Ключови фрази
делба * съсобственост * отчуждително действие на регулационен план * промени в имота, предмет на делбата * отчуждаване


Р Е Ш Е Н И Е

№ 132

София, 20.05.2013 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в открито заседание на шестнадесети май две хиляди и тринадесета година, в състав:

Председател: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
Членове: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА

при секретаря Емилия Петрова, като разгледа докладваното от съдия Генчева гр.д.№942 по описа за 2012г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Р. И. Х. срещу решение №410 от 13.03.2012г. по гр.д.№1926/11г. на Пловдивския окръжен съд.
Жалбоподателката поддържа, че неправилно въззивният съд е отказал да допусне делба на процесните имоти по съображения, че предмет на делбата не може да бъде кадастралната основа, а следва да се дели урегулираният поземлен имот. Счита, че разпоредбите на ЗУТ не съдържат забрана, която да попречи на делбата процесните имоти.
Ответниците Т. П. Т., П. Д. Д. и Н. И. Т. оспорват жалбата. Считат, че тя е неоснователна.
Ответницата А. И. А. не взема становище по жалбата.
С определение №73 от 11.02.13г. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280, ал.1 ГПК по въпроса какво е действието на ЗУТ спрямо заварените планове за обществени мероприятия, приети при действието на З. /отм./.
По поставения въпрос настоящият състав приема следното:
В §6, ал.1 от ПР на ЗУТ е предвидено, че действащите към деня на влизане в сила на този закон териториалноустройствени планове, общи и подробни градоустройствени планове, запазват действието си. В следващите алинеи е предвидена специална уредба за действието на заварените от ЗУТ дворищнорегулационни планове. Само по отношение на тях са предвидени срокове за прилагането им, както и отпадане на отчуждителното им действие, ако не са приложени най-късно до изтичане на тези срокове. Липсва специална уредба за плановете за обществени мероприятия по чл.22 З. /отм./, заварени от ЗУТ. При това положение за тях следва да се отнася общото правило на §6, ал.1 ПР на ЗУТ, че те запазват действието си.
В контекста на спора по настоящото дело следва да се отбележи и това, че за разлика от дворищнорегулационния план по чл.27 и чл.28 З. /отм./, планът за обществени мероприятия по чл.22 З. /отм./ няма непосредствено отчуждително действие. При него собствеността на имотите, отредени за обществено мероприятие, се запазва до приключване на отчуждителното производство. В този смисъл е и практиката на ВКС по чл.290 ГПК – решение №227/28.06.2010г. по гр.д.№735/09г. на ВКС, І ГО. Това означава, че до приключване на отчуждителното производство собствениците на имоти, отредени с плана за обществено мероприятие, могат да ги прехвърлят на трети лица, да ги делят, да ги придобиват по давност. Когато парцелът, отреден за обществено мероприятие, включва неурегулирани имоти на частни лица, предмет на делба са имотите по тяхната кадастрална основа, а не парцелът.
По съществото на касационната жалба:
С обжалваното решение състав на Пловдивския окръжен съд е потвърдил изцяло решение №1379 от 14.04.11г. по гр.д.№3474/08г. на Пловдивския районен съд, с което е бил отхвърлен предявеният от Р. И. Х. срещу А. И. А., Н. И. Т., Т. П. Т. и П. Д. Н. иск за делба на следните недвижими имоти: ПИ 1244 с площ 1380кв.м.; ПИ №1245 с площ от 930 кв.м. и ПИ №1246 с площ от 890кв.м., всички в кв.94 по плана на [населено място], област П..
Въззивният съд е приел, че нотариалният акт за дарение №34/1975г. легитимира страните като съсобственици на бивш имот пл.№85 по стария план на [населено място], но не и на процесните три имота, които са образувани на основата на стар имот пл.№86. По делото не е доказана съсобственост върху процесните имоти, затова искът за делбата им следва да бъде отхвърлен. Отделно от това – процесните имоти са включени в УПИ ІІ- за комплексно жилищно строителство. С влизането в сила на регулационния план от 1989г. собствеността върху имотите по кадастралната основа се е преобразувала в собственост върху урегулирания поземлен имот, отреден за тях. По тази причина не може да се допусне делба само на имотите, отделно от УПИ, за който са отредени. Не е доказано твърдението, че регулацията не е приложена. Обстоятелството, че на вещото лице не е предоставена информация дали са уредени регулационните сметки, не означава, че този факт е доказан. Разпоредбата на чл.201 ЗУТ има предвид делба на УПИ, а не на кадастралната основа.
Решението е неправилно.
На първо място – при съпоставката на нот.акт №34/1975г. и приетата по делото експертиза на вещото лице инж.В. С. се установява, че страните по делото Р. Х., А. А. и Н. Т. се легитимират като съсобственици на дворно място с площ от 3200 кв.м., което по кадастралния план на [населено място] от 1968г. съставлява имот пл.№86 от кв.46, а по действащия план от 1989г. включва процесните три имота – ПИ №1244; ПИ №1245 и ПИ №1246 от кв.94, отредени с плана за УПИ І- комплексно жилищно строителство. Обстоятелството, че в нот.акт №34/1975г. вместо имот пл.№86 погрешно е посочен имот пл.№85 не е определящо, тъй като от значение за индивидуализацията на имотите са техните съседи, а не тяхната номерация. Вещото лице категорично е установило съответствие между имота по нот.акт №34/1975г. от една страна ; имот пл.№86 по плана от 1968г. и процесните имоти №1244; ПИ №1245 и ПИ №1246 по действащия план. Като не е отчел тези данни, въззивният съд неправилно е приел, че не е доказана съсобственост на процесните имоти по представения с исковата молба нотариален акт.
Неправилен е и следващият извод на въззивния съд. Действително, при действието на З. /отм./ предмет на делба може да бъде само дворищнорегулационният парцел, а не кадастралната основа, за която той е отреден. Това се дължи на непосредственото отчуждително действие на дворищнорегулационния план, при което с влизането в сила на плана собствеността върху имота се трансформира в собственост върху парцела. Не така стои обаче въпросът със собствеността върху имотите, които се включват в общ парцел по плана за обществени мероприятия. Както бе посочено по-горе в настоящото решение, в тези случаи собствеността върху отделните имоти се запазва до приключване на отчуждителното производство. В настоящия случай процесните имоти №1244; ПИ №1245 и ПИ №1246 са отредени за обществено мероприятие – комплексно жилищно строителство със заварен от ЗУТ план. Няма данни планът да е бил приложен, т.е. държавата да е отчуждила частните имоти за осъществяване на мероприятието. Следователно няма пречка процесните имоти да бъдат предмет на делба. Предмет на делба в случая е именно кадастралната основа, а не урегулираният поземлен имот, отреден за обществено мероприятие.
По изложените съображения обжалваното въззивно решене е неправилно и следва да бъде отменено. Делото следва да се върне за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд, който да се произнесе по иска за делба и по направеното от ответниците Н. Т. и Т. Т. възражение за изтекла в тяхна полза придобивна давност върху ПИ №1244.
Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение №410 от 13.03.2012г. по гр.д.№1926/11г. на Пловдивския окръжен съд.
ВРЪЩА делото на същия съд за ново разглеждане от друг състав.
Решението не подлежи на обжалване.


ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: