за липси, подписани от този подсъдим, подписаните от Й. договор за замяна на царевица от 09.04.04г. и анекс (видно от заключението на графическата експертиза). В логическа връзка с изводимото от посочените писмени документи са ценени показанията на св. Т. – за това, че като директор на ТД на ДА „ДРВВЗ” е контактувала с подс. Й. като пълномощник във връзка с дейността по съхранение на зърното, показанията на свидетелите Б., М. А. (Р.), М. П., И. А., В. М. за това, че именно подс. Й. е организирал цялата дейност по приемане, съхранение, съответно и по изкарване на зърното от базата, че той непосредствено е ръководел цялостната дейност. В тази връзка са и показанията на св. К. (от ДП, приобщени чрез прочитане), за това, че подс. Й. е предлагал да бъде намерен пазар за зърното. Възражението в допълнението към касационната жалба, депозирано от защитника на подс. И., за това, че е останал неизяснен въпросът къде е било извозено зърното, че не са налице документи за това, не може да бъде възприето като подкрепящо тезата за съществени процесуални нарушения в доказателствената дейност. Тези въпроси не са убягнали от вниманието на решаващите съдилища, като в мотивите на присъдата е прието, въз основа на свидетелските показания на св. Б. и св. П., както и на показанията на другите работили в базата лица, че в инкриминирания период фактически е извършвано натоварване и извозване на зърното, че са съставяни експедиционни бележки без вписване на направлението, както и че тези документи са били прибирани само от подс. Й. (в тази насока – показанията на св. Б.). Така че са обсъдени доказателствените източници, установяващи причината за липсата на документация за това, къде е извозено зърното. Това обаче не се отразява на релевантните фактически изводи, понеже по несъмнен начин, чрез писмени доказателства – протоколи и писмена документация в ТД на ДА „ДРВВЗ”, подписано с „ДРВВЗ” споразумение и чрез свидетелски показания на работещите в базата и на св. Т., се установява факта на изнасяне на цялото съхранявано количество пшеница и царевица от базата в [населено място], в нарушение на задълженията за съхраняване и на процедурата по разпореждане със зърното – държавен резерв. Именно последните посочени обстоятелства са от значение за преценка на съставомерността на деянието. Не е налице доказателствена непълнота и във връзка с това, че не са събрани чрез разпит показанията на св. К., в каквато насока са доводите на защитника на подс. И. в допълнението към касационната жалба. Видно от материалите по делото, първостепенният съд е положил дължимите усилия да извърши призоваване на този свидетел, но след като са използвани всички способи за установяване на местонахождението му, и тези усилия не са дали резултат, К. е бил заличен като свидетел. Независимо от това, за обстоятелствата, за които този свидетел е посочен от прокуратурата с обвинителния акт, по делото са приложени писмени доказателства – констативни протоколи за извършени от него проверки. Претенцията, обективирана в допълнението към касационната жалба на подс. И., за това, че нохд № 894/08 г. на СГС е „преюдициално” по отношение на настоящето наказателно производство е лишена от основание, доколкото двете съдебни инстанции са обсъждали и приели, че двете производства имат различен предмет като фактическа рамка и привлечени към наказателна отговорност лица. В тази връзка и интерпретираните в допълнението към жалбата фактически положения, изложени в обвинителния акт по делото, разглеждано от СГС, изобщо не могат да бъда предмет на обсъждане в настоящето наказателно производство, доколкото те са изцяло извън фактическите рамки на обвинението. Настоящият състав намира за необходимо да отбележи, че в допълнението към касационната жалба, изготвено от адв. П. – упълномощен защитник на подс. И., се съдържат определени квалификации по отношение на дейността на решаващите съдилища и съдържанието на съдебния акт. До колко е допустимо, етично и професионално използване на някои конкретни изрази е въпрос, който не следва да бъде обсъждан в настоящето решение. Но подобен подход, при който се използват квалификации, епитети и изрази по отношение на атакувания съдебен акт, не може да обслужи интереса на подсъдимия за проверка на този акт по касационен ред, доколкото не съставлява излагане на конкретни доводи в подкрепа на заявените касационни основания, въз основа на които се извършва касационната проверка. Предвид на изложените съображения, касационната инстанция намери за неоснователни оплакванията за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при разглеждане на делото, поради което не констатира наличието на касационно основание по чл. 348, ал. 3, вр. ал. 1, т. 2 НПК и съответно на това, искането за отмяна на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав не може да бъде уважено. По отношение на оплакването за неправилно приложение на материалния закон, релевирано в жалбите и от двамата подсъдими, същото е НЕОСНОВАТЕЛНО. Идентични доводи за неправилно приложение на материалния закон са били релевирани във въззивната жалба срещу първоинстанционната присъда и съставът на ВтАС им е дал мотивиран отговор. С изложените от въззивната инстанция съображения по правото този съдебен състав принципно се съгласява и не намира за необходимо да преповтаря правните изводи в решението. Единствено следва да се отбележи несъгласие с отразеното във въззивния акт по отношение на разсъжденията за съществуване и действие на организирана престъпна група, за начина на разпределение на печалбите от дейността. Тези разсъждения са изцяло извън фактическите и правни рамки на обвинението. Те обаче не се отразяват на правилността на правните изводи по отношение на съставомерността на поведението на подсъдимите в рамките на възведената правна квалификация. Доколкото е сезирана с такова оплакване и настоящата инстанция се занима с възраженията срещу възприетата от решаващите съдилища правна квалификация на извършеното от двамата подсъдими. Касационната проверка сочи, че при правилно установени факти въззивната съдебна инстанция е приложила точният материален закон, като е приела, че с действията си подс. Н. И. е реализирал състава на престъпление по чл. 206, ал. 4, вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 НК и подс. Ц. Й. е осъществил състава на престъпление по чл. 206, ал. 4, вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 НК. Двамата подсъдими са обвинени и признати за виновни за извършено в съучастие обсебване. За да е налице обсебване, предметът на обсебването трябва да се намира във фактическа власт на дееца и той да осъществи присвоителни действия по отношение на намиращия се у него предмет. На първо място настоящият състав намира за необходимо да обсъди възраженията, свързани с предмета на деянието (направени и в двете касационни жалби). Несъмнено, за да е съставомерно деянието по чл. 206 НК, присвоената вещ трябва да притежава определена стойност. В настоящия случай приетите за установени факти, при спазване на правилата за формиране на вътрешното убеждение на решаващите състави, сочат, че предмет на деянието са 18 888 тона хлебна пшеница на стойност 4 985 846 лв. и 1 250 тона царевица на зърно на стойност 373 125 лв., собственост на Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси”. Количествата пшеница и царевица, оставени на съхранение в базата в [населено място], са установени безспорно. По изложените по-горе съображения, изводите на въззивната инстанция за това, че зърното не е било заразено, се възприемат като правилни и формирани при надлежен доказателствен анализ. Така че съхраняваното зърно, след като не е било заболяло, не е без стойност. Възприетата стойност на пшеницата и царевицата е на базата на експертно заключение, което е изготвено въз основа на проследяване на цената на тези стоки през инкриминирания период и определяне на средна пазарна цена. (Критиките във въззивното решение срещу възприетата в присъдата стойност на предмета на деянието не се възприемат, доколкото определянето на средна пазарна цена на предмета е обективно сторено в експертното заключение при съобразяване на цената за целия инкриминиран период). Следователно, правилно формираните фактически изводи сочат на годен предмет на деянието с определени видови и количествени характеристики и стойност. Лишено е от основание и възражението, че предмет на деянието могат да бъдат само индивидуализирани движими вещи, не и заместими вещи, каквито са житото и царевицата. Решение № 345/2007 г. на ІІІ НО. на ВКС, на което се позовава защитата в касационната жалба, не може да послужи за обосноваване на развитата теза. Това е така, понеже съобразно цитираното решение (което е по конкретно дело, с предмет на деянието пари), обсебването „включва във възможния предмет на посегателство единствено конкретизирани чужди движими вещи”. В случая предметът на деянието са конкретизирани вещи – определени количества пшеница и царевица, които освен това, според договорите следва да се съхраняват отделно от други стоки от същия вид, независимо, че тези вещи са заместими. По-нататък, за да е налице обсебване предметът на деянието трябва да е предоставен на дееца да го владее или пази, изисква се субектът на деянието да има специфично отношение към неговия предмет – този предмет следва да му е предоставен на някакво конкретно основание. Наличието на това специфично отношение на субекта към предмета на деянието е правилно мотивирано от решаващите съдилища както по отношение на подс. И., така и по отношение на подс. Й.. Зърното, индивидуализирано по вид и количество, собственост на ДА „ДРВВЗ”, е било предоставено във владение на подс. И. на конкретно основание - Договор № С-7/21.04.03г., и два анекса към него, Договор № С-21/30.10.03г. По отношение на първия договор, подсъдимият е получил владение върху вещите в резултат на универсално правоприемство – прехвърляне на [фирма], а по останалите анекси и договор е поел като ЕТ задължения за съхраняване на вещите. По силата на сключените между ЕТ и ДА „ДРВВЗ” договори подс. И. е имал задължение да съхранява в базата в [населено място] определените количества пшеница и царевица – държавен резерв. Възражението на защитника, че подс. И. не е имал фактическа власт върху складовете със зърно и че е делегирал тази дейност на подс. Й., е лишено от основание. На И. е предоставено владението върху пшеница и царевица – държавен резерв, като по силата на договорните клаузи той се е съгласил да съхранява чуждите вещи. Упълномощаването на подс. Й. и извършваните от последния фактически действия спрямо складираното в зърнобазата зърно, не лишават И. от предоставеното му по силата на договорите владение върху него. Независимо, че другият подсъдим е бил упълномощен от подс. И., това упълномощаване не елиминира възможността упълномощителя и сам да извършва фактически и правни действия, а и упълномощаването и фактическото отношение на Й. към предмета, не изключват специфичното отношение на И. към предмета на деянието. Правилно и обосновано е прието от решаващите съдебни инстанции, че за подс. Й. също е налице изискуемото за съставомерността на деянието отношение към предмета му. Това е така, понеже по силата на упълномощаването му от подс. И. с всички права по отношение осъществяваната дейност от едноличния търговец, този подсъдим е можел да упражнява правата и задълженията на едноличния търговец по сключените от него договори. Освен това, предоставянето на вещите във фактическа власт на дееца, е достатъчно основание да се приеме, че той ги „владее” или „пази”, а количествата пшеница и царевица са предоставени във фактическа власт на подс. Й., като те фактически са приети от него за съхранение в базата в [населено място] въз основа на сключените от ЕТ, чиито пълномощник е Й., договори за съхранение. Освен това, този подсъдим е упражнявал фактическа власт върху предмета, като непосредствено е организирал и ръководел работата по приемане и съхранение на зърното. Оспорването в касационната жалба на особеното качество на дееца не може да бъде възприето като основателно. Действително, по силата на правоприемството по договора за съхранение на пшеница и по силата на сключения договор за съхранение на царевица, „съхранител” е [фирма], но упълномощаването на подс. Й. от И., макар да не го прави „съхранител” създава основание за упражняване от страна на Й. на правата и задълженията на „съхранителя” по договора. Това че на Й. не му е възлагано да владее или пази житото-държавен резерв от ДА и че упражнява чужди права и задължения и че се касае до генерално, а не до конкретно пълномощно, касаещо съхранението в базата в [населено място], не го лишава от качество на лице, което „владее” и „пази” чуждо имущество. Пшеницата и царевицата, отдадени на съхранение по силата на договорите между ДА „ДРВВЗ” и [фирма], са били предадени във фактическата власт на подс. Й., посредством упълномощаването му и фактическото предаване на зърното, което обосновава извод, че той владее и пази този предмет. (В аналогичен смисъл - Решение № 197/10 г. на ІІ НО. на ВКС по н.д. № 99/10 г.). Правилни и обосновани са и изводите на съдебните инстанции по отношение на осъществяване от двамата подсъдими в съучастие на изпълнителното деяние на престъплението – присвояване на държани на законно основание чужди вещи. Осъществяването на изпълнителното деяние на обсебването се изразява в присвояване – в неправомерно разпореждане в свой или чужд интерес, като то може да бъде осъществено с фактически или с правни действия. От възприетата фактическа обстановка е видно, че всеки един от подсъдимите е участвал в изпълнението на престъплението, като е реализирал действия по разпореждане с предмета на деянието. Безспорно е установено при извършените проверки в базата чрез съответни констативни протоколи, че към 19.01.2005г. предоставеното за съхранение зърно е липсвало изцяло. Установено е също, че подс. И. е издал заповед № 16/04.04. да се извърши продажба или замяна на съхраняваното зърно, че същият е сключил договор на 09.04.2004 г. със св. К. за замяна на хлебна пшеница, че е подписал анекси към този договор. Тези действия на подс. И. съставляват юридическо разпореждане с предоставения му във владение предмет – количествата пшеница и царевица, като те са последвани и от разпоредителни действия, осъществени от другия подсъдим. При тази правна оценка на поведението на подс. И., е без значение оспорването от страна на защитника в допълнението към жалбата на възприетата от въззивния съд симулативност на сделките със св. К., както и дали се касае до заем или до замяна. Това е така, понеже обективираните действия на подс. И. по юридическо разпореждане със съхраняваните чужди вещи, последвани и от фактическо разпореждане с тях, съставляват осъществяване на присвояването. Без значение е уговорката за връщане (заместване) на зърното в уговорен срок, издаването на запис на заповед за стойността му от приобретателя, както и последващите ангажименти в споразумение с ТД на ДА за възстановяване на зърното или плащане, защото с извършване на разпоредителните действия собственикът на вещите – държавен резерв обективно е бил лишен от тези вещи. Извършеното разпореждане е изцяло в нарушение на клаузите на договорите за съхранение, подс. И. като „съхранител” не е имал право да ползва или да се разпорежда със стоката (чл. 11 от договора). Такова разпореждане подсъдимият е могъл да извърши само при наличие на съответен акт на собственика – ДА „ДПВВЗ”, какъвто не е налице. Следователно, извършените от подс. И. действия правилно са преценени като противозаконно разпореждане с предоставените му да владее и пази количества зърно. При тези изводи за обективна съставомерност на поведението на този подсъдим не могат да бъдат възприети като основателни доводите на защитника му, че се касае единствено до гражданско правни отношения. Необходимо е да се посочи, че допълнението към касационната жалба от защитника на подс. И. във връзка с оспорването на изводите за това, че този подсъдим е осъществил деянието, се съдържат взаимно противоречащи си доводи. Това е така, понеже от една страна се претендира, че подс. И. изобщо не е извършил разпоредителни действия с предмета на деянието, а от друга страна се твърди, че целта на действията му е била не окончателно разпореждане, а възстановяване на зърното в степен на годност. Така или иначе и двата довода са лишени от основание. Подс. Ц. Й. със собствените си действия също е реализирал изпълнителното деяние на престъплението, в съучастие с подс. И.. Подс. Й. е извършил действия по неправомерно разпореждане с предоставените му във фактическа власт пшеница и царевица – същият предприел действия да намери и да се договори с лица (св. К.) за продажба или замяна на зърното, самият той сключил договора за замяна на количеството царевица, той фактически организирал и ръководел изнасянето, натоварването и откарването на цялото количество съхранявано зърно. Не намират основание възраженията в касационната жалба на защитниците на този подсъдим за това, че Й. е действал по изрично нареждане на подс. И. и в изпълнение на издадената от него заповед № 16. Видно от установените факти, подс. Й. е извършил самостоятелни действия за намиране на лица, на които да бъде продадено или заменено зърното, той самият е подписал договор за замяна на царевицата. Неговите фактически действия по изнасяне, товарене и откарване на зърното са елемент от осъществяване на изпълнителното деяние, като се намират във фактическа връзка с действията на другия подсъдим и на практика разпореждането е осъществено окончателно именно с фактическите действия на Й.. Не могат да бъдат възприети като основателни и развитите доводи в допълнението към жалбата на подс. И. за това, че действията по разпореждане със зърното са извършени само от подс. Й., при превишаване на предоставените му правомощия, на „своя глава”, понеже той организирал натоварване и извозване в неизвестна посока. Подобно твърдение би имало основание, ако единствено Й. се беше разпоредил с чуждата вещ, а в случая обективно е установено, че и двамата подсъдими са владеели и пазели чуждото имущество – зърно – държавен резерв, че извършените от тях действия по юридическо и фактическо разпореждане с това имущество са взаимно свързани и сочат на съучастническа дейност, при която всеки един от подсъдимите е участвал в самото изпълнение на престъплението. Правилни са изводите в атакуваното въззивно решение за това, че подсъдимите са извършили деянието при пряк умисъл и общност на умисъла. По отношение на оспорването на субективната страна на деянието въззивната инстанция е отговорила изчерпателно на възраженията на л. 32-33 от въззивното решение. Прекият умисъл у подс. И. правилно е обоснован чрез обективно установените данни за това, че поемайки договорни задължения за съхранение на зърно-държавен резерв, същият е бил наясно с реда на разпореждане с предмета и чрез действията си е нарушил този ред. Налице е пряк умисъл и у подс. Й., като субективното му отношение е изведено въз основа на установени обективни данни. Такива са обстоятелствата, че подс. Й. е подписал анекси към договора за съхранение на зърното, действайки като пълномощник на едноличния търговец, като обстоятелството на договаряне именно с ДА „ДРВВЗ”, обстоятелството, че е пълномощник на „съхранител” по договора с произтичащите от това права и задължения, това, че е извършвал фактически приемане на зърното, подписвайки приемателни актове с посочен доставчик и на бланка на Управление държавен резерв, обстоятелството, че този подсъдим е подписал предавателни сведения при освобождаването на зърно въз основа на заповеди на ДА в регламентирана процедура по освобождаване на стоки-държавен резерв. Всички тези обстоятелства обосновават извод за знанието му за това, какъв е бил редът на разпореждане със зърно – държавен резерв, както и на статута на това зърно именно като държавен резерв. По-нататъшните му действия по натоварване и отправяне на зърното към неустановени места, като лично е взимал документацията, подписването на договор за замяна на царевица, са обективна проява на разпоредителни действия, сочещи на съзнанието за разпореждане със зърното (собственост на държавния резерв) в нарушение на правилата за това. В този смисъл, са неоснователни доводите в касационната жалба от подс. Й. за това, че възприетото за субективната страна на деянието почива на предположения. На следващо място, съобразно трайната съдебна практика, за да е налице „обсебване”, е необходимо да бъде установено от субективна страна намерение за окончателно разпореждане с чуждото имущество. Наличието на този елемент се оспорва както в касационната жалба на подс. Й., така и в допълнението към жалбата на подс. И., като се навеждат доводи за липса на окончателно разпореждане с чуждата вещ и че се касае до неизпълнение на договорни задължения. Действително, договорите за замяна на пшеница и на царевица съдържат клауза за връщане на количествата в определен краен срок, също така св. К. е издал запис на заповед в полза на подс. И. на 12.08.2005г., налице е и споразумение с ТД „ДРВВЗ” с поемане на задължение от съхранителя за възстановяване на липсващото зърно. Тези обстоятелства обаче не могат да обосноват извод за това, че не е налице окончателно разпореждане с предмета на деянието. Това е така понеже макар неизпълнението на договорите за съхранение с ДА несъмнено да е свързано с гражданско правни последици, то независимо от това, извършеното от двамата подсъдими осъществява състава на обсебване на чуждо имущество. То е налице, защото пшеницата и царевицата, с която двамата подсъдими са се разпоредили, изобщо не е върната. Подс. И. като съхранител на зърно от държавния резерв и подс. Й., който е владеел и пазел това зърно, са били наясно, че то е предназначено за задоволяване на потребностите на националното стопанство и населението при кризисни ситуации, като отделеният от държавата резерв следва да бъде на нейно разположение непрекъснато именно за посрещане на такива извънредни ситуации. По тази причина и в сключените договори за съхранение е налице клауза, забраняваща разпореждането със съхранявания резерв. Тези обстоятелства, както и това, че подсъдимите са продължили разпоредителните си действия и след като вече е била констатирана липса от служител на ДА, било е дадено предписание за възстановяване, съставено е било НП, недвусмислено сочат на обективиране на намерение за окончателно разпореждане с чуждата вещ. Изброените съображения, както и обстоятелството, че зърното не е възстановено изобщо, налагат извод за безспорна установена промяна на отношението на подсъдимите към чуждата вещ - зърното – държавен резерв, като към своя. Не е налице цел избягване на последиците от заразата и опазване на чуждата собственост, защото обективно не се установява наличие на зараза по зърното, наличието на такава би изисквало уведомяване на собственика, а не разпореждане с чуждата вещ. Позоваването на „заразеност” на зърното от подсъдимите, сторено едва след разпореждането на практика е целяло създаване на привидно основание за такова разпореждане. По отношение на аргументацията за по-тежката квалификация на деянието като обсебване в „особено големи размери, представляващо особено тежък случай”, не са налице основания за ревизия на атакувания акт. Във връзка с възприетата стойност на предмета на деянието съображенията на настоящата инстанция са изложени по-горе и те са свързани с правилност на изводите за липса на заразеност на зърното и възприемане на неговата стойност, отговаряща на установените в практиката критерии за наличие на квалифициращия признак. Изложените аргументи сочат на неоснователност на претенцията в касационните жалби за неправилно приложение на материалния закон и свързаното с нея искане за оправдаване на подсъдимите, доколкото в рамките на установените факти деянието и на двамата е съставомерно съобразно възприетата от решаващите съдилища квалификация. По-нататък, по оплакването за "явна несправедливост" на наложеното на подс. И. наказание за така извършеното престъпление - осем години лишаване от свобода, настоящата инстанция го намира за основателно. Действително това касационно основание е релевирано за пръв път в допълнението към касационната жалба, но доколкото подадената в срок жалба се позовава на неправилно осъждане, то следва да бъде разгледано. Наказателната отговорност на подсъдимия е реализирана в хипотезата на чл. 54 НК, като на плоскостта на отегчаващите вината обстоятелства са отчетени тежестта на извършеното и предмета на посегателство – зърно – държавен резерв. Неправилно като отегчаващо вината обстоятелство е взет предвид фактът, че предметът на деянието не е възстановен. Макар решаващите съдилища да са отчели като смекчаващо обстоятелство продължителният срок на водене на наказателното производство, то те не са му отдали необходимата тежест. Това е така, защото наказателното производство е водено в продължение на почти осем години, като подс. И. с оглед на процесуалното си поведение, не е бил причина за забавянето. Констатира се, следователно неразумна продължителност на наказателното производство, която следва да бъде компенсирана по изричен и измерим начин чрез намаляване на размера на наказанието „лишаване от свобода”. Поради тези съображения и най-вече за постигане на компенсация за неразумния срок, размерът на наказанието „лишаване от свобода” следва бъде намален на шест години. Размерът на постановеното лишаване от права също следва да бъде редуциран до шест години. Оплакване за явна несправедливост на наложеното на подс. Й. наказание е само декларативно посочено с твърдението за несправедливост на атакувания съдебен акт, но следва да бъде обсъдено. Във връзка с определяне на наказанието на този подсъдим настоящата инстанция също констатира, че неразумният срок на водене на наказателното производство не е съобразен в съответствие с действителната му тежест. Това е така, понеже става въпрос за продължило около осем години производство, като забавянето му е извън поведението на подсъдимия. Изричната и измерима компенсация за този неразумен срок изисква допълнително намаляване на наказанието лишаване от свобода. То следва да бъде намалено, но не в мащаба, приложен към подс. И., защото при определяне на наказанието на подс. Й. очевидно не е съобразено от решаващите съдилища, че същият има съществен каузален принос за настъпване на престъпния резултат в рамките на съизвършителската дейност. Поради това, наказанието „лишавате от свобода” на подс. Й. следва бъде намалено на пет години и шест месеца. До същия размер следва да бъдат намалени и кумулативно наложените наказания „лишаване от права”. По изложените съображения касационната инстанция намери подадените жалби от защитниците на подсъдимите И. и Й. за основателни само в частта относно оплакването за явна несправедливост на наложеното наказание. Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 2, т. 1 и ал. 1, т. 1 НПК, Върховният касационен съд, Трето наказателно отделение Р Е Ш И : ИЗМЕНЯ въззивно решение № 151/16.07.2013 г. по внохд № 99/2013 г. на Великотърновския апелативен съд, с което е потвърдена присъда № 44/26.10.2012 г. по нохд № 320/2011 г. по описа на Русенския окръжен съд, като НАМАЛЯВА размера на наложеното на подс. Н. Д. И. наказание „лишаване от свобода” от осем години на ШЕСТ ГОДИНИ, НАМАЛЯВА размера на наложеното на подсъдимия наказание „лишаване от право да упражнява материално отговорна, отчетническа, както и търговска дейност с предмет публично имущество” от осем на ШЕСТ години; НАМАЛЯВА размера на наложеното на подсъдимия наказание „лишаване от право да заема държавна или обществена длъжност, свързана с ръководство, контрол или стопанисване относно публично имущество” от осем на ШЕСТ години. ИЗМЕНЯ въззивно решение № 151/16.07.2013 г. по внохд № 99/2013 г. на Великотърновския апелативен съд, с което е потвърдена присъда № 44/26.10.2012 г. по нохд № 320/2011 г. по описа на Русенския окръжен съд, като НАМАЛЯВА размера на наложеното на подс. Ц. П. Й. наказание „лишаване от свобода” от шест години и шест месеца на ПЕТ ГОДИНИ И ШЕСТ МЕСЕЦА, НАМАЛЯВА размера на наложеното на подсъдимия наказание „лишаване от право да упражнява материално отговорна, отчетническа, както и търговска дейност с предмет публично имущество” от шест години и шест месеца на ПЕТ ГОДИНИ И ШЕСТ МЕСЕЦА; НАМАЛЯВА размера на наложеното на подсъдимия наказание „лишаване от право да заема държавна или обществена длъжност, свързана с ръководство, контрол или стопанисване относно публично имущество” от шест години и шест месеца на ПЕТ ГОДИНИ И ШЕСТ МЕСЕЦА. ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 151/16.07.2013 г. по внохд № 99/2013 г. на Великотърновския апелативен съд в останалата му част. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.