Р Е Ш Е Н И Е                                                                                                                                                                                     N 126   София, 19.04.2010 година   В ИМЕТО НА НАРОДА   Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, първо отделение в съдебно заседание на  15 декември две хиляди и девета година в състав:   ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА АРСОВА БОНКА ДЕЧЕВА     при секретар Даниела Никова изслуша докладваното от председателя Ж. Силдарева гражданско дело N /200 год.   Производството е по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. Образувано е по молба на П. Й. Н. от гр. В. с искане за отмяна на основание чл. 303, ал.1, т. 1 ГПК на влязлото в сила решение от № 1* от 22.01.2008 г. по гр. д. № 359/2007 г. на ВКС, ІІ . о. и оставеното с него в сила решение от 06.03.2006 г. по гр. д. № 850/2005 г. на Варненски окръжен съд, с което е отхвърлен предявения от Й. Х. Й. , починал в хода на процеса и заместен в процесуалното правоотношение от правоприемниците му молителката и Е. Й. Г. срещу Е. Д. М. , И. С. М. , М. И. С. и Р. И. С. ревандикационен иск за: 559 кв. м., съставляващи реална част от УПИ ХХVІ-13 875 и 350 кв. м., съставляващи реална част от УПИ ХХХІІІ-13 875 като неоснователни. Твърди се, че след влизане в сила на решението страната се е снабдила с писмени доказателства – разписен лист към регулационен план от 1937 г. за м. “Л” в землището на гр. В., от което се установява, че имотът е бил със статут на урегулиран поземлен имот - парцел ****реди образуване на ТКЗС, който факт е от значение за изхода на спора. Ответниците по молбата М. С. и Р. С. намират молбата за неоснователна. Ответницата Е. М. не е взела становище по молбата. Предявените ревандикационни искове са отхвърлени след като е прието за установено, че не са били налице предпоставки за реституиране на притежавания от праводателя Й. имот, тъй като с него е била извършена замяна от комисия по ТПС, въз основа на която имотът е придобит от Е. М. Тя е извършила разпореждания с имота чрез дарения в полза на синовете си ответниците М през 1967 г. и 1976 г. и имотите са застроени. Въз основа на тези факти съдът е приел, че е налице пречка по чл. 18з, ал. 3 ППЗСПЗЗ за възстановяване на собствеността върху имота. Приел е също че процедурата по възстановяване не е била завършена с постановяване на позитивно решение, в което заявеният за реституция имот да е индивидуализиран с граници по действащия план и към него да е издадена скица съгласно изискванията установени в нормата на чл. 14, ал. 1 ЗСПЗЗ. В молбата за отмяна се поддържа, че с представеното писмено доказателство се установява, че имотите в тази местност са били включени в регулация и урегулирани с плана от 1937 г., поради което към момента на образуване на ТКЗС през 1957 г. те не са имали земеделски характер и ТПС комисията не е имала право да се разпорежда с тях. Като е извършила замяна е постановила нищожен акт извън пределите на предоставената й компетентност. Представеното писмено доказателство съставлява разписен лист към проект за улична и дворищна регулация, съгласно изписаното в бланката, а върху копието на ръка е записано, че е копие от разписен лист към кадастрален план на м. “Л”. Срещу имот № 1* е записано името на наследодателя на молителката, посочено е че имотът е разписан в друг разписен лист и че се отчуждава. В графа 5 “Д” - не е посочен № на квартал, а в графа 6 “О” не е отразено за него да е отреден парцел. В представеното копие от част от плана на м. “Л” от 1937 г. са нанесени имот пл. № 1* и е отразено, че за него и съседният имот пл. № 1* е отреден парцел ****. Върху копието няма отразяване дали това е проект за дворищно-регулационен план и дали е бил одобрен и влязъл в сила. По делото е установено че през 1956 г. за местността има изработен кадастрален план, в който имотът на наследодателя е бил заснет с пл. № 1* През 1961 г. за местността е изработен регулационен план за вилна зона “Т”. Въз основа на установените по делото факти и представените новооткрити писмени доказателства съдът намира, че не е налице релевираното основание за отмяна. Писмените доказателства не са новооткрити, тъй като те са били съхранявани в отдел “К” при община В. и при полагане от страната на дължимата грижа за добре водене на процеса е могла да се снабди с тях своевременно. На следващо място те не установяват факти от значение за изхода на спора. Те не съдържат изрични данни, че притежаваният от наследодателя имот е бил със статут на селищен имот. Дори и да се приеме, че проектът е бил одобрен и влязъл в сила, той дава сведение за статута на имота към 1937 г., но не и към обобществяването му в кооперативното стопанство към 1957 г. С писмени доказателства и приета техническа експертиза е установено, че през 1956 г. имотът не е бил със селищен характер, косвено доказателство за това е и одобрения през 1961 г. регулационен план за вилната зона. Отмяната по чл. 231, ал.1, б. “а” ГПК брани страните срещу такава неправилност на решението, която се дължи на невиновна (обективна) невъзможност да се разкрие истината по време на висящността на делото. В случая непредставянето на новооткритите доказателства е резултат на проявена от страната небрежност. Наред с това те не съдържат следения за нови юридически или доказателствени факти, които да са от значение за изхода на правния спор, поради което молбата за отмяна е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. По изложените съображения тричленен състав на ІV г. о на Върховният касационен съд     Р Е Ш И :   ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на П. Й. Н. от гр. В. за отмяна на основание чл. 303, ал.1, т. 1 ГПК на влязлото в сила решение от № 1* от 22.01.2008 г. по гр. д. № 359/2007 г. на ВКС, ІІ . о. и на решение от 06.03.2006 г. по гр. д. № 850/2005 г. на Варненски окръжен съд.     ПРЕДСЕДАТЕЛ:     ЧЛЕНОВЕ: 1.     2.