Ключови фрази

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 60546

гр. София, 08.11.2021 г.


ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ТК, II отделение, в закрито заседание на дванадесети октомври, две хиляди двадесет и първа година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ
ГАЛИНА ИВАНОВА

като разгледа докладваното от съдия Марков т.д.№917 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на В. Н. Г. в качеството му на ЕТ „Орхидея-сем.Г. – В. Г.“ срещу решение №72 от 08.01.2020 г. по т.д.№2327/2018 г. на САС. С обжалваното решение, след отмяна на решение №507 от 08.03.2018 г. по т.д.№1010/2017 г. на СГС, е уважен предявеният от синдиците на „Корпоративна търговска банка” АД /н/ иск по чл.59, ал.5 от ЗБН и е прогласена недействителността по отношение на кредиторите на несъстоятелността на банката на извършеното прихващане с изявление на В. Н. Г. в качеството му на ЕТ „Орхидея-сем.Г. – В. Г.“ с вх.№9617/22.10.2014 г. по входящия регистър на деловодството на банката, освен за частта, която всеки от кредиторите на несъстоятелността би получил при разпределение на осребреното имущество, а действието на прихващането в тази му част е отложено до изпълнението на окончателната сметка за разпределение по чл.104 от ЗБН на основание чл.59, ал.6 от ЗБН, като е оставен без разглеждане предявеният от синдиците на „Корпоративна търговска банка” АД /н/ срещу В. Н. Г. в качеството му на ЕТ „Орхидея-сем.Г. – В. Г.“ иск по чл.59, ал.3 от ЗБН за обявяване за недействително по отношение на кредиторите на несъстоятелността на банката на извършеното прихващане с изявление от ответника с вх.№9617/22.10.2014 г. по входящия регистър на деловодството на банката.
В жалбата се излагат съображения за неправилно приложение на разпоредбата на чл.59, ал.5 от ЗБН /ред., ДВ бр.22 от 2018 г./ и неприложимост на §8 от ПЗР на ЗИД ЗБН – ДВ бр.22 от 2018 г., като противоречащ на Конституцията на Република България, на чл.1 от Допълнителен протокол №1 към Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи и на практиката на ЕСПЧ по приложението му. В изложение по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК общото основание за допускане на касационно обжалване е обосновано с произнасяне на въззивния съд по въпроси, които се свеждат до следния, уточнен от настоящата инстанция въпрос: Коя е приложимата редакция на разпоредбата на чл.59, ал.5 от ЗБН към прихващанията, извършени преди изменението със Закона за изменение и допълнение на Закона за държавния бюджет на Република България за 2014 г. – ДВ бр. 98 от 24.11.2014 г., вр. с §8 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за банковата несъстоятелност – ДВ бр.22 от 13.03.2018 г. Поддържа се наличие на селективните основания по чл.280, ал.1, т.2 и т.3 от ГПК.
Синдиците на „Корпоративна търговска банка” АД /н/, чрез процесуалния си представител, заявяват становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване, евентуално за неоснователност на жалбата.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени наведените от страните доводи, намира следното:
Касационната жалба е процесуално допустима - подадена е от надлежна страна в предвидения от закона срок, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да отмени първоинстанционното решение в частта за отхвърляне на главния иск с правно основание чл.59, ал.5 ЗБН и да обяви за недействително процесното прихващане по отношение на кредиторите на несъстоятелността на „КТБ” АД /н/, въззивният съд е приел, че прихващането е извършено с изявление, достигнало до банката на 22.10.2014 г., след началната датата н неплатежоспособността на „КТБ“ АД /н/, поради което е приложима действащата, към момента на постановяване на решението, императивна норма на чл.59, ал.5 от ЗБН, на която е придадено обратно действие - от 20.06.2014 г., по силата на §8 от ПЗР на ЗИД ЗБН. С оглед уважаването на главния иск въззивният съд е оставил без разглеждане евентуалния иск по чл.59, ал.3 от ЗБН.
Настоящият състав на ВКС намира, че следва да се допусне касационно обжалване. Формулираният правен въпрос относно приложимата редакция на чл.59, ал.5 ЗБН към прихващанията, извършени преди изменението със Закона за изменение и допълнение на Закона за държавния бюджет на Република България за 2014 г. – ДВ бр. 98 от 24.11.2014 г., вр. с § 8 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за банковата несъстоятелност – ДВ бр.22 от 13.03.2018 г., удовлетворява основния селективен критерий по чл.280, ал.1 от ГПК, като е налице и допълнителната предпоставка по чл.280, ал.1, т.2 от ГПК, с оглед обявената с решение №8 от 27.05.2021 г. по к.д.№9/2020 г. на Конституционния съд на Република България, противоконституционност на §8 от ПЗР на ЗИД ЗБН.
На основание чл.18, ал.2, т.2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, касаторът следва да внесе по сметка на ВКС държавна такса в размер на 17 200 лв.
Мотивиран от горното Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение
ОПРЕДЕЛИ:

ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение №72 от 08.01.2020 г. по т.д.№2327/2018 г. на САС.
УКАЗВА на касатора В. Н. Г. в качеството му на ЕТ „Орхидея-сем.Г. – В. Г.“ в едноседмичен срок от съобщението да представи доказателства за платена по сметка на ВКС държавна такса в размер на 17 200 лв.
При неизпълнение в срок касационното производство ще бъде прекратено.
След представяне на доказателства за внасяне на таксата, делото да се докладва на Председателя на Второ отделение на Търговска колегия на ВКС за насрочване в открито съдебно заседание.
Определението не може да се обжалва.


ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.