Р Е Ш Е Н И Е № 86 София, 17 юли 2013 год. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на .. дванадесети февруари …........... 2013 год. в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: .. Елияна Карагьозова .......................... ЧЛЕНОВЕ: .. Севдалин Мавров .............................. .. Даниела Атанасова ............................ при секретар .. Лилия Гавролова .................................. и в присъствието на прокурора от ВКП .. Руско Карагогов .............., като изслуша докладваното от съдията .. С. Мавров .............................. КНОХД № .. 140 .. / .. 13 .. год. по описа на Върховния касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното: В срок е постъпила касационна жалба от страна на подсъдимия Д. П.. Обжалва се решение № 367 от 03.12.12 год. по ВНЧХД № 690/12 год. на Пловдивския окръжен съд. Със същото е изменена присъда № 41 от 15.04.11 год. по НЧХД № 46/09 год. по описа на Елховския районен съд в гражданско – отхвърлителната част и по отношение на разноските. С жалбата се навеждат касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и 2 НПК – нарушение на закона и допуснати съществени процесуални нарушения. Иска се отмяна на постановеното решение в гражданската част и присъждане на направените разноски. Жалбата се поддържа в съдебно заседание по изложените в нея съображения. Частният обвинител и граждански ищец Я. М. и неговия повереник не се явяват. От тях е постъпило писмено възражение срещу жалбата. Иска се решението да се остави в сила. Претендират се разноски пред настоящата инстанция. Прокурорът счита жалбата за неоснователна. Пледира за оставяне в сила на обжалваното решение. Върховният касационен съд, като взе предвид постановените съдебни актове по делото, посочените в жалбата основания и доводи и становищата на страните, намира следното: С цитираната присъда подсъдимият Д. П. е признат за невиновен и оправдан по повдигнатото му обвинение по чл. 148, ал. 2, вр. ал. 1, т. 2, пр. 2, вр. чл. 147 НК по частната тъжба, подадена от А. М.. Отхвърлен е предявеният от М. граждански иск за 10 000.00 лв. – обезщетение за неимуществени вреди, като неоснователен и недоказан. На тъжителя са възложени и разноските в размер на 1350.00 лв., направени по делото от Д. П.. По жалба от страна на частния тъжител Пловдивският окръжен съд /подсъдността е сменена от ВКС на осн. чл. 43, т. 3 НПК/ с решение № 15 от 26.01.12 год., по ВНЧХД № 1317/11 год. е отменил изцяло присъдата, прекратил е на осн. чл. 334, т. 4, вр. чл. 24, ал. 1, т. 3, вр. ал. 2 НПК наказателното производство по делото и производството в гражданската му част. Осъдил е М. да заплати на П. 2 350 лв., направени разноски по делото. По касационна жалба отново от страна на частния тъжител М. Върховният касационен съд с решение № 216 от 08.05.12 год. по н.д. № 507/12 год. е отменил въззивното решение в частта му, с която е отменена първоинстанционната присъда в гражданската й част и е прекратено производството по гражданския иск. Върнал е делото за ново разглеждане само в гражданската му част от друг състав на окръжния съд. При новото разглеждане на делото с обжалваното пред настоящия състав на ВКС решение № 367 от 03.12.12 год. по ВНЧХД № 690/12 год. Пловдивският окръжен съд е изменил първоинстанционната присъда в частта, с която е отхвърлен предявеният от гражданския ищец А. М. срещу подсъдимия Д. П. граждански иск в размер на 10 000.00 лв., представляващи обезщетение за неимуществени вреди от инкриминираното деяние, както и в частта за разноските на гражданския ищец. Вместо това, е осъдил П. да заплати на М. сумата от 300.00 лв., представляващи обезщетение за причинените му неимуществени вреди вследствие разпространената през м. юни 2008 год. клевета, съдържаща позорни и престъпни обстоятелства, с писмо /жалба/ до различни органи и институции и копие до телевизия „СКАТ”, ведно със законната лихва, считано от юни 2008 год. до окончателното им изплащане, като е отхвърлил гражданския иск в останалата му част до пълния предявен размер от 10 000.00 лв. като неоснователен и недоказан. Осъдил е П. да заплати държавната такса върху уважената част от гражданския иск. Осъдил го е да заплати на М. сумата от 2 224.00 лв., представляваща направените по делото разноски за един адвокат, като е отхвърлил претенцията на гражданския ищец за присъждане на разноски, направени за втория упълномощен защитник. Неоснователно е възражението от страна подсъдимия, че окръжният съд е допуснал съществено процесуално нарушение, като се е произнесъл по граждански иск, който не е бил надлежно приет от първата инстанция. Неотносима, в случая, е и цитираната съдебна практика. Гражданският иск от страна на М. срещу П. е предявен още с тъжбата. След приемане на направения от повереника на частния тъжител отвод на съдия М. К. / определение № 11 от 12.01.10 год., л. 324 – 326, НЧХД № 46/09 год./, делото е възложено за разглеждане на принципа „случаен избор на докладчик” на друг съдия от РС – гр.Елхово с протокол за избор от 01.02.10 год. /л. 328/. В съдебно заседание на 18.03.10 год. производството по делото е започнато отначало. С изрично определение съдът е приел за съвместно разглеждане в наказателното производство предявения с тъжбата граждански иск от М. срещу П. за сумата 10 000.00 лв., представляващи претърпени от тъжителя неимуществени вреди в резултат на деянието, ведно със законната лихва, считано от момента на извършването му. Конституирал е тъжителя М. в качеството на граждански ищец в наказателното производство. Защитата на подсъдимия в лицето на адв. Д., АК – [населено място], към момента на това заседание, не се е противопоставила /протокол от с. з. от 18.03.10 год., л. 335 – 349/. Определението не противоречи на разпоредбата на чл. 102 НК, касаеща предмета на доказване в наказателното производство и е съобразено с ТР № 1 от 04.02.13 год., т.д. № 2/12 год. на ОСНК на ВКС. Съгласно същото, въпросите по предмета на доказване, тежест на доказване, предявяване и допускане на доказателствените материали, видовете доказателства и доказателствени средства са уредени в НПК и в тази област не намират приложение правилата на гражданското съдопроизводство. В процеса на доказване на основанието и размера на иска, гражданският ищец установява очертаните с обвинението фактически обстоятелства, правнозначими за търсената деликтна отговорност, чрез предвидените в НПК доказателствени способи и средства. Ето защо не е нарушен чл. 140 ГПК, тъй като съгласно чл. 88, ал. 1 НПК, в наказателното производство се прилага ГПК само, доколкото в НПК няма такива. На следващо място се твърди, че решението на окръжния съд е „необосновано” по отношение на субективната страна на извършения деликт. Акцентира се на обясненията на П., че е подписал инкриминираната жалба, без да се запознае с нейното съдържание, считайки я като основание за проверка от компетентните органи. Необосноваността не е касационно основание. В отговор на посоченото твърдение, след подробен запис на фактите по делото и анализа на доказателствата/л. 46 – 52 от решението/, окръжният съд законосъобразно е споделил становището на първата инстанция, че не се установява реализиране на престъплението „клевета”, което може да се осъществи умишлено само при пряк или евентуален умисъл, каквито не са доказани. По отношение на деликтната отговорност, обаче, законосъобразно е преценил, че деянието е осъществено при така наречената „ несъзнавана непредпазливост” – небрежност, тъй като П., макар да не е предвиждал общественоопасните и вредоносни за ищеца последици от деянието, е бил длъжен и е могъл да ги предвиди. Този извод е изведен от обстоятелството, че е подписал трети лист от процесната жалба, без предварително да се запознае със съдържанието й, което е имал възможност да направи, а не да се доверява на съпругата си. Като грамотен човек, със средно образование е могъл да прецени, че листите с подписите и съдържанието на жалбата представляват едно цяло и полагайки подписа си, се съгласява с текста, независимо че не се е запознал с него. По отношение на деликтната отговорност е без значение съдебното минало на засегнатия от деянието, поради което доводът в тази насока е без касационен смисъл. Неоснователно е и възражението срещу съдебния акт, че нито в телевизионни предавания, нито в статии на печатни медии, обсъдили случая, не е визирана инкриминираната жалба. В тази насока, съдът достатъчно конкретно в решението си /л. 9/ е проследил в кои ведомства и медии и по какъв начин е достигнало съдържанието на жалбата. Волята на подписалите я е била освен до компетентните органи, тя да достигне и до медиите, което ясно личи от адресатите в нея, в това число НТ „СКАТ”, която не е била адресат, но я е получила чрез препращането й по факс. При тези съображения касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА. С възражението по чл. 351, ал. 1 НПК срещу подадената жалба е направено искане за присъждане на направените от страна на М. разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 500.00 лв. за защита в касационното производство. Във връзка с изготвеното възражение и резултата от разгледаната касационна жалба, П. следва да бъда осъден да заплати на М. посочената сума. Водим от горното и на осн. чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение № 367 от 03.12.12 год. по ВНЧХД № 690/12 год. на Пловдивския окръжен съд. ОСЪЖДА Д. С. П., със снета по делото самоличност, да заплати на А. Я. М. сумата в размер на 500.00 /петстотин/ лева, представляваща направени по настоящото дело разноски за възнаграждение за адвокатска защита. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ:.............................................. ЧЛЕНОВЕ:................................................. ..................................................