Р Е Ш Е Н И Е № 506 гр. София, 21 януари 2013 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито съдебно заседание на дванадесети ноември две хиляди и дванадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ружена Керанова ЧЛЕНОВЕ: Капка Костова Блага Иванова при секретар Даниела Околийска и в присъствие на прокурора Красимира Колова, изслуша докладваното от съдия Капка Костова касационно дело № 1635/2012 година и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл. 423, ал. 1 от НПК. Образувано е по искане на задочно осъдения Е. С. М. за отмяна по реда на възобновяване на наказателните дела на влязлото в законна сила решение № 50 от 20 юни 2011 година на Разградския окръжен съд, по внохд № 85/2011 година, с което е изменена в санкционната и в гражданската й части присъда № 157 от 01 март 2011 година на Разградския районен съд, постановена по нохд № 1119/2010 година по описа на този съд. В саморъчно изготвеното искане осъденият М. претендира отмяна на посочената присъда и връщане на делото за ново разглеждане от първоинстанционния съд, тъй като съдебното производство е проведено в негово отсъствие. В заседанието пред ВКС осъденият М. участва лично и с назначения му служебен защитник - адв. Ч. Т. от С. адвокатска колегия, който поддържа искането. Допълнително възразява процесуалната законосъобразност на конституиране на пострадалия като граждански ищец по делото и направената експертна оценка на инкриминираните вещи. В лична защита осъденият М. моли делото да бъде възобновено, за да постигне решаването му със споразумение. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на искането при условията на чл. 423, ал. 1 от НПК. Намира обаче наложеното на осъдения М. наказание за явно несправедливо с оглед ниската стойност на предмета на престъплението. Предлага възобновяване на делото в тази му част и намаляване размера на наказанието. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка по делото, установи следното: С постановената от първоинстанционния съд присъда е ангажирана наказателната отговорност на осъдения Е. С. М. за това, че за времето от 01. 03. 2010 година до 23. 08. 2010 година, в [населено място] и в [населено място], Р. област, при условията на продължавано престъпление и при опасен рецидив, противозаконно е присвоил чужди движими вещи, които владеел – велосипед, ръчна количка и брадва, на обща стойност 110 лева, собственост на А. Й. Щ., поради което и на основание чл. 206, ал. 3, предл. 2 във вр. ал. 1 във вр. чл. 26, ал. 1 от НК и при условията на чл. 54 от НК, е осъден на четири години и шест месеца лишаване от свобода, които да изтърпи при първоначален „строг” режим в затвор. Лишен е от права по чл. 37, ал. 1, т. 6 и т. 7 от НК – да заема обществена длъжност „кмет” и да упражнява отчетническа професия, за срок от по четири години и шест месеца всяко от тях. На основание чл. 70, ал. 7 от НК е постановено да изтърпи неизтърпяната част от определеното му общо наказание по нчд № 48/2007 година на Разградския районен съд, в размер на една година, четири месеца и 28 дни, при същия първоначален режим и в затвор. Осъден е да заплати на А. Й. Щ. сумата 100 (сто) лева, представляваща обезщетение за причинени от престъплението имуществени вреди, заедно със законните последици. До пълния размер от 200 лева гражданският иск е отхвърлен като неоснователен и недоказан. Присъдени са направените по делото разноски и дължима държавна такса, като са възложени в тежест на осъдения М.. В производство, инициирано по жалба на защитника на осъдения М. с оплакване за явна несправедливост на наложеното му наказание, е постановено атакуваното сега пред ВКС решение на въззивния съд, с което присъдата е изменена, като: - наложеното на осъдения наказание лишаване от свобода е намалено на три години и два месеца; - отменени са наложените му наказания лишаване от права по чл. 37, ал. 1, т. 6 и т. 7 от НК; - производството по гражданския иск е прекратено като недопустимо за размера над 110 лева, каквато е стойността на предмет на престъплението по внесения обвинителен акт и - искът е отхвърлен като неоснователен и недоказан над уважения му размер от 100 (сто) лева. Решението не подлежи и не е проверявано по касационен ред. Искането на осъдения М. за отмяната му по реда за възобновяване на наказателните дела е процесуално допустимо – направено е от лице, което има качеството на задочно осъден. Искането е направено в срока по чл. 423, ал. 1 от НПК, доколкото по делото няма данни за друг момент на узнаване от осъдения на влязлото в законна сила решение по настоящето производство, от този на задържането му в Германия на 10. 02. 2012 година, въз основа на издадената на 18. 08. 2011 година от Разградската районна прокуратура Европейска заповед за арест (ЕЗА). Искането за възобновяване на делото е подадено от осъдения, чрез администрацията на Затвора – [населено място], на 07. 08. 2012 година. Разгледано по същество, искането е неоснователно. Наказателното преследване срещу осъдения М. е проведено в негово присъствие в досъдебната фаза на процеса и в негово отсъствие – в съдебната му фаза. Привлечен е в качеството на обвиняем с постановление от 25. 11. 2010 година (л. 14 от ДП) и му е взета мярка за неотклонение „подписка”. Разследващият орган му е разяснил нейното съдържание и последици от нарушаването й. Надлежното извършване на това процесуално-следствено действие е удостоверено чрез подписване на постановлението лично от М., освен от разследващия орган. Проведеното разследване е предявено на М. на същата дата – 25. 11. 2010 година (л. 42 от ДП). Обвинителният акт срещу него е внесен в съда на 16. 12. с. г., а на 20. 12. е постановено разпореждането по чл. 248, ал. 2 от НПК, с което съдията-докладчик е насрочил делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 21. 01. 2011 година и е разпоредил връчване на преписи от обвинителния акт и от разпореждането на М.. В разпореждането изрично е указана възможността за разглеждане на делото в негово отсъствие при условията на чл. 269 от НПК. Поискано е определяне на адвокат за осъществяване на правна помощ на осъдения М. (л. 15 от съдебното дело). Разпореждането на съда е връчено лично на М. на 23. 12. 2010 година (л. 26 от делото). В две последователни съдебни заседания - на 21. 01. 2011 година и на 02. 02. 2011 година, М. е участвал лично и с определения му служебен защитник адвокат П. П. от АК – [населено място]. Ход на съдебното следствие не е даден и делото е насрочено на 01. 03. 2011 година. В това съдебно заседание М. не се е явил, редовно уведомен. При условията на чл. 269, ал. 3, т. 3 от НПК (редакция ДВ, бр. 32 от 27. 04. 2010 година, в сила от 28. 05. 2010 година) и при участие на защитника му, е проведено съдебното следствие, даден е ход на делото по същество и е постановена присъдата. Въззивното разглеждане на делото е проведено също в отсъствие на М., след като не е намерен на посочените адреси в [населено място] и [населено място] и след изискани от съда справки за негови задгранични пътувания и с оглед получените данни от ОД на МВР – [населено място] и от ГД „Охрана” – [населено място], че осъденият се намира в Германия, местоживеенето му не е известно и няма данни за завръщането му в страната (л. 24 и л. 28 от въззивното дело). Така установените обстоятелства са послужили като основание за неприсъственото по отношение на осъдения М. разглеждане на делото в съдебно заседание на 06. 06. 2011 година, при участие на служебния му защитник адвокат П.. При тези данни по делото, основателността на искането следва да се преценява с оглед предпоставките, визирани в нормата на чл. 423, ал. 1 от НПК (редакция ДВ, бр. 93/2011 година), която се прилага от влизането й в сила, вкл. за предстоящи процесуални действия. Според посочената норма, задочно осъденият може да претендира възобновяване на наказателното дело, когато не е участвал в наказателното производство и това искане се уважава, освен ако след предявяване на обвинението в досъдебното производство, осъденият се е укрил, поради което процедурата по чл. 254, ал. 4 от НПК не може да бъде изпълнена (чл. 423, ал. 1, изр. 2, предл. 1 от НПК) или след като е изпълнена, не се е явил в съдебно заседание без уважителна причина (предл. 2), какъвто несъмнено е настоящият случай. Осъденият М. е участвал лично в цялата досъдебна фаза на наказателното производство. При определяне на мярката му за неотклонение „подписка” е бил уведомен за задълженията си да не се отклонява от посоченото местоживеене без разрешение на съответния орган, да съобщава за всяка промяна на адреса си, да се явява при всяко призоваване, а също така е бил уведомен и за последиците от неспазване на тези изисквания (л. 42 от сл. д.). След внасяне на делото в съда с обвинителен акт, по отношение на М. е изпълнена процедурата по чл. 254, ал. 4 от НПК, като лично му е връчен обвинителният акт и разпореждането на съдията-докладчик, както бе посочено по-горе. По този начин М. е бил уведомен за започналото съдебно разглеждане на делото, за датата на насрочването му и за възможността делото да бъде разгледано и решено в негово отсъствие при условията на чл. 269 от НПК. Проведени са две съдебни заседания с негово и на защитника му участие, след което М. не се е явил в съдебно заседание, без уважителна причина. В това съдебно заседание делото надлежно е разгледано и решено в негово отсъствие, като той сам се е поставил в условия, при които да не може да бъде осигурено личното му участие в съдебната фаза на процеса – както пред първоинстанционния, така и пред въззивния съд, който от своя страна също е направил необходимото за осигуряване на такова участие. ВКС намира за неоснователни направените от защитата на осъдения М. възражения пред тази инстанция за процесуално незаконосъобразно приемане на гражданския иск на пострадалия от престъплението и за ненадлежна експертна оценка на вещите, предмет на същото. Тези възражения не намират опора в данните по делото. Молбата на пострадалия за предявяване на гражданския иск е подадена устно, в съдебно заседание на 01. 03. 2011 година, съдържа необходимите реквизити според чл. 85, ал. 1 от НПК и е предявена преди започване на съдебното следствие съгл. ал. 3 на същата норма. Оценката на инкриминираните вещи е извършена от експерт, след надлежно възлагане от разследващия орган (постановление на л. 37 от ДП), при предоставяне и запознаване с всички налични материали и посочване на използвания подход за изпълнение на поставената му задача. Експертното заключение е прието в открито съдебно заседание на 01. 03. 2011 година, при участие на всички страни по делото и изслушване на становищата им и направените от тях възражения и при изложени съображения на съда за неговата компетентност, пълнота и обоснованост (л. 45 от първоинстанционното съдебно дело). Изразеното пред настоящата инстанция становище на представителя на ВКП за явна несправедливост на наложеното на осъдения М. наказание, също не намира опора в данните по делото. Наведеният в подкрепа на това становище довод касае единствено ниската стойност на предмета на престъплението и той несъмнено е фактически верен. Наложеното на осъдения М. наказание от три години и два месеца лишаване от свобода обаче е почти при предвидения в закона минимум от три години лишаване от свобода. Неговото намаляване предполага наличие на изключителни или многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, каквито не се установяват по делото – М. многократно е осъждан (дори и при положение, че шест от общо десетте му осъждания са за престъпления, намиращи се в условията на съвкупност), извършил е настоящето престъпление в изпитателния срок на условното му предсрочно освобождаване, поради което правилно е приложена разпоредбата на чл. 70, ал. 7 от НК и е постановено изтърпяването на неизтърпяната част от наказанието в размер на една година и четири месеца лишаване от свобода, извършил е престъплението като продължавано такова и по отношение личните вещи на човек, който му е дал възможност да получи работа, доверил му се е и му е предоставил достъп до тези вещи. Само ниската стойност на присвоеното имущество не би могла да обоснове по-голяма снизходителност по отношение на осъдения, още повече че въззивният съд е отменил наложените му наказания „лишаване от права”, без да има правно основание за това, защото налагането им е задължително, а не факултативно. Последното обаче не може да бъде коригирано в производство, инициирано единствено по искане на осъдения, защото не би било в негова полза. Наличната по делото документация във връзка с издадената срещу осъдения М. ЕЗА и предаването му на българските власти на това основание, позволява констатацията, че то е извършено при липса на дадени от страна на Република България гаранции за възобновяване на делото, т. е. не е налице хипотезата на чл. 422, ал. 1, т. 6 от НПК. При изложените съображения, искането на осъдения М. за отмяна на атакуваното решение следва да бъде преценено като неоснователно и оставено без уважение. Поради това, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения Е. С. М. за отмяна по реда на възобновяване на наказателните дела на влязлото в законна сила решение № 50 от 20 юни 2011 година на Разградския окръжен съд, по внохд № 85/2011 година, с което е изменена в санкционната и в гражданската й части присъда № 157 от 01 март 2011 година на Разградския районен съд, постановена по нохд № 1119/2010 година по описа на този съд. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.