Ключови фрази
Иск за обезщетение на неползващия съсобственик * покана * форма за валидност * етажна собственост

Р Е Ш Е Н И Е

N 83

гр. София, 31.07.2017 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА


Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение в съдебно заседание на седемнадесети май две хиляди и седемнадесета година в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
при участието на секретаря Анета Иванова
като разгледа докладваното от съдията Бранислава Павлова
гражданско дело N 3896/ 2016 г. по описа на Първо гражданско отделение, за да се произнесе съобрази:

Производството е по чл. 290 и сл. ГПК.
[фирма] [населено място] е обжалвал въззивното решение на Варненския апелативен съд № 102 от 21.06.2016г. по гр.д.№ 255/2016г.
Ответникът [фирма] [населено място] изразява становище в писмения отговор по чл. 287 ГПК, че жалбата е неоснователна, тъй като в обжалваното решението е съобразена практиката на ВКС по спорния въпрос за изискване на писмено поискване по чл. 31 ал.2 ЗС.
Касационната жалба е приета за допустима и е допусната за разглеждане по същество на основание чл. 280 ал.1 т.3 ГПК с определението по чл. 288 ГПК № 135 от 06.03.2017г. по правния въпрос представлява ли писмено поискване по смисъла на чл. 31 ал.2 ЗС покана до съсобственик за участие в общо събрание на съсобствениците , в текста на която е заявено , че на събранието ще се разрешават въпроси по реда на чл. 32 ЗС , свързани с ползването , стопанисването и управлението на имота, както и изявление, направено устно по време на общо събрание на съсобствениците на един имот и отразено в протокол , който не е подписан от съсобствениците.
Върховният касационен съд, първо гражданско отделение обсъди доводите на страните и намира следното:
1. По правния въпрос, по който е допуснато касационното обжалване:
Съгласно чл. 31 ЗС всеки съсобственик може да си служи с общата вещ съобразно нейното предназначение и по начин да не пречи на другите съсобственици да си служат с нея според правата им. Когато съсобствената вещ се ползва само от един или от част от съсобствениците, неползващият съсобственик има право на основание чл. 31 ал.2 ЗС да получи обезщетение според притежавания от него обем права от деня на писменото поискване. Според ТР 7/2012г. на ВКС, ОСГК писменото поискване по чл. 31, ал. 2 от ЗС е едностранно волеизявление за заплащане на обезщетение, на което законодателят е регламентирал единствено формата. Волеизявлението следва да бъде изразено в писмена форма /нотариална покана, телеграма , писмо и др./ и да съдържа изрично искане за заплащане на обезщетение . Документът, съдържащ волеизявлението за обезщетение трябва да бъде получен от съсобственика, който ползва имота . Отправяне на покана до съсобственик за свикване на Общо събрание на съсобствениците на основание чл. 32 ЗС не представлява писмено поискване по смисъла на чл. 31 ал.2 ЗС, защото тя не съдържа волеизявление за получаване на обезщетение. Не отговаря на изискването за писмена форма и устното изявление на съсобственик за заплащане на обезщетение при провеждане на общо събрание на съсобствениците, макар това изявление да е отразено по-късно в протокола от проведеното общо събрание.
По основателността на касационната жалба.
С обжалваното решение Варненският апелативен съд е потвърдил решението на Варненския окръжен съд № 285 от 02.03.2016 г. по гр.д. № 1228 /2015г., с което [фирма] [населено място] е осъден да заплати на [фирма] [населено място] иск с правно основание чл. 31 ал.2 ЗС сумата 16 878 лв., представляваща обезщетение за ползването на съсобственото между страните дворно място в [населено място], ул.”Д-р З.” № 1, - поземлен имот с идентификатор 10135.1506.429 по КККР с площ от 436 кв.м. за периода от 21.04.2010 г. до датата на предявяване на иска – 21.04.2015 г. ; 4 165,48 лв. – обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главното вземане за периода от 21.04.2010 г. до 21.04.2015 г.; както и законна лихва върху главното вземане , считано от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на задължението.
Апелативният съд е приел, че за първи път въпросът за ползването на процесното дворно място е бил поставен на общото събрание на съсобствениците, проведено на 15.12.2008 г., за което ответникът [фирма] е получил нотариална покана. Към този момент той е оспорвал правата на ищеца [фирма] върху имота, претендирайки изключителна собственост върху него. Спорът помежду им е разрешен окончателно с решението по гр.д. № 7487/2009 г. на Варненския районен съд, влязло в сила на 02.02.2015 г. С него е признато за установено, че ищецът е собственик на 47% ид.ч. от имота. С втора нотариална покана, връчена на ответника на 13.03.2015 г. ищецът отново е предявил правата си за ползване на част от имота, съответстваща на дела му в съсобствеността, респ. за заплащане на обезщетение за ползите, от които е лишен. Съдът е приел за доказана в процеса и втората предпоставка на чл. 31 ал.2 ЗС – ползването на имота от ответника [фирма] за паркинг с контролиран от него достъп – изградена бариера с предоставяне на ключове на служители в съседни офиси.
Решението е незаконосъобразно и необосновано – отменително основание по чл.281 ал.1 т.3 ГПК. С оглед разрешението на правния въпрос, по който е допуснато касационното обжалване, не може да се приеме, че нотариалната покана от 27.11.2008г. представлява писмено поискване по смисъла на чл. 31 ал.2 ЗС. Тази нотариална покана не се съдържа искане на „В. 2000“ за заплащане на обезщетение за лишаването му да ползва дворното място. С нея е уведомен „И. И. О.“, че ще бъде проведено общо събрание на съсобствениците по реда на чл. 32 ЗС за разрешаване на въпросите касаещи съсобствения имот, ползването, управлението и стопанисването му от съсобствениците. Във втората нотариална покана № 41 от 26.02.2015г. , отправена от [фирма] и връчена на „И. И.“ на 13.03.2015г. е посочено, че дворното място се ползва за паркинг от [фирма] и се отдава под наем като съсобственикът [фирма] не е допускан до дворното място и е направено искане за заплащане на дължимото обезщетение. Същевременно с писмо от 27.02.2015г., представено с исковата молба вх.№12297 от 21.04.2015г. от [фирма], [фирма] е поканил [фирма] да се обърне към управителя на дружеството за осигуряване на достъп. При тези доказателства следва да се приеме, че ползващият съсобственик е имал възможност да получи достъп до имота и поради това според разясненията в ТР 7/2012г. на ВКС, ОСГК за времето от 13.03.2015г., когато е връчено писменото поискване, на [фирма] до предявяването на иска на 21.04.2015г., не са създавани пречки за ползването на имота. Отделно от това, събирането на доходи при отдаването на имота под наем за паркинг, каквито са твърденията в нотариалната покана, не представлява лично служене с вещта и не е основание за заплащане на обезщетение по чл. 31 ал.2 ЗС.
С оглед на изложеното обжалваното решение е неправилно и следва да се отмени, а делото да се реши по същество от касационната инстанция като предявените искове се отхвърлят поради отсъствие на предпоставките на чл. 31 ал.2 ЗС.
При този изход на спора на основание чл. 78 ал.3 ГПК на ответника следва да се присъдят разноски за всички инстанции в размер на 5122лв.

