Р Е Ш Е Н И Е № 218 гр.София, 19.06.2015 година В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на четиринадесети май през две хиляди и четиринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА при секретаря Цветанка Найденова като разгледа докладваното от съдията Маргарита Георгиева гражданско дело № 7139 по описа за 2015 година, за да се произнесе взе предвид следното: Производството по делото е по реда на чл.290 – чл.293 ГПК. Образувано е по касационна жалба на [фирма] - , представлявано от юрисконсулт Д. М., срещу въззивно решение от 24.06.2014 г., постановено по възз. гр. дело № 3148/2014 г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение от 11.12.2013 г. по гр. д. № 29962/2013 г. на Районен съд - София. С първоинстанционното решение са уважени предявените от Т. Г. Н. обективно съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1-т. 3 КТ за отмяна на заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение, за възстановяването му на предишната работа и за заплащане на обезщетение. В жалбата се сочи, че атакуваният съдебен акт е незаконосъобразен и необоснован - основания за отмяна по чл. 281, т. 3 ГПК. Ответникът по касационната жалба Т. Н., представляван от адв. Р. Ф., изразява становище, че жалбата е неоснователна и следва да се остави без уважение. С Определение №178/06.02.2015г. касационното обжалване е допуснато в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по правния въпрос, свързан с предпоставките за законосъобразно прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл.328, ал.1, т.10а КТ и конкретно - в кой момент се счита за упражнено от работника/служителя правото на пенсия за осигурителен стаж и възраст - с подаването на заявление до осигурителния орган, или от момента на отпускане на пенсията. По поставения за тълкуване въпрос, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, приема следното: Разпоредбата на чл.328, ал.1, т.10а КТ / обн. ДВ бр.46/2010г., в сила от 18.06.2010г. и изм. с ДВ бр.100/2010г., в сила от 01.01.2011г./ предвижда, че работодателят може, след отправяне на предизвестие в сроковете по чл.326, ал.2 КТ, едностранно да прекрати трудовия договор с работник или служител, когато трудовото правоотношение е възникнало след като лицето е придобило и упражнило правото си на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Основните съставни елементи на правото на работодателя за прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл.328, ал.1, т.10а КТ са: 1/ работникът или служителят не само да е „придобил” право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, но и реално да го е „упражнил” – т.е. да получава пенсия за осигурителен стаж и възраст; 2/ трудовото правоотношение с работещия пенсионер да е възникнало, след като е придобито и упражнено правото на пенсия за осигурителен стаж и възраст, т.е. лицето да има правното положение на пенсионер за осигурителен стаж и възраст. Следователно, законът не поставя други изисквания, или не предвижда други обстоятелства, които да са налице, за да може работодателят да упражни правото си да прекрати договорната връзка на основание чл.328, ал.1, т.10а КТ. Според мотивите към законопроекта на ЗИД на КСО, с който е приета последната редакция на нормата на чл.328, ал.1, т.10а КТ /обн. ДВ бр.100/2010г., в сила от 01.01.2011г./, цел на законодателното разрешение е специалното уволнително основание /с адресат лица, имащи правното положение на пенсионери и работещи по трудово правоотношение/ да обхване всички работещи пенсионери, а не само възползвалите се от възможността за ранно пенсиониране. Посочва се, че единственото и достатъчно условие за прекратяването на трудовото правоотношение е работникът или служителят да има статут на пенсионер с пенсия за осигурителен стаж и възраст, независимо дали тя е придобита на общо основание при условията на чл.68 КСО, или на някое от основанията за т.нар. „ранно пенсиониране” по Раздел I-ви, Глава VI-та от КСО. В правната теория / „Осигурително право” - ІV-то изд. 2012 г., К. С./, правото на пенсия се определя като субективно материално право, от категорията на притезателните права. Притезателни са тези субективни права, за чието упражняване е необходимо действието /или бездействието/ на лице, различно от техния титуляр. Като субективно право, правото на пенсия възниква за осигуреното лице при наличие на предвидените в закона предпоставки и се осъществява като се следва определена административна процедура. Тя започва със заявление на правоимащото лице до съответния териториално компетентен осигурителен административен орган, който със свое разпореждане отпуска или отказва отпускането на пенсия. По правната си характеристика, самото заявление за отпускане на пенсия представлява едностранно волеизявление, с което дадено физическо лице манифестира желанието си да упражни правото си на определен вид пенсия, каквото право претендира, че има. Волеизявлението на осигуреното лице обаче, не е достатъчно за упражняването на субективното право на пенсия, защото освен него, е