Ключови фрази
Иск за отговорност за вреди причинени от правозащитните органи * обезщетение за вреди по Закона за отговорността на държавата и общините за вреди * незаконно обвинение * справедливост

Р Е Ш Е Н И Е


№ 115


София, 19.07.2016г.


В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, състав на Четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на четвърти април две хиляди шестнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
при участието на секретаря Цветанка Найденова, изслуша докладваното от съдия Б.Стоилова гр. дело № 5190 по описа за 2015г. и приема следното:

Производството е по касационната жалба на Софийската апелативна прокуратура, подадена от прокурор П., срещу въззивното решение на Софийския апелативен съд /САС/ от 24.VІ.2015г. по гр.д. № 782/2015г., касационно обжалване на което е допуснато с определение № 57/14.І.2016г. по въпроса за задължението на съда да прецени всички обективно съществуващи установени обстоятелства за точното прилагане на принципа за справедливост по чл.52 ЗЗД поради разрешаването му в противоречие със задължителната практика на ВКС, изразена в т.11 от ППВС № 4/1968г.
Ответникът по касационната жалба М. Т. М. от С. не е заявил становище пред касационната инстанция.
За да се произнесе по касационната жалба, ВКС на РБ съобрази следното:
С обжалваното въззивно решение САС по въззивни жалби и на двете страни е отменил решението на СГС от 03.ХІ.2014г. по гр.д № 11841/2012г. в отхвърлителната му част за разликата над 10000лв. до 25000лв. и вместо него е постановил друго, с което е осъдил Прокуратурата на РБ /ПРБ/ да заплати на М. Т.М. още 15000лв. обезщетение за неимуществени вреди в резултат на наказателно производство, приключило с влязла в сила оправдателна присъда, ведно със законната лихва, считано от 28.VІ.2010г. Със същото решение въззивният съд е потвърдил първоинстанционния съдебен акт в осъдителната му част за сумата 10000лв. обезщетение за неимуществени вреди.
За да постанови решението, въззивният съд е приел, че е безспорно образуването с постановление от 17.VІІ.2008г. срещу ищеца, тогава на длъжност „началник поделение 18250 – Челопечене”, досъдебно производство, по което той е привлечен като обвиняем за престъпление по чл.202 ал.2 т.1 НК, предвиденото наказание за което е от 3 до 15 години лишаване от свобода, и за престъпление по чл.387 ал.3 НК, за които е оправдан с присъда по НОХД № П-121/2008г. на СВС, влязла в сила на 28.VІ.2010г. Безспорно ситуацията с ищеца е отразена в медиите многократно. Безспорно във връзка с воденото срещу ищеца наказателно производство договорът му за КВС е прекратен и той е освободен със заповед, потвърдена от съда. При определяне размера на дължимото се обезщетение за неимуществените вреди в причинна връзка с незаконното обвинение въззивният съд е съобразил броят и тежестта на престъпленията, за извършването на които ищецът е бил неоснователно обвинен, преживеният психоемоционален стрес – „тревожно-депресивна реакция”, съпроводена, макар и инцидентно /при липса на данни за първоначалното му появяване/, от установено при стационарното му лечение в Неврологична клиника на ВМА през 2009г. повишаване на артериалното налягане /по прието неоспорено заключение на съдебно-психиатрична експертиза/, широкото многократно разгласяване на случая от медиите, обвиненията на съседите за взривовете в Челопочене, уволнението във връзка с обвиненията, несигурността за бъдещето, подроненият авторитет с оглед публичното достояние на наказателното производство, възрастта на ищеца /роден през 1966г./, общественото му положение /обстоятелства, установени с представените писмени и гласни доказателства/. Съдът е заключил, че с оглед принципът за справедливост, заложен в разпоредбата на чл.52 ЗЗД, обезщетение в присъдения размер ще възмезди адекватно и справедливо тези неимуществени вреди.
Така постановеното решение е в противоречие със задължителната практика на ВКС, опредметена в посоченото ППВС № 4/1968г., тъй като въззивният съд не е взел предвид всички установени по делото обстоятелства, имащи значение при определянето по справедливост на обезщетението за претърпените неимуществени вреди. Тази практика се споделя напълно от настоящия състав и не намира никакво основание за изоставянето й.
Въззивното решение е частично неправилно.
Правилно въззивният съд при приложението на чл.52 ЗЗД е взел предвид броят и характерът на предявените на ищеца обвинения за престъпления, едното от които е тежко по смисъла на чл.93 т.7 НК, за които е оправдан с влязла в сила присъда, неколкократното отразяване в медиите на наказателното производство по време на съдебната му фаза, прекратяването на договора за КВС, преживените психоемоционален стрес и несигурност за бъдещето, подронването на авторитета, възрастта и общественото му положение. Неправилно обаче не са съобразени в тази връзка и разумният срок, в който наказателното производство е продължило и в двете му фази /от повдигането на обвинение до влизането в сила на оправдателната присъда/ - по-малко от 2 години, не вземането на тежки мерки за неотклонение /определена е „парична гаранция” в размер на 250лв./, както и обстоятелството, че по едно и също време са водени срещу ищеца и други две наказателни производства, освен това във връзка с претенцията по настоящото дело, видно от представеното по делото свидетелство за съдимост /л.112-114/ - по ОХД № 138/2008г. и по ОХД № 253/2009г., завършили с осъдителни присъди /в сила от 27.V.2010г. по първото и от 01.ХІ.2011г. по второто/ за извършени в периода май 2005г. – декември 2007г. престъпления. Това е довело до постановяването на решение в нарушение на материалния и процесуалния закон, поради което и на основание чл.293 ал.2 и ал.3 ГПК то следва да бъде частично отменено в осъдителната му част и спорът да се разгледа по същество, тъй като не се налага повтарянето или извършването на нови съдопроизводствени действия.
ВКС на РБ намира, че причинените на ищеца неимуществени вреди, включително изразяващи се и във влошаване на здравословното му състояние, са във връзка с трите наказателни производства, при което преценката за дължимото се обезщетение следва да бъде извършена и при съпоставка с оглед броят и тежестта на деянията, за които ищецът е признат за виновен с влезли в сила присъди, и тези, за които е оправдан /аргумент от т.11 от ТР № 3/2004г. на ОСГК/.
Съпоставката сочи, че с присъдата по НОХД № 138/2009г. ищецът е признат за виновен за извършване на три престъпления – по 308 ал.1, по чл.387 ал.1 и по чл.201 НК, последното тежко по смисъла на чл.93 т.7 НК., с присъдата по НОХД № 253/2009г. е признат за виновен за тежко престъпление по чл.202 ал.1 НК при условията на продължавано престъпление, като за улесняване на едно от деянията извършил и друго престъпление по чл.387 ал.1 НК, а с присъдата във връзка с настоящото дело е оправдан за престъпления по чл.387 ал.3 вр. с ал.1 и по чл.202 ал.2 т.1 НК, последното тежко.
С оглед на това и предвид и останалите посочени по-горе обстоятелства, относими към вида и интензитета на претърпените неимуществени вреди, ВКС на РБ намира, че обезщетение в размер на 10000лв. отговаря на принципа за справедливост, заложен в разпоредбата на чл.52 ЗЗД, за компенсирането им.
Неоснователни са останалите оплаквания на касатора. Въззивният съд не е приел при определяне на отговорността на държавата артериалната хипертония на ищеца да се е появила или обострила във връзка с наказателното производство /приетото е инцидентно повишаване на артериалното налягане във връзка с психоемоционалния стрес, отшумяващо с отстраняването му, и неустановено начално проявление на диагностицираната през 2009г. АХ 2ст./, нито е приел, че увреда на левия перонеален нерв и дискова болест, както и невъзможност М. да си намери работа, са в пряка причинна връзка с обвиненията. Не са в съответствие с данните по делото оплакванията, че лечението на ищеца в психиатрична клиника предхожда процесните обвинения – видно е от представената епикриза /л.64 от преписката по първоинстанционното дело/, че лечение в психиатрична клиника, проведено за първи път в такава, е осъществено в периода 14.І. – 23.І.2009г., което обстоятелство не се опровергава с представената по делото служебна бележка /л.66/, издадена на 19.І.2009г., с оглед изявлението в нея, че стационарното лечение на М. в клиниката продължава, налагащо извод за допусната фактическа грешка в този документ, че ищецът е приет за лечение на 14.І.2008г. Също неоснователно е и твърдението на касатора, че и освобождаването на М. от длъжност не е пряк резултат на незаконното му обвинение. Видно е от представените по делото доказателства, че освобождаването е обусловено от отнемането на разрешителното на М. за достъп до класифицирана информация, а то е сторено във връзка с ДП ІІІ-7/2008г., по което е обвинението за престъпленията, за които ищецът е оправдан /виж доказателствата на л.43-46 и л.109/. И на последно място, отговорността на държавата не отпада поради липсата на данни по делото публикациите в средствата за масова информация за провежданото по отношение на ищеца наказателно производство да са основани на разпространяване на данни от прокуратурата.
С оглед на изложеното въззивното решение следва да бъде отменено за разликата над 10000лв. до 25000лв. и искът за тази разлика следва да бъде отхвърлен като неоснователен. В останалата му осъдителна част решението следва да бъде потвърдено.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,
Р Е Ш И:

ОТМЕНЯВА решението на Софийския апелативен съд, ГК, ІІ състав, №1352/ 24.VІ.2015г. по гр.д. № 782/2015г. в осъдителната му част за разликата над 10000лв. до 25000лв. и ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от М. Т. М. от С. срещу ПРОКУРАТУРАТА НА РБ иск за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди във връзка с наказателно производство, приключило с влязла в сила оправдателна присъда, за разликата над 10000лв. до 25000лв., ведно със законната лихва от 28.VІ.2010г.
ОСТАВЯ В СИЛА решението на Софийския апелативен съд, ГК, ІІ състав, №1352/ 24.VІ.2015г. по гр.д. № 782/2015г. в останалата му осъдителна част.
Решението не подлежи на обжалване.



ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: