Р Е Ш Е Н И Е № 73 София, 27.08.2018 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Второ наказателно отделение, в открито съдебно заседание двадесет и осми март през две хиляди и осемнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА АВДЕВА ЧЛЕНОВЕ: 1. ТАТЯНА КЪНЧЕВА 2. БИСЕР ТРОЯНОВ при секретаря Илияна Рангелова и с участието на прокурора Антони Лаков разгледа докладваното от съдия Троянов н.д. № 64 по описа за 2018 г. Касационното производство е образувано по протест на Великотърновската апелативна прокуратура и по жалба на частните обвинители К. С. П. и Л. Г. П. против решение № 264 от 20.10.2017 г. по в.н.о.х.д. № 251/ 2017 г., по описа на Великотърновския апелативен съд. В протеста се сочат касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и 2 от НПК. Неправилното приложение на материалния закон е изведено с довод, че обвиненията срещу тримата подсъдими за независимо съпричиняване на смъртта на пострадалия при професионална непредпазливост са доказани по несъмнен начин и в нарушение на закона въззивният съд потвърдил тяхното оправдаване, като в подкрепа на съждението е направено подробно позоваване на някои от доказателствата с оплакване за липсата на всестранен и пълен доказателствен анализ. За процесуално нарушение е посочен неоснователният отказ на съда да допусне преразпит на свидетели, поискани от представителите на публичното и на частното обвинение, с което били ограничени техните процесуални права. В жалбата си частните обвинители, чрез адвокат Б. Б., също предявяват касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и 2 от НПК, заради неправилните изводи на апелативната съдебна инстанция за невиновно поведение от страна на двама от подсъдимите Ч. и П.. Оплакването за допуснати съществени нарушения на правата на обвинението визира неправилният отказ на съда да допусне преразпит на поисканите свидетели по факти и обстоятелства от съществено значение за правилното решаване на делото, както и необсъдените показания на свид. Й. Т. за знанието на подсъд. Ч. относно факти от обективната действителност. Срещу касационните протест и жалба са постъпили писмени възражения от защитниците на тримата подсъдими, в които с подробни съображения се оспорват предявените от обжалващите страни доводи. В съдебно заседание пред касационната инстанция представителят на Върховната касационна прокуратура лаконично поддържа протеста по изложените в него твърдения. Частните обвинители и касатори К. С. П. и Л. Г. П. не вземат становище пред касационната инстанция. Техният повереник адвокат Б. Б. поддържа касационната жалба по съображенията, изложени в нея. Подсъдимите Н. Л. Ч., В. С. Н. и П. Ц. Ц. не вземат лично участие пред касационния съд. Адвокат И. Л., защитник на подсъд. Ч. и адвокат В. В., защитник на подсъдимите Н. и Ц., оспорват твърденията на касаторите като считат, че въззивната инстанция правилно и законосъобразно е оневинила тримата подсъдими, поради липса на допуснато от тях престъпно поведение. Допълват доводите още с констатацията, че апелативният съд обстойно е разгледал инкриминираните нарушения и не е намерил за виновни подсъдимите в причиняване на вредоносния резултат – смъртта на пострадалия, а с въззивното решение изложил аргументиран отговор по всички възражения на страните. Частният обвинител П. И. П., лично и като законен представител на К. В. П., както и нейният повереник адвокат С. С., не вземат становище в настоящото касационно производство. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на протестиращото публично и частно обвинение, изложените от всички процесуални страни съображения в открито съдебно заседание и извърши касационната проверка в законоустановените предели, намери следното: С решение № 264 от 20.10.2017 г. по в.н.о.х.д. № 251/ 2017 г. Великотърновският апелативен съд потвърдил изцяло присъда № 14 от 07.04.2017 г., постановена по н.о.х.д. № 602/ 2015 г. от Плевенския окръжен съд, с която подсъдимите Н. Л. Ч., В. С. Н. и П. Ц. Ц. били оправдани по обвинението им за независимо съпричиняване на смъртта на В. К. П. на 18.05.2011 г. в [населено място], поради немарливо изпълнение на правно регламентирана дейност – строително-монтажни (земни) работи, представляващи източник на повишена опасност. Разгледани по същество касационният протест и жалбата на частните обвинители са основателни в частта, с която оспорват оправдаването на подсъдимите Ч. и Н.. І. По наведения довод за неправилно приложение на материалния закон по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК. В протеста се твърди, че не е приложен нужният материален закон, защото обвиненията срещу тримата подсъдими са безспорно доказани, но неправилно били оправдани. Твърдението представлява довод за необоснованост, който не е предвиден в чл. 348 от НПК за касационно основание за отмяна или изменение на въззивния съдебен акт. Затова и касационният съд не дължи произнасяне по този довод. Други не са изложени, но е развит подробен доказателствен анализ, към който касационна проверка е недопустима, освен при допуснати от въззивния съд съществени процесуални нарушения с установяване на фактите и обстоятелствата по делото, спрямо правилността на изложения в съдебния акт доказателствен анализ и на развитите правните изводи. Съображения за допуснатите процесуални нарушения довели до неправилното приложение на материалния закон и оправдаването на подсъдимите Ч. и Н. са изложени по-долу. ІІ. По наведените доводи за съществени процесуални нарушения по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК. 1. В съдебно заседание на 14.09.2017 г. участващият във въззивното производство прокурор от Великотърновската апелативна прокуратура поискал преразпит на свидетелите И. Д., Г. А. и Х. П., а повереникът на частните обвинители адвокат Б. – и на свид. Е. Д.. Исканията са направени в хода на провеждащо се по служебен почин въззивно съдебно следствие, след повторен и личен разпит на свидетелите Й. И. Т. и И. И. Т.. Публичното и частното обвинение – инициатори на апелативното обжалване, се мотивирали с неизяснена фактическа обстановка по делото, както и с обстоятелството, че свид. Д. не бил намерен в хода на първоинстанционното съдебно производство, за да бъде лично призован и разпитан. Апелативният съд отхвърлил исканията с довод, че с оглед събраните пред окръжния съд факти не се налагало провеждането на повторен разпит на тези свидетели и обявил следствието за приключено. Поначало въззивният съд не е длъжен да удовлетвори всяко доказателствено искане на страните. Длъжен е обаче да направи преценка за неговата основателност и доколко претендираното искане за събиране или проверка на доказателства може да има значение за повдигнатото обвинение, за вярното установяване на фактическата обстановка и за правилното решаване на делото. Въззивният съд не е взел отношение по същество в мотивите на своето определение (л. 189, гръб, в.н.о.х.д. № 251/ 2017 г.). Позицията му в този момент, когато постановява определението си, е правилна, тъй като не може предварително да изрази своето становище без на навлезе в обсъждане на доказателствата. Затова действителните мотиви на отказът следва да бъдат изложени в крайния съдебен акт. Такива обаче не се съдържат във въззивното решение. Неизвестни остават действителните съображения на съда да постанови свето несъгласие. Обжалващите страни изрично са заявили, че показанията на конкретно посочените свидетели могат да имат съществено значение за разкриване на обективната истина по случая. Претендира се преразпит на багериста Х. П., извършил прокопаването на земния канал в деня на инцидента, неговият началник Г. А., на директор в дружеството-възложител на строителните дейности И. Д., както и на главния инженер в дружеството-изпълнител Е. Д., относно обстоятелствата по осигуряване на втория багер, след като първият се развалил на 12.04.2011 г. и дали подсъдимите (в частност подсъд. Ч.) е знаел за пристигането на друг багер и от кого е бил известен. Следователно, преразпитът се е налагал за установяване на конкретен факт от съществено значение за повдигнатото обвинение. Със същата цел въззивният съд служебно е допуснал до преразпит общите работници, братята Й. и И. Т., работели с пострадалия на строителния обект в деня на инцидента. След като отказал да призове поисканите свидетели въззивният съд е попречил на усилията на публичното и на частното обвинение да установят, да разкрият или да проверят съществени факти от предмета на доказване. И тъй като в решението си апелативната инстанция изрично се е позовала на обстоятелството, че подсъд. Ч. не е знаел за пристигането на втория багер и това е сред решаващите изводи за неговото оправдаване, отказът за проверка на доказателствата се явява неоснователен. Допуснато е съществено процесуално нарушение, защото са накърнени процесуалните права на обжалващите страни (публичното и частното обвинение) по смисъла на чл. 348, ал. 3, т. 1 във вр. с ал. 1, т. 2 от НПК. За неговото отстраняване се налага отмяна на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане, в хода на което да бъдат преразпитани поисканите свидетели. 2. Частните обвинители развиват довод, че въззивният съд не е обсъдил всестранно и обективно показанията на свид. Й. Т., като пропуснал да разгледа изложените от свидетеля факти, според които в проведения на 17.05.2011 г. вечерта телефонен разговор с подсъд. Ч., последният му казал до идването на багера тримата работници да работят в халето. На стр. 15 от въззивното решение разговорът изобщо не е пресъздаден, но са отразени факти за проведения на следващата сутрин, преди инцидента, телефонен разговор между същите лица, макар тези обстоятелства да нямат съществено значение за предмета на доказване. Нарушението на чл. 14 от НПК е съществено, тъй като от доказателствения анализ е изключено важно за разкриване на обективната истина обстоятелство. Затова не е обсъдено при развитите от съда правни изводи за невиновното поведение на дееца. А отново сред решаващите изводи за оправдаването на подсъд. Ч. е доводът на съдилищата, според които управителят на фирмата-изпълнител не е знаел за пристигналия багер, нито за предприетите от неговите работници изкопни работи непосредствено преди инцидента и не е давал разпореждания за продължаване прокопаването на земния канал, както и за влизането на свид. Й. Т. и на пострадалия в същия канал. Пропускът в обсъждането на това обстоятелство води и до нарушение по чл. 348, ал. 1, т. 2 във вр. с ал. 3, т. 2 – липса на мотиви. 3. Въззивното решение е постановено при процесуалното нарушение липса на мотиви, породено от пренебрегнатите правомощия по чл. 13 и чл. 14 от НПК за обективно, всестранно и пълно изследване на всички факти и обстоятелства по случая. Апелативният съд е приел на стр. 19-20 от решението, че трудовата злополука е настъпила при срутване на земна маса, защото не било извършено незабавно укрепване на стените на земния канал (треншея). Посочил нормативните актове, регламентиращи правилата за безопасни и здравословни условия на труд при изпълнение на строително-монтажната дейност от пострадалия П. по време на инцидента. Въззивното решение обаче не съдържа правни изводи кои са били пропуснатите задължения за обезопасяване на труда на пострадалия и на другите двама работници с него, както и отговорното лице (или лица) за спазването на тези правила, комуто е възложен и контролът над тяхното изпълнение. И след като ясно посочи кое е задълженото лице, да прецени има ли престъпно бездействие от негова стана и съществува ли причинно-следствена връзка между общественоопасното поведение и реално настъпилия вредоносен резултат. Вместо това, съдът е упрекнал багериста, свид. Х. П., че не е направил откосите на прокопаната от него траншея, както и самите работници, че са влезли в земния канал да вършат възложената им работа, което пък обявил за тяхна самоинициатива, извършена без нареждане от вишестоящите началници. Доказателствен анализ в решението липсва. Въззивният съд се е уповал на първоинстанционните мотиви, където е изложен преразказ на доказателствените източници. Част от правните изводи във въззивното решение са необосновани, други незадълбочени, а трети – неверни, поради което доводите за оправдаване на подсъдимите Ч. и Н. са неубедителни да наложат тяхното потвърждаване с касационния съдебен акт. Въззивният съд не е отговорил на основния въпрос по делото – кой е бил длъжен да следи за спазването на безопасни и здравословни условия на труд за тримата работници (пострадалият и свидетелите Й. и И. Т.) в деня на инцидента, дори и преди това – след като със заповеди №№ 93, 94 и 95 от 12.04.2011 г. на тези работници било изрично възложено да извършат СМР „монтаж на канализация“, а не други дейности в затворено помещение (хале). И кой е следвало да нареди обезопасяването на прокопаваната от багер траншея, да контролира строително-монтажните работи, да следи за правилното изпълнение на правилата за безопасност на труда и да осъществява надзор и контрол над дейността на работниците? Кой е бил назначен за технически ръководител на обекта и върху подсъд. Н. ли тежат изцяло посочените задължения? Апелативната инстанция не е отговорила на въпроса и как отсъствието на подсъд. Н. от строителния обект е повлияло върху законосъобразното изпълнение на неговите служебни задължения? Защото съдилищата еднопосочно приели, че багеристът Хр.П. „не е извършвал необходимото укрепване на бреговете“ на канала (стр. 16 от въззивното решение), макар в показанията си свидетелят излага, че никой не му е казал да стори това. Въззивният съд не е съпоставил тези факти от действителността с правното задължение на конкретно лице да разпореди задължителното извършване на откоси или укрепване по друг технически допустим начин, като контролира съответната обезопасителна дейност. И кой е следвало да укаже на багериста конкретните дейности по обезопасяване, след като назначеният на обекта технически ръководител не е бил на мястото си? От приетите по делото факти по случая се установява, че подсъд. Н. не е бил на строителния обект не само в деня на инцидента, но и преди това – посетил е строежа на 10.05.2011 г., след което е заминал за друг обект в [населено място]. Съдът е пренебрегнал обстоятелството, че изкопни работи били извършени и на 12, 13 и 14 май 2011 г. от същия багерист (отново без укрепване), когато тримата работници (вкл. пострадалият) отново извършвали дейности по полагане на тръби в прокопания канал, свързвали ги и трамбовали пръстта след зариването на канала (стр. 14 от въззивното решение). А тези дейности са извършени също без надзора на технически ръководител и без обезопасяване на траншеята. Опасността за живота и здравето на работниците още тогава е била налице. Кой е правно задължен да обезопаси извършваната строително-монтажна дейност във въззивното решение отговор не се съдържа. А между фирмите възложител и изпълнител е било сключено споразумение за съвместно осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд при едновременна работа на строеж (стр. 12 от въззивното решение). Поведението на багериста не оневинява нормативно задълженото лице да осигури безопасността на предприетата рискова дейност. Затова правния извод, че багеристът е виновен за срутването на подгизналата от валежи земна маса, е несериозно поднесен. Също така неубедително е и съждението, че тримата работници проявили самоинициатива и без нареждане влизали в канала да го почистват, да полагат тръбите и да ги свързват. Всъщност, пострадалият и братята Тотови са вършели своята пряка работа, за която били командировани на строителния обект. Дейностите в халето, както е приел съда, са извършвани в случаите, когато не се е копаело (предния багер се развалил, новият багер заминал за друг обект в [населено място] на 16 и 17 май и т.н.) или когато изрично им е било възложено да помагат при инсталацията на нова машина за валцуване на фирмата-възложител [фирма]. Затова твърдението, че тези работници проявили самоинициатива и без разрешение си вършели пряко възложената им работа, е невярно. Не е верен и изводът на съда, че за да влязат на 12.05.2011 г. в новопрокопания канал им е било нужно специално разрешение – работниците са изпълнявали пряко възложената им работа, за която били командировани за срок от 45 дни в предприятието на фирмата-възложител. Изводът на съда е несъстоятелен и поради факта, че работниците не са имали такова „изрично“ разрешение и предните дни, когато без надзор на техническия си ръководител влизали в необезопасения канал, а дори на 14.05.2011 г. работата им била приета от подсъд. Ч., като управител на фирмата-изпълнител (стр. 15 от въззивното решение). Противоречието в правните изводи на съда е очевидно. Работниците може да са проявили небрежност към безопасността на своята дейност, след като са знаели за възможните рискове на работата, но повдигнатото обвинение не е против тях. Обвинението на прокуратурата е за умишлено нарушени (неизпълнени) правила за безопасни и здравословни условия на труд, от които по непредпазливост е причинена смъртта на пострадалия (чл. 123, ал. 1 от НК). Извън предмета на делото е всяко друго виновно (включително и по непредпазливост) поведение на други лица. Подходът на съда да оневини подсъдимите, насочвайки съмнението към необвинени лица, не покрива служебните задължения на ръководно-решаващия орган да даде отговор има ли извършено престъпление и извършено ли е виновно от конкретен подсъдим/ подсъдими? Правилен по начало е подходът на въззивния съд да разгледа поотделно и самостоятелно всяко едно от инкриминираните нарушения. За част от тях са изложени правилни мотиви – що са касае до общи и принципни разпоредби, които не регламентират конкретно правно задължение. За други от тях разсъжденията не са задълбочени и убедителни. Ако въззивната инстанция беше отговорила на важния въпрос по делото за нормативно задълженото лице/ или лица, то несъмнено би достигнала до други правни изводи за дължимото поведение на техническия ръководител, както и дали е проявил виновно бездействие. В тази връзка следващият съдебен състав следва да прецени поведението на подсъд. Н. не само за неспазване на нормативните изисквания, но и съобразно отдадената му заповед за командироване на друг обект в [населено място], както и дали това обстоятелство се явява оневиняващо за него. При положителен отговор на този въпрос – каква е ролята на подсъд. Ч. да разпореди преместването на техническия ръководител Н. от строителния обект, като лиши работниците от ефективен надзор при извършване на дейност с висок риск за здравето им? И длъжен ли е бил подсъд. Ч., в качеството му на управител на фирмата-изпълнител, да определи друго лице за технически ръководител на мястото на подсъд. Н.? А в такава извънредна ситуация – върху кого тежи задължението да осигури за работниците на предприятието безопасни условия на труд: на подсъд. Ч. като управител на дружеството или на друго лице? В тази връзка също следва да бъдат разгледани и установените по делото факти, според които при отсъствие на подсъд. Н. от обекта в [населено място] идвал управителят, свид. Ч., да приема извършената работа и да се прецени доколко тези факти разкриват фактически изпълняваната от подсъд. Ч. длъжност на „технически ръководител“. Виновно ли подсъд. Ч. не е изпълнил инкриминираните му задължения по чл.чл. 4, 14 и 21 от ЗЗБУТ, както и чл.чл. 16 и 49 от Наредба № 2/ 2004 г.? Сериозно място в мотивите въззивната инстанция е отделила на факта, според който подсъд. Ч. не е знаел, че в деня на инцидента е пристигнал багер да копае. В тази връзка касаторите са поискали преразпит на свидетели. Независимо от бъдещото развитие на делото при повторното му разглеждане, значението на този факт по делото е силно преувеличено. Защото командированите работници са имали пряко поставена задача – монтаж на канализация (стр. 13 от въззивното решение) и поне през месец май 2011 г. са извършвали тази дейност. Инцидентът ги е заварил на финалния етап. Неизвестно от къде (включително и дали се касае за нормативен акт) съдилищата извеждат съждението, че за изпълнение на преките трудови задължения работниците трябвало да получат непосредствено нареждане от ръководител (пряк или от управителя на дружеството)? В тази връзка е останало необсъдено според касаторите конкретно обстоятелство, изложено в показанията на свид. Й. Т., за даденото от подсъд. Ч. преди инцидента разпореждане да се работи в халето до идването на багер. Макар съдилищата да се позовали на тази липса на знание у подсъдимите Ч. и Н., че работниците ще работят навън в канала, и това да е залегнало в основата на оправдателните им мотиви, това „незнание“ е без особено правно значение, след като има възлагане със заповед на конкретна дейност. А ако двамата подсъдими са желали да бъдат известявани ежедневно за извършените и за планираните дейности, са могли да организират работата в дружество по съответния начин, но това има само вътрешноведомствено значение. Освен това, в съдебното решение липсва позоваване на факта дали и в предните дни работниците пряко са получавали нареждане от подсъд. Ч. да копаят, да слизат в канала, да поставят тръби и да ги заваряват, както и да трамбоват върнатата обратно в канала пръст. И ако осъществените от тях в деня на инцидента строителни дейности се явят присъщи на възложената им работа, следователно подсъдимите Ч. и Н. са знаели каква конкретна дейност предстои да извършат. Но дали са били длъжни да осигурят здравословни и безопасни условия на труд – отговор на този основен въпрос въззивното решение не съдържа. Позоваването на технологичната карта в мотивите на съдебния акт е без правно значение, тъй като планираните в картата дейности няма определящо значение за ежедневната работа на работниците, които не са длъжни да се съобразяват с описаните мероприятия, а според конкретните факти по делото дори не са били информирани за нейното съдържание. Липсата на всестранно, обективно и пълно изследване на всички факти и обстоятелства по делото не са позволили на въззивния съд да даде убедителен, верен и категоричен отговор на въпроса дали бездействието на подсъдимите Ч. и Н. е виновно и следва ли да носят наказателна отговорност за причинената смърт на техен работник при професионална непредпазливост. Затова изложените в решението правни изводи за тяхното оправдаване не са смислени, логични и разбрани. Липсват мотиви по съществени теми за наказателната отговорност на двамата подсъдими, обвинени в престъпление по чл. 123, ал. 1 от НК, което процесуално нарушение по чл. 348, ал. 3, т. 2 от НПК пречи за потвърждаване на оправдателното решение в тази част. Делото следва да се върне за ново разглеждане на друг съдебен състав, от стадия на съдебното заседание. 4. Липса на мотиви за правилото ne bis in idem. С разпореждане по чл. 327 от НПК Великотърновският апелативен съд изрично е изискал, а впоследствие с определение е приобщил преписи на наказателни постановления, издадени от административно-наказващ орган. Посочил ги е за пълнота на изложението във въззивното решение (л. 16-17), но не е взел отношения по тях и дали препятстват провеждането на наказателно производство, на основание чл. 4, § 1 от Протокол № 7 на ЕКЗПЧ и чл. 24, ал. 1, т. 6 от НПК. С наказателно постановление № ....... от 17.06.2011 г. на директора на Дирекция „Инспекция по труда“, [населено място], е наложено административно наказание глоба в размер на хиляда лева на подсъд. В. С. Н. за допуснато от него административно нарушение на чл. 26, т. 4 от Наредба № 2 / 2004 г. за минималните изисквания на здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строително-монтажни работи. Същата законова разпоредба е инкриминирана за нарушено правило, към което препраща бланкетния състав на чл. 123 от НК. Същественият въпрос, който е стоял пред въззивния съд, но стои нерешен и пред следващия съдебен състав, е дали административното наказание е наложено за същите факти, описани в обвинителния акт като престъпно поведение от подсъдимия Н., и дали приключилото вече административно производство е с характер на наказателно такова, по смисъла на разясненията, дадени в тълкувателно решение № 3/ 2015 г. на ОСНК на ВКС. Макар да е проявила инициатива, като е изискала и приобщила по делото наказателното постановление на подсъд. Н., въззивната инстанция не е взела отношение дали са налице признаците „idem“ и „bis“ между двете производства. А за всички процесуални нарушения въззивният съд следи служебно и без да са предявени от страните чрез искания или възражения. Ако прецени, че административното производство против подсъд. Н. няма характер на наказателно такова, съдът следва да продължи с разглеждането на наказателното дело (вж още решение 31/08/2011 на ЕСПЧ по „Делото К. и И. срещу България“, жалба № 16137/04). В случай на идентичност (idem) между двете производства, новият съдебен състав следва да предприеме необходимите законови стъпки за преодоляване на последиците от (вероятно) нарушената забрана на ne bis in idem, посредством уредените в чл. 24, ал. 1, т. 8а от НПК, чл. 24, ал. 4 от НПК и чл. 25, т. 5 от НПК процесуални средства. Останалите наказателни постановления не касаят другите двама подсъдими като физически лица, защото са наложени имуществени санкции на търговските дружества [фирма], управлявано от подсъд. Ч., на [фирма], управлявано от свид. Т. и глоба на свид. Ц. П. (от [фирма]). 5. Протестът на апелативната прокуратура е неоснователен в частта, с която се претендира отмяна на въззивното решение, с което е потвърдено оправдаването на подсъд. П. Ц. Ц.. Изводите на въззивния съд за липсата на виновно общественоопасно поведение от този подсъдим са правилни. Подсъдимият Ц. не е бил назначен за технически ръководител на строителния обект, на който е станал инцидентът. Натоварен е бил да изпълнява функциите на орган по безопасност и здраве при работа в дружество [фирма]. При изложените вече съображения, смъртта на пострадалия В. П. е настъпила от механична асфикция, породена от физическо срутване на земна маса в прокопан канал, поради необезопасяване на работата на починалия работник. Функциите, с които е бил натоварен подсъд. Ц., нямат пряка връзка с настъпилия вредоносен резултат. Липсва пряка причинно-следствена връзка между смъртта на пострадалия и инкриминираните задължения на този подсъдим да проведе инструктаж в деня на инцидента, както и да оформи съответната книга (починалият П. не се е подписвал лично и на предишните дни с инструктаж). Освен това, ежедневният инструктаж се извършва като задължение от техническия ръководител на обекта в [населено място], какъвто подсъд. Ц. не е бил по време на инцидента. Въззивният съд е обосновал извода си (стр. 33 от въззивното решение), че работещите на мястото на инцидента са били запознати с изискванията за безопасност и здраве, както и с рисковете на извършваната от тях строително-монтажна дейност. Въззивният съд се е спрял подробно на всяка една от инкриминираните с обвинението законови и подзаконови разпоредби, което не е нужно да се преповтаря. Отсъствието на сериозни възражения в прокурорския протест за конкретно допуснатите от подсъд. Ц. нарушения, които да са довели до смъртта на пострадалия, не предпоставят излагането на допълни правни съображения, освен развитите във въззивното решение. Не бяха открити и други основания, които да наложат на касационната инстанция допълнителна проверка или връщане на делото за ново разглеждане и спрямо обвинението за подсъд. Ц.. Въззивният съдебен акт в частта, с която е потвърдено оправдаването на подсъдимия П. Ц., следва да бъде оставено в сила. В останалата част, относно оправдаването на подсъдимите Ч. и Н., въззивното решение подлежи на отмяна, а делото – на връщане за ново разглеждане на друг съдебен състав, от стадия на съдебното заседание, в което да бъдат преразпитани поисканите от страните свидетели, както и да се направи повторен анализ на доказателствата и на въпросите за правилността на протестираната присъда. Върховният касационен съд, на основание чл. 354, ал. 1, т. 5 във вр. с ал. 3, т. 2 от НПК Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 264 от 20.10.2017 г. по в.н.о.х.д. № 251/ 2017 г., по описа на Великотърновския апелативен съд в частта, с която е потвърдено оправдаването на подсъдимите Н. Л. Ч. и В. С. Н. и ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг съдебен състав, от стадия на съдебното заседание. ОСТАВЯ В СИЛА въззивното решение в останалата му част, с която е потвърдено оправдаването на подсъдимия П. Ц. Ц. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.