Р Е Ш Е Н И Е № 13 София, 13 март 2012 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито заседание на осемнадесети януари две хиляди и дванадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ КАПКА КОСТОВА при участието на секретаря Румяна Виденова и в присъствието на прокурора Искра Чобанова изслуша докладваното от съдия Евелина Стоянова дело № 2930 по описа за 2011 година. Постъпил е касационен протест от прокурор при Апелативна прокуратура-гр.София против присъда, постановена от Апелативния съд-гр.София по внохд № 614/11 г, като се претендира наличието на основанията по чл.348, ал.1, т.т.1 и 2 НПК и иска връщане на делото за ново разглеждане. По реда на чл.351, ал.3 НПК е прието допълнение към протеста. Пред ВКС прокурорът при Върховната касационна прокуратура изразява становище за липсата на основания за изменение или отмяна на оспорения съдебен акт - не поддържа протеста, в частта по обвинението по чл.311 НК, а в частта по чл.282 НК – преценява същият като несъответен на изискванията на чл.351 НПК. Подсъдимата Е. Х. З. и защитата й, редовно призовани, не се явяват. Писмено е изразено становище за неоснователност на подадения протест. За да се произнесе ВКС, първо наказателно отделение взе предвид следното: С присъда по нохд № 185/10 г. Окръжният съд-гр.Благоевград осъдил подсъдимата З. на основание чл.311, ал.1, чл.54 и чл.37, ал.1, т.6 НК на три месеца лишаване от свобода и на лишаване от право да заема държавна или обществена материално отговорна и свързана материална отчетност длъжност за срок от три месеца; на основание чл.282, ал.2, във връзка с ал.1, чл.26, ал.1, чл.2, ал.2, чл.54 и чл.37, ал.1, т.6 НК на една година и два месеца лишаване от свобода и на лишаване от право да заема държавна или обществена материално отговорна и свързана с материална отчетност длъжност за срок от една година и два месеца; на основание чл.23 НК на подсъдимата е определено едно общо наказание – една година и два месеца лишаване от свобода и лишаване от право да заема държавна или обществена материално отговорна и свързана с материална отчетност длъжност за срок от една година и два месеца; на основание чл.66 НК изпълнението на наказанието лишаване от свобода е отложено за срок от три години. По внохд № 614/11г., образувано по жалба на подсъдимата, Апелативният съд-гр.София отменил посочената присъда изцяло и вместо нея постановил нова присъда № 28 от 10.10.2011 г., с която оправдал подс.З. по предявените й обвинения по чл311, ал.1 и чл.282, ал.2, във връзка с ал.1 и чл.26, ал.1 НК. Посочените съдебни актове са предхождани от други – осъдителна присъда по нохд № 156/07 г. по описа на БОС, която с решение № 461/09 г. по внохд № 561/09 г. на САС (по жалба на подсъдимата) е отменена изцяло и делото е върнато за ново разглеждане на стадия на досъдебното производство Като съобрази горното, доводите на страните и след проверка в пределите по чл.347, ал.1 НПК, ВКС, първо наказателно отделение установи: Подаденият касационен протест е бланков, с него са заявени касационните основания по чл.348, ал.1, т.1 и 2 НПК, без да са посочени данните, които ги подкрепят. В направеното по реда на чл.351, ал.3 НПК допълнение, прокурорът е изложил данните в подкрепа на релевираните основания, но само спрямо обвинението по чл.311 НК. За обвинението по чл.282 НК липсват такива данни. Така констатираното налага следните изводи: 1) в частта, с която е оспорена присъдата на САС по оправдаването на подс.З. по обвинението по чл.282 НК, протестът следва да се остави без разглеждане, тъй като е несъответен на изискванията на чл.351, ал.3 НПК и предпоставя невъзможност за настоящата инстанция до осъществи надлежно възложената й от закона проверка, както и да постанови решението си съответно на изискванията на чл.354, ал.4, във връзка с чл.339, ал.1 и 2 НПК и 2) пределите по чл.347, ал.1 НПК очевидно се ограничават до проверка на атакувания съдебен акт в частта, с която подсъдимата З. е оправдана по предявеното й обвинение по чл.311 НК. Протестът, в проверяваната част, е основателен – в рамките на фактите, приети за установени от САС, законът е приложен неправилно. 1.С протеста се възразява наличието на основанието по чл.348, ал.1, т.2 НПК при съображения, че след като САС е констатирал непълнота на доказателствата е бил длъжен да я отстрани. Твърди се, че „несъбирането на доказателства за извършването на пълна материална проверка на активити в гимназията и несъбирането на доказателства за съществуването на налична документация за подобни активи, нарушава правата на обвинението”. Възражението е неоснователно. Предявеното срещу подсъдимата обвинение е за документно престъпление, в частност – по чл.311, ал.1 НК, като са добре известни признаците от обективна и субективна страна, поради което не е било наложително изследването на обстоятелства, стоящи вън от кръга по чл.102 НПК за инкриминираното престъпление – тези, относно обективното наличие или не на отразените въз основа на мемориалния ордер активи. 2.С протеста се оспорва изводът на решаващия съд за това, че мемориалния ордер е диспозитивен документ и това възражение е основателно. Подсъдимата, обобщено, е обвинена за това, че е отразила в мемориален ордер невярно обстоятелство – съществуването на инвентаризационен опис, свързан със Заповед № 70/18.07.2003 г. От приложения на досъдебното производство, в папка – единна одитна преписка, се съдържа цитирания Правилник. Внимателният му прочит дава основание за следните изводи: същият е издаден на основание Закона за счетоводството, националния сметкоплан, албума на първичните счетоводни документи – 1996 г. – утвърден от МФ, националните счетоводни стандарти; в раздел ІІ-Б са регламентирани вторичните счетоводни документи, които са носители на обобщена, преобразувана информация от първичните счетоводни документи и съдържат следните реквизити: наименование на документа; номер и дата на съставяне; стойност, отразена в първичните счетоводни документи, съгласно, които е съставен и подпис на съставителя; на същото място в раздел ІІ- Б т.1,2 и 3 са посочени видовете вторични счетоводни документи, а именно – по т.1 – сборна ведомост за дебитните и кредитните обороти по сметки; по т.2 – мемориални ордери – за регистриране на тримесечните сборове от сборните ведомости или за оформянето на отделни счетоводни статии и по т.3 – оборотна ведомост. Безспорно е, че същият Правилник – раздел ІІ-А, регламентира първичните счетоводни документи, сред които е инвентаризационния опис на дълготрайни активи. ВКС не установи, въз основа на Правилника да е възможно оформянето на отделни счетоводни статии да става, чрез мемориален ордер, без позоваването на първичен счетоводен документ. По идентичен начин стоят нещата и със Закона за счетоводството, в редакцията му от Дв.бр.98/01 г., в сила от 01.01.2002 г. – приложим, с оглед времеизвършване на инкриминираното деяние. Съгласно чл.8, ал.3 от същия първичните и вторични счетоводни документи са основание за записванията по счетоводните сметки, а съгласно чл.9 ЗС вторичният счетоводен документ съдържа реквизитите, за които стана дума. Като носител на преобразувана (обобщена или диференцирана) информация, получена от първичните счетоводни документи, вторичния счетоводен документ, в това число и мемориалният ордер, няма качества на доказателство за правомерно или не боравене с активите, ако към него не е приложен и първичния документ. Иначе казано, няма съмнение, че МО винаги е свързан с първичен счетоводен документ. От друга страна, мемориалният ордер не е изцяло диспозитивен, както е приел САС. Безспорно е, че той изразява и определени разпоредителни действия – да се впише в съответната счетоводна сметка съответния актив. Наред с това той съдържа и удостоверителна част, в която има волеизявление на неговия автор с отразяване на факт от обективната действителност – наличието на определен по вид първичен счетоводен документ, като основание за издаването на МО, който факт би могъл да бъде отразен и невярно. Поради това МО може да бъде предмет на лъжливо документиране. Свързано с обвинението, от съществено значение е изготвян ли е инвентаризационен опис при изпълнение на спомената по-горе заповед и налице ли е такъв, а не дали са налице счетоводно описаните активи, в каквато посока е изместено изследването на обстоятелствата от кръга по чл.102 НПК. Наличието или не на материалните активи, би могло и да има значение, но за друг вид престъпно посегателство, различно от документното престъпление, предмет на настоящото производство. Водим от горното на основание чл.354, ал.3, т.3 и чл.355, ал.1, т.т.1 и 2 НПК, ВКС, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ протеста на Апелативна прокуратура-гр.София против присъда № 28 от 10.10.2011 г., постановена по внохд № 614/11 г. на Апелативния съд – г.София, в частта по предявеното срещу подсъдимата Е. Х. З. обвинение по чл.282 НК. ОТМЕНЯ присъда № 28 от 10.10.2011 г., постановена по внохд № 614/11 г., както следва: - в частта, с която е отменена присъдата на Окръжния съд-гр.Благоевград по нохд №185/10 г. в частта, с която подсъдимата Е. Х. З. е призната за виновна в осъществяване на престъпление по чл.311, ал.1 от НК, поради което и при условията на чл.54 и чл.37, ал.1, т.6 НК са й наложени наказания – три месеца лишаване от свобода чието изтърпяване е отложено по реда на чл.66, ал.1 НК за срок от три години и лишаване от право да заема държавна или обществена материално-отговорна и свързана с материална отчетност длъжност за срок от три месеца и - в частта, с която подсъдимата З. е призната за невиновна и на основание чл.304 НПК оправдана по повдигнатото й обвинение по чл.311, ал.1 НК. В ТАЗИ ЧАСТ ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на САС от стадия на съдебното заседание. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: