Решение по гр.д. на ВКС , І-во гражданско отделение стр.2 [електронна поща] Р Е Ш Е Н И Е № 200 София, 09.12. 2016 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в съдебно заседание на дванадесети октомври две хиляди и шестнадесета година, в състав ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бранислава Павлова ЧЛЕНОВЕ: Теодора Гроздева Владимир Йорданов при участието на секретаря Емилия Петрова, разгледа докладваното от съдия Йорданов гр.дело N 1546 /2016 г.: Производството е по чл.290 ГПК. С определение № 324 от 25.05.2016 г. по касационна жалба на ЕТ М. Т. К. с фирма „М.-М. К.“, Т. М. К. и [фирма] е допуснато до касационно обжалване на въззивно решение № 523 от 09.12.2015 г. по възз. гр.д. № 688 /2015 г. на Врачанския окръжен съд, г.о.. С обжалваното решение е отменено решение № 123 от 03.07.2015 г. по гр.д. № 310/2014 г. по описа на Мездренския районен съд : 1) в частта, с която е отхвърлен искът на [фирма] срещу ЕТ М. Т. К. с фирма „М.-М. К.“ и срещу Т. М. К., с правно основание чл.108 ЗС за признаване за установено по отношение на ответниците, че ищецът е собственик на УПИ (Парцел) IX, пл. № 1414, кв. 68 по плана на [населено място] с площ от 535 кв.м., и вместо това е постановено друго, с което искът е уважен в установителната част и отхвърлен в осъдителната; 2) в частта, с която е отхвърлен искът на [фирма] срещу ЕТ М. Т. К. с фирма „М.-М. К.“ и срещу Т. М. К., с правно основание чл. 109 ЗС за премахване на заграждения и решетки в общите части на сграда и за осигуряване достъп на ищеца до общите части на сградата и общото електрическо табло и преустановяване на неправомерното им ползване и вместо това искът е уважен - ответниците са осъдени да премахнат загражденията и решетките в общите части на сградата, като се осигури на ищеца достъп до общите части на сградата и общото електрическо табло, да се преустанови неправомерното им ползване; 3) в частта, с която въззивният съд е отменил първоинстанционното решение в прекратителната му част - относно предявения иск по чл.26,ал.2 ЗЗД за обявяване нищожност на договор за покупко-продажба, като е върнал делото на първоинстанционния съд за произнасяне по същество по този иск. Касационно обжалване е допуснато на основание по чл.280,ал.1,т.3 ГПК по материалноправния въпрос: може ли продажбата от несобственик да бъде основание за добросъвестно владение и придобиване на недвижим имот въз основа на кратката придобивна давност. По правния въпрос настоящият състав намира следното: Съгласно чл.70,ал.1 ЗС владелецът, който не знае, че праводателят му не е собственик, е добросъвестен, когато владее вещта въз основа на правно основание, годно да го направи собственик. Съгласно приетото с т.10 ППВС 6 /1974 г. владението, основано на нищожно придобивно основание, е недобросъвестно, освен когато е нищожно поради опорочена форма за валидност и приобретателят не е знаел за порока. Следователно, договорът за покупко-продажба може да бъде правно основание за добросъвестно владение по смисъла на чл.70,ал.1 ЗС, годно да направи купувача собственик по кратката придобивна давност, когато е валиден или когато е нищожен поради опорочена форма за валидност и приобретателят не е знаел за порока. Според вида на вещта, за придобиването на която се сключва договора за продажба, формата за действителност може да бъде нотариална (чл.18 ЗЗД), писмена с нотариална заверка на подписите (например чл.212,ал.2 ЗЗД, чл.144,ал.2 ЗДвП) или писмена (например чл.18 ЗС, чл.48,ал.2 ЗДС, чл.34,ал.7 ЗОС) . Ответникът по касация [фирма] оспорва основателността на касационната жалба. По основателността на жалбата и на основание чл.290 и сл. ГПК: За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел от правна страна следното: Относно установителната част на иска по чл.108 ЗС съдът е счел, че е доказана собствеността на ищеца върху процесния имот, тъй като придобиването от ищеца на процесния имот на публична продан по реда на ДОПК представлява оригинерен придобивен способ (арг..чл.239,ал.2 ДОПК), който има предимство при конкуренция между права, произтичащи от оригинерен способ и такива, произтичащи от облигационно отношение, представляващо деривативен способ за придобиване, на който се позовават ответниците. Относно осъдителната част на иска по чл.108 ЗС, Врачанският окръжен съд е приел, че тя е в зависимост от решаването на преюдициалния въпрос за нищожността на договора за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт № 47, т. IX, рег.№ 2617, нот.дело № 1787 /2008 г., тъй като макар правото на собственост на ответниците върху процесния парцел да е отречено, необходимо е разрешение на въпроса за правото на собственост на ответниците върху части от сградата, разположена в този парцел. По тази причина, искът за предаване от ответниците на владението върху парцела е отхвърлен като недоказан. Въззивният съд е уважил предявения иск по чл.109 ЗС, тъй като от преценката на събраните по делото доказателства е стигнал до извода, че загражденията в процесната сграда са допълнително поставени, а не са част от конструкцията на сградата. Със загражденията ищецът е лишен от достъп до собствения си индивидуален обект в сградата. Отказът на ответниците да премахнат преградите накърнява правото на собственост на ищеца, Изложеното е основание за уважаване на негаторния иск. Окръжният съд е приел също, че поради липсата на съдебно решение по спор с правна квалификация чл.26,ал.2 ЗЗД, постановено в производството по гр.д. № 247 /2010 г. по описа на първоинстанционния съд, делото следва да бъде върнато на районния съд за произнасяне по същество по предявения облигационен иск. По доводите на касаторите : Както вече е отразено в определението, с което е допуснато касационно обжалване, доводите за недопустимо произнасяне по исковете с правно основание чл.108 ЗС, чл.109 ЗС и чл.26 ЗЗД, поради сила на пресъдено нещо на влязло в сила решение по гр.д. № 247 /2010 г., на Мездренския РС, са неоснователни. С влязлото в сила решение по гр.д. № 247 /2010 г., на Мездренския РС е отхвърлен иск на [фирма] срещу ЕТ М. К. с фирма „М.-М. К.“ и Т. К. по чл. 108 ЗС за отстъпване на собствеността и предаване на владението на общи части на четириетажната (процесна) сграда, а именно: за фоайе, изложбена зала, магазин и склад, преустроени като самостоятелни обекти без съгласието на ищеца съобразно частта от тях, която ищецът притежава и искане по чл.537,ал.2 ГПК Видно от мотивите на решението, съдът е намерил за неоснователни твърденията на ищеца, че помещенията, предмет на иска, по своето естество или предназначение служат за общо ползване от етажните собственици. Решението не е постановено по предявения по настоящото дело иск за нищожност на придобивната сделка поради невъзможен предмет, нито по искове по отношение на собствеността на дворното място. Поради това е неоснователен и доводът, че неправилно въззивният съд е отменил първоинстанционното решение в прекратителната му част - относно предявения иск по чл.26,ал.2 ЗЗД за обявяване нищожност на договор за покупко-продажба, като е върнал делото на първоинстанционния съд за произнасяне по същество по този иск. Настоящият състав обаче намира, че въззивният съд се е произнесъл недопустимо по иска с правно основание чл.108 ЗС поради следното: Въззивният съд е приел, че искът по чл.108 ЗС е обусловен от иска с правно основание чл.26,ал.2 ЗЗД, но въпреки това се е произнесъл по основателността на иска по чл.108 ЗС със същото решение, с което е отменил първоинстанционното решение в прекратителната му част (имаща характер на определение) - относно предявения иск по чл.26,ал.2 ЗЗД за обявяване нищожност на договора за покупко-продажба, като е върнал делото на първоинстанционния съд за произнасяне по същество по този иск. По-долу настоящата инстанция обосновава и друг извод за обусловеност на иска по чл.108 ЗС от иска по чл.26,ал.2 ЗЗД – значението на извода за валидността на договора за покупко-продажба, сключен от ответниците, за основателността на възражението им за кратка придобивна давност. При извод, че разглежданият иск е обусловен от изхода от спора по друг иск, производството по който е висящо, е недопустимо произнасянето по обусловения иск. Въззивният съд е следвало да спре производството по обусловения иск до изхода от спора по обуславящия (чл.229,ал.1,т.4 ГПК). Следователно въззивното решение в частта по иска с правно основание чл.108 ЗС е недопустимо и съгласно правомощията на настоящата инстанция по чл.293,ал.4 ГПК следва да бъде обезсилено, а делото – да бъде върнато за ново разглеждане на друг състав от въззивния съд. При новото разглеждане по същество на иска по чл.108 ЗС въззивният съд следва да съобрази и следното, установено от настоящия състав по доводите за неправилност : Д., че публичният съдебен изпълнител не е имал правото да извършва поправка по очевидна фактическа грешка на постановлението си за възлагане на недвижим имот (който е от значение за извода дали ищецът е придобил собствеността по силата на постановление от 09.12.2008 г. за поправка на постановление за възлагане на недвижим имот от публичен съдебен изпълнител) е неоснователен. Посочената квалификация на поправката е чл.247 ГПК. Действително ДОПК в частта за продажбата чрез търг и в общата си част не съдържа разпоредба със съдържанието на чл.247 ГПК. Възможност за поправка на очевидни фактически грешки е предвидена в разпоредбата на чл.133,ал.3 ДОПК по отношение на ревизионните актове. Тази разпоредба не се отнася до постановление за възлагане на недвижим имот. Но съгласно § 2 от допълнителните разпоредби на ДОПК (И.. - ДВ, бр. 30 от 2006 г., в сила от 12.07.2006 г.) за неуредените с този кодекс случаи се прилагат разпоредбите на АПК и ГПК. В чл.62,ал.2 АПК се съдържа разпоредба, която допуска поправка на очевидни фактически грешки в индивидуални административни актове, а в чл.175 АПК - в съдебните решения. В чл.247 ГПК се съдържа разпоредба, която урежда поправката на очевидни фактически грешки съдебните решения. Настоящият състав намира, че съгласно § 2 ДОПК правилото на чл.62 АПК допуска възможност за поправка на очевидни фактически грешки в постановленията по чл.246 ДОПК, които са индивидуални административни актове. Посочването на разпоредбата на чл.247 ГПК не опорочава действието по поправката. Доколкото постановлението от 09.12.2008 г. за поправка на очевидна фактическа грешка в постановлението за възлагане от 24.01.2008 г. не е обжалвано и е влязло в сила, то образува с поправеното постановление едно цяло, поправеното постановление важи с поправеното съдържание от деня на постановяването му. По силата на поправеното постановление от 24.01.2008 г. и съгласно чл.239,ал.2 ДОПК купувачът [фирма] е придобил собствеността върху дворното място, дори и длъжникът да не е бил собственик, тъй като до изтичане на една година от обнародване на постановлението за възлагане в Държавен вестник бр. 89 /11.11.2011 г. не е предявен иск за собственост. Поради това (чл.239,ал.2 ДОПК ) доводът, че длъжникът ТПК „Д. П.” не е бил собственик, а собственик е бил [фирма], няма значение за правилността на обжалваното решение. Основателен е доводът, че като е разгледал иска по чл.108 ЗС по същество, въззивният съд е следвало да разгледа възражението на ответниците ЕТ М. К. с фирма „М.-М. К.“ и Т. К. за придобивна давност на основание покупко-продажбата във формата на акт № 47, т. IX, рег. № 2617, нот.дело № 1787 /2008 г. Възражението е направено своевременно – с отговора на исковата молба (т.5 на стр.5 от отговора на исковата молба, л.75 по гр.д. № 310 /2014 г. на М.. РС)). При извода, че ищецът е придобил собствеността върху процесния имот на оригинерно основание по силата на поправеното постановление за възлагане, въззивният съд е следвало да разгледа възражението, че ответниците ЕТ М. К. с фирма „М.-М. К.“ и Т. К. са придобили имота по давност, изтекла след осъществяване на посоченото от ищеца придобивно основание, в резултат на добросъвестно владение, установено със сключването на договора за покупко-продажба на 01.12.2008 г. до предявяването на иска (на 09.04.2014 г.) въз основа на непрекъснато, необезпокоявано и явно за всички владение, като добросъвестни владелци, дори и продавачът им да не е бил собственик или да е бил налице порок в придобивното основание при продажбата, защото не са знаели това. Неразглеждането на възражението в описаната хипотеза представлява процесуално нарушение, което се отразява на правилността на решението, което го определя като съществено. Възражението за придобивна давност се основава на оспорени от ишеца твърдения на ответниците за това, че владението е основано на валидна правна сделка. (Както беше посочено наред с иска по чл.108 ЗС ищецът е предявил и иск по чл.26,ал.2 ЗЗД за прогласяване на нищожност на договора за покупко-продажба, който ответниците сочат като основание на добросъвестното си владение). Следователно и с оглед на отговора на правния въпрос изводът дали владението на ответниците е добросъвестно е обусловен от основателността на иска за нищожност на договора за покупко-продажба, съставен във формата на нотариален акт № 47, т. IX, рег. № 2617, нот.дело № 1787 /2008 г., който не е основан на доводи за опорочена форма за валидност. Това е още един довод за недопустимостта на обжалваното решение в частта му по иска по чл.108 ЗС. Поради изложеното и на основание чл.293,ал.3 ГПК обжалваното решение в частта му по иска по чл.108 ЗС следва да бъде обезсилено, а делото следва да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд в частта по иска по чл.108 ЗС за обсъждане на възражението на ответниците за придобивна давност, като съдът съобрази, че произнасянето му по възражението и по основателността на иска по чл.108 ЗС със съдебно решение е обусловено от изхода от спора за нищожност на договора за покупко-продажба. Въззивният съд следва да спре производството по иска по чл.108 ЗС до приключване на спора по иска по чл.26,ал.2 ЗЗД. Ако същият състав бъде сезиран с въззивна жалба срещу решението на първоинстанционния съд по иска по чл.26,ал.2 ЗЗД, той може да съедини двете производство за съвместно разглеждане и да се произнесе с едно решение по обуславящия иск и по обусловения иск, както би направил, ако беше сезиран с една въззивна жалба срещу решение на първоинстанционния съд по същество по двата иска. Настоящият състав намира за неоснователни доводите за неправилност на решението по иска по чл.109 ЗС. Изводите, че загражденията на партерния (първи) етаж в процесната сграда са допълнително поставени след изграждането на сградата и че ответниците се ползват от вътрешно поставени прегради, които не са част от конструкцията на сградата, за обособяване на определени пространства, както и че тези прегради препятстват нормалното ползване от ищеца на собствените му части от сградата, не са необосновани, а се основават на основното и допълнителното заключение на вещото лице, които са изготвени въз основа на всички представени документи по делото, след оглед и след проверка в техническия архив на общината и са подробно мотивирани. От свидетелските показания не се установява обратното (че преградите не препятстват нормалното ползване от ищеца на собствените му обекти и на общите части). Твърденията, че преградите са поставени когато сградата е имал един собственик не променят горния извод, доколкото след придобиването на отделни етажи и части от етажи от нея от различни собственици преградите пречат на някой от тях (на ищеца) да упражнява своето право (препятстват достъпа му до собствените му части от сградата и до общите и части). В тази част решението следва да бъде оставено в сила. В настоящото производство разноски не следва да се присъждат. На основание чл.294,ал.2 ГПК при повторното разглеждане на делото съдът се произнася и по разноските за водене на делото във Върховния касационен съд. Воден от горното и на основание чл.293 ГПК съдът Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 523 от 09.12.2015 г. по възз. гр.д. № 688 /2015 г. на Врачанския окръжен съд, г.о., в частта, с която делото е върнато на първоинстанционния съд за произнасяне по същество по иска с правно основание чл.26,ал.2 ЗЗД за обявяване нищожност на договор за покупко-продажба и в частта, с която е отхвърлен искът на [фирма] срещу ЕТ М. Т. К. с фирма „М.-М. К.“ и срещу Т. М. К., с правно основание чл. 109 ЗС. ОБЕЗСИЛВА въззивно решение № 523 от 09.12.2015 г. по възз. гр.д. № 688 /2015 г. на Врачанския окръжен съд, г.о., в частта, с която съдът се е произнесъл по иска на [фирма] срещу ЕТ М. Т. К. с фирма „М.-М. К.“ и срещу Т. М. К., с правно основание чл.108 ЗС. Връща делото в тази част за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд, който следва да съобрази произнасянето по иска с правно основание чл.108 ЗС с изхода от спора по обуславящия го иск с правно основание чл.26,ал.2 ЗЗД. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.