5 5 Р Е Ш Е Н И Е №. 54 гр. София, 04.06.2020 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, второ отделение в открито заседание на 20 май , две хиляди и двадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ ПЕТЯ ХОРОЗОВА и при участието на секретаря Силвиана Шишкова като изслуша докладваното от съдия Боян Балевски търговско дело №1018/19 г. и за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по чл. 290 от ГПК. Образувано е по касационна жалба от страна на пълномощника на ЗД „БУЛ ИНС“АД срещу решение №371/ 17.12.2018 г. на ПАС по в .т.д. №594/2018 г., В ЧАСТТА , с която е отменено частично първоинстанционното решение № 179 от 05.07.2018 г. на ОС-Пазарджик по т.д. № 167/2017 г. в осъдителната част, и вместо него е постановено друго, с което е отхвърлен частично регресният иск с правно основание чл.274 ал.1, т.1, пр.1 от КЗ/отм./ на ЗД“Бул Инс“АД -гр.София като застраховател по риск „Гражданска отговорност” срещу Е. Т. К. ЕГН: [ЕГН] за разликата над сумата от 16 000 лева до 40 000 лева-изплатено застрахователно обезщетение за причинени вреди при ПТП на 10.01.2014 г. на пострадалия Д. Х. У. , както и за разликата в присъдената законната лихва над сумата от 1532,71 лева до 11 534,16 лева за периода 19.12.2014 г.-10.11.2016 г. Излагат се оплаквания за незаконосъобразност и необоснованост на обжалваното решение и се претендира неговата отмяна на основание чл.281 ,т.3 от ГПК като вместо него се постанови друго, с което искът да се уважи изцяло. С определение постановено по настоящото дело по реда на чл.288 ГПК, въззивното решение е допуснато до касационно обжалване на основание чл.280 ал.2 ГПК. Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение , след преценка на данните по делото и съобразно правомощията си по чл.290 и сл. от ГПК констатира следното: За да постанови обжалваното решение, с въззивният съд е приел, че е сезиран с иск по чл. 274 ал.1, т.1, пр.1 КЗ/отм./ на ищеца в качеството му на застраховател по задължителна застраховка срещу риск”Гражданска отговорност” на водачите на МПС на ответника, който в качеството си водач на л.а. „ВМV“ с рег. [рег.номер на МПС] виновно и противоправно- при употреба на алкохол е предизвикал ПТП, от което са настъпили следните увреждания на пострадалия Д. Х. У.: закрита черепно-мозъчна травма с посттравматичен субарахиноидален кръвоизлив на мозъкаи лявата челна област с постконтузна кома в продължение на около 1 месец, контузия на десния бял дроб с разстройство на здравето временно опасно за живота, счупване на шиен прешлен и счупване на четири ребра. С влязло в сила решение по т.д. №221/2014 на ОС-Пазарджик по пряк иск по чл.226 КЗ/отм./ от страна на пострадалото лице застрахователят на ГО на виновния водач на МПС е осъден да заплати сумата от 40 000 лева-застрахователно обезщетение , ведно със законната лихва от увреждането, които са били заплатени и от страна на ищеца в рамките на изпълнителното производство по изп.д. № 20167890400558 на ЧСИ Н.К. чрез с три поредни банкови преводи, извършени на: 10.11.2016 г.-59 573,89 лева на 28.11.2016 г.-2 607,65 лева и на 15.12.2016 г.-257,30 лева. Относно наличието на предпоставки за регресната отговорност на виновния водач на МПС спрямо застрахователя по ЗГО в хипотезата на употреба на алкохол, решаващият съдебен състав е приел, че по НОХД и в производството по прекия иск, виновно причинил ПТП, е установена концентрация на алкохол в кръвта на водача от 1,36 на хиляда Ето защо е налице основание за ангажиране отговорността на ответника в хипотезата на чл.274 ал.1, т.1 от КЗ/отм./.В производството по прекия иск на пострадалото лице срещу застрахователя на ГО на виновния деец е отчетено като съпричиняване от страна на пострадалия на вредоносния за него резултат знанието за употреба на алкохол от страна на виновния водач на МПС причинил ПТП. С оглед направеното от страна на ответника-причинител на телесните увреждания на пострадалия , в настоящото производството по регресния иск, възражение за съпричиняване по смисъла на чл.51 ал.2 ЗЗД от страна на самия пострадал, съдът е приел, че с оглед неучастието на виновния деец като подпомагаща страна в процеса по прекия иск на пострадалия срещу застрахователя на ГО, то липсва процесуална пречка същите да се разгледат в производството по настоящия иск. В тази връзка е прието, че поведението на пострадалия непосредствено преди ПТП, изразяващо се в съзнателно участие, като пътник в управлявания след употреба на алкохол от ответника, автомобил и знание на този факт, и наред с това: непоставянето на предпазен колан/ второто-установено в производството по регресния иск/ е допринесло за уврежданията в обем на 80 на сто. До този извод съдът е достигнал при кумулация на „натрупаните“ факти, квалифицирани като съпричиняване. Ето защо, при дължимо от страна на застрахователя обезщетение в общ размер на 80 000 лева за понесените от пострадалия болки и страдания следва да се ангажира отговорността на прекия извършител по регресния иск само до размера на 20 на сто или до размера на присъдената сума от 16 000 лева. Производството по касация е допуснато на основание очевидна неправилност по смисъла на съдържанието на това понятие в чл.280 ал.2 ГПК , с оглед явната необоснованост на изводите на съда за наличие на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия в съотношение на 80 на сто от настъпилите телесни увреждания на последния към виновното поведение на самия водач, с оглед конкретните факти относно виновното поведение на водача на МПС и това на пострадалия. Настоящият състав счита, че механичното кумулиране на отделните факти, съставляващи поведение на пострадалия в причинна връзка с настъпването на неблагоприятни за него последици, при положение, че последните са резултат от чуждо, а не собствено на пострадалия, виновно противоправно поведение, не може да води до необосновано по степен намаляване отговорността на самия делинквент. Това е така, доколкото подобен подход би довел до хипотези на пълно изключване на самата отговорност на последния, въпреки установеното негово виновно и противоправно поведение в причинно-следствена връзка с настъпилите за пострадалия вреди, т. е . би довело до неприлагане на нормата в разпоредбата на чл.45 ЗЗД за задължението на всяко лице да поправи вредите, които виновно е причинило другимо. Ето защо, с оглед установените в настоящия случай конкретно проявени и описани по-горе: противоправно поведение, доказана вина на водача на МПС и причинната връзка на първите с тежките телесни увреждания на пострадалия , съпричиняването по смисъла на чл.51 ал.2 ЗЗД не следва съвкупно преценено да превишава 50 на сто, до който размер и отговорността на виновния делинквент , спрямо пострадалия, респ. в хипотезата на регресния иск по чл.274 на застрахователя на ГО на дееца,платил обезщетение на пострадалото лице -спрямо последния обезщетението за претърпените болки и страдания следва да се намали. С оглед изложеното, съдът намира, че обжалваното въззивно решение следва да се отмени частично- В ЧАСТТА , с която е отменено частично първоинстанционното решение № 179 от 05.07.2018 г. на ОС-Пазарджик по т.д. № 167/2017 г. в осъдителната част, и вместо него е постановено друго, с което да се отхвърли частично регресният иск с правно основание чл.274 ал.1, т.1, пр.1 от КЗ/отм./ на ЗД“Бул Инс“АД -гр.София като застраховател по риск „Гражданска отговорност” срещу Е. Т. К. ЕГН: [ЕГН] за разликата над сумата от 16 000 лева до 40 000 лева-изплатено застрахователно обезщетение за причинени вреди при ПТП на 10.01.2014 г. на пострадалия Д. Х. У. , както и за разликата в присъдената законната лихва над сумата от 1532,71 лева до 11 534,16 лева само за периода 19.12.2014 г.-10.11.2016 г. и тъй като не се налага събиране на нови доказателства , ВКС следва да се произнесе по същество на спора като уважи иска за разликата над сумата от 16 000 лева до 40 000 лева-пратено обезщетение, съотв. за разликата от над 1532,71 лева до 11 534,16 лева –платена лихва за периода 19.12.2014 г.-10.11.2016 г.. По отношение на разноските : В тежест на ответника следва да се присъдят разноските пред двете инстанции, които възлизат общо на: 1310 лева/платена д.т. по КЖ / и 2000 лева –адв. възнаграждение за процесуално представителство пред въззивна инстанция, за което е направено съответно искане , представени са доказателства за плащане и списъци по чл.80 ГПК в съответните инстанции . Водим от горното ВКС, състав на второ търговско отделение Р Е Ш И: ОТМЕНЯ въззивно решение №371/ 17.12.2018 г. на ПАС по в .т.д. №594/2018 г., В ЧАСТТА , с която е отменено частично първоинстанционното решение № 179 от 05.07.2018 г. на ОС-Пазарджик по т.д. № 167/2017 г. в осъдителната част, и вместо него е постановено друго, с което е отхвърлен частично регресният иск с правно основание чл.274 ал.1, т.1, пр.1 от КЗ/отм./ на ЗД“Бул Инс“АД -гр.София като застраховател по риск „Гражданска отговорност” срещу Е. Т. К. ЕГН: [ЕГН] за разликата над сумата от 16 000 лева до 40 000 лева-изплатено застрахователно обезщетение за причинени вреди при ПТП на 10.01.2014 г. на пострадалия Д. Х. У. , както и за разликата в присъдената законната лихва над сумата от 1532,71 лева до 11 534,16 лева за периода 19.12.2014 г.-10.11.2016 г.и в частта за разноските и вместо това ПОСТАНОВЯВА: ОСЪЖДА Е. Т. К. ЕГН: [ЕГН] на основание чл.274 ал.1,т.1,пр.1 КЗ/отм./ да заплати на ЗД“Бул Инс“АД -гр.София сумата от 24 000 лева- изплатено застрахователно обезщетение за причинени вреди при ПТП на 10.01.2014 г. на пострадалия Д. Х. У. , както и 10 001,45 лева- заплатена лихва за забава за периода 19.12.2014 г.-10.11.2016 г.. ОСЪЖДА Е. Т. К. ЕГН: [ЕГН] на основание чл.274 ал.1,т.1,пр.1 КЗ/отм./ да заплати на ЗД“Бул Инс“АД -гр.София сумата от 3 310 лева- общо разноски по водене на делото. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.