Р Е Ш Е Н И Е № 64 гр. София, 15 април 2013 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито съдебно заседание на четвърти февруари две хиляди и тринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Костова ЧЛЕНОВЕ: Блага Иванова Пламен Петков при секретар Аврора Караджова и в присъствие на прокурора Димитър Генчев, изслуша докладваното от съдия Капка Костова касационно дело № 84/2013 година и за да се произнесе, взе предвид следното: Касационната проверка се извършва по протест на прокурор при Окръжната прокуратура – гр. Благоевград срещу постановената от Благоевградския окръжен съд нова присъда № 458 от 02 ноември 2012 година по внохд № 224/2012 година, след отмяна на присъда № 1033 от 19 март 2012 година на Районен съд – гр. Сандански, постановена по нохд № 712/2010 година. В протеста формално е релевирано отменителното основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК, но изложените в допълнителните съображения към протеста доводи сочат всъщност на недоволството на представителя на обвинителната власт от оправдаването на подсъдимия В. Т. по повдигнатото му обвинение по чл. 354а, ал. 3 от НК, което, според протестиращия прокурор, е резултат на допуснати от въззивния съд нарушения при оценката и анализа на съдържанието на доказателствените източници и формирането на фактическите изводи, а това в действителност ангажира отменителното основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК. Претендира се отмяна на атакувания съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане в предходен процесуален стадий. В съдебно заседание пред ВКС представителят на Върховната касационна прокуратура поддържа подадения протест при направените в него оплаквания и изложени в тяхна подкрепа доводи и съображения. Подсъдимият В. Г. Т. не участва лично в заседанието, редовно призован. Представлява се от защитника си - адв. Ч. от АК – [населено място], който изразява становище за неоснователност на касационния протест и оставяне в сила на атакувания съдебен акт. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка в пределите по чл. 347, ал. 1 от НПК, установи следното: С присъдата на първоинстанционния съд е ангажирана наказателната отговорност на подсъдимия В. Г. Т. за това, че на 19. 02. 2010 година, в [населено място], е държал високорискови наркотични вещества – марихуана, общо 566 грама, на обща стойност 3396 лева, без надлежно разрешително, издадено по реда и при условията на Закона за контрол на наркотичните вещества и прекурсорите (ЗКНВП), поради което и на основание чл. 354а, ал. 3, предл. 2, т. 1 от НК и при условията на чл. 54 от НК, е осъден на три години лишаване от свобода при първоначален „строг” режим на изтърпяване в затвор или затворническо общежитие от закрит тип, както и на глоба в размер на 6000 лева. Отделно, при условията на чл. 25, ал. 1 във вр. чл. 23, ал. 1 от НК, на подсъдимия Т. е определено общо наказание от една година лишаване от свобода за престъпленията, за които е осъден с влезли в законна сила присъди по нох дела №№№ 105/2003 година на БлРС, 459/2002 година и 4/2010 година, двете на РС - гр. Сандански. Към това наказание е присъединено наказание глоба в размер на 1000 лева. Приспадната е изтърпяната част от общото наказание при условията на чл. 25, ал. 2 от НК. Предметът на престъплението е отнет в полза на държавата, присъдени са направените по делото разноски, като са възложени в тежест на подсъдимия Т.. В производство, инициирано по жалба на подсъдимия, е постановена атакуваната сега по касационен ред нова въззивна присъда, с която подсъдимият е оправдан изцяло по повдигнатото му обвинение по чл. 354а, ал. 3 от НК. Присъдата е постановена при особено мнение на председателя на съдебния състав относно отмяната на първоинстанционната осъдителна присъда и постановяването на нова оправдателна присъда. В подкрепа са изложени съображения за надлежност на формираните от първоинстанционния съд изводи по фактите, направени след обективно, всестранно и пълно изследване на значимите по делото обстоятелства, от които се установява, макар и по косвен път, знанието на подсъдимия Т. за поставеното наркотично вещество в кухините на управлявания единствено от него лек автомобил. Всъщност, знанието на подсъдимия Т. за намерения в колата му наркотик, е единственият спорен по делото въпрос, който е от фактическо, а не от правно естество. Неправилното позоваване в касационния протест на отменителното основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК няма как да бъде обсъждано при наличие на оспорване в протеста на надлежността на установените по делото факти и преди констатация за неоснователност на това оспорване. Заявената в протеста материалната незаконосъобразност на оспорения съдебен акт е самостоятелно касационно основание и когато обжалващата/протестиращата страна се позове само на него, касационната проверка се свежда единствено до съответствието на правните изводи с приетите за установени факти, с които тази страна принципно е съгласна. Ако неправилното приложение на закона обаче е резултат на ненадлежно формиране на фактите, но тогава очевидно неправилността на оспорения съдебен акт ангажира отменителното основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК. Доколкото подаденият протест и допълнителните съображения към него дават възможност да се установят действителните причини за недоволството на представителя на обвинителната власт от въззивната нова присъда, ВКС извърши проверка и установи следното: Протестът е основателен. За да формира фактически изводи, различни от тези на първоинстанционния съд, въззивната инстанция е провела съдебно следствие и е извършила собствен доказателствен анализ. Съдът е допуснал и разпитал като свидетели Е. С. и Б. Д., изискал е данни за веществените доказателства по делото с оглед допълнителното им изследване. На базата на анализа основно на показанията на свидетелите М. и В., този съд е приел, че по делото липсват данни за предходна ангажираност на подсъдимия Т. с отглеждане и пласиране на канабис (л. 2 от мотивите на присъдата). Въз основа на показанията на свидетелите С. (служител в сектор БОП – Благоевград), С. (началник на сектора), В. и Д., въззивният съд е формирал извод за основателност на обясненията на подсъдимия (макар и отчасти „неубедителни” – стр. 5-6 от мотивите на присъдата), че наркотичното вещество е поставено преднамерено и без негово знание в личния му автомобил с единствената цел да бъде компрометиран. Във връзка с евентуална инициатива и авторство на това действие, в мотивите подробно е коментирана дейност на свид. Р. М. и негово идентично поведение по отношение на други лица (напр. свид. Д.). В резултат, въззивният съд е формирал крайния си извод, че макар и неубедителни сами по себе си, обясненията на подсъдимия относно безспорния факт на намирането на наркотичното вещество в автомобила му, заедно с другите косвени доказателства, правят само вероятни изводите по фактите на първоинстанционния съд, а това не позволява единствено възможен извод за виновност на подсъдимия по повдигнатото му обвинение. Особеното мнение на председателя на въззивния съдебен състав съдържа подробен доказателствен анализ и констатацията, че събраните по делото доказателства позволяват категоричен и несъмнен извод за съзнавано от страна на подсъдимия държане на инкриминираното наркотично вещество. ВКС намира, че направените от въззивния съд изводи по фактите не могат да бъдат споделени, защото не почиват на обективен и всестранен анализ на доказателствените източници по делото. 1. Не се подкрепят от доказателствата по делото изводите на съда за заявена от страна на подсъдимия Т. версия за „подхвърляне” на наркотичното вещество още в момента на намирането му (л. 3 от мотивите). Напротив, нито в протокола за оглед, нито в този за доброволно предаване (л. 2 и 7 от ДП) не са отразени подобни изявления и възражения на подсъдимия. В хода на цялото досъдебно производство, продължило повече от осем месеца, не е съобщено от него за извършена провокация или да е дадено друго обяснение за намерения в колата му канабис. Такива обстоятелства не са заявени и в проведения му надлежен разпит в качеството на обвиняем на 03. 08. 2010 година (л. 38 от ДП). 2. Не намира опора в доказателствата по делото и приетото за установено от съда обстоятелство, че подсъдимият е заявил съмненията си за „подхвърляне” на наркотика в колата му от свид. Р. М. пред свид. С. и това е станало веднага след случая. Показанията на свид. С. (л. 306 от първоинстанционното дело, протокол от с. з. от 11. 01. 2012 година), не съдържат нищо повече от данни за дейността на свид. М., която С. служебно е наблюдавал и разследвал и непотвърдена оперативна информация за упражняван от М. натиск върху определени лица от [населено място]. В тази връзка са и показанията на свидетелите Д., К. и В., които съдържат единствено съмненията на свидетелите за извършени провокации от страна на Р. М. като средство за упражняване на натиск и дискредитиране на неудобни за него хора. Впрочем, за намерения в дома на свид. Д. канабис е налице влязла в законна сила присъда. 3. Най-същественото обаче обстоятелство е свързано с предполагаемото поставяне на наркотичното вещество в колата на подсъдимия Т. без негово знание и съгласие, за което въззивният съд не е изложил конкретни доводи и съображения. Косвено свързваният с това свидетел И. М. категорично е отрекъл в разпита си пред съда да е имал нещо общо с това и изобщо със свид. М. и с подс. Т., с които не поддържа близки отношения (л. 217 от първоинстанционното дело, протокол от с. з. от 04. 07. 2011 година). Няма никакви основания, съобразно останалата доказателствена съвкупност, да бъде отказано кредитирането на тези показания за достоверност. 4. Данните от мобилни оператори за проведени разговори между подсъдимия и свид. М. вечерта и през нощта преди инкриминираната дата на практика не са анализирани от съда и въз основа на тях не са формирани каквито и да било фактически изводи. Те установяват единствено наличие на такива разговори между двамата, което по-скоро опровергава тезата за влошените отношения между тях и за осъществена провокация от страна на М. по отношение на Т.. 5. Анализирайки подробните обяснения на подсъдимия, дадени за първи път в съдебната фаза на процеса, въззвният съд им е придал по-голяма убедителност и достоверност като цяло, отколкото те притежават, макар да е отчел тяхната несъстоятелност относно част от твърдяните обстоятелства (л. 6 от мотивите на присъдата). Съдът поначало е структурирал почти изцяло мотивите на присъдата около тези обяснения, навеждайки доводи в тяхна подкрепа, изведени избирателно от други доказателствени източници. Може да се твърди, че доказателственият анализ на въззивния съд се заключава основно в последователно изследване и утвърждаване на тези обяснения, при който подход установените по делото обстоятелства са посочвани инцидентно и избирателно, а част от тях са останали извън вниманието на съда. Няма съмнение, че начинът на построяване на съдебния акт и последователността на изложението изцяло са въпрос на усмотрение на съдебния състав по делото, стига да съдържат изискуемите от закона анализ и оценка на доказателствата. Конкретният случай обаче не е такъв. Извън вниманието на съда и неговият доказателствен анализ са останали редица доказателствени източници, съдържащи съществени за установяване на главния факт на процеса обстоятелства, като: показанията на свид. Р. М. относно отношенията му с подсъдимия, проведените многобройни телефонни разговори между тях вечерта и в деня на инцидента, показанията на свид. Б., получил оперативния сигнал за държаните от подсъдимия наркотици, посочените вече показания на свид. И. М., показанията на свидетелите М., В. и Т., местата в автомобила, където са били укрити наркотиците, показанията на свидетелите Г. и В., поемни лица при извършения оглед и пр. Всички тези доказателствени източници са били предмет на задълбочена оценка и анализ от страна на първоинстанционния съд и са поставени в основата на надлежни и достоверни изводи по фактите, а отхвърлянето им от страна на въззивния съд по начина, по който това е направено, може да бъде преценено единствено като неубедително. Горните констатации дават на касационната инстанция основание за извод за допуснати от страна на въззивния съд нарушения на правилата за проверка и оценка на доказателствата по делото, които нарушения са съществени, защото ограничават правата на страните в процеса и възпрепятстват правилното приложение на закона, доколкото въпросите за вината и отговорността са такива по установяване на фактическите положения (по доказването), а не само по приложението на материалния закон (по правната квалификация). Едва след направени надлежни и обосновани изводи по фактите, следва да се прецени и приложимият материален закон, като се съобразят доводите на страните, направени пред касационната инстанция и те получат своя убедителен отговор. Поради това, атакуваният съдебен акт следва да бъде отменен и делото върнато на въззивния съд за ново разглеждане от друг състав на съда, при което да се съобразят направените по делото и изложени по-горе констатации. С оглед изложеното и на основание чл. 354, ал. 3, т. 2 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ постановената от Благоевградския окръжен съд нова присъда № 458 от 02 ноември 2012 година по внохд № 224/2012 година. ВРЪЩА делото на същия съд за ново разглеждане от друг състав, от стадия на съдебното заседание. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.