необходимо наличието на правото да се установи с конкретна начална дата от осигурителния орган и да се определи размера на пенсията. Ето защо, действието по подаването на писменото заявление не представлява упражняване на правото, а задължава осигурителния орган да се произнесе и ако са налице предпоставките, да отпусне съответната пенсия. Същевременно, поради това, че правото на пенсия не се погасява по давност /чл.105, ал.1 КСО/, подаването на заявлението не е обвързано със срок. В този смисъл, правото на пенсия е едно потенциално право, чието реално осъществяване изисква - предприемане на необходимите действия от правоимащия и волеизявление на осигурителния орган за отпускане на пенсията от определена дата. Едва тогава и от датата, посочена в разпореждането, за начална дата на отпускане на пенсията, осигуреното лице придобива качеството на „пенсионер”, респ. към този момент следва да се счита, че притезателното право не само е придобито, но и е упражнено. Общото правило, уредено в чл.94, ал.1 КСО е, че пенсиите се отпускат от датата на придобиване на правото, ако необходимите документи са подадени в 6 – месечен срок от тази дата; или от деня на подаването им, ако са постъпили в НОИ след 6-месечния срок. Следователно, законът и в двата случая изрично сочи датата, към която се счита, че правото на пенсия не само е придобито, но и е реално упражнено, като в първата хипотеза – датата на придобиването и упражняването се счита, че съвпадат; а при втората хипотеза – датата на упражняването е датата на подаване на заявлението / а придобиването на правото е по-рано във времето/. Нормите на чл.328, ал.1, т.10а КТ, на чл.94, ал.1 КСО, включително и на чл.1, чл.10 и чл.15 ал.1 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж, тълкувани в тяхната взаимовръзка, сочат, че моментът, от който работникът или служителят придобива правното положение на пенсионер, е датата на отпускане на пенсията, която е завършващ административната процедура елемент. Това е и моментът, към който следва да се счита, че правото на пенсия е упражнено от съответното лице с всички произтичащи от това правни последици. Възприемането на обратното, че правото на пенсия следва да се счита упражнено от датата на подаване на заявлението до осигурителния орган, е в противоречие със смисъла и целта на закона. Изрично в мотивите на законодателя към двата законопроекта, предвиждащи създаването на нова т.10а към ал.1 на чл.328 от КТ /в сила от 18.06.2010г./ и последвалото изменение на нормата с ДВ бр.100/2010г. / в сила от 01.01.2011г./ е записано, че целта е да се даде възможност на работодателя да прекрати трудовото правоотношение с работник или служител, който има статута на пенсионер, т.е. това е лице, което не само е придобило право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, но е и реализирало това си право /отпусната му е пенсия/. В този смисъл, очевидно е, че само волеизявлението на осигуреното лице, че желае да упражни правото си на пенсия, не го прави автоматично пенсионер. Ако работодателят пристъпи към прекратяване на трудовото правоотношение в периода преди административната процедура да е завършена, заповедта му, издадена на основание чл.328 ал.1 т.10а КТ, безспорно ще е незаконосъобразна. В., именно затова, заедно с приемането на новото основание по чл.328 ал.1 т.10а КТ за прекратяване на трудовия договор с работещ пенсионер, е приета и новата разпоредба на чл.328, ал.3 КТ. С последната се дава право на работодателя, преди да пристъпи към прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл.328, ал.1, т.10а КТ, служебно да изиска и НОИ безвъзмездно да му предостави информация за упражнено от страна на работника или служителя право на пенсия. Това сведение съдържа данни за датата, от която пенсията е отпусната, а не за датата на подаване на заявлението за пенсиониране. Предвид изложеното, упражняването на правото на пенсия следва да се свърже с момента, от който дадено лице придобива правното положение на пенсионер, т.е. когато с насрещното волеизявление на НОИ е признато и установено съществуването на правото и пенсията е отпусната от конкретната дата, посочена в разпореждането на осигурителния орган. Релевантният момент за преценка на условието по чл.328, ал.1, т.10а КТ, дали трудовото правоотношение е възникнало, след като лицето е упражнило правото си на пенсия за осигурителен стаж и възраст, е датата, от която осигурителният орган е отпуснал пенсията в съответния размер. Ако тази дата предхожда датата на сключване на трудовия договор, работодателят може да упражни потестативното си право да го прекрати в хипотезата на чл.328, ал.1, т.10а КТ; ако датата на отпускане на пенсията е по-късната в сравнение с тази на сключване на трудовия договор, не е налице фактическият състав на прекратителното основание по чл.328, ал.1, т.10а КТ. В тази втора хипотеза работодателят може да прекрати трудовия договор на някое от останалите предвидени в КТ основания. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, след преценка на изложените с касационната жалба основания за отмяна и съгласно правомощията си по чл.291 и чл.293 ГПК, намира: За да потвърди първоинстанционното решение, въззивният съд е приел, че уволнението на ищеца е незаконно, тъй като не е осъществен фактическият състав на чл. 328, ал. 1, т. 10а КТ - да е придобито и упражнено правото на пенсия за осигурителен стаж възраст от служителя, преди датата на възникване на трудовото му правоотношение. Изяснено е от фактическа страна, че ищецът е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст на 26.08.2010 г. и от тази дата с разпореждане на НОИ му е отпусната /и той получава/ пенсия. Трудовият му договор със [фирма] - е сключен на 07.09.2010г., заявлението за отпускане на пенсия е подадено от Н. до териториалното поделение на НОИ - София на 23.09.2010г., а разпореждането на осигурителния орган е от 15.10.2010г., с което пенсията за осигурителен стаж и възраст е отпусната, считано от 26.08.2010г. При тази хронология, въззивният съд е приел, че към момента на възникване на трудовото правоотношение, правото на пенсия за осигурителен стаж и възраст е придобито от ищеца, но не е било упражнено. Посочено е, че упражняването е предприето като действие на 23.09.2010 г. /т.е. след сключване на трудовия договор/, което прави незаконосъобразна оспорената заповед на посоченото в нея уволнително основание по чл. 328, ал. 1, т. 10а КТ. Предвид направения извод за основателност на главния иск по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, са уважени и съединените искове по чл. 344, ал. 1, т. 2 и т. 3 от КТ. В. решение е незаконосъобразно и необосновано. С оглед дадения отговор на въпроса, по който е допуснато касационното обжалване, неправилно е приетото от съда, че предпоставките за законосъобразното прекратяване на трудовото правоотношение с ищеца на основание чл.328, ал.1, т.10а КТ, не са били налице. Заповед №336/14.05.2013г. е връчена на ищеца на 15.05.2013г. Преди изготвянето й, работодателят служебно, каквото право му дава чл.328, ал.3 КТ, е изискал и получил информация от ТП на НОИ – , дали служителят е упражнил правото си на пенсия. С писмо от 14.05.2013г. осигурителният орган е дал отговор, че Т. Н. получава пенсия за осигурителен стаж и възраст, считано от 26.08.2010г. Следователно, от тази дата ищецът има правното положение на пенсионер за осигурителен стаж и възраст. Трудовият му договор с банката е сключен на 07.09.2010г., което сочи, че трудовото му правоотношение е възникнало след датата, на която правото на пенсия не само е придобито, но и се счита за упражнено от лицето. Незаконосъобразно, като момент, към който следва да се преценява наличието на условията за прекратяване на трудовия договор по чл.328, ал.1, т.10а КТ, въззивният съд е преценявал датата на подаване на заявлението за пенсиониране. Както се посочи и по-горе, по правната си характеристика това заявление манифестира желание на лицето да упражни правото си на пенсия, но самото право се счита упражнено от датата на отпускане на съответната пенсия, посочена в разпореждането на осигурителния орган. Предвид изложеното, решението на въззивния е неправилно и подлежи на отмяна. Вместо това, следва да се постанови ново решение по съществото на спора, с което искът по чл.344, ал.1, т.1 КТ като неоснователен и недоказан да се отхвърли. Работодателят законосъобразно е упражнил правото си да прекрати трудовия договор със служителя на основание чл.328, ал.1, т.10а КТ, тъй като ищецът е придобил статута на пенсионер, преди датата на възникване на трудовото му правоотношение. Обусловените искове по чл.344, ал.1, т.2 и т.3, вр. с чл.225, ал.1 КТ, също са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени. Касаторът е направил искане за присъждане на разноските за касационното производство, което с оглед изхода на спора е основателно и доказано за сумата 735 лева, съгласно представения списък по чл.80 ГПК. Водим от горното и на основание чл.293 ал.1 и ал.2 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение от 24.06.2014 г., постановено по възз. гр. дело № 3148/2014 г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение от 11.12.2013 г. по гр. д. № 29962/2013 г. на Районен съд – София в обжалваната му част и вместо това постановява: ОТХВЪРЛЯ предявените от Т. Г. Н. от [населено място], район „П.” ул. „” №, срещу [фирма] - искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1, т.2 и т.3 КТ - за признаване за незаконно прекратяването на трудовото правоотношение на основание чл.328, ал.1, т.10а КТ, извършено със Заповед № 336/14.05.2013г. на [фирма]; за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „Главен експерт” в Отдел „С.” към Управление „А.”; и за заплащане на обезщетение по чл.225 ал.1 КТ в уважената част за сумата 1035.66 лева, ведно със законната лихва, считано от12.07.2013г. ОСЪЖДА Т. Г. Н. от [населено място], район „П.” ул. „” №, на основание чл.78 ал.3 ГПК, да заплати на [фирма] - направените за касационната инстанция разноски в размер на сумата 735 лева. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.