Р Е Ш Е Н И Е № 336 гр. София, 17.10.2014 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, второ наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и четвърти септември две хиляди и четиринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Павлина Панова ЧЛЕНОВЕ: Елена Авдева Галина Захарова при участието на секретар Кристина Павлова и в присъствието на прокурора Д.Генчев изслуша докладваното от съдията Елена Авдева наказателно дело № 1346/2014г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството по делото е образувано на основание чл.346, т.2 от НПК по протест на П. Р., прокурор при Окръжна прокуратура – Плевен, срещу присъда № 39 от 10.06.2014 г. по внохд №347/2014 г. на Плевенския окръжен съд. В протеста се сочи, че атакуваната оправдателна присъда е постановена в нарушение на закона, но се излагат и съображения за необективен анализ на събраните по делото доказателства, т.е. релевират се касационните основания на чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК. Изтъква се, че доказателствата по делото са превратно възприети и неправилно изтълкувани, поради което основният извод на съда за несъставомерност на инкриминираното поведение на подсъдимия по повдигнатото обвинение по чл.206, ал.1 от НК, е опорочен. В заключение се отправя искане за отмяна на въззивния акт и осъждане на подсъдимия. В съдебното заседание пред касационната инстанция прокурорът поддържа протеста по изложените в него съображения. Защитникът па подсъдимия в писмен отговор оспорва изразената от обвинението оценка на оправдателната присъда. Отбелязва, че вещта, чието обсебване е инкриминирано, не е била чужда за подсъдимия и не се е намирала в негово разпореждане, поради което всички негови действия след получаването й от собственика не са субективно съставомерни по повдигнатото обвинение. Гражданският ищец не изразява становище. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка в пределите на чл. 347, ал.1 от НПК, установи следното : Районният съд в гр. Червен бряг с присъда № 50 от 13.02.2013 г. по нохд № 195/2011 г.признал подсъдимия Ц. Д. Д. за виновен в това, че присвоил чужда движима вещ, която владеел - лек автомобил „В.”, на стойност 755 лева, собственост на И. Х. Г., поради което и на основание чл.206, ал.1 от НК и чл.55, ал.1, т.1 от НК го осъдил на шест месеца лишаване от свобода, чието изтърпяване отложил съгласно чл.66, ал.1 от НК за срок от три години. Със същата присъда подсъдимият бил осъден да заплати на гражданския ищец И. Г. сумата 615 лева, представляваща обезщетение за понесените имуществени вреди. В тежест на подсъдимия били възложени и сторените по делото разноски. Окръжният съд в гр. Плевен с решение № 158 от 28.06.2013 г. по внохд № 219/2013 г. отменил първоинстанционната присъда поради липса на мотиви и върнал делото за ново разглеждане от друг състав на районния съд. С разпореждане от 08.08.2013 г. по нохд № 377/2013 г. съдията-докладчик прекратил съдебното производство и върнал делото на районната прокуратура за отстраняване на допуснати съществени процесуални нарушения при изготвяне на обвинителния акт. След изпълнение на указанията от прокурора, в рамките на новообразуваното нохд №430/2013 г., с присъда № 94 от 26.03.2014 г. Районният съд в гр. Червен бряг отново признал подсъдимия за виновен в обсебването на чужда движима вещ, но му наложил по-тежко наказание – една година лишаване от свобода с три годишен изпитателен срок. Гражданският иск от пострадалия И. Г. бил уважен за сумата 615 лева, ведно със законните последици - такси и разноски. Окръжният съд в гр. Плевен с присъда № 39 от 10.06.2014 г. по внохд № 347/2014 г. отменил първоинстанционната присъда изцяло и вместо нея постановил друга, с която признал подсъдимия за невинен в това, че на 21.08.2010 г. в гр. Ч. б. противозаконно присвоил чужда движима вещ, която владеел - лек автомобил „В.”, собственост на И. Х. Г. от с.С., поради го оправдал по повдигнатото обвинение по чл.206, ал.1 от НК и отхвърлил предявения граждански иск. Протестът срещу така постановения въззивен акт е основателен. Двете предходни инстанции боравят с едни и същи основни факти. На 21.08.2010 г. свидетелят И. Г. се съгласил да продаде на подсъдимия Ц. Д. собствения си лек автомобил „В.” за сумата 800 лева. Г. предал на подсъдимия колата с уговорката, че цената ще бъде платена по-късно. Още същия ден Д. и свидетелят П. Г. закарали автомобила при свидетеля Н.. По указания на подсъдимия Н. и Г. предали „В.”-та като старо желязо в пункт за вторични суровини за 388,80 лева, а получените пари Г. връчил на подсъдимия. Д. не заплатил уговорената сума на продавача, който, разбирайки, че колата му е превърната в скраб, се оплакал в прокуратурата. След образуване на досъдебно производство Д. дал на пострадалия 140 лева. При тези данни въззивният съд, в отклонение от принципната разпоредба на чл.305, ал.3 от НПК, направил няколко взаимноизключващи се заключения и стигнал до неправилни правни изводи за съставомерността на инкриминираната дейност . Най-напред той приел, че лекият автомобил, макар към момента на деянието да не е бил /„формално”/ собственост на Ц. Д., не е бил и чужда за него вещ. След това съдът продължил с характеристиката на уговорките между гражданския ищец и подсъдимия, като превратно на доказателствата решил, че за последния е възникнало единствено задължение да плати уговорената цена , но не и да върне вещта на собственика, от който все още не я бил закупил. Неясно защо в мотивите последователно се поддържа, че макар собствеността на вещта да не е прехвърлена, а отложена във времето, субективните представи на подсъдимия включвали правото на разпореждане с нея, реализирано чрез последващата продажба като старо желязо. Съдът не могъл да избегне решаващия факт , че подсъдимият е продал колата без съгласието на собственика й, но, въпреки това, нарушение на закона приел, че това разпореждане не е с чужда по смисъла на чл.206, ал.1 от НК вещ. В тази връзка се дължи отговор и на становището на защитата на подсъдимия, че последният не бива да се ангажира с инкриминираните разпоредителни действия, тъй като не бил закарал лично колата в пункта за вторични суровини. Настоящият съдебен състав не споделя тази интерпретация на доказателствената база. Безспорно е установено, че свидетелите Н. и Г. са действали по указание и в интерес на подсъдимия, от което следва, че чрез тях той е извършил юридическо разпореждане с фактически предадения му лек автомобил. По изложените съображения касационната инстанция прецени, че новата въззивна присъда е постановена в нарушение на материалния закон и при съществено нарушение на процесуалните правила – касационни основания по чл.348, ал.1 , т.1 и т.2 от НПК, обуславящи нейната отмяна и ново разглеждане на делото от друг състав на въззивния съд, който да преодолее описаните по-горе недостатъци на проверявания съдебен акт. Искането на прокурора, подал протеста, Върховният касационен съд да осъди подсъдимия, е процесуално несъстоятелно поради противоречие с правомощията на касационната инстанция на този етап на инстанционен контрол, описани в чл.354, ал.1 - ал.4 от НПК. Водим от горното и на основание чл. 354, ал.1, т.4 във вр.с вр.348, ал.1, т.1.и т.2 от НПК, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, Р Е Ш И : ОТМЕНЯВА присъда № 39 от 10.06.2014 г. по внохд № 347/2014 г. на Окръжен съд - Плевен и връща делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.