Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е   № 66   С  о  ф  и  я, 13 март 2009 г.   В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А   ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ПЪРВО наказателно отделение, в съдебно заседание на  09  ф е в р у а р и  2009  година в състав:                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН ТОМОВ                                              ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ                                                                           БЛАГА ИВАНОВА   при секретар Аврора Караджова и в присъствието на прокурора Мадлена Велинова  изслуша докладваното от съдията Николай Дърмонски касационно наказателно дело № 35/2009 година.   Производство по реда на Глава тридесет и трета на НПК. Направено е искане от осъдения И. А. А. от с. Б., област Плевен по чл.420 ал.2 от НПК за отмяна по реда за възобновяване на наказателни дела на влязлото в сила решение № 524/24.11.2008 г. по ВНОХД № 280/2008 г. на Окръжен съд-Плевен на основание по чл.422 ал.1 т.5 вр.чл.348 ал.1 т.1 и 2 от НПК, като се иска отмяната му и възобновяване на производството от стадий, посочен от ВКС, със задължителни указания по приложението на закона. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на искането. Частният обвинител и граждански ищец П. В. не взема отношение по направеното искане. Осъденият А. лично и чрез процесуалния си представител адв. В. Стоянова от САК излага съображения в подкрепа искането си и моли да бъде уважено.   Върховният касационен съд разгледа направеното искане в пределите на правомощията си по чл.425 от НПК и за да се произнесе, взе предвид следното: С присъда № 130/15.05.2008 г., постановена по НОХД № 734/2006 г. на Районен съд-Плевен отговорността на подсъдимия И. А. А. от с. Б., област Плевен е ангажирана за извършено на 04.06.2004 г. в Плевен престъпление по чл.196 ал.1 т.1 вр.чл.194 ал.1 вр.чл.29 ал.1 б.”а” и “б” от НК и при условията на чл.54 от НК е осъден на 2 години лишаване от свобода, което да изтърпи при първоначален строг режим. С присъдата е уважен предявеният от пострадалата П. В. граждански иск за причинени й 602 лв имуществени вреди от престъплението, ведно със законната лихва върху присъдената сума от датата на увреждането й до окончателното изплащане на сумата. Присъдата е била обжалвана от защитника на подсъдимия с оплаквания за необоснованост, незаконосъобразност, постановяването й при съществени нарушения на процесуалните правила и явна несправедливост на наложеното му наказание с искане за отменяването й и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд или постановяване на нова, но оправдателна присъда по възведеното му обвинение, като с въззивното решение тя е потвърдена изцяло.   Върховният касационен съд, Първо наказателно отделение намира, че искането за възобновяване е направено в срока по чл.421 ал.3 от НПК, от с. , имаща право на такова искане и има за предмет въззивно решение, необжалваемо пред касационната инстанция, поради което е процесуално допустимо. Разгледано по същество, искането е ОСНОВАТЕЛНО по следните съображения: Възражението на осъдения А. да не е автор на деянието, в което е обвинен има своята основателна тежест при оскъдната доказателствена основа още от досъдебното производство, наложило неколкократно връщане на делото за допълнително разследване. Следва да се отбележи, че не малка част от доказателствата по делото, както в подкрепа на обвинението, така и за проверка твърденията на осъдения, са били събрани в хода на съдебното производство, но те не са били достатъчни да се избегнат известните противоречия в показанията на пострадалата св. П. В. , към които съдът се е отнесъл с известна доза безкритичност. Подобен подход е бил недопустим не защото има основание да се прояви съмнение към твърденията й, а по-скоро да се отстрани възможността тя да се заблуждава относно лицето, отнело парите и вещите й. В случая, разпознаването на дееца като доказателствен източник има в основата си отново възприятията на същата, което предпоставя по-задълбочен анализ на показанията й, без да се отрича нейната добросъвестност. Тя е била разпитвана неколкократно от разследващия орган, като съобразно указанията на прокурора ги е допълвала с нови обстоятелства, което е следвало да бъде уточнено с по-подробния й разпит, особено в хода на съдебното производство, където са се появили и редица противоречия. Такива например се откриват относно това къде се е намирал деецът при първоначалното му виждане от пострадалата – до входната врата на жилището или на 3,5 метра навътре в антрето, къде са били оставени отнетите вещи – върху тоалетката или в чантата й, къде са били “падналите листчета”, които сочи различно като “календарче, визитка на лекар, съобщение за пощенски запис”, какъв разговор е бил проведен от нея с лицето и в какво психическо състояние, кога е установила липсата на вещите, провела ли е разговор с лице по отнетия й телефон, за колко време и дали това съвпада с отразеното в справката на “М-Тел”, изискана от първоинстанционния съд. Тази несигурност в показанията й е налагало по-голяма прецизност в анализа им особено във връзка с проведеното разпознаване няколко месеца след деянието. По делото липсват каквито и да е данни как се е достигнало до осъдения А. като заподозрян в извършването на деянието и защо именно с него е проведено това процесуално действие. В тази връзка въззивният съд не е проверил твърденията в разпита й на 25.04.2005 г. (л.33-гръб от дознанието) да го е виждала “няколко пъти след случая в града, но до момента на извършване на разпознаването въобще” да не е знаела “как се казва и кой е точно”, с тези от съдебните прения на 04.11.2008 г., когато е заявила, че ”до момента, когато беше извършено разпознаването, не съм го виждала”. От друга с. , ако до това следствено действие се е стигнало вследствие нейни изявления и други действия по индивидуализацията му, то процесуалната му стойност подлежи на сериозна критика. Ако пък е последица от оперативно-издирвателни действия на съответните органи на МВР, това е следвало да намери отражение в съответни докладни или чрез разпита на лицата, провели издирването. В тази насока определена стойност биха имали показанията на нейни близки, съседи, познати, пред които тя да е изразявала становище относно извършителя при евентуални срещи с осъдения “в града” преди самото разпознаване. Не без значение е и инициативата и характера на проведената след разпознаването среща между пострадалата с осъдения и близките му и резултатите от нея. Всичко това очертава възприетата от съда категоричност в доказаността на авторството на деянието в лицето на осъдения за недостатъчна, за да може да бъде потвърдено осъждането му при така събрания доказателствен материал. ВКС и друг път е имал възможност да отбележи, че както двойственото положение на пострадалия в процеса като с. и доказателствено средство, така и поднесената от уличеното лице теза като осигуряваща му “алиби” изискват заострено внимание от с. на съдилищата при установяване на правно релевантните факти по делото. Дори и при оборване на последната, липсата на всестранен, задълбочен и обективен анализ на доказателствената основа сочи на допуснати съществени нарушения на правилата на чл.13 и 14 от НПК относно разкриването на обективната истина по делото и формирането на вътрешното убеждение на съда по фактите и налага отмяна на влезлия в сила въззивен съдебен акт и възобновяване производството по делото от фазата на производството пред въззивния съд. С оглед възобновяване висящността на процеса ВКС намира, че при постановената мярка за неотклонение на подсъдимия А. “подписка”, настоящето решение следва да се съобщи на Началника на затвора-Плевен и подсъдимият се освободи незабавно, доколкото не следва да се задържа на друго основание.   Поради изложените съображения и на основание чл.425 ал.1 т.1 от НПК, Върховният касационен съд – Първо наказателно отделение   Р Е Ш И :   ОТМЕНЯ по реда за възобновяване на наказателни дела влязлото в сила решение № 524/24.11.2008 г. по ВНОХД № 280/2008 г. на Окръжен съд-Плевен и ВРЪЩА ДЕЛОТО на същия съд за ново разглеждане от стадия на съдебното заседание. За настоящето решение да се уведомят Началника на затвора Плевен, Окръжен съд-Плевен и Окръжна прокуратура-Плевен, като спрямо подсъдимия И. А. А., със снета по делото самоличност, остане постановената му мярка за неотклонение ПОДПИСКА и същият се освободи незабавно от местата за лишаване от свобода, освен ако не се задържа на друго основание.     ПРЕДСЕДАТЕЛ :     ЧЛЕНОВЕ :