ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 332 гр. София 22 април 2021 година. Върховният касационен съд, гражданска колегия, ІV-то отделение, в закрито заседание на 07.04.2021 (седми април две хиляди и двадесет и първа) година в състав: Председател: Борислав Белазелков Членове: Борис Илиев Димитър Димитров като разгледа докладваното от съдията Димитър Димитров, гражданско дело № 279 по описа за 2021 година, за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по реда на чл. 288 от ГПК като е образувано по повод на касационна жалба с вх. № 260 583/21.09.2020 година, подадена от П. Д. Я. и касационна жалба с вх. № 260 658/23.09.2020 година, подадена от М. С. Х., двете срещу решение № 260 002/14.08.2020 година на Апелативен съд Варна., ІІ-ри състав, постановено по гр. д. № 211/2020 година. С обжалваното въззивно решение е потвърдено първоинстанционното решение № 1518/16.12.2019 година на Окръжен съд Варна, гражданско отделение, ІХ-ти състав, постановено по гр. д. № 902/2019 година с което е отхвърлен предявеният от М. С. Х. срещу П. Д. Я. главен иск за прогласяване на нищожността на постигнатото между тях споразумение за уреждане на имуществените им отношения в бракоразводния процес, одобрено с решение № 20240/15.04.2014 година на Районен съд Варна, гражданска колегия, Х-ти състав, постановено по гр. д. № 17 402/2013 година, в частта, в която е посочено, че придобитото по време на брака имущество, остава в обща съсобственост, при „равни квоти“, поради противоречие със закона, на основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД и е уважен предявения от М. С. Х. срещу П. Д. Я. евентуален иск за прогласяване на нищожността на постигнатото между тях споразумение за уреждане на имуществените им отношения в бракоразводния процес, одобрено с решение № 20240/15.04.2014 година на Районен съд Варна, гражданска колегия, Х-ти състав, постановено по гр. д. № 17 402/2013 година, в частта, в която е посочено, че придобитото по време на брака имущество, остава в обща съсобственост, при „равни квоти“, поради липса на съгласие между страните, на основание чл.26, ал. 2, пр. 2 от ЗЗД. С подадената от П. Д. Я. касационна жалба въззивното решение на Апелативен съд Варна се обжалва, в частта му, с която е уважен предявения от М. С. Х. евентуален иск за нищожност на споразумението по чл. 26, ал. 2, пр. 2 от ЗЗД. Излагат се доводи за това, че в тази част обжалваното решение е постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, което е довело и до неговата необоснованост. Поискано е същото да бъде отменено в тази част и вместо него да бъде постановено друго, с което предявения срещу него от М. С. Х. евентуален иск с правно основание чл. 26, ал. 2, пр. 2 от ЗЗД да бъде отхвърлен. В изложенията си по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК касаторът твърди, че са на налице основанията за допускане на касационно обжалване на решението на Апелативен съд Варна в обжалваната част по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ГПК. Ответницата по тази касационна жалба М. С. Х. е подала отговор на същата с вх. № 260 759/28.09.2020 година с които е изразила становище, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на решение № 260 002/14.08.2020 година на Апелативен съд Варна, ІІ-ри състав, постановено по гр. д. № 211/2020 година в обжалваната част и такова не трябва да бъде допускано, а ако бъде допуснато жалбата е оспорена като неоснователна и е поискано оставянето й без уважение като се потвърди атакуваното с нея решение. П. Д. Я. е бил уведомен за обжалваното решение на 28.08.2020 година, а подадената от нея касационна жалба е с вх. № 260 583/21.09.2020 година. Поради това е спазен предвидения от чл. 283, изр. 1 от ГПК преклузивен срок за обжалване като жалбата отговаря на формалните изисквания на чл. 284 от ГПК. Същата е подадена от надлежна страна, поради което е допустима. С подадената от М. С. Х. касационна жалба въззивното решение на Апелативен съд Варна се обжалва, в частта му, с която е отхвърлен предявения от нея срещу П. Д. Я. главен иск за нищожност на споразумението по чл. 26, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД. Излагат се доводи за това, че в тази част обжалваното решение е постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, което е довело и до неговата необоснованост. Поискано е същото да бъде отменено изцяло и вместо него да бъде постановено друго, с което предявения от нея срещу П. Д. Я. главен иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД да бъде уважен. В изложенията си по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК касаторката твърди, че са на налице основанията за допускане на касационно обжалване на решението на Апелативен съд Варна в обжалваната част по чл. 280, ал. 1, т. 1 и ал. 2, пр. 3 от ГПК. Ответникът по тази касационна жалба П. Д. Я. е подал отговор на същата с вх. № 262 170/03.12.2020 година с които е изразил становище, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на решение № 260 002/14.08.2020 година на Апелативен съд Варна, ІІ-ри състав, постановено по гр. д. № 211/2020 година в обжалваната част и такова не трябва да бъде допускано, а ако бъде допуснато жалбата е оспорена като неоснователна и е поискано оставянето й без уважение като се потвърди атакуваното с нея решение. М. С. Х. е била уведомена за обжалваното решение на 20.08.2020 година, а подадената от нея касационна жалба е с вх. № 260 658/23.09.2020 година, като е подадена по пощата на 21.09.2020 година, а 20.09.2020 година е неприсъствен ден. Поради това и с оглед разпоредбите на чл. 60, ал. 6 и чл. 62, ал. 2 от ГПК е спазен предвидения от чл. 283, изр. 1 от ГПК преклузивен срок за обжалване като жалбата отговаря на формалните изисквания на чл. 284 от ГПК. Същата е подадена от надлежна страна, поради което е допустима. Освен това е постъпила и касационна жалба с вх. № 261 872/24.11.2020 година, подадена от М. С. Х., срещу допълнително решение № 260 029/15.10.2020 година на Апелативен съд Варна, ІІ-ри състав, постановено по гр. д. № 211/2020 година, с което е отхвърлено искането й за допълване на постановеното по същото дело решение № 260 002/14.08.2020 година и за изменението му в частта за разноските. Излагат се доводи за това, че обжалваното решение е постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, което е довело и до неговата необоснованост. Поискано е същото да бъде отменено изцяло и вместо него да бъде постановено друго, с което искането за допълване на решение № 20240/15.04.2014 година на Районен съд Варна, гражданска колегия, Х-ти състав, постановено по гр. д. № 17 402/2013 година и за изменението му в частта за разноските да бъде уважено. Ответникът по тази касационна жалба П. Д. Я. е подал отговор на същата с вх. № 260 079/07.01.2021 година с които е изразил становище, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на допълнително решение № 260 029/15.10.2020 година на Апелативен съд Варна, ІІ-ри състав, постановено по гр. д. № 211/2020 година и такова не трябва да бъде допускано, а ако бъде допуснато жалбата е оспорена като неоснователна и е поискано оставянето й без уважение като се потвърди атакуваното с нея решение. М. С. Х. е била уведомена за обжалваното решение на 23.10.2020 година, а подадената от нея касационна жалба е с вх. № 261 872/24.11.2020 година, като е подадена по пощата на 23.11.2020 година. Поради това и с оглед разпоредбата на чл. 62, ал. 2 от ГПК е спазен предвидения от чл. 283, изр. 1 от ГПК преклузивен срок за обжалване като жалбата отговаря на формалните изисквания на чл. 284 от ГПК. Същата е подадена от надлежна страна, поради което е допустима. Върховният касационен съд, гражданска колегия, ІV-то отделение, преценявайки въпросите посочени от жалбоподателя в подаденото от него изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК, намира следното: Съставът на Апелативен съд Варна е приел, че с влязло в сила решение № 20240/15.04.2014 година на Районен съд Варна, гражданска колегия, Х-ти състав, постановено по гр. д. № 17 402/2013 година е бил прекратен по взаимно съгласие гражданския брак между П. Д. Я. и М. С. Х.. В постигнатото между тях споразумение бил останал неуреден въпросът за имуществените отношения след развода. Както било прието и в ТР № 3/29.11.2018 година, постановено по тълк. д. № 3/2015 година на ОСГК на ВКС, уреждането на имуществените отношения между съпрузите било факултативен, а не задължителен елемент от споразумението. В конкретния случай било установено, че в предложеното за одобряване споразумение страните били изразили воля придобитите от тях по време на брака вещи да останат в обикновена съсобственост, но без да посочват квотите на всеки от тях. С решението си за одобряване на споразумението, Районен съд Варна се бил отклонил от заявеното от страните съдържание, като бил постановил, че имуществата остават съсобствени при равни квоти. Съдебното решение за одобряване на спогодбата било с охранителен характер и не подлежало на обжалване. Самото споразумение обаче съставлявало договор за спогодба и можело да бъде атакувано по исков ред. Липсата на уговорки между страните относно квотите, при които бездяловата семейна имуществена общност се трансформирала в обикновена съсобственост след развода, означавало само едно-липса на съгласие по този въпрос. Цитираното тълкувателно решение давало разяснения, че било допустимо бившите съпрузи да се споразумеят относно квотите си от имуществото, включително да определят различни дялове от нея. В случаите, когато такава воля не била изразена, презумптивността на равните дялове можела да бъде оборвана на основание чл. 29 от СК Съдът с решението си по чл. 330 ал.3 от ГПК следвало да удостовери съдържанието на споразумението, но не и да се отклонява от него. В случая бракоразводният съд бил одобрил споразумение различно от действително постигнатото, което в частта относно равните било е недействително на основание чл. 26 ал. 2 пр. 2 от ЗЗД-поради липса на съгласие. Тази нищожност не можела да бъде санирана с постановяване на решението, с което спогодбата била одобрена. За да постанови допълнителното решение съставът на Апелативен съд Варна е приел, че е подадена молба от М. С. Х. за изменение основното решение в частта му относно разноските. В нея се поддържало, че въззивният съд не се е произнесъл по насрещната й въззивна жалба и не е изложил мотиви в решението си относно отхвърлителната част на първоинстанционното решение по гласния иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД. Било поискано основното решение да бъде допълнено като първоинстанционното решение бъде отменено в частта, с която е отхвърлен главния иск и вместо него да се постанови ново, с което се установи нищожността на споразумението за развод относно текста „при равни квоти“, поради противоречие със закона, както и да се присъдят разноски за двете инстанции. Въззивният съдебен състав е приел, че на допълване подлежи това съдебно решение, чиито диспозитив не съдържа произнасяне по целия предмет на спора, с който съдът е бил сезиран. По реда на чл. 250 ГПК не можели да бъдат отстранявани други пропуски на съда при постановяване на решението, дори такива да са налице. Предмет на въззивното производство били жалби срещу първоинстанционното решение, с което съдът бил отхвърлил главния иск и е уважил евентуалния. Разглеждайки подадените жалби въззивният съд бил приел в мотивите си, че това решение е правилно и го бил потвърдил, с което М. С. Х. била получила удовлетворение на претенцията си, макар и на евентуално предявеното основание. Не било налице непълнота на решението, макар в мотивите да не било отделено специално място на доводите в насрещната въззивна жалба. При изрично формулираната воля на въззивния съд за правилност на първоинстанционното решение, единственият възможен краен резултат бил неговото потвърждаване. Така, както било направено искането в молбата за допълване, означавало съдът да преразгледа решението и да формира воля, различна от вече изразената. По същество се твърдяла неправилност на решението, която можела да бъде отстранена единствено по пътя на касационното обжалване. С оглед горното неоснователно се явявало и искането за изменение на решението в частта за разноските. Потвърждавайки първоинстанционното решение, въззивният съд бил приел, че и двете въззивни жалби са неоснователни, поради което и не бил присъдил разноски. С изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК П. Димитров Я. е поискал въззивното решение на Апелативен съд Варна да бъде допуснато до касационно обжалване по правните въпроси за това приложима ли е разпоредбата на чл. 26, ал. 2, пр. 2 от ЗЗД за прогласяване на нищожност на споразумение по чл. 51 от СК, постигнато между страните в приключило бракоразводно дело, поради това, че не са заявили съсобственост „при равни квоти“, а са заявили, че придобитото по времена брака остава в „обикновена съсобственост“, но въпреки заявеното от тях в диспозитива на решението при одобряване на споразумението погрешно е записано „при равни квоти“ или следва да се приеме, че е налице допусната в бракоразводното решение очевидна фактическа грешка и приложима ли е разпоредбата на чл. 247 от ГПК, след като в диспозитива на решението (в частта, в която е утвърдено споразумението по отношение на останалото след брака имущество) в обикновена съсобственост, съдът погрешно е добавил „при равни квоти“, каквото съгласие страните не са заявявали или пък следва да се приеме, че добавения, но незаявен от страните текст „при равни квоти“ представлява допусната техническа грешка, при одобрение на споразумението по чл. 51от СК, както и за това следва ли поради допусната очевидна фактическа грешка (или техническа такава) във влязлото в сила през 2014 година решение по бракоразводното дело ответникът да понася негативите по настоящето производство и да заплаща разноски за делото, което не е станал причина да бъде заведено дело срещу него, доколкото не е твърдял нещо различно от заявеното в споразумението, но поради грешка в решението по бракоразводното дело е записан текст различен от заявения от споразумелите се бивши съпрузи. От своя страна в изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК М. С. Х. е поискала решението на Апелативен съд Варна да бъде допуснато до касационно обжалване по правните въпроси за разграничението между правния интерес от предявяването на иска и основанието за нищожност на споразумението и за това дължи ли съдът произнасяне по всички възражения във въззивната жалба и по всяко твърдение на страната, като обсъди всяко от тях поотделно и заяви защо го приема за основателно. Всеки един от касаторите се обосновава искането си за допускане на касационно обжалване на подробно посочени в изложенията им по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК и постановени по реда на чл. 290 от ГПК решения на ВКС. Настоящият съдебен състав намира, че първият от поставените от П. Д. Я. правни въпроси и вторият от поставените от М. С. Х. такива обосновават допускането на решение № 260 002/14.08.2020 година на Апелативен съд Варна, ІІ-ри състав, постановено по гр. д. № 211/2020 година до касационно обжалване, поради което същото следва да бъде допуснато до касационен контрол с оглед на тези въпроси. Допускането на касационно обжалване на решение № 260 002/14.08.2020 година на Апелативен съд Варна, ІІ-ри състав, постановено по гр. д. № 211/2020 година влече след себе си и допускане на касационно обжалването на и на постановеното по същото дело допълнително решение № 260 029/15.10.2020 година. Това е така тъй като последното съдържа и произнасяне по отношение на искането на М. С. Х. за определяне на разноските по производството, който въпрос ще трябва да бъде разрешен от касационната инстанция при постановяване на решението й по съществото на спора. На П. Д. Я. и М. С. Х. трябва да бъде даден едноседмичен срок от съобщението, в който да внесат държавна такса в размер на по 655.13 лева, всеки един от тях, по сметка на ВКС и да представят доказателства за това като им се укаже, че ако не направят това в определения срок подадената от тях касационна жалба ще бъде върната, а образуваното въз основа на нея производство ще бъде прекратено. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение ОПРЕДЕЛИ: ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 260 002/14.08.2020 година и допълнително решение № 260 029/15.10.2020 година, двете на Апелативен съд Варна, ІІ-ри състав, постановени по гр. д. № 211/2020 година на Апелативен съд Варна. ДАВА на П. Д. Я. от [населено място],[жк], [жилищен адрес] вх. „Г“, ет. 1, ап. 75, с ЕГН [ЕГН] и съдебен адрес [населено място], [улица], офис 2, чрез адвокат Т. П. и М. С. Х. от [населено място], [улица], ап. 5, с ЕГН [ЕГН] и съдебен адрес [населено място], [улица], ап. 3, чрез адвокат П. Х. едноседмичен срок от съобщението, в който да внесат държавна такса в размер на по 655.13 лева, всеки един от тях, по сметка на ВКС и да представят доказателства за това като им УКАЗВА, че ако не направят това в определения срок подадената от тях касационна жалба ще бъде върната, а образуваното въз основа на нея производство ще бъде прекратено. Делото да се докладва след внасянето на определената държавна такса или след изтичането на определения за това срок. ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване. Председател: Членове: 1. 2.