Р Е Ш Е Н И Е № 293 гр. София, 22 октомври 2015 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Наказателна Колегия, трето наказателно отделение, в публичното съдебно заседание на десети септември, две хиляди и петнадесетата година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Вероника Имова ЧЛЕНОВЕ: Красимир Харалампиев Красимир Шекерджиев при участието на секретаря Илияна Петкова и прокурора Божидар Джамбазов, като разгледа докладваното от съдия Шекерджиев КНД №270 по описа за 2015 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството пред ВКС е образувано по касационна жалба на частния тъжител Н. М. Н. срещу решение №189 от 19.12.2014 г., постановено по ВНЧХД №500/2014 г., по описа на Окръжен съд- гр. Велико Търново. С присъда №81, постановена на 20.06.2013 г. по НЧХД №52/2012 г. по описа на Районен съд- гр.Исперих, подсъдимият И. Г. Д. е признат за невиновен в това, че на 30.04.2010 г. в [населено място], в качеството си на длъжностно лице- младши прокурор в Районна прокуратура- гр.Силистра, при изпълнение на службата си е казал нещо унизително за честта и достойнството на Н. Н., като го нарекъл „обвиняем“ и обидата е нанесена публично, като на основание чл.304 НПК подсъдимият е оправдан по повдигнатото му обвинение да е извършил престъпление по чл.148, ал.1, т.1 и т.4, във вр. с чл.146, ал.1 НК. С присъдата е отхвърлен като неоснователен и предявения от Н. Н. срещу подсъдимия граждански иск за сумата от 30 000 лева- неимуществени вреди, причинени от престъплението. С решение №189 от 19.12.2014 г., постановено по ВНЧХД №500/2014 г., по описа на Окръжен съд- гр.Велико Търново първоинстанционната присъда е отменена изцяло, а наказателното производство в е прекратено на основание чл.24, ал.1, т.3 НПК. В касационната жалба и допълнението към нея се сочи касационното основание по чл.348, ал.1, т.2 НПК, като се поддържа, че въззивният съд неправилно е разгледал делото в отсъствие на частния тъжител, независимо, че последният е бил в обективна невъзможност да се яви и упражни правото си да участва като страна в процеса. Твърди се, че неправилно не са били уважени доказателствени искания на частния тъжител, като по този начин е нарушено правото му на защита. Оспорва се и прекратяването на воденото наказателно производство, като се поддържа, че съдът не е имал основание да постанови съдебния си акт без да е налице изявления на подсъдимия, каквото се изисква в разпоредбата на чл.289, ал.2 НПК. Оспорва се и прекратяването в частта, относима към приетия за съвместно разглеждане граждански иск, като се поддържа, че дори да бъде прекратено воденото наказателно производство, поради изтекла давност съдът държи произнасяне по иска. В касационната жалба се поддържа, че неправилно въззивния съд е преценил, че предявения граждански иск е принципно недопустим, тъй като подсъдимият (дори да е осъществил действията, очертани в частната тъжба) се ползва от функционален имунитет, който не дава възможност той да бъде осъден за претърпени от действията си вреди. На тези основания се предлага атакуваното въззивно съдебно решение да бъде прогласено за нищожно или при условията на алтернативност се предлага то да бъде отменено, а делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. В касационната жалба се прави особено искане да бъде спряно производството по делото и да бъде отправено преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз на основание чл.267, ал.3 от Договора за функциониране на Европейския съюз дали правната норма на чл.47, ал.1 от Х. на основните права в ЕС (Х.) задължава българската държава да осигури ефикасни средства за защита пред съд и дали нормите на чл.19, чл.20 и чл.47 от Х. позволяват деликвенти да стоят над закона. В хода на касационното производство касационният жалбоподател поддържа жалбата и синтезирано възпроизвежда основните доводи, отразени в нея. Посочва и процесуални нарушения, допуснати от въззивния съд, неотразени в касационната жалба, като твърди, че по отношения на членовете на въззивния съдебен състав са били многобройни основания за отвод, но не посочва конкретно какви са те. Моли да бъде уважено и искането производството да бъде спряно и да бъде отправено преюдициално запитване с формулираните в жалбата въпроси. Повереникът на частния обвинител и граждански ищец поддържа, че въззивния съд неправилно е прекратил делото по отношение на приетия за съвместно разглеждане граждански иск и е бил длъжен да се произнесе по претенцията- предмет на този иск. Защитникът на подсъдимия моли да бъде изцяло потвърден въззивния съдебен акт, като поддържа, че решаващият съд правилно е приел, че предвидената в закона абсолютна давност е изтекла, а по отношение на приетия за съвместно разглеждане граждански иск са били налице основанията за прекратяване на разглеждането му, тъй като подсъдимият се е ползвал с функционален имунитет защото към инкриминирания момент е действал в качеството си на младши прокурор по делото, което му е било възложено по служба. Представителят на държавното обвинение предлага касационната жалба да не бъде уважавана, тъй като правилно въззивният съд е съобразил, че за конкретното престъпление е изтекла абсолютната давност и е прекратил производството по делото. По отношение на искането за преюдициално запитване моли да не бъде уважавано, тъй като практиката на Съда на ЕС по приложение на разпоредбите на чл.51 и чл.52 от Х. е константна, че тълкуването на Х. е недопустимо по отношение на текстовете й, които не са в пряка връзка с действащото право на ЕС. В този смисъл посочва решенията на Съда на ЕС по делата С 282/2014 г., С 199/2014 г. и С 23/2015 г., в които съдът е отказал да се занимае с тълкуване на Х., като е приел, че питането има за предмет приложение на национално право. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните в производството и извърши проверка на въззивния съдебен акт, намери следното: По особеното искане за отправяне на преюдициално запитване: Настоящият съдебен състав прие, че с касационната жалба е направено искане да бъде отправено запитване до Съда на ЕС, с което да се провери дали осъществените в хода на настоящото производство действия от въззивния съд не противоречат на разпоредбите на чл.1, чл.47, ал.1 от Х., както и дали разпоредбите на чл.19 и чл.20 от Х. позволяват определена категория деликвенти да бъдат поставени над закона. При внимателно запознаване с естеството на направеното искане може да бъде направен извод, че касационният жалбоподател моли Съдът на ЕС да бъде сезиран да тълкува норми, част от вътрешното право (в случая такива, позволили прекратяване на наказателното производство в наказателноправната и гражданскоправната му част). Касационната инстанция прецени, че когато Съдът на ЕС бъде сезиран по реда на чл.267 от ДФЕС той е компетентен да се произнесе относно тълкуването на актове на ДФЕС или актовете на институциите на Съюза, само и единствено ако се разглежда акт на национален съд, постановен във връзка с общностното право. В този смисъл определение по дело Polier С-361/2007 г. Настоящото искане има за предмет тълкуване на разпоредби от НК и НПК, които нямат никаква връзка с норми от правото на Съюза, което е и основание да се прецени, че Съдът на ЕС не е компетентен да ги тълкува. В този смисъл решения по делата Woningstichting Sin Servatius С-567/2007 г. и Omalet С-245/2009 г. Ето защо касационната инстанция прие, че искането за отправяне на преюдициално запитване е неоснователно и същото следва да бъде оставено без уважение. По съществото на касационното производство: Касационната жалба е неоснователна. По оплакването за допуснати съществени нарушения на процесуални правила: От материалите по делото е видно, че пред въззивната инстанция делото се е развило в условията на задочно производство, в отсъствие на подсъдимия Д., тъй като същият, въпреки положените от съда усилия, не е могъл да бъде открит и призован. Това е било и основанието в съдебното заседание на 21.11.2013 г. за негов служебен защитник да бъде назначен адв. Д. Д.. В съдебното заседание, проведено на 27.11.2014 г., този защитник е взел становище по хода на делото, като е помолил от името на подсъдимия да бъде даден ход, след което да бъде постановен съдебен акт, с който на основание чл.24, ал.1, т.3 НПК наказателното производство да бъде прекратено, поради изтекла погасителна давност. В атакуваното решение въззивният съд е приел, че са налице предпоставките за прекратяване на наказателното производство на основание чл.24, ал.1, т.3 НПК, като е преценил, че срокът по чл.80, ал.3, във вр. с чл.80, ал.1, т.5 НК е изтекъл. Касационният съд прие, че в хипотезата на наказателно производство, водено в присъствие на подсъдимия, могат да бъдат отграничени като самостоятелни страни привлечения към наказателна отговорност и неговия защитник. Ето защо при изтичане на давността по чл.80 НК за съда съществува задължение да разясни на подсъдимия по реда на чл.289, ал.2 НК правото да поиска постановяването на окончателен съдебен акт, като е недопустимо това право да бъде упражнено от неговия защитник. Когато делото се разглежда в отсъствие на подсъдимия, защитникът е единствената страна, която охранява неговите интереси. Това е така, тъй като в тази хипотеза подсъдимият се е дезинтересирал от развитието на наказателното производство, сам се е поставил в невъзможност да участва в него и да защитава своите права и интереси по предвидения в процесуалния закон ред. В случая съдът няма възможност да му разясни възможността да поиска решаване на делото при изтекла давност, респективно преценката за това дали делото да продължи или да бъде прекратено може да бъде направена само от защитника. Ето защо, касационният съд прецени, че когато защитникът е направил такова искане решаващият съд не може да го остави без уважение с оглед разпоредбата на чл.289, ал.2 НПК (поради липса на становище от страна на подсъдимия), тъй като такова обективно не може да бъде взето, поради отсъствието на привлеченото към наказателна отговорност лице. Обратното виждане би довело до невъзможност висящо наказателно производство (водено при задочна процедура) да бъде прекратено при настъпване на условията по чл.24, ал.2, т.3 НПК, което без съмнение би увредило интересите на подсъдимия и би го поставило в неравнопоставено положение по отношение на подсъдимите, чието производства се разглеждат присъствено. По делото няма спор, че абсолютната давност по чл.80, ал.3, във вр. с чл.80, ал.1, т.5 НК е изтекла (предвид повдигнатото обвинение), което е и основание да се прецени, че правилно постановената първоинстанционна присъда е била отменена, а воденото наказателно производство прекратено. Предвид изложеното, съдът прецени, че с отмяната на постановената присъда в наказателно правната й част и прекратяване на наказателното производство на основание чл.24, ал.1, т.3 НПК въззивният съд не е допуснал съществено нарушение на процесуални правила по смисъла на чл.348, ал.3 НПК и не са налице предпоставките за отмяна на атакувания съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. Касационната инстанция прецени, че правилно постановената първоинстанционна присъда е била отменена и в гражданскоправната й част и производството по гражданския иск е било прекратено. Няма спор, че изтичането на давността по чл.80 НК и прекратяване на производството по чл.24, ал.1, т.3 НПК не е пречка за разглеждане на приетия граждански иск и съдът всякога дължи произнасяне по него. Това задължение съществува единствено по отношение на тези граждански искове, които правилно са били приети за съвместно разглеждане. При внимателен преглед на предмета на конкретното дело и инкриминираните от частния тъжител факти, се установява, че претенцията- предмет на иска има за основание действия, осъществени от подсъдимия по служба, възложена му в качеството на наблюдаващ прокурор по ДП 995/2009 г. по описа на РУП- гр.Силистра. Правилно въззивният съд е приел, че в разпоредбата на чл.132 от Конституцията на РБ законодателят е посочил, че магистрат (какъвто подсъдимият е бил към инкриминирания момент) не носи гражданска отговорност за служебните си действия, извън случаите на умишлени престъпления от общ характер. Настоящото производство е по повод действия на прокурор, осъществени в кръга на службата му (участие в разпит по дело, възложено му в качеството на наблюдаващ прокурор), което е било и основание правилно въззивната инстанция да приеме, че по отношение на тези действия е налице т.нар. функционален имунитет, респективно да прецени предявения граждански иск като недопустим. Ето защо касационният съд прецени, че отмяната на постановената първоинстанционна присъда и в гражданскоправната й част и прекратяването на наказателното производство и в тази му част е законосъобразно и въззивният съд не е допуснал съществено нарушение на процесуални правила, които налагат отмяна на атакуваното решение. Предвид правилно прекратеното наказателно производство касационният съд не намира за необходимо да обсъжда всички останали оплаквания, отразени в касационната жалба, които се отнасят до приложението на материалния закон. Така мотивиран, Върховният касационен съд, Трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за отправяне на преюдициално запитване до Съда на ЕС. ОСТАВЯ В СИЛА решение №189 от 19.12.2014 г., постановено по ВНЧХД №500/2014 г., по описа на Окръжен съд- гр.Велико Търново.. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.