Р Е Ш Е Н И Е № 158 София, 18.12.2018 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в съдебно заседание на 20 ноември две хиляди и осемнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЯНА ЦЕНЕВА ЧЛЕНОВЕ: БОНКА ДЕЧЕВА ВАНЯ АТАНАСОВА при участието на секретаря Даниела Никова изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА гр.дело 4555 /2017 година Производството е по чл. 290 от ГПК С определение № от 332 от 21.06.2018 г.. по касационна жалба на Д. В. Б. е допуснато касационно обжалване на решение № 110 от 20.04.2017 г. по гр. д. № 74/2017 г. на Пернишки окръжен съд, с което след като е отменено първоинстанционното решение по гр. д. № 9417/2015 г. на Пернишки районен съд, е решен спора по същество, като е прието за установено по отношение на касаторката, че ищците К. М. С., Е. К. С. и Г. С. Г. са собственици на 10/12 ид. ч. от гараж със застроена площ от 22.50 кв. м., построен в южната част на УПИ ХVІ-3102 от кв. 90, по ПРЗ на [населено място], на уличната регулационна линия с [улица]и на страничната регулационна линия с УПИ ХV-3226 и е осъдена касаторката да им предаде владението на този имот. В касационната жалба се прави оплакване за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон – нормите, уреждащи придобивната давност и собствеността по приращение, за допуснати съществени процесуални нарушения поради необсъждане на всички събрани доказателства по отделно и в съвкупност и за необоснованост на извода, че жалбоподателката не е придобила процесния гараж по давност в резултат на добросъвестно владение, или на обикновено владение, присъединявайки своето такова към това на праводателката си. Ответниците по касация оспорват жалбата и молят да се остави в сила възивното решение, тъй като праводателката на касаторката не е била собственик на основание делба на процесния гараж, а не го е и владяла с намерение за своене, т.е. не го е придобила и на основание придобивна давност. Върховен касационен съд, първо гр.о., като обсъди заявените в касационната жалба основания и данните по делото, приема следното: Касационно обжалване е допуснато на основание чл. 280, ал.1 т. 1 ГПК по два въпроса: 1. за задължението на съда да обсъди всички доказателствата по делото, а не избирателно част от тях, както и 2. допустимо ли е съдът да приема за предмет на спора квоти, в по-голям обем, т. е. различни от заявените с исковата молба, От фактическа страна е установено следното: П. К. Б., С. Г. Б. и Т. Г. Б. са придобили в съсобственост на основание покупко-продажби с н.а. № 98,т.ІІ от 18.06.1959 г., н.а. № 10,т.ІІІ/1964 г. и н.а. № 94,т. І/13.03.1964 г. парцел ХVІ-5849, 5849б в кв. 90, по плана на [населено място], а по действащия план УПИ ХVІ-3102, В имота е построена жилищна сграда, състояща се от три самостоятелни части, разделена между съсобствениците със спогодба по протокол от 14.06.1965 г. по гр. д. № 407/1965 г. на Пернишки народен съд, ІІІ р. През 1970 г. на основание издадено строително разрешение № 410 от 17.11.1970 г. на П. Б. и Т. Г. Б. за построяването на гараж. Без учредяване право на строеж, в имота са построени три гаража, разположени по уличнорегулационната линия, като процесния е този с граница вътрешната регулационна линия със съседния имот. С нот. акт № 1/05.02.1998г., т. І, дело 37/1998 г. наследницата на П. Б., Р. П. И. продава на К. М. С. 1/2 ид. ч. от УПИ ХVІ-3102 в кв. 90 по плана на [населено място] и северозападния близнак от цялата жилищна сграда-близнак, както и 1/2 ид. ч. от общите части на сградата. Легитимира се с нот. акт на наследодателя си от 1959 г. и спогодба по протокол от 15.01.1998г. Г. не е вписан като предмет на сделката. Ищците считат, че на основание чл. 92 ЗС са придобили при равни права правото на собственост върху гаража, тъй като той не е изключен от прехвърлителния ефект на сделката. На 21.11.2008 г. с нот. акт № 183, т. ІV/2008 г., на нотариус Р. М., № 141 в регистъра на НК. Р. И. е сключила с касаторката Д. В. Б. договор за продажба на гараж със застроена площ от 22.50 кв. м., построен в южната част на УПИ ХVІ-3102 в кв. 90 на уличната регулационна линия с [улица] на страничната регулационна линия с УПИ ХІ-3226. Легитимирала се е с нот. акт от 1959 г., с който наследодателят й е придобил правото на собственост върху дворно място от 315 кв. м., съставлявало парцел ХVІ-5849, в кв. 302 по действалия тогава плана на [населено място] и строително разрешение за гараж от 1970 г. Според ищците, прехвърлителката не е била собственик на този гараж, тъй като правата от него, които е притежавала е прехвърлила при предходната продажба от 1998 г. в полза на К. С.. Съдът е приел, че гаражите не са били предмет на делба, поради което са останали съсобствени между съсобствениците на терена. Приел е, че след като К. С. е придобил 1/2 ид. ч. от терена, то е станал собственик и на 1/2 от трите гаража. Обсъдил е установеното по делото, че през 2005 г. Е. К. С. е закупила от Т. Г. Б. и З. А. Б. притежаваните от тях 1/3 ид. ч. от дворното място, заедно с югоизточната част от жилищната сграда както и един гараж. Приел е, че този договор е породил правни последици за 1/4 ид. ч. от терена и съответно от гаражите, тъй като такива са били правата на продавачите при сключване на договора. Преценил е, че след смъртта на С. Г. Б., починал на 12.03.2008г., наследниците му Г. Г., Л. Б. и М. П. са придобили по наследство по 1/12 ид.ч. от дворното место, а следователно и от гаражите При тези доказателства, въззивният съд е формирал извод, че ищците са придобили 10/12 ид. ч. от гаража, за които е уважил иска за собственост, а останалите 2/12 ид.ч. са собственост на Л. Б. и М. С. П.. Приел е, че право на собственост върху гаража е прехвърлено само до размер на притежаваната от Р. П. идеална част от дворното место, като наследник на П. Б. с договора за продажба от 1998 г. на ищеца К. С. поради това, че този обект не е бил изрично изключен от предмета на договора, поради което като приращение към терена е преминал в собственост на купувача К. С.. Направеното възражение от ответницата за придобивна давност като добросъвестен владелец, а ако не като обиктовен такъв, присъединил владението си към това на праводателката си е преценено за неоснователно, тъй като между съсобствениците на терена е имало само споразумение за ползването на гаражите, но това не съставлява владение с намерение да се придобие право на собственост. Не било установено и ответницата Д. Б. да е владяла спорния гараж. Касационно обжалване е допуснато по въпроса „допустимо ли е съдът да приема за предмет на спора квоти, в по-голям обем, т. е. различни от заявените с исковата молба”, който е относим към допустимостта на решението. Обжалваното решение е валидно, като постановено от компетентен състав и е допустимо, тъй като съдът се е произнесъл по предявения иск, а не за по-голяма квота от заявената. Тримата ищци са претендирали, че са съсобственици при равни права – по 1/3 ид.ч., а иска е уважен за 10 /12 ид.ч. в установителната си част и за целия гараж – в осъдителната. По другият правен въпрос, по който е допуснато касационно обжалване за задължението на съда да обсъди всички доказателствата по делото, а не избирателно част от тях, съдебната практика в съответствие с нормата на чл. 236, ал.2 ГПК приема, че съдът е длъжен да обсъди всички събрани доказателства по отделно и във взаимната им логическа връзка и да формира изводи относно фактите по делото, които да подведе под приложимите правни норми, като обоснове правните си изводи. В конкретния случай, съдът е формирал извод, че построените гаражи са останали съсобствени между съсобствениците на терена без да обсъди събраните доказателства във връзка с заявеното от праводателката на ответницата Р. И., че от построяването им баща й, а след това и тя е ползвала гаража, продаден на ответницата, тъй като с построяването на гаражите всеки от съсобствениците на дворното място е ползвал по един от тях за свои нужди, като свидетелката установява, че там е паркирала собствения си лек автомобил. Не са обсъдени и показанията на свидетеля Й. И., които кореспондират с тези на предходната свидетелка и със установеното от свидетелката Л. Б., която е и съсобственик на дворното место, че тя и съпругът и Т. Б. не са имали ключ от този гараж, той е бил празен, а след това го ползвала Д.. Тази свидетелка счита, че гаражът е на К., защото тя се е съгласила на него да бъде прехвърлен от Р., а не защото е останал съсобствен. Свидетелят Е. С., доведен от ищците разказва, че К. ползвал гаража, но в последно време гаражът от към нейния съседен имот го ползвала Д.. При преценка на тези доказателства, ведно с издаденото разрешение за строеж за гаражи от 1970 г. на името на П. и Т. Б. се установява, че след построяването им, те са разпределени между съсобствениците, като отделно е построен и още един гараж в дворното место, видно и от скицата на имота и всеки от тримата съсобственици е ползвал отделен гараж. През 2005 г. Т. Г. Б. и З. А. Б. са продали на Е. К. С. притежаваните от тях 1/3 ид. ч. от дворното място, заедно с един гараж, а не идеална част от него, което подкрепя извода, че гаражите са били разпределени между П. и Т. Б. и че всеки от тях се е възприемал като самостоятелен собственик на отделен гараж, който при неформалното разпределение е получил. Тезата на ищците, че Р. И. им е прехвърлила спорния гараж още през 1998 г. също сочи на това, че те са я възприемали като негов изключителен собственик. Вярно е, че в исковата молба е развита и тезата за придобиване по приращение, но в хода на производството е поддържана основно тезата, че спорният гараж е прехвърлен на К. С.. Всички тези доказателства и обстоятелства по делото, преценени в съвкупност обосновават извода, че към 2008 г. Р. И. е била изключителен собственик на спорния гараж па основание придобивна давност и наследство от баща си. Обстоятелството, че не се е позовала на придобивна давност преди да се разпореди в полза на ответницата не променя този извод, тъй като позоваването на придобивната давност не е елемент от фактическия състав на придобиването по давност, съгласно приетото с ТР № 4/2012 г. на ОСГК на ВКС. От това следва, че тя е била собственик и могла да прехвърли правото на собственост на ответницата при продажбата, оформена с н.а. № 183,т.4 от 21.11.2008 г. Не го е прехвърлила през 1998 г., защото той не е изрично изброен при описание предмета на сделката. Изрично е описано каква част от сградата прехвърля, а гаражът, който е самостоятелен обект не е посочен като предмет на продажба и следователно не е прехвърлен. Волята на прехвърлителя не може да се презюмира. По приращение може да се приеме, че при прехвърляне на дворното место се прехвърлят подобрения в имота, които не съставляват самостоятелен обект на правото на собственост, но не може прехвърлителният ефект да се разпростре и върху самостоятелен обект на правото на собственост, за прехвърлянето на който не е изразена изрично воля. Нормата на чл. 92 ЗС урежда способ за придобиване на правото на собственост, но той е неприложим, когато е описан предмета на сделката – дворно место и изрично описана постройка, представляваща самостоятелен обект на собственост. В този случай прехвърлителният ефект не може да се разпростира и върху други самостоятелни обекти на собственост в същото дворно место. В случая при прехвърлянето през 1998 г. не са изключени от прехвърлителния ефект и другите гаражи и ако се приеме тезата на ищците, че гаражите са останали съсобствени и по отношение на тях може да се приеме, че е прехвърлена идеална част. Ищците обаче не твърдят, че им е прехвърлена 1/3 ид.ч. от трите гаража. Очевидно това не е била волята на страните по сделката от 1998 г. Затова твърдението на ищците, че са придобили по приращение и спорния гараж поради това, че той не е изключен от предмета на сделката е неоснователно, а изводът на РС, че Р. И. не е била собственик по давност на процесния гараж към 2008 г. е неправилен Дори Р. И. да не бе собственик на спорния гараж, ответницата Д. Б. е получила владението от нея при сключване на сделката по н.а. № 183,т.4 от 21.11.2008 г.,. Сам по себе си факта, че е съседка на дворното место не опровергава добросъвестността й, т.е. от този факт не следва че тя е могла да знае, че Р. И. не е собственик на процесния гараж. Напротив, от факта, че тя го е ползвала, ответницата е могла да предположи, че И. е собственик на този гараж. От момента на сделката, когато е предадено владението, тъй като в акта не е посочен друг момент на предаване на владението, до подаване на исковата молба в съда - 12.12.2015 г. е изминал период, по-дълъг от 5 години. Налице са предпоставките на чл. 70, ал.2 ЗС, поради което и като добросъвестен владелец, касаторката би придобила имота по давност. Самото правно основание, годно да прехвърли собственост, но което не е сторило това, поради това, че прехвърлителя не е бил собственик, се явява демонстриране на завладяването, поради което за придобиването на собствеността е достатъчно владелецът да упражнява фактическа власт в определения от закона петгодишен срок, без да е необходимо да демонстрира намерението си за своене чрез други действия, които да са противопоставени на действителния собственик - Р № 31 от 15.02.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1273/2009 г., II г. о. Или в обобщение, обжалваното решение е постановено в нарушение на материалния закон – чл. 92 ЗС, нормите, уреждащи придобивната давност, в нарушение на процесуалните правила, касаещи задължението на съда да обсъди събраните доказателства по отделно и в съвкупност и е необосновано, поради което следва да се отмени. Тъй като не се налага извършване на нови процесуални действия, настоящата инстанция следва да се произнесе по същество, като по изложените мотиви отхвърли предявения иск като неоснователен. Съобразно този резултат, на касаторката следва да се присъдят претендираните от ния разноски, платими от ищците до доказания размер общо в размер на 1800 лв. за всички инстанции. Водим от горното, Върховният касационен съд, първо гражданско отделение Р Е Ш И: ОТМЕНЯ решение № 110 от 20.04.2017 г. по гр. д. № 74/2017 г. на Пернишки окръжен съд и вместо това постановява: ОТХВЪРЛЯ предявеният от К. М. С. ЕГН-[ЕГН], Е. К. С. ЕГН-[ЕГН] и Г. С. Г. ЕГН-[ЕГН] иск по чл. 108 ЗС да се признае за установено по отношение на ответницата Д. В. Б. ЕГН-[ЕГН], че те са собственици с квоти по 1/3 ид.ч. на гараж със застроена площ от 22.50 кв. м., построен в УПИ ХVІ-3102 от кв. 90, в южната част на уличната регулационна линия с [улица]и на страничната регулационна линия с УПИ ХV-3226 по ПРЗ на [населено място] и тя да бъде осъдена да им предаде владението на този имот. ОСЪЖДА К. М. С., Е. К. С. и Г. С. Г. да заплатят на Д. В. Б. деловодни разноски за всички инстанции в размер на 1800 лв. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: