Р Е Ш Е Н И Е № 171 С., 19.03.2013 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в откритото съдебно заседание на десети декември през две хиляди и дванадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров ЧЛЕНОВЕ: Елеонора Чаначева Емил Марков при секретаря НАТАЛИЯ ТАКЕВА…………..……. и с участието на прокурора ……………….………………….., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков т. дело № 820 по описа за 2011 г., за да се произнесе взе предвид: Производството е по реда на чл. 290 ГПК. С определение № 490/19.VІ.2012 г., постановено по делото, касационният контрол по отношение осъдителното въззивно решение № 503/27.V.2011 г. на Варненския ОС, ТК, по т. д. № 281/2011 г. е бил допуснат в хипотезата по т.1 in fine на ТР № 1/19.ІІ.2010 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 1/09 г. - предвид констатираната вероятност този обжалван от [фирма] съдебен акт по съществото на облигационния му спор с Н. Т. Ж. да е процесуално недопустим. В откритото съдебно заседание пред настоящата инстанция страните по този спор, както и третото лице-помагач на касатора, а именно ЗАД [фирма]-С., не са били представлявани. С оглед това обстоятелство, като взе предвид оплакванията и доводите на касатора [фирма] и след като извърши проверка по реда на чл. 290, ал. 2 ГПК относно процесуалната и материална законосъобразност на постановеното от Варненския ОС въззивно решение, което е предмет на тази жалба, Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение приема следното: Касационната жалба на [фирма]-гр. В. е основателна. В една своя част атакуваното въззивно решение е процесуално недопустимо и затова подлежи на обезсилване, а в останалата е неправилно – поради допуснати от състава на Варненския ОС съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост и погрешно приложен материален закон /ЗМПВВППРБ/. І. Във връзка с доводите на касатора за липса на надлежно проведено рекламационно производство по чл. 354, ал. 1 К., като условие за допустимост на настоящия исков процес. Този текст предвижда, че арбитражни и съдебни искове, произтичащи от договора за превоз на товари, българските физически и юридически лица имат право да предявят „само след предявяване на рекламация пред превозвача” и тълкуването му налага извод, че би бил недопустим пряк иск срещу превозвач, ако предявяването му не се предшества от отправена до него (превозвача) рекламация, по която същият е обвързан да се произнесе в сроковете, посочени в чл. 356, т. 1 и 2 К.. Тъй като е несъмнено, че търговецът настоящ касатор няма качество на „превозвач” в процесния случай относно превоза на товар от щата Ф. до В. с контейнер, стифиран на палубата на фидерен кораб от контейнерна линия, която посещава това българско пристанище, възражението му за липса на рекламация по чл. 354 К. срещу действителния превозвач - като условие за допустимост на процеса по реализиране на собствената му договорна отговорност, е напълно неоснователно. ІІ. Видно от обстоятелствената част и петитума на исковата молба с вх. № 9513/21.V.2009 г. по описа на Варненския РС е, че предмет на осъдителния иск, предявен от Н. Т. Ж. срещу ответното [фирма], е било реализиране на твърдяната договорна отговорност на последното за лошо качество на извършена пристанищна услуга /деконтейнеризация и разтоварване/ в размер на сумата 20 310 лв., необходима за отстраняването на щети по корпуса на яхта/моторна лодка от фибростъкло с дължина 24 фута, представляващи охлузвания и пукнатина на десния й борд, вследствие на които тя била станала „немореходна”. Не са били претендирани щети, вкл. и под формата на изменение на иска, които при соченото лошо изпълнение на това договорно задължение, да са засегнали други движими вещи на ищеца Ж.. Независимо от това, както въззивната инстанция, така и първостепенният съд, изслушвайки съответните заключения на СТЕ по делото, еднопосочно са приели, че дължимото обезщетение за претендираните вреди следвало да включва и средствата, необходими за ремонт на „транспортно ремарке”: в размер на сумата 1 600 лв. /хиляда и шестстотин лева/. Съгласно легалната дефиниция на § 6, т. 17 от ДР на ЗДвП обаче, това транспортно ремарке /наричано в гражданския оборот още „колесар”, „трейлър”, „лафет” и пр./ представлява „пътно превозно средство, предназначена да бъде теглено от МПС”, т.е. евентуално настъпилите деформации по конструкцията на тази движима вещ, намирала се в същата аварирала контейнерна платформа, нямат отношение към „мореходността” на главния товар – въпросната моторна лодка. Като са присъдили обезщетение и за тези, непретендирани по надлежния ред вреди, които по никакъв начин не се отнасят до принадлежност на главния товар, а до друга движим вещ подлежаща самостоятелно на регистрация и отчет пред КАТ, низовите съдилища са се произнесли плюс петитум за разликата над 18 710 лв. и до пълния присъден размер на обезщетението от 20 310 лв. Особено ще следва да се подчертае и обстоятелството, че т. нар. „уточняваща молба” с вх. № 9407/23.ІІІ.2001 г., която е била депозирана в пр-вото пред въззивната инстанция, не би могла да има характера на надлежно искане за изменение на иска. ІІІ. В останалата му част обжалваното въззивно решение е неправилно. То е било постановено при неизяснена фактическа обстановка по делото - резултат от игнориране на базисното защитно възражение на търговеца настоящ касатор за липса на договорно правоотношение между него и ищеца, т.е при допуснати от състава на Варненския ОС съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост и погрешно приложен материален закон – различен от приложимия към превоза на товари с кораби в открито море. Въпросът за активната легитимация на ищеца Н. Т. Ж. да води осъдителен иск срещи ответното [фирма] на договорно основание е такъв по основателността, а не по допустимостта на претенцията. За изхода на този облигационен спор е било меродавно обстоятелството, че според митническата декларация на Ж., приложена по делото, той е имал качеството на получател на товар, чиито изпращач е било североамериканското „И. Т. А.” със седалище в М., щата Ф., че този товар, представляващ употребявана моторна лодка/яхта, е следвало да бъде пренесен в контейнер в открито море от САЩ до В., както и че в тази връзка, по повод така възникналото превозно правоотношение, е бил издаден от страна на превозвача /параходството/ съответния коносамент /Z./. Ноторно е, че последният, представлява ценна книга с нарочното предназначение да уреди отношенията между превозвача и получателя на товара и това й качество материализира две права: правото на собственост върху товара и производното от него право на разпореждане с товара. Получателят на товара обаче не е страна по договора за превоз /вкл. по този консенсуален договор за превоз на товари в открито море/ преди този товар да е пристигнал в пристанище В. на датата 24.VІІІ.2008 г. около 17.оо часа, откогато той /Н. Т. Ж./ е могъл реално да замести изпращача в това превозно правоотношение. Наличието на коносамент налага категоричен извод за съществуване - след датата 24.VІІІ.2008 г. - на договорно правоотношение между превозвач и получателя на товара, превозен с контейнер в открито море до варненско пристанище /контейнерен терминал „В.-З.”. Тази договорна връзка, която съществено се различава от договора за превоз с кораби в крайбрежни води, има изрична регламентация в специални разпоредби в Кодекса за търговското корабоплаване, дерогиращи приложението на закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република Б. - по аргумент от текста на чл. 5, ал. 1 и 2 от този закон. Съгласно чл. 170 К. превозвачът отговаря за вредите в случаите „на повреждане на товарите от момента, в който ги приема за превоз, до момента на предаването им на получателя”, като се счита „до доказване на противното, че повреждането на товарите, след като те са били приети за превоз, е причинено виновно от превозвача”. Всички норми, уреждащи отговорността на превозвача са повелителни, видно от текста на чл. 373, ал. 3 ТЗ за недействителност на уговорки за освобождаване от отговорност по ал. 1 и 2 на този законов текст. Ноторно е, че наред със задължението си да съхранява товара с грижата на добър превозвач (представляваща частен случай на общата дължима грижа на добрия търговец), той има още и задължението да уведоми получателя за пристигането на товара „и да му го предаде в местоназначението”. Практически това означава, че за да се освободи превозвачът от обвързаността си по процесния договор за превоз в открито море, ответникът по касация Н. Т. Ж. е следвало да получи своята моторна лодка/яхта в пристанище В.-З., след като контейнерната платформа, върху която тя е била закрепена, напусне палубата на фидерния кораб /контейнеровоз/ „Б. С.”, бъде поставена върху кейовата стена на контейнерния терминал в това пристанище срещу съответното корабно място и се извърши последващо подписване на приемо-предавателен протокол. В процесния случай, за да уважи исковата претенция срещу търговеца настоящ касатор на претендираното договорно основание Варненският ОС е приел, че издадената от последния данъчна фактура № 24000197 на името на получателя Ж. от дата 1.ІХ.2008 г., следваща с една седмица качеството му на страна /получател/ по превозен договор на товар в открито море, по която последният бил извършил плащане в размер на сумата 168.75 лв. за обработка на същия товар /деконтейнеризация и разкрепване/, т.е. за разтоварването му, била доказателство за наличие на „валидно облигационно правоотношение”, щом като не била оспорена от страните по делото. Докато от останалите събрани доказателства се установявало, че увреждането на процесния контейнер и яхта настъпило „при разтоварване от служители на ответното д-во, а не по време на превоза му по море и щом към момента на аварията „реално са започнали” тези разтоварни дейности „не може да се ангажира отговорността на превозвача”. Тези решаващи изводи на въззивната инстанция нямат опора в закона, а и са в противоречие с горните данни по делото за наличие на превозен договор на товар в открито море, страна по който е станал на датата 24.VІІІ.2008 г. получателят на товара Н. Т. Ж. – т.е. преди издаването на въпросната фактура, представляваща частен свидетелстващ документ единствено за изявленията, направени в него. Следвало е обаче решаващият съд да изясни коя е насрещната страна по превозното правоотношение, чието прекратяване се предшества от извършване на дейностите, описани в тази фактура, евентуално опосредено ли е било то от дейността на спедитор или т. нар. „линеен агент на превозвача” /варненското [фирма]/ е бил в качество на спедитор-превозвач - по смисъла на чл. 362 ТЗ, но по един несъщински спедиционен договор, по силата на който спедиторът действа не от свое име, а от името на доверителя си и в чиито предмет се включва осигуряването на услуги /като фактурираните две разтоварни операции/, присъщи на самия превозен договор по море. В заключение, предвид необходимостта от пълно изясняване на делото от фактическа страна посредством събиране на доказателства за отношенията между получателя Ж., като страна по превозен договор на товар в открито море, заместила надлежно американския изпращач и юридическото лице наредител на дейностите по деконтейнеризация, което е издало писмо с изх. № 10853-ІКР/25.08.2008 г. до ответното по иска [фирма], делото ще следва да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на Варненския ОС в отменената част на първоначалното въззивно решение по спора. Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение Р Е Ш И : ОБЕЗСИЛВА въззивното решение № 503 на Варненския окръжен съд, от 27.V.2011 г., постановено по т. д. № 281/2011 г., с което [фирма]-гр. В. е било осъдено, на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД-във вр. чл. 116 ЗМПВВППРБ, да заплати на Н. Т. Ж. от [населено място] сума в размер на разликата НАД 18 710 лв. /осемнадесет хиляди седемстотин и десет лева/ и до пълния уважен размер на исковата претенция от 20 310 лв., КАКТО и потвърденото В ТАЗИ МУ ЧАСТ първоинстанционно решение № 4274/11.ХІІ.2010 г. на Варненския районен съд, ГК, 26-и с-в, по гр. д. № 5110/09 г., КАТО ПРЕКРАТЯВА производството по исковата претенция на Н. Т. Ж. с посоченото правно основание В ТАЗИ МУ ЧАСТ - за сумата 1 600 лв. /хиляда и шестстотин лева/, представляваща равностойността на обезщетение за отстраняване на повреди, причинени на друга движима вещ по смисъла на § 6, т. 17 от ДР на ЗДвП, предназначена за сухоземен транспорт. ОТМЕНЯ въззивното решение № 503 на Варненския ОС, ТК, от 27.V.2011 г., постановено по т. д. № 281/2011 г., В ОСТАНАЛАТА МУ ЧАСТ И В Р Ъ Щ А делото за ново разглеждане от друг състав на Варненския окръжен съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1 2