5 Р Е Ш Е Н И Е № 331 гр.София, 04.07.2011г. в и м е т о н а н а р о д а Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на четиринадесети юни, две хиляди и единадесета година в състав: Председател: ВЕСКА РАЙЧЕВА Членове: светла бояджиева боян цонев при секретаря Ю.Георгиева като разгледа докладваното от съдията Райчева гр.д.N 1649 описа за 2010 год. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.290 ГПК. Обжалвано е решение от 26.04.2010г. по гр.д.№663/2009г. на Софийски ГС с което, като е оставил в сила решение от 01.12.2008г. по гр.д.№30106/2007г. на Софийски РС, е отхвърлил предявени от М. С. Т. искове срещу [фирма] с правно основание чл.55 и чл.86 ЗЗД. С определение от 22.03.2011г. ВКС е допуснал касационно обжалване по процесуален въпрос, разрешаването на който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото – за задължението на съда за издирване на приложимия материален закон и за формиране на правни изводи по съществото на спора след преценка на всички относими доказателства по делото с оглед разпоредбата на чл.188, ал.1 ГПК/отм./. Жалбоподателят - М. С. Т. поддържа, че решението е неправилно и моли да се отмени. Ответникът [фирма] не взема становище по жалбата. Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., приема за установено следното: С обжалваното решение въззивният съд, като е оставил в сила решение от 01.12.2008г. по гр.д.№30106/2007г. на Софийски РС, е отхвърлил предявените от М. С. Т. искове срещу [фирма] с правно основание чл.55 и чл.86 ЗЗД- за връщане на сумата 2 200 евро - равностойност на извършен превод по договор от 21.09.2006г., сумата 243 евро такси по превода и сумата 240,83 евро лихви за забава до предявяване на исковата молба на 08.10.2007г. Прието е за установено, че ищцата не е сключила договор за превод на сумата с ответната банка, а последната само е била представител на “У. Ю.”. Съдът е приел, че с оглед разпоредбата на чл.292,ал.1 ЗЗД ответната банка е изпълнила задължението си да предаде сумата на “У. Ю.” по силата на сключен на 23.01.2004г. договор за международно представителство за предлагане на услугата “паричен превод”, а действията й по приемане на сумата са били само като представител на “У. Ю.” и за негова сметка. Прието е, че банката не дължи връщане на исковата сума, която ищцата - клиент на услугата, на 20.09.2006г. е превела в Г., като същата не е била получена от крайния получател, тъй същата е сключила договор с “У. Ю.”, чрез негово бюро при ответника. Съдът е приел също така, че в случая не намират приложение разпоредбите на чл.283, ал.3 и чл.43, ал.3 ЗЗД – предвиждащи отговорност за довереник за вреди причинени от лошия му избор на заместник, независимо че услугата е извършена чрез “под-представител” на ответника - [фирма]. Касационният съд e допуснал касационно обжалване на основание чл. 280 ал. 1, т.3 ГПК про процесуален въпрос,разрешаването на който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото – за задължението на съда за издирване на приложимия материален закон и за формиране на правни изводи по съществото на спора след преценка на всички относими доказателства по делото с оглед разпоредбата на чл.188, ал.1 ГПК/отм./. По поставения въпрос към настоящия момент е даден отговор в постановените по реда на чл.290 ГПК, имащи характер на задължителна практика, решения от 22.02.2011г. по гр.д.№1863/2010г. ІV-то г.о. на ВКС, решение от 09.05.2011г. по гр.д.№421/2009г. на ІV-то г.о. на ВКС и решение от 09.06.2011г. по гр.д.№761/2010г. на ВКС, в които е прието, че правилото на чл.188 ГПК (от 1952 г.), който е приложим от въззивния съд, предвижда изискване за обоснованост на съдебните решения – изводите на решаващия съд за обстоятелствата, които имат значение за спора (релевантните факти), да съответстват на събраните по делото доказателства. Прието е, че съдът е длъжен да определи правилно предмета на спора и обстоятелствата, които подлежат на изясняване като обсъди всички доказателства по делото и доводите на страните. Той е длъжен да прецени всички правнорелевантни факти, от които произтича спорното право. Съдът трябва да обсъди в мотивите на решението доказателствата, въз основа на които намира едни от тях за установени, а други за неосъществили се. Освен това трябва да бъдат обсъдени и всички доводи на страните, които имат значение за решението по делото. В случая въззивният съд е постановил решението си в противоречие с тази практика, тъй като релевантните за спора факти и доводите на страните не са обсъдени съобразно изискванията на чл.188, ал.1 ГПК/отм./ и това е довело и до неточно приложение на материалния закона. Изводите на въззивния съд за неоснователност на иск с правно основание чл.55 ЗЗД не са обосновани и не съответстват на доказателствата по делото, поради което обжалваното решение следва да се отмени, а делото с оглед разпоредбата на чл.293, ал.3 ГПК следва да се върне на въззивния съд за извършване на надлежните съдопроизводствени действия. От събраните по делото доказателства се установява, че между страните е бил сключен договор за водене на банкова сметка, чиято правна регламентация се съдържа в чл.448 и сл.ТЗ /отменен към 2009г., но действувал към момента на сключване на процесния договор/, във вр. с чл.280 и сл.ЗЗД. По този договор наредителят предоставя на банката определена парична сума с нареждане да я плати на посоченото от него лице. Съгласно чл.18, ал.2 от Закона за паричните преводи, електронните платежни инструменти и платежните системи /отменен 2009г., но действувал към момента на процесния превод/, банката на наредителя е длъжна да осигури заверяване сметката на изпълняващата институция на получателя в срок, не по-дълъг от 5 работни дни, считано от началната дата. Тази дата за презграничен превод, съгласно чл.15, ал.2 от същия закон, е датата, на която в изпълняващата институция на наредителя е постъпила цялата изисквана от нея информация за извършване на превода и наредителят е осигурил достатъчно финансово покритие за изпълнението му. При новото разглеждане на делото съдът ще следва да прецени налице ли е изпълнение на посочените по-горе задължения /включително и помощта на вещо лице/ и да изложи съображения в мотивите си има ли реално плащане по банков път, след когато не е заверена сметката на кредитора, а това следва от разпоредбата на чл.449 ТЗ /отм. считано от 01.11.2009г./, тъй като към процесния период тази разпоредба е била в сила. И разпоредбата на чл.75, ал.3 ЗЗД изрично сочи, че когато плащането става чрез задължаване и заверяване на банкова сметка, задължението се счита погасено със заверяването сметката на кредитора. Към процесния период по делото липсват доказателства [фирма] да е платила пари на посочено от жалбоподателя лице - съпруга й – краен получател на сумата, по местоживеенето му, което сочи на неизпълнение на задълженията й по договора за банков превод и съдът следва да прецени с оглед разпоредбата на чл.281 ЗЗД, във вр. с чл.79, ал.1 ЗЗД какво обезщетение за неизпълнението се дължи на ищцата. По силата на чл.281 ЗЗД довереникът дължи изпълнение на поръчката с грижата на добър стопанин и е длъжен да даде на доверителя сметка и да му преда де всичко, което е получил в изпълнение на поръчката – чл.284, ал.2 ЗЗД. Без значение за отговорността за неизпълнение на договорните задължения на банката към ищцата са отношения на банката с “У. Ю.”, както неправилно е приел въззивния съд в отмененото решение. Предвид изложените съображения, съдът Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение от 26.04.2010г. по гр.д.№663/2009г. на Градски съд София. връща делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: