5 Р Е Ш Е Н И Е № 285 Гр.София, 19 юни 2015 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в съдебно заседание на петнадесети юни, две хиляди и петнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БИЛЯНА ЧОЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА СТАМБОЛОВА ГАЛИНА ЗАХАРОВА При участието на секретаря ПАВЛОВА В присъствието на прокурора ГЕНЧЕВ изслуша докладваното от съдия СТАМБОЛОВА К.Н.Д. 631/15 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: С решение № 039/27.02.15 г.,постановено от Военно-апелативния съд на РБ /ВоАС/ по В.Н.О.Х.Д.043/14 г., е потвърдена присъда № 096/25.09.14 г., постановена от Софийския Военен съд /СВС/ по Н.О.Х.Д.096/13 г. С последната подсъдимият Ю. Г. Ц. е признат за виновен и осъден за извършено от него престъпление по чл.321,ал.3,пр.3,т.2 вр.ал.2 НК, за което му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от седем години. Признат е за виновен и осъден и за извършено от него престъпление по чл.244,ал.1,пр.3 вр.чл.243, ал.2,т.3 вр.ал.1 вр. чл.20,ал.4 вр.чл.26,ал.1 НК, за което му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от пет години. На основание чл.23,ал.1 НК е определено за общо изтърпяване по-тежкото измежду двете наказания, а именно седем години лишаване от свобода, търпимо при първоначален строг режим. Срещу така постановеното решение на ВоАС е постъпила касационна жалба от подсъдимия чрез двама негови защитници, в които се развиват всички основания по чл.348,ал.1 НПК. Иска се отмяна на решението и връщане не делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. В съдебно заседание пред ВКС подсъдимият, редовно призован, не се явява. Упълномощеният от него пред тази инстанция защитник, адвокат К. /различен от изготвилите двете касационни жалби упълномощени защитници/, поддържа изложеното в жалбите, но и предвид допълнителни доводи по отношение на разглеждане на производството от некомпетентен съд, моли атакуваното решение да бъде отменено. Представителят на прокуратурата намира, че обжалваният съдебен акт трябва да бъде оставен в сила. Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение, като взе предвид двете жалби на дееца чрез неговите защитници и отразените в тях аргументи, като съобрази становищата на явилите се в съдебно заседание страни и след като сам се запозна с материалите по делото в рамките на компетенциите си по чл.347 и сл. НПК, намира за установено следното: На първо място следва да бъде обсъдено най-фундаменталното отправено пред ВКС възражение, изложено от защитника на подсъдимия в съдебно заседание пред върховната съдебна инстанция по наказателни дела /нерелевирано до момента/, свързано с обстоятелството дали компетентен съд е разгледал настоящото дело въобще. Въпросът е нужно да бъде разгледан най-напред, доколкото неговото решаване се явява определящо за съдбата на процесното производство и възможността при удовлетворяване на претенцията на защитата постановените съдебни актове да бъдат отменени само на основание този въздигнат довод, поради постановяване на присъдата и решението от некомпетентни по силата на изключителната подсъдност съдилища. Видно от материалите по делото, съдебното производство по същото е протекло пред Военен съд-София и респективно Военно-Апелативния съд на РБ. Почти всички обвиняеми, с изключение на един, който е редник и следователно военнослужещ по смисъла на Закона за отбраната и въоръжените сили на РБ, са граждански лица. Всички те са обвинени за участие в престъпна деятелност заедно с военнослужещия И. Л.. В хода на досъдебното производство огромната част от обвиняемите са се възползвали от възможностите, дадени по предвидения в НПК ред за приключване на наказателното производство по диференцирана процедура, и са сключили споразумения с държавното обвинение, одобрени от състави на ВоС.-София. Сред тях е и редник Л.. Впоследствие съдебното производство е заведено по обвинителен акт, внесен във В.-София на 08.04.13 г., както за настоящия касатор, така и за обвиняемия С.- все граждански лица. Последният, в хода на образуваното наказателно дело е сключил споразумение с прокуратурата, одобрено от състав на ВоС.-София, поради което пълноценно съдебно следствие е провеждано само и единствено спрямо жалбоподателя Ц.. Останалите лица, срещу които наказателното производство е било прекратено поради постигнатите с обвинителната власт споразумения, са били поискани, допуснати и разпитани в качеството им на свидетели по силата на разпоредбата на чл.118,ал.1,т.1 НПК. Техните показания, наред с други доказателствени материали, стоят в основата на осъдителната присъда срещу касатора. Действително, към момента на образуване и разглеждане на настоящото наказателно производство пред първоинстанционен съд, сред обвиняемите лица, които след изготвяне на разпореждане за насрочване на делото пред ВоС. са станали подсъдими, липсват такива, които отговарят на предпоставките, предвидени в чл.396,ал.1 НПК. Но твърде общо формулираната норма на ал.2 на посочения законов текст безусловно установява подсъдност на военните съдилища, която винаги е приоритетна, на делата за престъпления, в осъществяването на които са участвали и граждански лица, очевидно наред с такова по ал.1. Начинът на повдигане на видните по настоящото производство обвинения и съответно осъждането на Ц. за съучастие в организирана престъпна група и с редник Л. /военнослужещ/, дава повод да се изведе наличие на условията на чл.396, ал.2 НПК. Няма съмнение правилното от процедурна гледна точка образуване на наказателното производство от Военна магистратура. Отделен е въпросът, це част от обвиняемите лица, сред които и военнослужещия, заради когото се активира особената подсъдност, са се възползвали от възможността за дирене на облекчена наказателна отговорност предвид визирана в процесуалния закон диференцирана процедура. Това е тяхно право, от което те биха могли и да не се възползват. Какъвто обаче и да е процесуалният подход с оглед приключване на воденото наказателно производство, предвид участието в престъпната дейност с лице от категорията на чл.396,ал.1 НПК, той не се отразява на специалните правила за подсъдност при разглеждане на делото по същество. Ето защо принципното възражение, че след прекратяване на наказателното производство на основание чл.381 НПК спрямо редника в поделение 42 600- М. към съответния инкриминиран момент И. Л., което е станало преди внасяне на производството за разглеждане във ВоС.-София с обвинителен акт, е следвало делото да бъде насочено към Специализирания наказателен съд поради спецификата на конкретно повдигнатите обвинения, се явява несъстоятелно. По-нататък, в касационната жалба на единия защитник на подсъдимия, адвокат А., са отправени множество възражения, свързани с нарушенията на материалния и процесуален закон. Най-важно място сред тях трябва да се отдели на оплакването за липса на отговори на въздигнатите пред втората инстанция доводи във въззивната жалба. Поначало в решението на ВоАС е отразено съгласие с първоинстанционния съд по приетата фактология, оценката на доказателствената съвкупност и направените изводи по правото, но очевидно според казаното е нужно да се прецени дали атакуваното решение съдържа реквизитите, предписани в разпоредбата на чл.339,ал.2 НПК. За да бъде даден отговор на този втори основополагащ за по-нататъшната процесуална съдба на производството въпрос, е необходимо да се проследи развитието на въззивното дело. Видно от същото, то е било инициирано по бланкетна жалба на защитника на Ц., доколкото в открито съдебно заседание е бил постановен единствено диспозитивът на присъдата. Същевременно, след изготвяне на мотивите към нея са постъпили писмени бележки към апелативната жалба, приложени на л.14-21 от въззивното дело, които несъмнено следва да бъдат приети като допълнителни писмени изложения по смисъла на чл.320,ал.3 НПК. В тях е развита аргументация по несъгласие както с доказателствения разбор на В.-София, така и с приетата фактология по престъпната дейност и приложението на правото. Те могат да бъдат обобщени от ВКС по следния начин: 1/ Твърди се, че първата инстанция не е изложила дължими мотиви, тъй като не е отговорила на всички възражения по набраната доказателствена съвкупност, направена от защитата в хода на съдебните прения. В огромната си част първоинстанционният съдебен акт се състои от буквално възпроизвеждане на обвинителния акт. 2/ Липсват доказателства за извършено престъпление по чл.321 НК, като доказателствената обосновка на ВоС.-София в тази връзка е фрагментарна и непълна. 3/ Нарушена е разпоредбата на чл.176 НПК, предвид времето на експлоатиране на специалните разузнавателни средства по делото, и времето за изготвяне на веществените доказателствени средства по тях. 4/ Извън обстоятелството, че по част от ВДС-тата не е установено дали говорещото по телефона контролирано лице, отразено на съответните протоколи като Ю., е именно подсъдимият, предвид липса на експертно заключение в тази връзка, съдържанието на проведените разговори не съдържа изводи за съставомерна престъпна деятелност на касатора. 5/ Обвинението на дееца по чл.244,ал.1 НК е за реализирана от него улесняваща деятелност по предложение 3-служене, а ВоС.-София е изложил мотиви за улесняване на прокарване в обръщение, което представлява пр.1 на третирания законов текст. 6/ Неоснователно е прието наличие на разпоредбата на чл.26 НК касателно второто престъпление,за което деецът е осъден, това по чл.244,ал.1 НК. Изложени са аргументи за сочената неправилност. 7/ Превратно са тълкувани доказателствата, касаещи проведения оглед на местопроизшествие, протокол за който е приложен на л.17-18 от т.2 на ДП. Все в тази връзка е правен анализ на доказателствата по отношение на часовете от деня, когато е проведен огледът, и показанията на свидетеля Т., с извод за неотговаряне на възприетите от съдилищата факти на установената процесуална действителност. 8/ Направен е разбор на гласните доказателствени средства за това как полицаи, разпитани като свидетели, са намерили пластиките, станали повод за образуване на настоящото наказателно производство и за обвинение на процесния подсъдим. Изисква се достигане до извод за опровергаване решението на първоинстанционния съд, че те-полицаите само са съхранили местопроизшествието, изчаквайки съответното разследващо звено. В този контекст са посочени и показанията на разпитаните поемни лица по протокола за оглед на автомобил от 29.11.09 г. В крайна сметка се иска обявяване на това доказателствено средство за негодно. 9/ Липсва онагледяване на изводите на назначената допълнителна почеркова експертиза със снимков материал, което обстоятелство е атакувано от защитата пред първоинстанционния съд, но е оставено без уважение. Искане в тази насока е повдигнато пред ВоАС. 10/ От приложеното на л.69 от т.27 на ДП писмо е ясно, че за карти с номера на банкови сметки и не са установени собствениците на сметките и следователно не може да бъде ясно дали пластиките, представляващи неистински финансов инструмент, са подправени, както и данните за същите са ползвани без съгласието на титуляра им. Въпреки че решението на въззивната инстанция не страда от липса на обемност, трябва да се подчертае, че в него не се дава отговор на отразените по-горе възражения, направени от защитника в допълнението към въззивната жалба. Дори и да се приеме, че по условно посочените т.2,4 и 8 са изложени определени съображения, макар и не по най-прецизен начин, по отношение на другите не е взето никакво отношение. А такова се дължи, колкото и за неоснователни да биха били приети доводите и колкото и да е изведена като вярна преценката на първостепенния съдебен състав. Казаното дотук дава повод да се заяви, че на основание чл.339,ал.2 НПК въззивната инстанция има задължение да даде аргументиран отговор по всички възражения, изложени във въззивната жалба и допълнителните съображения към нея, изтъкнати във връзка с неправилността на невлязлата в сила присъда. Това важи с още по-голяма сила, предвид оспорения направен от ВоС.-София доказателствен анализ. Като не е сторил това, ВоАС не е изпълнил задължителните условия на коментираната разпоредба, което е довело до липса на мотиви- съществено процесуално нарушение от категорията на абсолютните по смисъла на чл.348,ал.3,т.2,пр.1 вр.ал.1 НПК. В проекция- това поведение на второстепенния съдебен състав е постигнало и ограничаване на правото на участие на касатора и неговите защитници като страни в процеса: да разберат ясно,пълно и безпротиворечиво каква е съдебната воля, за да могат адекватно да й се противопоставят- нарушение по смисъла на чл.348,ал.3,т.1 вр.ал.1,т.2 НПК. Изтъкнатото предпоставя обезателна отмяна на атакуваното решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. Предвид приетото дотук е нужно да се разясни, че с оглед качеството на допуснатото процесуално нарушение не е необходимо да се обсъждат останалите възражения по касационните жалби, част от които са свързани с прочита на доказателствата, какъвто той се струва верен на защитата и е относим към оплакване за необоснованост. Същата не е касационно основание. Чак когато второстепенният съд отговори на всички доводи по претенциите за неправилно ценена от първата инстанция доказателствена съвкупност, а оттам- и за възприемане на съответна фактология по престъпната дейност, би могло да бъде обсъждано дали и доколко правилно е приложено материалното право. Затова и касационната инстанция няма да си позволи да говори нито за нарушения на чл.348,ал.1,т.1 НПК, нито за явна несправедливост на наложеното наказание- останалите възведени касационни основания. Само в сферата на пълнота на процесуалното изследване трябва да се заяви, че в жалбата на втория защитник на подсъдимия- адвокат В.-е отбелязано,че не са конституирани и определени правилно пострадалите лица, като по този начин била дадена възможност в процеса да участва ненадлежна страна. Повече уяснения по въпроса липсват. Предвид повдигнатите на касатора обвинения по чл.321 и чл.244 НК и осъждането му по тези законови текстове /според характера на накърнените обществени отношения/, върховната съдебна инстанция по наказателни дела не е в състояние да разбере какви са съображенията за лансирането на подобна позиция, поради което не се счита и задължена да отговаря. Водим от изложените съображения и на основание чл.354,ал.3,т.2 вр.ал.1,т.4 вр.чл.348,ал.3,т.1 и т.2,пр.1 вр.ал.1,т.2 НПК, Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯВА решение № 039/27.02.15 г.,постановено от Военно апелативния съд по В.Н.Д. 043/14 г. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. РЕШЕНИЕТО е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1/ 2/