Р Е Ш Е Н И Е № 409 гр. София, 16.10.2012 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховен касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в публично заседание на двадесет и осми септември две хиляди и дванадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА КЪНЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: БИЛЯНА ЧОЧЕВА ТЕОДОРА СТАМБОЛОВА при секретаря Кр. Павлова в присъствието на прокурора М. Велинова изслуша докладваното от съдия ЧОЧЕВА наказателно дело № 1300 по описа за 2012 г. и за да се произнесе взе пред вид следното: Касационното производство е образувано по жалба на защитника на подсъдимите С. Н. С. и Н. С. Н. против въззивна присъда от 11.06.2012 г. на Монтанския окръжен съд, постановена по ВНОХД № 86/2012 г. С тази присъда Монтанският окръжен съд е отменил изцяло присъда от 13.12.2011 г. по НОХД № 30339/2011 г., с която Районен съд – Монтана е признал подсъдимите за невинни в извършването на инкриминираните им престъпления, като вместо това е признал същите за виновни в това, че на неустановена дата в периода 11.05.-08.06.2011 г., при предварителен сговор, а за С. и при опасен рецидив по чл. 29 ал. 1, б. „а” и „б” от НК, чрез използване на техническо средство – крик, отнели от владението на ръководителя на ж. п. секция Враца 27 бр. оловни плочи от ж. п. мост на км. 101+255 и на км. 101+731, на обща стойност 441, 44 лв., поради което и на подсъдимият С. С. на основание чл. 196 ал. 1, т. 2, вр. чл. 195 ал. 1, т. 4 и т. 5, вр. чл. 194 ал. 1 и вр. чл. 55 ал. 1, т. 1 от НК е било наложено наказание 1 година лишаване от свобода, което да изтърпи при строг режим в затвор, а на подсъдимия Н. С. - на основание чл. 195 ал. 1, т. 4 и т. 5, вр. чл. 194 ал. 1 и вр. чл. 55 ал. 1, т. 1 от НК е било наложено наказание 6 месеца лишаване от свобода, чието изпълнение е било отложено по реда на чл. 66 ал. 1 от НК за срок от 3 години. Двамата подсъдими са били оправдани по обвинението за отнемане на 29 оловни плочи на стойност 481. 66 лв. В касационната жалба, поддържана в с. з. пред ВКС от служебните защитници на подсъдимите, се изтъкват доводи за незаконосъобразно осъждане, основано единствено върху показанията на свидетел, дадени на ДП и прочетени по реда на чл. 281 ал. 4 от НПК. Поискана е отмяна на присъдата със законните последици. В допълнение, представено от защитника на подсъдимия С. са направени претенции за неговото оправдаване или намаляване на наложеното му наказание. Прокурорът от ВКП намира жалбата за неоснователна и предлага осъдителната присъда да бъде оставена в сила. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакувания съдебен акт в пределите по чл. 347 ал. 1 от НПК, намери следното: Касационната жалба е неоснователна. Доводът за допуснато нарушение по чл. 281 ал. 8 от НПК, изразило се основаване на осъдителните заключения за авторството на деянието единствено върху показанията на св. Д. Т. от ДП (прочетени и приобщени по реда на чл. 281 ал. 4 от НПК) е неоснователен. За да приеме, че двамата подсъдими са извършители на кражбата на оловните плочи, отнети от ж. п. мостове на посочените в обвинителния акт локации, въззивният съд е извършил не селективна, а цялостна оценка на доказателствена съвкупност. Показанията на св. Т. действително са изяснявали важни моменти от механизма на кражбата, но те съвсем не са били единствените с решаващо значение за авторството. Преди всичко следва да се подчертае, че той не е бил очевидец на самата кражба на плочите, а само до това, че подсъдимите са го завели до мястото, където са възнамерявали да извършат такава, но до фактическо отнемане не се е стигнало по това време, тъй като използваният от тях крик се е счупил. Следователно, в тази част показанията на св. Т. само косвено са очертавали картината на деянието, което е било извършено по друго време, но по сочения от него механизъм, за който те впоследствие са му споделили, а и това е изяснено и чрез други доказателствени източници, вкл. от автомобила и дома на подсъдимите са иззети два броя крикове. Извън това св. Т. е участвал и в превозването на част от отнетите вещи до пункта за изкупуване на отпадъци на св. И., а в подкрепа на заявеното от него явно са оценявани множеството други данни, касаещи общото предадено количество, равняващо се на 27 оловни плочи, 15 бр. от които при полицейската проверка са били намерени цели, а други 4 бр. на парчета. В този аспект, достоверността на дадените на ДП показания от св. Т. обективно е била проверена, като е констатирана подкрепата им с множество други източници на доказателствена информация, които въззивният съд последователно е изложил. На тази основа е била отхвърлена и версията на подсъдимите за случайно намиране на тежките оловни плочи, по които въпроси окръжният съд също е изложил подробни и убедителни съображения. Комплексната и логическа оценка на установените данни правилно са обусловили извода за авторството на деянието, поради което и отсъства нарушение по чл. 303 от НПК. На основата на приетите за установени фактически обстоятелства материалният закон е бил приложен правилно с осъждане на подсъдимите за престъплението, в което са били обвинени и частичното им оправдаване относно броя на отнетите плочи и тяхната стойност. Липсва основание за ревизия на наложеното на подсъдимия С. С. наказание за престъпление по чл. 196 ал. 1, т. 2, вр. чл. 195 ал. 1, т. 4 и т. 5, вр, чл. 194 ал. 1 от НК, за което е предвиден минимум от 3 години лишаване от свобода. Преди всичко в касационната жалба липсва подобно оплакване, като то е добавено в допълнението към нея, представено от служебния защитник и не е мотивирано. От друга страна, видно е от мотивите на въззивната инстанция, че санкцията е била определена в размер на 1 година лишаване от свобода при условията на чл. 55 ал. 1, т. 1 от НК, част от които (като частично възстановяване на щетите и оказано от подсъдимите съдействие на ДП) трудно могат да бъдат споделени. При изложените съображения ВКС намира, че не са налице сочените касационни основания и въззивната присъда следва да бъде оставена в сила. С оглед изложеното и на основание чл. 354 ал. 1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА въззивна присъда от 11.06.2012 г. на Монтанския окръжен съд, постановена по ВНОХД № 86/2012 г. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.