Р Е Ш Е Н И Е № 62 Гр. София, 26.04.2016 год. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, второ наказателно отделение в открито съдебно заседание на четиринадесети март през две хиляди и шестнадесета година в състав ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА ЗАХАРОВА ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА ТОНЕВА КРАСИМИРА МЕДАРОВА при участието на секретаря КР. ПАВЛОВА и след становище на прокурора от ВКП П. МАРИНОВА, като разгледа докладваното от съдия Медарова наказателно дело № 135/2016 год. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството пред ВКС е по реда на глава ХХІІІ от НПК. Образувано е по касационна жалба от упълномощения защитник на подсъдимата М. П., адв. К. Б., срещу въззивна присъда на Апелативен съд-Варна № 14 от 05.11.2015 г. по в.н.о.х.д. №249/ 2014 г. с наведени оплаквания по чл.348, ал.1, т.1 и 2 от НПК и направено искане атакуваният съдебен акт да се отмени, като подсъдимата се оправдае изцяло по повдигнатото обвинение и се отхвърли уваженият срещу нея граждански иск. В жалбата се оспорва длъжностното качество на подсъдимата и се твърди нарушаване на процесуалните й права, допуснато с отказа на съда да назначи допълнителна експертиза за установяване автентичността на картините, приобщени по делото като веществени доказателства. Оспорват се и заключенията на оценителната експертиза относно стойността на процесните картини и на изкуствоведската експертиза за тяхната автентичност. В писмено допълнение към касационната жалба, постъпило по реда и в срока по чл.351, ал.3 от НПК, се излагат подробни съображения в подкрепа на релевираните в касационната жалба оплаквания, като се акцентира върху нищожността на сключения между подсъдимата и общината договор за назначаването й като уредник на картинната галерия в контекста на оспореното й длъжностно качество и на обстоятелството, че не е била единственото лице, което е имало достъп до процесните картини. Оспорва се валидността на правното основание, на което картините са били предоставени и поверени за пазене на подсъдимата П.. Доказаността на обвинението се сочи, че почива на избирателно кредитирани и противоречиви доказателства, изходящи от свидетеля Й., чиято обективност се оспорва поради късния период на депозирането им след започването на досъдебното производство. Развива се теза за недоказано авторство, като се сочи, че изводът за виновността на подсъдимата почива на неправилно възприети факти за периода на стопанисване на картинната галерия от нейна страна и напускането на заеманата длъжност, както и за периода на изработка на копията на процесните картини и продажбата на оригиналите от подсъдимата. По отношение на стойността и автентичността на инкриминираните картини и на приобщените по делото се счита, че са приети за установени въз основа на спорни по своето съдържание доказателства, като въззивният съд е отказал да допусне събиране на допълнителни такива за проверка на тяхната обективност. Гласните доказателства, изходящи от подсъдимата, се определят за превратно тълкувани и неправилно интерпретирани в мотивите към въззивната присъда, преповтарящи обвинителния акт, което се цени като самостоятелно нарушение на правото на справедлив съдебен процес. В заключение се поддържа искането в жалбата за оправдаване на подсъдимата и отхвърляне на гражданската претенция срещу нея. Гражданският ищец, община „Н.п.“, представлявана от И. К., кмет, чрез процесуалния си представител, адв. Р. А. е депозирал писмено възражение срещу касационната жалба на подсъдимата, в което изразява пълно несъгласие с наведените в същата доводи и основания за отмяна на въззивната присъда. Намира същата за правилна и законосъобразна и моли да бъде оставена в сила. В съдебно заседание пред касационната инстанция упълномощеният защитник на подсъдимата П., адв. Б., поддържа касационната жалба и писменото допълнение към нея. Акцентира върху необходимостта от извършени присвоителни действия, за да е осъществен фактическият състав на престъплението по чл.202 от НК, каквито счита, че по делото не е установено да са реализирани от неговата подзащитна, включително и относно продажбата на шест от инкриминираните картини, които през периода, посочен от обвинението, са се намирали в сградата на общината. Застъпва тезата, че състоянието, в което са намерени подменените картини, свидетелстващо за скорошното им изготвяне, кореспондира с периода, през който галерията е била стопанисвана от свидетеля Г., който е имал възможност безпрепятствено да се разпореди с оригиналите. Намира въззивната присъда за постановена при кредитиране на противоречиви експертизи, изготвени от вещи лица със спорна компетентност, в противовес на обоснованата и мотивирана присъда на първата инстанция, поради което моли вторият съдебен акт да бъде отменен и да се остави в сила оправдателната присъда на окръжния съд. Подсъдимата П. в последната си дума пред ВКС заявява, че е невинна и моли да бъде оправдана. Прокурорът от ВКП пред касационната инстанция застъпва тезата, че жалбата на подсъдимата е неоснователна и следва да се остави без уважение. Намира, че въззивният съд е постановил съдебният си акт въз основа на прецизен доказателствен анализ и при пълно спазване на процесуалните си задължения относно неговото съдържание. Счита, че в мотивите на апелативния съд е даден обоснован отговор на възраженията на защитата за липсата на длъжностно качество на подсъдимата и че същите са изготвени в съответствие със законовите изисквания, без да е преповторено съдържанието на обвинителния акт. При липсата на процесуални нарушения, допуснати от въззивния съд и при правилно установената съставомерност на деянието моли атакуваната присъда да се остави в сила. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, след като обсъди наведените основания в касационната жалба на подсъдимата и възражението на гражданския ищец, както и доводите на страните, в рамките на законовите си правомощия по чл.347, ал.1 от НПК, намира за установено следното: С присъда № 16, постановена на 07.07.2014 г. по н.о.х.д. № 359/2013 г. по описа на Шуменски Окръжен съд, подсъдимата М. П. П. е призната за невиновна относно това, че на неустановени дати през периода от 01.10.2002 г. до 01.10.2008 г. в [населено място], Шуменска област, в качеството си на длъжностно лице, уредник в Общинска художествена галерия в [населено място] , в условията на продължавано престъпление, е присвоила чужди вещи, картини, акварел и графични произведения от различни автори, собственост на община - Н.п., поверени и да ги пази и управлява, на обща стойност 71 440.00 лв., като длъжностното присвояване е в особено големи размери и представлява особено тежък случай, поради което е оправдана по обвинението по чл.203, ал.1, вр. чл.201, вр. чл.26, ал.1 от НК. Със същата присъда е отхвърлен и предявеният от [община] граждански иск срещу подсъдимата П. в размер на 56 940 лв., представляващ обезщетение за имуществени вреди от деянието. С присъдата съдът е постановил веществените доказателства по делото да бъдат пазени до неговото приключване. С въззивна присъда № 14 от 05.11.2015 г., постановена по в.н.о.х.д. № 249/2014 г. на Апелативен съд-Варна, наказателно отделение, е отменена присъдата на Окръжен съд-Шумен и подсъдимата П. е призната за виновна относно това, че през периода от 01.10.2002 г. до 01.10.2008 г. в [населено място], Шуменска област, в качеството си на длъжностно лице - уредник в Общинска художествена галерия в [населено място], в условията на продължавано престъпление присвоила чужди вещи, картини – 9 броя акварели на проф. В. С. на обща стойност 40 800 лв., големи размери, поверени й да ги пази и управлява, поради което и на осн. чл.202, ал.2, т.1 вр. чл.26, ал.1 от НК е осъдена на лишаване от свобода за срок от три години, изтърпяването на което е отложено на осн. чл.66, ал.1 от НК с петгодишен изпитателен срок, считано от влизане на присъдата в сила и е лишена от право да заема длъжност в общински органи и учреждения, свързана с пазене и управление на имущество, за срок от три години на осн. чл.202, ал.3, вр. чл.37, ал.1, т.6 от НК. Подсъдимата П. е осъдена да заплати в полза на Община- Н.п. сумата от 30 030 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, причинени от деянието, ведно със законните последици. В тежест на подсъдимата са възложени разноските по делото и съответните държавни такси. С присъдата съдът се е разпоредил с веществените доказателства по делото. Касационната жалба на подсъдимата П. е подадена в законовия срок от активно легитимирана страна, поради което е допустима, като разгледана по същество се явява неоснователна. Оплакването за допуснато нарушение по чл.348, ал.1, т.2 от НПК, състоящо се в изготвяне на мотивите към въззивната присъда чрез възпроизвеждане на част от обвинителния акт и пледоариите на прокурора от Окръжна прокуратура - Шумен не почива на обективен прочит на материалите по делото и се прецени от касационната инстанция като неоснователно. Атакуваният съдебен акт е изготвен в съответствие с изискванията на чл.339, ал.3, вр. чл.305 от НПК, като мотивите към въззивната присъда отговарят изцяло на критериите, въведени в разпоредбата на чл.305, ал.3 от НПК. Наличното съответствие в обстоятелствената част на обвинителния акт и мотивите на присъдата касае установените по делото фактически обстоятелства, които обвинението и съдът са възприели по идентичен начин. Съдът по принцип е ограничен в дейността си по установяване на фактологията на деянието от рамките на обвинението и едно от основните му задължения е да провери верността на залегналите в обвинителния акт фактически констатации и да посочи тези, които намира за установени от доказателствата по делото, като изложи съображения за това. Законовите изисквания към фактическото съдържание на мотивите на присъдата и обстоятелствената част на обвинителния акт, закрепени съответно в чл.305, ал.3 от НПК и чл.246, ал.2 от НПК, разкриват сходство, като в обвинителния акт следва да се посочат извършеното престъпление, времето, мястото и начинът на извършването му, а в мотивите – установените обстоятелства и доказателствените материали, въз основа на които са приети. В случаите, когато установените от съда обстоятелства за времето, мястото и начина на извършване на деянието кореспондират с посочените от обвинението, тази констатация се отразява в мотивите към присъдата и това по естеството си не представлява нарушение на процесуалните правила относно формирането на вътрешното убеждение на решаващия съд. Необходимо е последното да е формирано при спазване на изискването на чл.13 и чл.14 от НПК и посредством извършване на внимателна доказателствена проверка на наличните по делото материали. В настоящия случай въззивният съд, след като е установил верността на определени факти, включени в обвинението, в изпълнение на задължението си по чл.305, ал.3 от НПК ги е посочил в мотивите към постановената присъда заедно с доказателствените източници, които е подложил на задълбочен и прецизен анализ. Не се констатира пледоарията на прокурора пред първата инстанция да е заимствана от апелативния съд при изготвянето на съдебният му акт, респективно да е възпроизведена в съдържанието му, за да се обсъжда твърдяното нарушение на чл.348, ал.1, т.2 от НПК, което в цитираното решение на ВКС № 24/2015 г. по н.д. № 1442/2014 г. на второ НО е преценено в съвсем различен контекст. По същото дело е констатирано пълно възпроизвеждане на части от обвинителния акт и пледоарията на прокурора в контролирания съдебен акт, придружено с неизясняване на важни обстоятелства от значение за делото в съответствие с процесуалните изисквания за това и липса на отговори на възражения на защитата относно обективната и субективна съставомерност на деянието. Контролираната въззивна присъда по настоящото дело не разкрива аналогични пороци в мотивната й част, поради което не е налице съществено нарушение на процесуалните правила от страна на постановилия я съд. Възражението за допуснато нарушение на чл.12, ал.1 от НПК относно равните права на страните и по чл.6 от ЕКЗПЧОС за правото на справедлив съдебен процес, основано на първото възражение за възпроизвеждане в мотивите на съда на тезата на обвинението, също се явява неоснователно при констатираната несъстоятелност на първото. Безспорно нарушението на изискването за разглеждане на делото от безпристрастен и обективен съд е от категорията на абсолютните и винаги води до отмяна на атакувания съдебен акт, но за да се установи, че е допуснато, са необходими конкретни факти, от които да бъде изведено, част от които са визирани в чл.29, ал.1 от НПК /и за които се отнася цитираната от защитата съдебна практика/, каквито в настоящия казус не се установи да са налице. Оплакването за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила е отнесено и към процесуалната стойност на наличните доказателствени източници, като по същество се оспорват фактическите констатации на въззивната инстанция, основани на оспорените доказателствени източници. В допустимите предели на касационната проверка се включва процесуалната дейност на контролираната съдебна инстанция по формирането на вътрешното й убеждение за фактите и нейната правилност, съобразно изискванията на процесуалния закон. Фактическите констатации на контролирания съд при правилно формирано вътрешно убеждение не подлежат на преразглеждане и промяна по касационен ред. Не се констатира в дейността на въззивния съд по постановяване на атакуваната присъда да са допуснати нарушения на разпоредбите на чл.13, чл.14 и чл.107, ал.5 от НПК при оценката на приетите за релевантни доказателствени материали. В процесуален план дейността на въззивната инстанция е съобразена изцяло със законовите изисквания за всестранност и пълнота на доказателственото изследване и обективното му провеждане. Оплакването за недоказаност на авторството на подсъдимата при извършването на процесното деяние представлява по естеството си довод за необоснованост, която не е предвидена като касационно основание и не подлежи на самостоятелна преценка от касационната инстанция. В присъдата на въззивния съд е приета фактическа обстановка, основана на правилна оценка на събраните по делото доказателства, като доказателствените източници, в които са закрепени приетите за релевантни към обвинението доказателства са подложени на детайлна проверка и анализ за тяхната процесуална годност и стойност. Законосъобразно в процесуален план са изведени фактическите констатации, че с подсъдимата бил сключен трудов договор от кмета на [община] № 8/2002 г. с дата 09.09.2002 г. за назначаването й на длъжност „уредник картинна галерия” към Комплекс Картинна галерия и музеи, като при изпълнението на тази длъжност е получила достъп до картините, които са били поставени в сградата на общината, в различни помещения. Едновременно с това, считано от октомври 2002 година, същата предприела незабавни действия за възстановяване на пълния фонд на галерията, като изискала от съответните учреждения, банки и предприятия картините, които са били общинска собственост. В тази връзка изводът на въззивната инстанция, че подсъдимата е разполагала с фактическа власт върху инкриминираните картини за периода от назначаването й на длъжността уредник до прекратяването на трудовия й договор с общината е правилен и не се променя от данните за приемане под опис на фонда на галерията от подсъдимата през 2005 г. Не се установява въззивният съд да е допуснал нарушение при проверката и оценката на доказателствените източници, от които е извел фактите по делото, установяващи, че подсъдимата е била единственото лице, разполагащо с фактическа власт върху процесните акварели. Този извод не се променя от данните по делото за назначаването на две хигиенистки, съответно, за периода до 2005 г. и след това до напускането на подсъдимата през 2008 г. - Е. С. и свидетелката М. С., за които е изяснено, че са изпълнявали само функции на общи работници, като правомощия за пазене на произведенията в галерията и фактическа власт върху тях не са им били предоставяни нито писмено, нито фактически. /Видно от трудовия договор на С., същата е била назначена на длъжност общ работник, а свидетелката С. е встъпила в нейните задължения след напускането й през 2005 г./. Обстоятелството, че подсъдимата е била единственото лице, оправомощено да пази и съхранява имуществото на картинната галерия и че последното се е намирало във фактическата й власт до прекратяването на трудовия й договор с общината се установява и от извършеното предаване от нейна страна на фонда на галерията, където същата е вписана като материалноотговорно лице и от естеството на действията и по предаване на картините – предоставяне на достъпа до помещенията на хранилището и съхраняваните в тях произведения. По делото е установено, че подсъдимата П., след назначаването й на длъжност уредник в Общинска галерия-Н.п. и получаването на фактическа власт върху съхраняваните в нея акварели на В. С., е предоставила на свидетеля Й. снимки на 9 броя авторски произведения на художника, с цел да изготви техни копия в оригиналните им размери, срещу съответно заплащане. Снимки на акварелите с надписани размери на оригиналните картини върху тях /с почерците на свидетеля и подсъдимата/ са намерени в дома на П. при извършено претърсване в хода на досъдебното производство. В контекста на касационния повод по чл.348, ал.1, т.2 от НПК липсват основания да се оспори процесуалната стойност на свидетелските показания на Й. Й.. Неговите показанията се отричат, от една страна, като вътрешно противоречиви и от друга, като тенденциозно дадени, с оглед късното включване на лицето като свидетел по делото, което според защитата сочи на тяхната необективност. Аналогично възражение защитата е отправила и пред въззивния съд, който убедително го е отхвърлил в мотивите към атакуваната присъда, като подробно е анализирал вътрешната устойчивост и кореспонденцията с останалите доказателства по делото на изходящите от Й. гласни доказателства. За прецизност следва да се уточни, че наказателното производство по делото е започнало с постановление за образуване от 10.12.2009 г., впоследствие с постановление от 05.05.2010 г. е било обединено с досъдебно производство, образувано за престъпление по чл.215, ал.1 от НК . Разпитите на свидетелите са започнали на 19.01.2010 г., като Й. е разпитан на 29.03.2012 г., до която дата са разпитани пет от свидетелите по делото, /от общо 19 включени в приложението към обвинителния акт/, които данни установяват, че участието му като свидетел е осъществено в хода на досъдебното производство. Фактите относно участието на свидетеля по делото и периода на депозирането на показанията му не разкриват съмнения за обективността на неговите изявления, като по делото не са налице доказателства, въз основа на които същите да бъдат оценени като тенденциозно дадени във вреда на подсъдимата. Същественото при оценката на показанията, изходящи от Й., е отчетено от въззивната инстанция и това е последователно подържаната от свидетеля позиция в хода на цялостното наказателно производство и пълното им съответствие с останалите налични доказателства. Въззивният съд не е допуснал нарушения при оценката на този доказателствен източник, като при анализа на съдържанието на показанията на свидетеля е предприел комплексен подход, включващ съпоставка с останалите гласни доказателства и заключенията на изготвените експертизи. Показанията на Й. са оценявани и посредством съответствието им с резултатите от извършеното претърсване и изземване в жилището на подсъдимата, при което като веществени доказателства са иззети и приобщени снимки на процесните картини и саморъчни записи на подсъдимата и свидетеля върху тях, което кореспондира изцяло със заявеното от него за изработка на копия на оригиналните акварели на В. С. по поръчка на подсъдимата П.. Впоследствие изготвените заключения на изкуствоведските и технически експертизи изцяло са потвърдили обстоятелството, че на иззетите снимки са заснети оригиналните произведения, а тези на графическите експертизи са установили авторството на текста върху снимковия материал, който за две от снимките принадлежи на Й., а за останалите седем - на подсъдимата П.. Показанията на Й. са били проверени от въззивния съд и по реда на повторния му разпит в хода на проведеното въззивно съдебно следствие и проверката не е установила съмнения за тяхната обективност. През същия период, докато отговаряла за фонда на галерията, подсъдимата предоставила с цел продажба на свидетелката Т., собственик на галерия в [населено място], 6 от инкриминираните акварели с автор В.С.. За произхода на картините подсъдимата съобщила на свидетелката, че са подарени от техния автор на нейния баща, също художник, ученик на В. С.. Аналогично обяснение за произхода и начина на получаване на картините подсъдимата съобщила и на свидетелката А., на която било възложено издаването на сертификат за картините с цел последващата им продажба от свидетеля Й. П., на когото Т. продала предоставените и от подсъдимата акварели. Две от картините били установени в хода на наказателното производство, предоставени на галерия „В.”, с цел продажбата им на търг и предадени на Националната художествена галерия за съхранение. Обстоятелството, че подсъдимата е предоставила на свидетелката Т. оригинални творби на художника, е прието за установено след детайлен анализ на показанията на свидетелките Т., А., Й. П. и П. Т., както и от заключенията на изкуствоведската експертиза, че на снимките, иззети от къщата на подсъдимата, са заснети оригиналните произведения на художника, две от които са били в наличност и заключението на експертите е чрез изследване на самите картини. В същата насока следва да се ценят и издадените от свидетелката А. /специалист, изследовател на творчеството на В. С./ сертификати за автентичност на картините, което изключва тезата, че за продажба от подсъдимата са били предоставени копия на оригинални творби. Възражението, че една от картините /„Облаци“/ се е намирала в сградата на общината до 2005 г., тъй като е заснета от свидетеля С., поради което не е могла да бъде предмет на продажба на свидетелката Т., не почива на верен прочит на доказателствата по делото. Свидетелят А. С. е заемал длъжността кмет на [община] до края на 2003 г., след което на негово място е бил избран свидетелят Р. П., поради което и заснемането на картината, което той е направил, е преди 2004 г. Относно възражението за периодичните инвентаризации на фонда на галерията, при които не били установени липси, същото се намери за неоснователно, тъй като от доказателствата по делото е изяснено, че на проверка е подлежал само броят на произведенията, преценявани като външна форма, без да е имало компетентни лица, които да проверяват тяхната автентичност. В тази връзка следва да се отчете и факта, че установяването на авторството на произведенията, съхранявани в картинната галерия /след подаването на сигнала за съмнение относно подмяна на оригинални произведения/ е било обект на проверка от специалисти, която е включвала подробна съпоставка и изследване на конкретните творби и добро познаване на творчеството на съответния художник. При тези данни е напълно обяснимо, че свидетелят Г. е подал сигнал за подмяна на оригиналите известен период след встъпването му в длъжност, при липсата у него на специални знания, за да прецени дали се касае за автентични произведения или техни копия. Наличните по делото данни /установени от показанията на свидетеля Б./, че подсъдимата и нейната майка са осъществили пътуване до [населено място] през 2003 г., където са посетили галерия и са оставили картини без рамки, не могат да наложат несъмнен извод, че се касае за процесните картини на В. С., поради липсата на каквито и да било данни в показанията на свидетеля относно тяхната индивидуализация. Не може да бъде споделено възражението на защитата за превратна оценка на показанията на свидетеля С. Р. относно неавтентичността на картините, които подсъдимата е продала на свидетелката Т., впоследствие откупени от Й. П.. Внимателният прочит на показанията на този свидетел, приобщени по реда на чл.281, ал.5 от НПК, показва, че той не е имал визуален достъп до картините на В. С., които подсъдимата е продала на свидетелката Т., впоследствие продадени от нея на Й. П.. Свидетелят Р. е установил само, че П. предлага за продажба лошо копие на негова картина /предоставена от подсъдимата П. на свидетелката Т. заедно с картините на С./, която представя като оригинал, като категорично е опровергал последното, без да е изразявал мнение за произведенията с автор С. и че същите не са били оригинални творби. Възражението за размерите на платната и установеното несъответствие, с което се опровергава тезата за продажба на оригинали е неоснователно, предвид установеното от експертите, че размерите са само един от белезите за автентичност на произведението и е възможно при рамкирането на картините да търпят известна промяна. Независимо от това експертите са били категорични, че се касае за снимки на оригинали, като изследването е направено задълбочено и отговорите са надлежно обосновани и аргументирани. Неоснователно е наведеното оплакване за отказ за назначаване на експертизи по искане на подсъдимата и нейната защита, квалифицирано като съществено процесуално нарушение. В съдебната практика последователно е застъпвано становището, че не всеки отказ за допускане на доказателства представлява процесуално нарушение от категорията на съществените. Преценката е на плоскостта за нарушаване на процесуалните права на страните, като основателността на искането е от гледна точка на доказателствената обезпеченост на обвинението - при липса на доказателства или неяснота и противоречие в наличните, която се налага да бъде отстранена при установяване на релевантните факти /Р № 61/2014 г. по н.д. № 2363/2013 г., ІІІ НО/. Необходимите специални знания от значение за изясняване на фактите по обвинението са били инкорпорирани в наличните по делото експертизи и са напълно достатъчни за преценка на обвинението по същество. По делото са изготвени две изкуствоведски експертизи относно автентичността на инкриминираните акварели на В. С.. Първата е назначена на досъдебното производство /т.3, л. 85/ и установява авторството на картините „Момиче от Мексико” и „Вл. Димитров -Майстора”, което принадлежи на художника В. С. и определя тяхната стойност. Пред първата инстанция е назначена изкуствоведска експертиза за установяване автентичността и авторството на предадена от подсъдимата картина с идентично наименование като инкриминираната картина „Баба“, която в мотивите на въззивния съд е индивидуализирана като „Баба 2”. Въззивният съд е назначил повторна експертиза със същата задача, /поради несъгласието на първия съд със заключението на назначената пред него експертиза/, заключението на която, от своя страна е кредитирал и е изложил подробни съображения за това. Пред втората инстанция е назначена и нова оценителна експертиза на процесните художествени произведения. Допусната е и трасологическа експертиза за сравнение между находящите се в галерията рамки на картини със съответните обозначения на поставените в тях произведения /доброволно предадени в хода на наказателното производство/ и оригиналните картини, за изследване на съответствието на размерите и възможността за художествено разположение на картините в рамките. По делото в удовлетворение на исканията на подсъдимата и нейната защита са назначени технически експертизи за изследване на снимков материал, заснет на хартиен и цифров носител, в които в достатъчна степен са изследвани обстоятелствата от значение за правилното решаване на делото, поради което доказателствена непълнота или неотстранено противоречие в доказателствените източници не се констатира. Експертните заключения относно авторството на процесните акварели и тяхната стойност са възприети от контролираната инстанция за обективно дадени, като изготвени от лица, специалисти в съответната област и с оглед обоснованите отговори в писмената им форма и в устните разяснения на експертите. Не се констатират пороци в процесуалната дейност на въззивния съд по оценката на експертните заключения, които правилно са били кредитирани с доверие и възприети при установяване на фактите по делото. Експертните заключения не са задължителни за решаващия съд, но несъгласието с тях винаги изисква надлежна мотивировка, съгласно чл.154, ал.2 от НПК. Защитата оспорва компетентността на вещите лица, изготвили експертизите, без да излага конкретни съображения, които да бъдат подложени на проверка. Участвалите по делото експерти притежават необходимите за изготвяне на заключенията специални знания, видно от тяхната квалификация като специалисти, поради което и на това основание съдът не може да търпи упрек, че се е доверил на включените в експертизите становища за автентичността на картините и тяхната стойност. В частност, в оценителната експертиза, допусната пред въззивната инстанция ясно са посочени критериите, въз основа на които е оценена стойността на оригиналните произведения /оценявани са оригинални картини на конкретен автор, а не заснетите на приложените по делото снимки картини/, както и обстоятелството, че оценката касае конкретен период, към който е актуална, и факторите от значение за стойността на произведенията през този период. Прецени се като неоснователно възражението, че въззивният съд е оставил без коментар заключението на техническата експертиза на вещото лице Д., в което е констатирано, че на снимките, иззети от дома на подсъдимата /за които е установено, че са на оригиналните картини/ и на тези, предадени от свидетелката С., са заснети различни картини. По делото липсват категорични данни за произхода на предадените от свидетелката снимки, която при предаването им е посочила, че ги е намерила в галерията след образуването на наказателното производство и не разполага с точна информация за заснетите на тях обекти и периода на тяхното изготвяне. С оглед изложеното при постановяване на въззивната присъда не е допуснато нарушение по чл.348,ал.1, т.2 от НПК, поради което и не са налице основания за отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане от друг съдебен състав. Не се установи оплакването за нарушение на материалния закон да е основателно. При липсата на допуснати нарушения в процеса на формиране на вътрешното убеждение на въззивния съд по установяване на релевантните за обвинението факти, не се констатира неправилно приложение на материалния закон при правната им квалификация. Законосъобразен е изводът, че поведението на подсъдимата П. като единна продължавана престъпна дейност се субсумира във фактическия състав на престъплението по чл.202, ал.2, т.1, вр. чл.201, вр. чл.26, ал.1 от НК . Въззивният съд е направил законосъобразна правна оценка на фактите по делото, относими към длъжностното качество на подсъдимата – „уредник картинна галерия” към Комплекс Картинна галерия и музеи, изведено от статута на галерията, чиято собственост са процесните картини, и основанието, въз основа на което същите са били предадени в нейно владение. Квалификацията на подсъдимата като длъжностно лице по смисъла на чл.93, т.1, б.“б“ от НК е правилно установена, независимо, че съдът не е изложил конкретни съображения за това. В частност, липсва оценка на статута на картинната галерия, където подсъдимата е изпълнявала конкретната длъжност, независимо от правилното определяне на връзката й с процесните картини – съдът е заключил, че същите са били поверени на подсъдимата за пазене като част от фонда на галерията. По делото са налице факти, че картинната галерия е възникнала през 1975 г. като Художествена сбирка и през 1990 г. с решение на колегиума на Министерството на културата е дадено съгласие за преобразуването й в Общинска художествена галерия. Към периода на сключване на трудовия договор на подсъдимата статутът на общинските галерии се урежда в пар. 1 от ДР на Закона за паметниците на културата и музеите /отм./, съгласно който общинските художествени галерии са със статута на съответните музеи, уреден в чл.7, ал.4 от същия закон, а именно юридически лица на бюджетна издръжка. Последното определя квалификацията на длъжностното качество на подсъдимата по чл.93, т.1, б.“б“ от НК в хипотезата на работа, свързана с пазене на чуждо имущество при друго юридическо лице. Тъй като осъществяваната от нея дейност е свързана с пазене на чуждо имущество, длъжностното й качество не се променя от кода на длъжността съгласно Единния национален класификатор като служител без ръководни функции. Имуществото на общинската художествена галерия е било поверено на подсъдимата с възлагането на дейността от компетентното за това лице - кмета на общината, като владението върху него фактически е осъществено с поемането от нейна страна на изпълнението на функциите на уредник на галерията. Съгласно легалното тълкуване, възприето в т.5 на ППВС №3 /1970 г., не е необходимо връчването или поверяването на имуществото да е станало с формален писмен акт, а е достатъчно длъжностното лице да е встъпило в изпълнение на функциите си по пазене на чуждото имущество. Фактическото встъпване на подсъдимата в длъжността уредник на галерията с назначаването й през 2002 г. и изпълнението на дейността до подписването на инвентаризационния опис през 2005 г. се установява въз основа на конкретните действия, които П. е предприела - проверка на наличните във фонда произведения и констатиране на наличност и липси, свидетелство за което са изготвените две обяснителни записки, съответно до свидетелите С. от 28.07.2003 г. и П. от 15.09.2005 г., за времето, докато са заемали длъжността кмет на Община - Н.п., установеното от показанията на двамата свидетели естество на дейността, която подсъдимата е извършвала като уредник на галерията за процесния период, изразяваща се в опазване на произведенията, собственост на галерията, както и конкретно предприетите от подсъдимата действия за връщане на картини, временно предоставени на предприятие „Китка“, преобразувано в цех „Лебед“, в каквато насока са показанията на свидетеля Б. Д.. Обстоятелството, че при връщането на картините подсъдимата е действала от името на галерията, а не в лично качество, се потвърждава от показанията на свидетелите С., кмет на общината при встъпването на П. в длъжността уредник и тези на свидетеля Д. за качеството, в което е действала подсъдимата, като длъжностно лице, ангажирано с опазването на имуществото на картинната галерия и за целта и предназначението, с което картините е следвало да бъдат предадени - за връщането им във фонда на галерията, чиято собственост са били. Възражението на защитата в насока нищожността на трудовия договор на подсъдимата поради сключването му при условията на чл.70, ал.1 от КТ, въпреки изискването за провеждане на конкурс, за липсата на обявен конкурс преди назначаването й, както и за неизготвена и утвърдена длъжностна характеристика за периода на заемане на длъжността, са ирелевантни към преценката за наличието на длъжностно качество на подсъдимата. Подсъдимата не е заемала длъжността директор на общинската галерия, за да е приложима разпоредбата на чл.8, ал.5 от Закона за закрила на културата /ЗЗК/, който текст въвежда изискване за провеждане на конкурс относно длъжността директор, като не касае позицията уредник, на която е била назначена подсъдимата. Отделно от това при противоречие на трудовия договор със закона, каквото възражение прави защитата, той не е нищожен, а би бил недействителен при прогласена такава в хипотезата, уредена в чл.74 от КТ, данни за което по делото не са налични. Липсата на утвърдена длъжностна характеристика, с която подсъдимата да е била запозната при изпълнение на функциите си като уредник на картинната галерия /въззивният съд е установил, че наличната по делото е проект, утвърден след като П. е прекратила трудовото си правоотношение с общината/ не е от естество да промени извода за длъжностното й качество. Същото възниква от момента на встъпването й в изпълнение на функциите по пазене на чуждото имущество, след като работата й е била възложена от лице, притежаващо съответната компетентност да я назначи на тази длъжност. В същата насока следва да се преценява и периода на формалното приемане под опис на фонда на галерията през 2005 г., което не е пречка пазенето на чуждото имущество да е започнало с начален срок през 2002 г., когато подсъдимата обективно е получила достъп до картините, съхранявани в хранилището на галерията и е поела отговорността за тяхното опазване. Последното обективно е потвърдено от показанията на свидетеля С., кмет на Община - Н.п. за периода 1999-2003 г., който в качеството си на официален представител на общината като собственик на картините е предоставил на подсъдимата достъпа до фонда на галерията и й е поверил пазенето на картините. Като е приел, че подсъдимата П. при изпълнение на функциите си като уредник на общинската картинна галерия притежава качеството на длъжностно лице по смисъла на чл.93, т.1, б.“б“ от НК, въззивният съд не е допуснал противоречие с тълкуването, възприето в ТР № 73/1994 г. на ОСНК на ВС и с ТР № 3/1977 г. на ОСНК на ВС и правните му изводи в тази насока са изцяло съобразени с дадените предписания в цитираните тълкувателни решения. В принципен план и двата акта на ВС предписват за изясняване на качеството „длъжностно лице „да се изхожда от конкретните факти и обстоятелства по делото за естеството на изпълняваната от субекта на престъплението работа и свързана ли е тя с пазене и управление на чуждо имущество или се касае само до дейност на материално изпълнение”. В ТР № 73/1974 г. изрично е посочено, че за да се приеме, че длъжностното лице изпълнява работа свързана с пазене на обществено имущество, следва пазенето да е съдържание на задължението на лицето и същност на възложената му работа. По отношение на подсъдимата П. от фактите по делото е установено, че инкриминираните акварели с автор В. С., като част от фонда на картинната галерия, собственост на Община – Н.п. са й били поверени за пазене с назначаването й на длъжносттта уредник, по силата на сключения между нея и кмета на общината трудов договор, с което тя е придобила и правото на фактическа власт върху наличните в хранилището произведения, както и е получила достъпа до тях. Съдържание на служебните й задължения е било опазването на фонда на галерията и съдържащите се в него картини и други художествени произведения, което е било и основната същност на изпълняваната от нея дейност. Такива задължения за процесния период не са били възлагани на друго лице, като подсъдимата е била единственият служител на Общинска галерия - Н.п., натоварена с такива функции /последователно назначаваните С. и С. са извършвали дейност само на материално изпълнение - хигиенизиране на помещенията - и нямат качеството на длъжностни лица, видно и от приложените по делото трудови договори за назначаването им на работа/. Не се намери за основателно възражението на защитата за несъстоятелност на тезата на въззивния съд, че липсата на деветте броя картини на художника В. С. е резултат от разпоредителните действия на подсъдимата, респективно, че е налице причинно-следствена връзка между нейното поведение и причинената за общината щета. Въззивният съд внимателно е анализирал данните по делото относно възможните хипотези за произхода на липсата на процесните картини и аргументирано е отхвърлил възможността същата да се дължи на различни от поведението на подсъдимата фактори. В тази връзка позоваването на съдебната практика на ВКС /Р № 15/2009 г. по н.д. № 638/2008 г. на ВКС, ІІІ НО и Р № 162/2009 г. по н.д. № 91/2009 г., ВКС, ІІІ НО/ е напълно приложимо към настоящият казус. Действията на подсъдимата са разгледани в съвкупност и логическата им последователност, налагащи единствено възможния извод, че липсата на инкриминираните оригинални художествени произведения се дължи на активните й разпоредителни действия с тях. В тази връзка въззивният съд обосновано е приел, че възлагането от страна на П. на свидетеля Й. да изработи копия на картините, по-голямата част от които впоследствие е продала на свидетелката Т., свидетелства за факта, че подсъдимата се е разпоредила с поверените й за пазене картини по неправомерен начин и с това е причинила щета на Община – Н.п., чиято собственост са били продадените картини. Квалификацията на деянията като продължавано престъпление е законосъобразно извършена и съобразена с фактите по делото за характеристиката на отделните деяния и периода на извършването им, като отделните деяния са индивидуализирани в изискуемата от закона степен. Цитираното в жалбата решение № 220/88 г. на ВС касае формулировката на обвинението, която по настоящото дело не страда от пороци и е в пълно съответствие с изискванията на ТР № 2/2002 г. на ОСНК на ВКС. Квалифициращият признак големи размери е установен от приетата стойност на картините, предмет на престъплението, която видно от експертните заключения е определена към датата на довършване на продължаваното престъпление, поради което не е допуснато нарушение при формирането на оценката на стойността им. По изложените съображения материалният закон е приложен правилно, поради което не е налице касационното основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК. В контекста на искането за пълно оправдаване на подсъдимата следва да бъде извършена преценка относно явната несправедливост на наложеното наказание. Същото е определено в рамките на законовия специален минимум, при условията на чл.54 от НК, като правилно е отчетена липсата на предпоставките относно намалената отговорност по чл.55 от НК. Индивидуализацията на наказателната отговорност на подсъдимата е при изключителен превес на смекчаващите отговорността обстоятелства, в категорията на която обосновано са включени чистото й съдебно минало, добрите характеристични данни, ниската лична обществена опасност и сравнително отдалечения период от извършване на деянието до реализацията на санкцията. Като отегчаващо отговорността й обстоятелства е приета степента на обществена опасност на деянието, правилно отчетена като завишена. Последното се обуславя от предмета на престъплението - картини на признат български художник, част от тях дарени лично от него на картинната галерия в [населено място]. В същата насока се разглежда и механизма на извършване на деянието, при което за безпрепятственото разпореждане с оригиналните картини по инициатива на подсъдимата са изготвени техни копия, впоследствие представени за оригинали и включени във фонда на галерията като автентични произведения на техния автор. Изложеното относно степента на обществена опасност на деянието определя наказанието от три години лишаване от свобода, наложено на подсъдимата за съответно на тежестта на извършеното, а определеният максимален размер на изпитателния срок, с който изтърпяването му е отложено – за необходим за преоценка на поведението на подсъдимата и изцяло съобразен с целите по чл.36 от НК относно наказанието. С наложеното допълнително наказание, предвидено кумулативно с основното съгласно разпоредбата на чл.202, ал.3 от НК, подсъдимата законосъобразно е лишена от право да заема длъжност в общински органи и учреждения, свързана с управление и пазене на чуждо имущество за срок от три години, който е в минимален размер и не подлежи на редуциране. Гражданската отговорност на подсъдимата е ангажирана в съответствие с установеното по делото за причинените имуществени вреди на гражданския ищец [община] с извършването на деянието, като обезщетението за вреди правилно е присъдено до размера на стойността на липсващите оригинални картини, като за сумата до стойността на върнатите на галерията картини, искът е отхвърлен като неоснователен. С оглед изложеното въззивната присъда е законосъобразна и следва да бъде оставена в сила. Водим от горното и на осн. чл.354, ал.1, т.1 от НПК, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА въззивна присъда на Апелативен съд-Варна № 14 от 05.11.2015 г., постановена по в.н.о.х.д. №249/ 2014 г. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.