7
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 363
гр.София, 27.05.2020 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, състав на първо търговско отделение в закрито заседание на тринадесети април две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛ МАРКОВ
ЧЛЕНОВЕ: ИРИНА ПЕТРОВА
ДЕСИСЛАВА ДОБРЕВА
като изслуша докладваното от съдия Добрева т. д. № 2181 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на В. П. Щ. срещу решение № 1564/26.06.2019 г. по в. гр. д. № 5811/2018 г. на Апелативен съд София, в частта, с която е потвърдено решение на Софийски градски съд № 2045/27.03.2018 г. по гр. д. № 12740/2017 г. за отхвърляне на предявения от касатора срещу ЗК „Лев Инс“ АД иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ за сумата над 40 000 лв. до 80 000 лв., ведно със законната лихва.
В касационната жалба се сочат касационни основания по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК – нарушение на материалния закон и процесуалния закон, както и необоснованост. Твърди се, че обжалваното решение е неправилно постановено поради нарушение на материалния закон и прогласения в чл. 52 ЗЗД принцип за справедливост, както и поради нарушение на чл. 51, ал. 2 ЗЗД. В депозираното изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се обосновава допускане на касационно обжалване с наличие на предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. В изложението са формулирани въпроси, които според касатора са включени в предмета на делото и са обусловили изводите на въззивната инстанция при приложение на чл. 51, ал. 2 ЗЗД и чл. 52 ЗЗД :
1. „Следва ли съдът при приложение на чл. 52 ЗЗД и определяне на справедливо обезщетение за причинени на ищеца неимуществени вреди от непозволено увреждане да се съобрази с указанията, съдържащи се в т. 2 на ППВС № 4/1968 г. и да обсъди и анализира всички конкретни обективно съществуващи обстоятелства и въз основа на комплексната им оценка да определи конкретния размер на обезщетението по справедливост?“
2. „Следва ли съдът при определяне на справедливия размер на застрахователно обезщетение да вземе в предвид наред с указаните в ППВС № 4/1968 г. и нормативно посочени нива на застрахователно покритие за неимуществени вреди, причинени от застрахования на трети лица, и икономическата конюнктура в страната, съобразена с инфлацията, обезценяването на лева и нарастването на цените?“
3. „Кои са предпоставките на чл. 51, ал. 2 ЗЗД за намаляване на претендираното с иска по чл. 432, ал. 1 КЗ/чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./ обезщетение за вреди при принос на пострадалия и необходимост от доказване на приноса като условие за прилагане на чл. 51, ал. 2 ЗЗД?“
4. „Следва ли да бъде намалено обезщетението по реда на чл. 51, ал. 2, вр. с чл. 52 ЗЗД при условие, че по делото не са установени в условия на пълно и главно доказване точно какви по – леки по степен травматични увреждания би получило пострадалото лице поради непоставяне на обезопасителен предпазен колан? Ако са налице предпоставките за неговото намаляване, то какъв размер на съпричиняване следва да бъде определен?“
5. „Недопускането на свидетел препятства ли възможността на страната да докаже твърденията си за неимуществени вреди по отношение на това как обществото възприема самата проява в социално – житейски аспект на търпените болки и страдания, поведението на пострадалия в обществото преди и след произшествието, неговата промяна в амбициите във връзка с образованието му, както и други по вид и характер факти и обстоятелства от живота на ищеца, възприети от околните?“
Изложени са твърдения, че разрешението, дадено от въззивния съд по първия въпрос, е в противоречие с ППВС № 4/1968 г. и постановената по реда на чл. 290 ГПК практика на ВКС – решение № 93/23.06.2011 г. по т. д. № 43/2010 г. на ТК, II ТО, решение № 259/19.12.2014 г. по гр. д. № 1746/2014 г. на ГК, III ГО, решение № 104/25.07.2014 г., решение № 136/01.03.2012 г. по гр. д. № 414/2010 г. на ГК, III ГО, решение № 88/17.06.2014 г. по т. д. № 2974/2013 г. на ТК, II ТО, решение № 158/17.10.2014 г. по т. д. № 3594/2013 г. на ТК, I ТО и др. По втория въпрос Апелативен съд София се е произнесъл в противоречие с решение № 31/25.03.2014 г. по т. д. № 1203/2013 г. на ТК, II ТО, решение № 217/20.12.2017 г. по т. д. № 990/2017 г. на ТК, II ТО и решение № 15/12.02.2018 г. по т. д. № 1423/2017 г. на ТК, II ТО на ВКС. По третия въпрос се сочи противоречие с ППВС № 17/1963 г., решение № 206/12.03.2010 г. по т. д. № 35/2009 г. на ТК, II ТО, решение № 159/24.11.2010 г. по т. д. № 1117/2009 г. на II ТО, решение № 58/29.04.2011 г. по т. д. № 623/2010 г. на ТК, II ТО, решение № 59/10.06.2011 г. по т. д. № 286/2010 г. на ТК, I ТО, решение № 54/22.05.2012 г. по т. д. № 316/2011 г. на ТК, II ТО. Допускането на касационен контрол по четвъртия въпрос е обосновано с необходимостта от развитие на правото.
От касатора е формулирано искане за постановяване на акт, с който атакуваното решение бъде допуснато до касационен контрол и отменено в обжалваната част съобразно правомощията на ВКС, регламентирани в чл. 293, ал. 1 ГПК, като бъде присъдено обезщетение в претендирания размер от 80 000 лв. при липса на съпричиняване или приемане наличието принос в размер 10 %. Претендира се присъждане на разноски, сторени пред трите съдебни инстанции.
От ответника по касация ЗК „Лев Инс“ АД е подаден отговор, с който е направено оспорване на подадената от В. П. Щ. касационна жалба. Посочено е, че жалбата не отговаря на селективните критерии, предпоставящи развитие на касационно производство. Сочената от касатора практика не е релевантна в случая. Въззивната инстанция не се е отклонила от задължителните разяснения, дадени с ППВС № 4/1968 г. и ППВС № 17/1963 г., които са доразвити с постановени по реда на чл. 290 ГПК решения на ВКС.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на първо търговско отделение, като взе в предвид изложените доводи и провери данните по делото, намира следното :
Касационната жалба е подадена от легитимирана да обжалва страна в преклузивния срок по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване акт, поради което същата се явява процесуално допустима.
При необжалване на постановеното от Апелативен съд София решение в частта му, с която ЗК „Лев Инс“ АД е осъдено да заплати на В. П. Щ. обезщетение в размер на 40 000 лв., същото е влязло в сила.
С атакуваното в настоящото производство решение на Апелативен съд София е прието, че предявеният от В. П. Щ. срещу ЗК „Лев Инс“ АД иск по чл. 432, ал. 1 от Кодекса за застраховане е основателен до размер на 60 000 лв. при отчетено съпричиняване на вредоносния резултат от страна на увредения, пътуващ без поставен предпазен колан, в размер на 30 %. По делото безспорно е установен механизмът на ПТП с участието на автомобил Алфа Ромео рег. [рег.номер на МПС] , в който е пътувал В. П. Щ., и наличието на валидно застрахована при ответното дружество ЗК „Лев Инс“ АД гражданска отговорност на водача. При оспорен размер на получените от Щ. неимуществени вреди от въззивната инстанция е взето в предвид заключението на приетата и неоспорена по делото съдебно – медицинска експертиза и документирания престой на пострадалия в болнично заведение. Същият - наложен от причинената при ПТП политравма, сътресение на мозъка, рана на носа, контузия и множество охлузвания по лицето и челото, контузия на гръдния кош и корема с подкожен емфизем, счупване на първо и второ ребро в дясно, двустранен малък пневмоторакс, пневмомедиастинум/ събиране на въздух в гръдния кош/, двустранен хемоторакс/ събиране на кръв в гръдния кош/ в основите, контузия на белите дробове, счупване на дясна ключица, рани на китката и пръстите на лявата ръка, счупване без разместване на горното рамо на дясната срамна кост, кръвонасядане в меките тъкани на таза, контузия на черния дроб. Установена е и извършената хирургична интервенция за фиксация на ключицата с метална пластина и винтове, както и повторната такава за екстракция на металната пластина. Анализирано е и заключението на приетата по делото психологична експертиза, която е установила остатъчни невротични фиксации от преживения инцидент, но като цяло липса на качествени разстройства в психичното функциониране на пострадалия. В мотивите на решението е отчетена благоприятната бъдеща прогноза и младата възраст на Щ. /18 г./ към датата на ПТП. С решението е преценено, че присъденото от първоинстанционния съд обезщетение от 30 000 лв. е недостатъчно и следва да бъде увеличено.
В изложението по чл. 284, ал. 3 ГПК на В. П. Щ. са поставени два материалноправни въпроса относно критериите за определяне размера на обезщетението по чл. 52 ЗЗД и влияе ли се той от икономическата конюнктура в страната и нормативно посочените нива на застрахователно покритие за неимуществени вреди към момента на постановяване на съдебното решение. Тези въпроси са релевантни за делото, тъй като от отговора им зависи изходът на спора. Настоящият състав счита, че въззивният съд е допуснал отклонение от разрешенията, дадени в ППВС № 4/1968г., и практиката на ВКС по чл. 290 ГПК, цитирана от касатора, при прилагане на принципа за справедливост по чл. 52 ЗЗД. Ето защо, налице е хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на въззивното решение до касация. Съобразно правомощията му, разяснени в т.1 на ТР № 1/19.02.2009 г. по т. д. № 1/2010г. на ОСГТК на ВКС, настоящият състав уточнява материалноправния въпрос в следния смисъл : „Кои обективно съществуващи обстоятелства следва да бъдат взети в предвид при определяне на справедливо по смисъла на чл. 52 ЗЗД обезщетение за неимуществени вреди в хипотеза на предявен пряк иск срещу застраховател?”.
Формулираните въпроси, свързани с приложението на чл. 51, ал. 2 ЗЗД и доказване приноса за увреждане от страна на пострадалия, са също релевантни за делото. Те са обусловили изводите на въззивната инстанция, но въпросът за приложението на чл. 51, ал. 2 ЗЗД е решен от въззивната инстанция в съответствие с цитираната от касатора т. 7 на ППВС № 17/1963 г. и доразвиващата дадените задължителни разяснения практика на ВКС по чл. 290 ГПК, както и служебно известната на съда такава, обективирана в решение № 99/08.10.2013г. по т.д. № 44/2012г. на II ТО, решение № 33/04.04.2012г. по т. д. № 172/2011 г. II ТО и др. Безпротиворечиво се приема от различни състави на ВКС, че при приложение на чл. 51, ал. 2 ЗЗД следва се да отчита общия съвкупен вредоносен резултат, поведението на делинквента и пострадалия, причинната връзка между това поведение и резултата и по – специално поведението на пострадалия, което обективно е създало предпоставки за настъпване на увреждането. В случая въззивната инстанция е взела в предвид всички релевантни факти при приложение на чл. 51, ал. 2 ГПК, поради което не следва да бъде допуснат касационен контрол по този въпрос.
По отношение на въпросите, поставени под номера четири и пет, настоящият състав на съда счита, че те не удовлетворяват общия критерий за достъп до касация, тъй като са хипотетично зададени. Отделно от това, по отношение на въпрос четири не е налице и допълнителният селективен критерий, регламентиран в т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК – да е налице произнасяне от въззивния съд по материално правен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона и развитие на правото. Разпоредбите на чл. 51, ал. 2 ЗЗД и чл. 52 ЗЗД и тяхното приложно поле са многократно разяснявани в различни актове на върховната съдебна инстанция. Въпрос номер пет не е свързан с никое от основанията, предвидени в чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК, което е достатъчна причина само по себе си, за да бъде отказан достъп до касация.
С тези мотиви и на основание чл. 288 ГПК настоящият състав на първо търговско отделение на ВКС
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1564/26.06.2019 г. по в. гр. д. № 5811/2018 г. на Апелативен съд София, в частта, с която е потвърдено решение на Софийски градски съд № 2045/27.03.2018 г. по гр. д. № 12740/2017 г. за отхвърляне на предявения от В. П. Щ. срещу ЗК „Лев Инс“ АД иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ за сумата над 40 000 лв. до 80 000 лв., ведно със законната лихва.
Делото да се докладва за насрочване в открито съдебно заседание.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.