Р Е Ш Е Н И Е
№ 57
София, 05.05.2015 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в открито съдебно заседание на седми април през две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Красимир Влахов
ЧЛЕНОВЕ: Камелия Маринова
Веселка Марева
при участието на секретаря Зоя Якимова
като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева гр. д.№ 6431 по описа за 2014 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 290 ГПК.
Обжалвано е решение № 1-100 от 07.07.2014г. по гр.д. № 750/2014г. на Бургаски окръжен съд, с която е потвърдено решение № 582 от 05.04.2013г. на Бургаски районен съд по гр.д. № 7588/2012г. за признаване за установено по отношение на М. И. П. /починала и заместена от следващите двама, които са нейни наследници/, Л. В. С., П. В. П., Л. К. Д., П. И. К. /починал по време на процеса и заместен от наследниците си Цена Х. К., Я. П. С. и И. П. К./ и С. И. К., че към момента на образуване на ТКЗС наследодателката на ищцата Й. Х. С. С. Х. С., починала 1996г., е била собственик на недвижим имот представляващ част от имот № 1942 по кадастралния план от 1947г., а по кадастралния план от 1957/1958г. представляващ имот пл.№ 827 в местността „К.”, землището на [населено място], който имот по нотариален акт № 104, т.ІІ, нот.д.№ 400/1957г. представлява нива в местността „М.” в землището на [населено място] с площ 1500 кв.м. при граници: шосе за минералните бани, М. С., Е. А. П. и полковник П..
Срещу решението са подадени две касационни жалби.
Първата е от Л. В. С., П. В. П. и С. И. К. чрез пълномощника адв. Ж.. Втората касационна жалба изхожда от Цена Х. К., Я. П. С., И. П. К. и Л. К. Д. също представлявани от адв. Ж.. В жалбите се поддържа неправилност на решението поради нарушение на материалния закон - чл. 18з, ал.3 ППЗСПЗЗ, поради нарушение на Тълкувателно решение № 1/1997г. относно допустимостта на иска по чл. 14, ал.4 ЗСПЗЗ, както и поради съществени процесуални нарушения, допуснати във връзка с дадените указания в отменителното решение на ВКС.
Ответницата по жалбите Й. Х. С. излага съображения за законосъобразност на обжалвания акт.
С определение № 22 от 15.01.2015г. е допуснато касационно обжалване на решението на основание чл. 280, ал.1, т.1 ГПК по въпроса: Обхваща ли хипотезата на чл. 18з, ал.3, пр.2 ППЗСПЗЗ разпореждания с получения при замяната имот, извършени след влизане в сила на ЗСПЗЗ и постановяване на решение за възстановяване правото на собственост върху този имот.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение като разгледа жалбата в рамките на наведените основания, установи следното:
Предявеният иск е по чл. 14, ал.4 ЗСПЗЗ и производството пред въззивната инстанция се развива по реда на чл. 294 ГПК - след отмяна на първоначалното въззивно решение от касационната инстанция. Предмет на спора е недвижим имот притежаван от С. Х. - наследодател на ищцата в землището на [населено място] в бившата местност „М.”. Видно от представения нотариален акт № 104 от 08.04.1957г., че е извършена замяна от комисията по ТПС, по силата на която притежаваните от наследодателката лозе от 1,6дка и нива от 1,5 дка в посочената местност са заменени с други такива в същата местност, а именно: лозе от 1,5дка при съседи: А. Х., П. Б., А. Х. и шосе и нива от 1,5 дка при съседи: подполковник П., Е. А. П., М. С. и шосе. Тези два имота, получени при замяната, са внесени от наследодателката в ТКЗС през 1958г. и впоследствие са възстановени на ищцата по реда на ЗСПЗЗ с Решения на ПК-Б. от 14.01.1993г. - за свободен терен от 1,450 дка /има отказ за възстановяване на 0,5дка, които попадат в подземна инфраструктура/ и Решение от 30.03.1995г. - за 1,5дка, бивше лозе, имот пл.№ 826 по плана от 1958г.
Според приетите експертизи нивата от 1,5 дка в местн. „М.”, описана в нот.акт № 104/1957г., съответства на имот пл. № 827 плана от 1958г. В разписния лист към плана е допуснато дублиране на номерата на имотите като срещу пл. № 827 е записано името на П. К., а срещу пл.№ 826 името на М. Х. - наследодателката на ищцата. С влязло в сила решение на Бургаски районен съд по гр.д. № 958/2001г. е установено по отношение на ищцата, че собственик на имот пл. № 826 от кадастралния план от 1957г. е И. Д. П., а по неточност е записан в разписния лист на наследодателката М. /С./ Х..
Имот пл. № 827 е възстановен на ответниците като наследници на П. И. К. с решение на ПК - Б. от 14.04.1998г., което е предизвикало настоящия правен спор. Според данните по делото съпругата на наследодателя Х. П. И. е приета за член-кооператор в ТКЗС през 1950г. с 22 дка земя, а възстановяването на собствеността върху конкретния имот е извършено въз основа на записаното в разписния списък.
В отменителното решение на Върховния касационен съд, І г.о., по гр.д. № 6248/2013г. е прието, че правилото на чл.18з, ал.3 ППЗСПЗЗ се прилага в производство по иск по чл.14,ал.4 ЗСПЗЗ, защото в него се разрешава спорът на кого трябва да се възстанови собствеността на внесения в ТКЗС имот. Страната, която твърди придобиването на собствеността на това основание, ще трябва да докаже, освен извършването на замяната и един от другите два юридически факта, предвидени в хипотезиса на правната норма на чл.18з,ал.3 ППЗСПЗЗ - последващо застрояване на земята или извършването на разпоредителни сделки с нея, за да докаже, че замяната остава в сила. Съдът следва да укаже на страната, която се позовава на замяната, че носи тежестта да докаже един от тези два релевантни за запазване на вещно-прехвърлителното действие на замяната факта - последващо застрояване или отчуждаване на един или на двата заменени имота. Именно поради липсата на такова конкретно указание до ищеца делото е върнато за ново разглеждане.
При новото разглеждане Бургаски окръжен съд е допуснал техническа експертиза за установяване дали в бившия имот № 827 по плана от 1957/1958г. е извършено застрояване и дали за същия имот са извършени разпоредителни сделки до внасяне в ТКЗС и до настоящия момент. Вещото лице е посочило, че имотът сега представлява пл. №4 в кв.49 по застроителния и регулационен план на@@15@ [населено място], за който е отреден УПИ ХХVІІ-36 в кв. 49 и в него е извършено временно строителство на автокъща и автомивка. Разпореждания от наследодателката С. Х. с имота по замяната не са извършвани - тя е влязла в ТКЗС през 1958г. с 2 дка земя в местн. „М.”.
За да постанови обжалваното решение Бургаски окръжен съд е приел, че към момента на образуване на ТКЗС процесният имот е бил притежание на наследодателката на ищцата съгласно извършената замяна по ЗТПС. Обсъждайки разпоредбата на чл. 18з, ал.3 ППЗСПЗЗ, според която се възстановява правото на собственост върху имота, притежаван преди замяната, освен ако с получения при замяната имот са извършени разпоредителни действия или е застроен, съдът е изтъкнал, че решението, с което възстановен полученият при замяната имот, е постановено на 30.03.1995г. преди влизане в сила нормата на чл. 18з, ал.3 ППЗСПЗЗ в редакцията от ДВ бр. 122 от 19.12.1997г. Поради това правилото не следва да намери приложение за настоящия случай.
От друга страна, съдът е счел, че наследодателката Х. е извършила разпореждане с възстановената й от Поземлената комисия земя чрез дарение на единия имот в полза на дъщеря си /ищцата/, извършено през 1993г., а по отношение на другия имот разпореждане е извършено от ищцата и роднините й през 2004г. в полза на трети лица /сочените сделки са за имот пл.№826/. При тези констатации съдът е заключил, че получената при замяната земя е била предмет на разпореждане и затова замяната остава в сила съгласно изключението на чл. 18з, ал.3 ППЗСПЗЗ. Затова е уважил иска по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ.
По основанието за допускане на касационно обжалване.
Касационното обжалване е допуснато на основание чл. 280, ал.1, т.1 ГПК по въпроса: Обхваща ли хипотезата на чл. 18з, ал.3, пр.2 ППЗСПЗЗ разпореждания с получения при замяната имот, извършени след влизане в сила на ЗСПЗЗ и постановяване на решение за възстановяване правото на собственост върху този имот. В Решение № 246 от 06.03.3012г. по гр.д. № 1200/2010г. на І г.о. и Решение № 497 от 02.07.2010г. по гр.д. № 715/2009г. на І г.о., и двете постановени по чл. 290 ГПК, се приема, че текстът на чл. 18з, ал.3 ППЗСПЗЗ има предвид разпоредителни сделки с получения в замяна имот, извършени преди влизане в сила на ЗСПЗЗ. Настоящият състав възприема посочената практика. Тя е израз на целта на законодателя при създаване на разпоредбата - възстановяването на собствеността да се извърши без засягане интереси на трети лица и избягване на последващи имуществени спорове между тези лица и реституираните собственици. В името на тази цел разпоредбата установява две изключения от принципа, че се възстановява имотът, притежаван преди кооперирането, а именно: когато притежаваният от наследодателя имот е бил обект на замяна по ЗТПС и получения при замяната имот е застроен или с него са извършени разпореждания, тогава замяната, извършена от Комисията за ТПС, остава в сила. Тъй като тези условия - разпореждането или застрояването съставляват пречки за реституция, те несъмнено следва да са налице към момента на преценка правото на реституция.
По основателността на касационната жалба.
В съответствие с горното разрешение се явява неправилен изводът на въззивния съд, че извършените сделки с имота след постановяване на решението за възстановяване на собствеността, представляват разпореждане по смисъла на чл. 18з, ал.3 ППЗСПЗЗ, което обуславя възстановяване на собствеността върху придобития по силата на замяната по ЗТПС имот.
За разрешаване на въпроса кой имот подлежи на възстановяване от решаващо значение са следните обстоятелства: Според данните по делото ТКЗС”Х. Б.”- [населено място] е образувано през 1948г. Наследодателката на ищцата е притежавала два имота в местността „М.”/данни за границите на имотите не са налице/, които са заменени от Комисията за ТПС с други два имота в същата местност. Съгласно констативния нотариален акт, съставен през 1957г., замяната е извършена с протокол на ТПС Комисия-Б. от 21.10.1949г., а през 1958г. С. Х. е внесла заменените имоти в ТКЗС. Върху тях не е извършено застрояване, нито са извършени разпоредителни сделки до приемане на ЗСПЗЗ. С оглед на това при преценка правото на възстановяване на собствеността, следва да бъде възстановен имотът, притежаван преди замяната. Изрично в този смисъл е нормата на чл.18з, ал.3, пр.1 ППЗСПЗЗ, която е конкретен израз на принципа на чл. 10, ал.1 ЗСПЗЗ, че се възстановява собствеността върху притежаваните преди образуване на ТКЗС имоти.
Разпоредбата на чл. 18з, ал.3 ППЗСПЗЗ намира приложение при разрешаване на настоящия спор, независимо, че е приета през 1997г., след като вече е постановено решението от 30.03.1995г. на Поземлената комисия за възстановяване правото на собственост на наследниците на С. Х. върху притежавания по силата на замяната имот, идентифициран с пл. № 826. В първото касационно решение е разрешен въпросът за допустимостта на иска по чл. 14, ал.4 ЗСПЗЗ, като е прието, че все още е висящо административното производство по възстановяване на собствеността, предвид факта, че по отношение на възстановения имот с пл. № 826 е постановено влязло в сила решение, с което са отречени правата на наследодателката С. Х. и вследствие на това следва да й бъде възстановен друг имот или определено обезщетение. А след като производството по възстановяване на собствеността не е приключило, то разрешаването на спора кому принадлежи правото на възстановяване на собствеността върху процесния имот пл. № 827 следва да се извърши съобразно сега действащите разпоредби на закона и правилника за прилагането му, включително и при съобразяване правилото на чл. 18з, ал.3 ППЗСПЗЗ.
При горните изводи предявеният иск се явява неоснователен, тъй като не се установява, че в полза на наследодателката на ищцата съществува право на възстановяване на собствеността върху спорния имот. Това е имот, получен след образуване на ТКЗС, в резултат на замяна по ЗТПС, а на възстановяване подлежи имотът, притежаван преди образуване на ТКЗС и преди извършване на замяната. Именно в тази насока би следвало да се развие висящото административно производство по възстановяване на собствеността.
При този извод не се налага обсъждане правата на наследодателя на ответниците върху имота.
На основание чл. 293, ал.2 ГПК следва обжалваното решение да бъде отменено като постановено в нарушение на материалния закон и вместо това да бъде постановено друго за отхвърляне на предявения иск по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ.
С оглед изхода на спора ответниците по иска /сега касатори/ имат право на направените за водене на делото разноски. Според представения списък в настоящето производство /втора касационна инстанция/ са направени 1208 лв. разноски. В първата инстанция разноските са 900 лв. за експертиза и за адвокатско възнаграждение; в първата въззивна инстанция разноските са 1830лв. за държавна такса и адвокатско възнаграждение; в първото касационно производство разноските на ответниците са 1328 лв. за държавна такса и адвокатско възнаграждение и във втората въззивна инстанция са направени 1200лв. разноски за адвокат. Така общо дължимата сума за разноски възлиза на 6466лв.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ въззивно решение № 1-100 от 07.07.2014г. по гр.д. № 750/2014г. на Бургаски окръжен съд и вместо него постановява:
ОТХВЪРЛЯ иска на Й. Х. С. от [населено място], [улица] против Л. В. С. от [населено място], ул.В. А.” №5, ет.4, ап.15, П. В. П. от [населено място], [улица], Л. К. Д. от [населено място], [жк], бл.9 вх.6, ет.7, ап.13, Цена Х. К., Я. П. С., двете от [населено място], [улица], И. П. К. от [населено място], [улица], вх.1, ет.7, ап.13 и С. И. К. от [населено място], [жк], [жилищен адрес] с правно основание чл. 14, ал.4 ЗСПЗЗ за признаване за установено, че към момента на образуване на ТКЗС наследодателката на ищцата С. Х. С., починала 1996г., е била собственик на недвижим имот представляващ имот пл.№ 827 по кадастралния план от 1957/1958г., в местността „К.”, землището на [населено място], с площ 1740 кв.м., който имот по нотариален акт № 104, т.ІІ, нот.д.№ 400/1957г. представлява нива в местността „М.” в землището на [населено място] с площ 1500 кв.м. при граници: шосе за минералните бани, М. С., Е. А. П. и полковник П..
ОСЪЖДА Й. Х. С. да заплати на Л. В. С., П. В. П., Л. К. Д., Цена Х. К., Я. П. С., И. П. К. и С. И. К. сумата 6466/шест хиляди четиристотин шестдесет и шест/лв. разноски за всички инстанции.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: |