Р Е Ш Е Н И Е
№ 140
София, 14.02.2018 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в съдебно заседание на 06.12.2017 две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
при участието на секретаря ИНА АНДОНОВА
изслуша докладваното от председателя (съдията) ЗЛАТКА РУСЕВА
дело №2556/2017 година
Производството е по член 307,ал.2 ГПК.
Образувано е по молба вх.№5024112/20.02.2017г.,подадена от М. И. Х.,М. Г. Х.,С. Г. В.,В. Н. О.,М. Н. Р. и Х. И. Х.,чрез пълномощника им адвокат П. Т.,за отмяна на влязлото в сила решение № I49-130 от 23.02.2015г. на Софийски районен съд,първо гражданско отделение,четиридесети девети състав,постановено по гр.д.№28713/2013г. по описа на същия съд-за отхвърляне на предявените от М. И. Х.,М. Г. Х.,С. Г. В.,В. Н. О.,М. Н. Р. и Х. И. Х. срещу [фирма],гр.С.,искове с правно основание член 108 ЗС,което е потвърдено с решение,което е потвърдено с решение №1758/29.02.2016г. на Софийски градски съд,гражданска колегия,ІІ-д въззивен състав по в.гр.д.№9117/2015г. по описа на съда.
С определение №605 от 14.12.2016г. по гр.д.№3313/2016г. по описа на ВКС,Първо гражданско отделение,не е допуснато касационно обжалване на въззивното решение.
В молбата за отмяна молителите твърдят,е налице основанието за отмяна по член 303,ал.1,т.4 ГПК,тъй като решението,чиято отмяна се иска,противоречи на постановеното преди това решение от 27.06.2007г. на Софийски градски съд,въззивна колегия,ІІ-г отделение,постановено по гр.д.№2999/2006г.,с което е отменено решение от 03.07.2006г. по гр.д.№8384/2005г. по описа на СРС,43 състав,и вместо него е постановено:признава за установено в отношенията между В. М. С.,Х. И. Х.,М. И. Х.,М. Г. Х.,С. Г. В.,Л. П. С.,Н. Р. Н. срещу [фирма],гр.С.- в ликвидация,че ищците са собственици на описаните в решението недвижими имоти,на основание член 97,ал.1 ГПК/отм/.Излагат се доводи,че делото се е водило между праводателя на ответника и същите ищци,за същите имоти,и молят да се отмени като неправилно влязлото в сила решение от 23.02.2015г. на Софийски районен съд,първо гражданско отделение,четиридесет и девети състав,постановено по гр.д.№28713/2013г. по описа на същия съд.
Ответникът по молбата [фирма],С.,чрез пълномощника си адвокат А.,моли да се остави същата без уважение,тъй като не е налице основанието за отмяна на влязлото в сила решение по член 303,ал.1,т.4 ГПК.Изложени са доводи,че двете дела са водени срещу две различни юридически лица- [фирма] и [фирма],правоприемството между които е частно и е възникнало преди завеждане на първото дело,чрез извършване на апортна вноска-за прехвърляне на складова база,в територията на която попадат процесните имоти,вписана в търговския регистър на 10.02.2000г.,а исковата молба,по която е образувано първото дело/гр.д.№8384/2005г. по описа на СРС,43 състав/ е депозирана на 27.07.2005г.,т.е. преди повече от пет години имотът е бил в неговия патримониум.Наред с това,ответникът посочва,че липсва идентичност от обективна страна,тъй като първият от водените искове е с правно основание член 97,ал.1 ГПК/отм/,а вторият по член 108 ЗС-различна е търсената защита.
При извършената проверка касационният съд установи следното:
Молбата за отмяна е постъпила в законоустановения срок и е процесуално допустима.
Подадената молба за отмяна на влязлото е по същество неоснователна.
Според соченото от молителите основание за отмяна на влязлото в сила решение,предмет на молбата,а именно член 303,ал.1т.4 ГПК,заинтересованата страна може да иска отмяна на влязло в сила решение,когато между същите страни,за същото искане и на същото основание е постановено преди него друго влязло в законна сила решение,което му противоречи.За да имаме такова е необходимо пълно обективно и субективно тъждество между делата,по които тези решения са постановени,което се отнася до страни,основания,искания.Освен това противоречието следва да съществува между решенията,а не между техните мотиви и между решение и мотивите на другото решение.Такова пълно тъждество ,което изисква хипотезата ,на която молителите се позовават,не е налице,защото в случая липсва идентидитет между страните,тъй като липсва правоприемство по отношение на ответниците по двете горепосочени дела.Това е така,защото процесните имоти са прехвърлени от ответника по първото дело [фирма],чието решение молителите считат за правилно,чрез апортна вноска извършена от последния,за която е поискано и осъществено вписване с молба от 10.02.2000г.,подадена от [фирма],което обстоятелство,ищците по второто дело-гр.д.№28713/2013г. по описа на СРС,49 състав,настоящи молители,изрично посочват в исковата си молба при завеждане на делото/лист 2 от молбата/.Видно от приложеното,производството по гр.д.№8494/2005г. по описа на СРС,43 състав е образувано по исковата молба на ищците,постъпила на 27.07.2005г,с която е предявен иск с правно основание член 97,ал.1 ГПК/отм/ срещу [фирма],С.-в ликвидация,приключило с решението по гр.д.№2999/2006г. по описа на СГС,с което е бил уважен предявеният установителен иск за собственост .Тези процесни имоти обаче,преди повече от пет години от предявяване на този иск,с оглед извършения апорт са извън патримониума на ответника [фирма],съответно от 2000г.,както вече бе посочено ,са включени в капитала на [фирма],поради което в случая не е налице твърдяното от настоящите молители правоприемство между ответниците по двете дела,като първото решение е непротивоставимо на ответника [фирма].Ето защо,не е налице идентитет между делата по отношение на страните по същите.Освен това липсва такъв и по заявените от ищците по тези две дела претенции,отнасящи се до вида на търсената защита,по първото дело е предявен и разгледан от съда установителен иск за собственост,а по второто дело предявеният иск, по който съдът е постановил решението си, е ревандикационен-с правно основание член 108 ЗС.
На ответника по молбата [фирма],С.,следва да се присъдят поисканите и направени за настоящото производство разноски по делото в размер на 3000 лева,представляващи адвокатско възнаграждение,съгласно приложения списък по член 80 ГПК и договор за правна защита и съдействие от 01.06.2016г.
Водим от горното, състав на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх.№5024112,подадена от М. И. Х.,М. Г. Х.,С. Г. В.,В. Н. О.,М. Н. Р. и Х. И. Х.,чрез пълномощника им адвокат П. Т.,за отмяна на основание член 303,ал.1,т.4 ГПК,на влязло в сила решение № I49-130 от 23.02.2015г. на Софийски районен съд,първо гражданско отделение,четиридесет и девети състав,постановено по гр.д.№28713/2013г. по описа на същия съд,потвърдено с решение №1758/29.02.2016г. на Софийски градски съд,гражданска колегия,ІІ-д въззивен състав по в.гр.д.№9117/2015г. по описа на съда.
ОСЪЖДА М. И. Х.,М. Г. Х.,С. Г. В.,В. Н. О.,М. Н. Р. и Х. И. Х. да заплатят на [фирма],гр.С.,сумата от 3000 лева/три хиляди лева/,разноски по делото за настоящото производство.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: |