Воден от горното Върховният касационен съд, първо гражданско отделение


Р Е Ш И :


ОТМЕНЯ изцяло въззивното решение на Варненския апелативен съд № 102 от 21.06.2016г. по гр.д.№ 255/2016г., с което е потвърдено решението на Варненския окръжен съд № 285 от 02.03.2016 г. по гр.д. № 1228 /2015г. и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ исковете , предявени от [фирма] [населено място], ЕИК[ЕИК] против [фирма] [населено място] ЕИК[ЕИК] за заплащане на сумата 16 878 лв. на основание чл. 31 ал.2 ЗС, представляваща обезщетение за ползването на съсобственото между страните дворно място в [населено място], ул.”Д-р З.” № 1, - поземлен имот с идентификатор 10135.1506.429 по КККР с площ от 436 кв.м. за периода от 21.04.2010 г. до датата на предявяване на иска – 21.04.2015 г. ; 4 165,48 лв. – обезщетение за забава в размер на законната лихва върху тази сума за всеки от месеците за периода от 21.04.2010 г. до датата на предявяване на иска – 21.04.2015 г.; както и законна лихва върху главното вземане , считано от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на задължението.
Осъжда [фирма] [населено място], ЕИК[ЕИК] да заплати на [фирма] [населено място] ЕИК[ЕИК] сумата 5122 лв. /пет хиляди сто двадесет и два лева/ разноски по делото за всички инстанции.
Решението не подлежи на обжалване.


ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: