Р Е Ш Е Н И Е № 13 гр. София, 31.01.2019 година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, второ наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и трети януари две хиляди и деветнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИНА НАЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЯ ШИШКОВА НАДЕЖДА ТРИФОНОВА при секретар Кр.Павлова и прокурора от ВКП Ст.Атанасова, като изслуша докладваното от съдията Шишкова КД № 2/19г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл.422 ал.1 т.3 от НПК. Образувано е по повод на постъпило искане от окръжния прокурор на Благоевградската окръжна прокуратура за възобновяване на ВНЧХД № 197/2016г. по описа на Окръжен съд–Благоевград, и отмяна на постановеното по него решение № 2281 от 24.04.2017г., с което е прекратено наказателното производство срещу А. М. А.. Като новоразкрито обстоятелство се сочи отмяната на наказателното постановление срещу А.. Иска се делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. В съдебно заседание представителят на прокуратурата поддържа искането. Упълномощеният защитник счита, че искането следва да бъде отхвърлено. Изтъква аргументи в подкрепа на тезата, че административно-наказателното производство е било възобновено незаконосъобразно, както и че не са налице предпоставките по чл.422, ал.1, т.3 от НПК, тъй като новоразкритите обстоятелства не са установени чрез разследване. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, след като се запозна с атакувания съдебен акт, материалите по делото и становището на страните, намери следното: Искането е процесуално допустимо. Подадено е от оправомощено лице, съгласно чл.420 ал.1 от НПК и в срока по чл.421, ал.1 от НПК. Разгледано по същество, е основателно. С присъда от 24.02.2016г., постановена по ЧНХД № 465/2014г., Гоцеделчевският районен съд е признал подсъдимия А. А. за виновен в това, че на 22.06.2014г. в [населено място], общ.С., е причинил лека телесна повреда на Е. Т., и на основание чл.78а от НК го е освободил от наказателна отговорност за извършеното престъпление по чл.130, ал.1 от НК, като му е наложил административно наказание „глоба“ в размер на 1200лв. По жалба на частния тъжител в Благоевградския окръжен съд е образувано ВНЧХД № 197/16г., което е приключило с отмяна на първоинстанционната присъда и прекратяване на наказателното производство на основание чл.24, ал.1, т.6 от НПК. За да постанови решението, чиято отмяна по реда на възобновяването се иска, въззивният съд е приел, че с присъдата е нарушена забраната „ne bis in idem“, тъй като за същото деяние А. е наказан с глоба в размер на двадесет лева с НП № 4/20.07.2014г. на кмета на с. Слащен, влязло в законна сила на 30.07.2014г. Решението е проверено по касационен ред и е оставено в сила с решение №207/28.12.2017г. по КД № 682/17г. на І н.о. на ВКС. На 19.10.2018г. Благоевградският административен съд е постановил решение по КНАХД № 91/2018г., с което на основание чл.70, б.“д“ от ЗАНН е отменил наказателното постановление срещу А., възобновил е административнонаказателното производство и го е прекратил. Към момента на постановяване на решението на Благоевградския окръжен съд за същото деяние вече е била приключила с влязъл в сила акт друга наказателна процедура срещу А., поради което дублиращата я е следвало да бъде прекратена. Правилността на извода, че са налице дублиращи се наказателни процедури, и че с налагане на наказание на основание чл.78а от НК се нарушава забраната „ne bis in idem“ е потвърдена с решение на ВКС и не е предмет на обсъждане. В конкретния случай следва да бъде извършена преценка дали да бъде отдаден приоритет на наказателното пред административнонаказателното производство, както и съществува ли процесуална възможност това да се случи по предложения от окръжния прокурор ред. Уредбата на средствата за предотвратяване на двойната наказуемост е претърпяла развитие със ЗИДНПК /ДВ, бр.63 от 2017г./, който е въвел възможност за спиране на наказателното производство, преди да се пристъпи към прекратяването му на основание чл.24, ал.1, т.8а от НПК. Благоевградският съд се е произнесъл преди измененията, поради което е могъл да се позове единствено на правилото на чл.4 от Протокол № 7 към ЕКПЧ и на нормата на чл.24, ал.1 т.6 от НПК. За правилното приложение на посочените разпоредби са дадени задължителни указания в ТР № 3/2015г. на ОСНК на ВКС, които не са загубили актуалността си, доколкото последвалото изменение не отменя прекратителния ефект на приключилите административнонаказателни производства с наказателен характер по смисъла на чл.6, §1 от ЕКЗПЧОС по отношение на наказателните. В цитираната задължителна съдебна практика изрично чрез позоваване на нормата на чл.33 от ЗАНН е изведен принципът за приоритет на наказателната пред административнонаказателната отговорност. Понастоящем спазването му е гарантирано и с действащите от 05.11.2017г. разпоредби на чл.25, ал.1, т.5 от НПК и чл.24, ал.4 от НПК, които осигуряват надлежен инструмент за отстраняване на допуснатата от държавните органи грешка при квалификацията на едно престъпление като административно нарушение и приключването на образуваното по този повод производство. Идеята на законодателя е да се отстрани пречката за провеждане на наказателното производство, като се елиминират последиците от погрешно развилото се първо по време административнонаказателно производство. Възможността да се постигне този резултат, макар и с повече процесуални усилия, е съществувала и при действащия към момента на постановяване на въззивното решение закон, като алгоритмът е очертан в ТР № 3/2015г. на ОСНК на ВКС. Именно него е следвал окръжният прокурор. Спазването на цитираната съдебна практика е задължително и за настоящия състав. Съгласно тълкувателното решение, правните последици от незаконосъобразно проведената процедура по ЗАНН могат да бъдат отстранени чрез възобновяване на окончателно приключилото административнонаказателно производство и отмяна на постановените по него актове, след което актът за прекратяване на наказателното производство би могъл да се отмени по реда на Глава тридесет и трета от НПК на основание чл.422, ал.1, т.3 от НПК. Видно от приложеното решение № 1654/2018г. по КНАХД № 91/2018г., единствената пречка за провеждане на наказателното производство срещу А. е отпаднала, което е новоразкрито обстоятелство от съществено значение, и делото следва да бъде възобновено. Възражението на процесуалния представител на А., че не е проведено разследване по смисъла на НПК, не може да бъде уважено. Основанието, на което се възобновява прекратеното наказателно производство е определено в т.1.2.2 от ТР № 3/2015г. и съгласно чл.130, ал.2 от Закона за съдебната власт, въпросът не може да бъде преразгледан по повод конкретното искане на ръководителя на Благоевградската окръжна прокуратура. Неоснователни са и оплакванията за допуснати нарушения от страна на Благоевградския административен съд при отмяната на наказателното постановление. Правомощията на ВКС в производството по Глава тридесет и трета от НПК са изрично уредени и не включват възможност за упражняване на инцидентен контрол по отношение на актовете на административните съдилища. С оглед на това и на основание чл.425, ал.1, т.3 от НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение Р Е Ш И : ВЪЗОБНОВЯВА наказателното производство по ВНЧХД № 197/2016г. по описа на Окръжен съд–Благоевград. ОТМЕНЯ решение № 2281 от 24.04.2017г., постановено по ВНЧХД № 197/2016г. на Благоевградския окръжен съд, с което е прекратено наказателното производство срещу А. М. А.. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.