2 Р Е Ш Е Н И Е № 359/12 СОФИЯ, 28.01.2013 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в публично заседание на втори октомври две хиляди и дванадесета година в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЖАНИН СИЛДАРЕВА ЧЛЕНОВЕ : ДИЯНА ЦЕНЕВА БОНКА ДЕЧЕВА при секретаря Даниела Никова изслуша докладваното от съдията Д. Ценева гражданско дело № 1404/09 година и за да се произнесе, взе предвид : Производството е по чл. 290 ГПК. С решение № 212 от 16.05.2009 г. по гр.д. № 55/09 г. на Врачанския окръжен съд е отменено решение № 110 от 01.12.2008 г. по гр.д. № 1847/07 г. на Врачанския районен съд в частта, с която е отхвърлен предявеният от З. Ц. Н. против А. Т. М. и В. Д. Г. - М. установителен иск за собственост на апартамент № 6 в сградата на [улица] [населено място], прилежащо мазе № 4, гараж № 4 и за обявяване за недействителен на нот. акт № 9/2007 г., както и в частта, която е отхвърлен предявеният от З. Ц. Н. против М. Л. Л. - П. и П. В. П. иск за ревандикация на същите имоти, вместо което е постановено друго, с което решението на Врачанския районен съд е обезсилено в отменените части. С въззивното решение е оставено в сила решението на първоинстанционния съд в частта, с която е прогласена нищожността на нот. акт № 29, т.ІІ, рег. № 4782, дело № 277/02 г. на нотариус Й. Л.. Против въззивното решение в срока по чл. 283 ГПК е подадена касационна жалба от от адв. В. Л. като пълномощник на З. Ц. Н.. В касационната жалба са развити подробни доводи за неправилност на въззивното решение поради необоснованост, съществени нарушения на съдопроизводствени правила и нарушение на материалния закон. Ответниците по касация А. Т. М., В. Д. Г. - М., М. Л. Л.- П. и П. В. П. не са взели становище. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе по касационната жалба, взе предвид следното: Въззивният съд е приел за установено от фактическа страна, че през 1992 г. жалбоподателката З. Ц. и Д. Я. са закупили през време на брака си 140/280 ид. части от дворно място пл.№ 3270 в кв. 207 по плана на [населено място]. На 10.02.1995 г. сключили с другия съсобственик на имота - К. Ц. М., договор за групов строеж с нотариална заверка на подписите, с който си разпределили обектите в бъдещата сграда, като Д. Я. и З. Ц. е следвало да получат апартамент № 2 на първия етаж, апартамент № 4 на втория етаж и процесния апартамент - № 6 на третия етаж, както и избени помещения № 4, № 7 и № 8, четири тавански помещения от източната страна на сградата, както и гаражи № 2, 3 и 4 и магазини № 4 и 6. С договор от 08.03. 1995 г. Д. Я., З. Ц. и К. М. като собственици на дворното място учредили право на строеж на още три лица - Л. Ц. Василева, М. Г. Б. и П. Д. П.. С влязло в сила решение от 29.02.2000 г. бракът между З. Ц. и Д. Я. е бил прекратен. През 2002 г. Д. Я. продал на бившата си съпруга ½ ид. част от спорните имоти - апартамент № 6, гараж № 4 и мазе № 4. Към този момент - 2002 г., сградата не е била завършена до степен груб строеж. Към 2007 г. сградата е със степен на завършеност 63%. При така установените факти по делото въззивният съд е направил извод, че предявеният от З. Ц. установителен иск за собственост против А. и В. М. и ревандикационен иск против М. и П. петрови са преждевременно предявени и поради това - недопустими, тъй като процесният имот е построен чрез договор за групов строеж и към момента на постановяване на въззивното решение няма данни съсобствеността между участниците в него да е била прекратена. Поради това ищцата не може да се легитимира като собственик на апартамент № 6, гараж № 4 и мазе № 4. По тези съображения е счел, че първоинстанционното решение подлежи на обезсилване като недопустимо в тези частиВъззивният съд е намерил за основателен предявеният от М. Л. - П. и П. П. иск с правно основание чл. 26, ал.2 ЗЗД за прогласяване на договора за покупко - продажба на ½ ид. част от процесните имоти, сключен между З. Ц. и бившия й съпруг Д. Я., за нищожен поради невъзможен предмет, като е посочил, че към 2002 г., когато е извършена сделката, сградата още не е била завършена до степен груб строеж и следователно не е съществувал самостоятелен обект на правото на собственост. Въззивното решение е допуснато до касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1, т.2 ГПК поради противоречиво разрешаване на въпросите относно: допустимостта на предявените от жалбоподателката при условията на обективно и субективно съединяване искове за собственост с оглед вещноправните последици от построяване на сграда чрез договор за групов строеж, момента на възникване на годен обект на правото на собственост в новострояща се сграда и възможността да се води иск за ревандикация на идеални части от недвижим имот. В решение № 589 от 23.06.2008 г. по гр.д. № 2385/07 г. на ВКС, І г.о., е прието, че с договорът за групов строеж се определят имотите, които всеки от участниците ще получи след окончателното извършване на строителството. Собствеността върху изградените обекти се придобива след изграждане на жилищната сграда във вид, годен за обитаване и съобразно уговореното в договора всеки от участниците става индивидуален собственик на обектите, които са предвидени за него. Тъй като договорът за групов строеж се сключва с нотариална заверка на подписите на страните по него съобразно изискванията на чл. 192 З./ отм./, с изграждането на сградата поражда своя вещен ефект на договор за доброволна делба, за която законът предвижда да бъде извършена в същата форма. В решение № 169 от 07.04.1988 г. по гр.д. № 54/88 г. на ВС, ІV г.о., е прието, че разпределението на жилищата и сервизните помещения с договора за групов строеж не прави участниците в него собственици на отредените им обекти след построяване на сградата, а е необходимо те да извършат делба, с която да прекратят съсобствеността. В решение № 229 от 15.04.1998 г. по гр.д. № 942/97 г. на ВКС, І г.о., е прието, че когато се извършва строителство чрез договор за групов строеж, съсобствениците на терена или притежателите на вещното право на строеж се задължават със свои средства, материали и труд да изградят съвместно самостоятелно обособени недвижими имоти. При този договор съсобствеността възниква по приращение на основание чл. 92 ЗС в обема на притежаваното вещно право от терена или въз основа на учреденото право на строеж. Затова разделянето на обектите с този договор не създава самостоятелни вещни права, а съсобствеността се прекратява, като се извърши делба между всички участници в груповия строеж- чл. 192, ал.4 З./ отм./. Настоящият състав намира за правилна практиката, обективирана в решение № 169 от 07.04.1988 г. по гр.д. № 54/88 г. на ВС, ІV г.о. и в решение № 229 от 15.04.1998 г. по гр.д. № 942/97 г. на ВКС, І г.о., с която въззивният съд принципно се е съобразил. Завършването на сградата, построена чрез договор за групов строеж, не води автоматично до придобиване на самостоятелни вещни права върху отделните обекти от лицата, на които те за разпределени. Това следва от разпоредбата на чл. 192, ал.4 З./ отм./, която предвижда, че след построяване на сградата участниците в груповия строеж разпределят жилищата и другите обекти съобразно с договора. Макар законът да изисква договорът за групов строеж да бъде сключен с нотариална заверка на подписите, каквато е и формата за извършване на доброволна делба върху недвижими имоти, той няма вещноправно действие и с факта на изграждане на сградата участниците в него не придобиват в реална собственост съответните обекти. Върху построената със съвместни средства, труд и материали на участниците сграда възниква съсобственост между страните по договора по силата на притежаваните от тях права на собственост върху земята или на право на строеж, се прекратява чрез делба. Константната е съдебната практика, че всеки съсобственик може да ревандикира цялата или част от съсобствената вещ от трети лица, които я владеят или държат без основание. В този смисъл обстоятелството, че съсобствеността върху изградената чрез групов строеж сграда не е прекратена и жилищата и другите обекти в нея не са разпределени между участниците съобразно договора, не обосновава недопустимост на предявения ревандикационен иск. Като съсобственик на дворното място и участник в договора за групов строеж, ищцата се легитимира като съсобственик и на построената сграда, което обосновава правен интерес от търсената с исковете по чл. 97, ал.1 ГПК/ отм./ и чл. 108 ЗС защита. Затова като е обезсилил първоинстанционното решение в частта му по предявените от З. Ц. Н. против А. Т. М., В. Д. Г. - М., М. Л. Л.- П. и П. В. П., въззивният съд е постановил незаконосъобразно решение, което в тази част следва да бъде отменено, а делото върнато за ново разглеждане и произнасяне по същество от друг състав на въззивния съд. Следва да се отбележи, че в тази част постановеният от въззивния съд диспозитив е непрецизен, тъй като когато въззивният съд намери, че първоинстанционното решение е недопустимо, той го обезсилва и в зависимост от основанието за недопустимост, или прекратява делото, или го връща на първоинстанционния съд за разглеждане на предявения иск, или го изпраща на компетентния съд/ чл. 270, ал.3 ГПК/. Решението се отменя, когато е валидно и допустимо, но е неправилно/ чл. 271, ал.1 ГПК/. Доколкото в случая въззивният съд е изложил подробни съображения за недопустимост на предявените главни искове, няма съмнение, че волята му е била да обезсили първоинстанционното решение и да прекрати производството по тях, поради което констатираната непрецизност/ отменя частично първоинстанционното решение и в отменените части го обезсилва/, не може да обоснове нищожност или недопустимост на решението му. Въззивното решение е правилно в частта, с която е оставено в сила решението на първоинстанционния съд в частта, с която е прогласена нищожността на нот. акт № 29, т.ІІ, рег. № 4782, дело № 277/02 г. на нотариус Й. Л.. Обосновано и законосъобразно въззивният съд е приел, че към 2002 г., когато е сключен договорът за продажба, сградата още не е била завършена до степен груб строеж, поради което прехвърлените с него апартамент № 6 на третия етаж и гараж № 4 не са били годни обекти на правото на собственост и следователно сделката е нищожна поради невъзможен предмет. Това следва от разпоредбата на чл. 181, ал.2 ЗУТ, според която построената сграда или самостоятелни части от нея могат да бъдат предмет на прехвърлителна сделка след завършване на сградата в груб строеж, а тази степен на завършеност, според законовата дефиниция, дадена в § 5, т.46 ЗУТ е достигната, когато са изпълнени ограждащите стени и покривът. В този смисъл са и разясненията, дадени в т.1 от ТР № 1/2012 г. по т.д. № 1/ 2011 г. на ОСГК на ВКС, според които правото на строеж за отделни обекти в сграда се трансформира в право на собственост не когато са изградени отделните обекти - гаражи, магазини, апартаменти, офиси и др., а при завършване на цялата сграда в груб строеж. Изключение от това правило е допустимо само в хипотезата на чл. 152, ал.2 ЗУТ- когато разрешението за строеж е издадено за отделни етапи /части/ на строежите, които могат да се изпълняват и ползват самостоятелно, а за жилищните сгради и за отделни етажи от сградата - при условие, че се завърши архитектурно-пространственото и фасадното оформяне на всеки етап от строителството, каквато хипотеза не е установена по настоящото дело. До завършване на сградата до груб строеж, предмет на прехвърлителна сделка е учреденото право на строеж. По тези съображения въззивното решение следва да бъде оставено в сила в частта, с която е потвърдено решението на първоинстанционния съд по предявения срещу З. Ц. насрещен иск по чл. 26, ал.2 ЗЗД. Водим от гореизложеното съдът Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 212 от 16.05.2009 г. по гр.д. № 55/09 г. на Врачанския окръжен съд в частите, с която е отменено и обезсилено решение № 110 от 01.12.2008 г. по гр.д. № 1847/07 г. на Врачанския районен съд в частта, с която са отхвърлени предявените от З. Ц. Н. против А. Т. М., В. Д. Г. – М., М. Л. Л. - П. и П. В. при условията на обективно и субективно съединяване искове с правно основание чл. 97, ал.1 ГПК/ отм./ и чл. 108 ЗС и ВРЪЩА делото за ново разглеждане в тази част от друг състав на въззивния съд. ОСТАВЯ В СИЛА въззивното решение в останалата обжалвана част, с която е потвърдено решение № 110 от 01.12.2008 г. по гр.д. № 1847/07г. на Врачанския районен съд в частта по предявения против З. Ц. Н. насрещен иск по чл. 26, ал.2 ЗЗД. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :