Върховен касационен съд, I т. о., решение по т. д. № 165/2020 г., стр. 2/4 РЕШЕНИЕ № 60100 София,14.07.2022 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, Първо търговско отделение, в състав: Председател: Елеонора Чаначева Членове: Росица Божилова Васил Христакиев секретар Силвиана Шишкова, в открито заседание на 27.09.2021 г. разгледа докладваното от съдията Христакиев т. д. № 165 по описа за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 280 и сл. ГПК. Образувано е по касационна жалба на ответника „Мага плюс“ ЕООД срещу въззивно решение на Софийски апелативен съд по отношение на уважените части от предявените от Министерство на отбраната искове по чл. 59, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, с оплаквания за недопустимост и неправилност и искане за отмяната му със съответните последици. Ищецът оспорва жалбата като неоснователна. Привлеченото на страната на ответника трето лице – помагач изразява становище за основателност на жалбата. Въз основа на доказателствата по делото и доводите на страните съдът прие следното. С въззивното решение, постановено по жалба на ответника, като краен резултат са частично уважени предявените по реда на чл. 422 ГПК искове по чл. 59, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на обезщетение за ползването без основание на недвижим имот – частна държавна собственост, предоставен за управление на ищеца. За да постанови решението си, въззивният съд е приел за установено, че процесният недвижим имот (самостоятелен обект в сграда, с търговско предназначение) е частна държавна собственост, предоставен за управление на Министерството на отбраната. За периода от 2003 г. до 09.01.2014 г. имотът се ползвал от жалбоподателя. На 28.10.2003 г. между ответника и третото лице – помагач ЕС на [улица] бил сключен договор, с който същият недвижим имот бил предоставен за временно ползване на ответника срещу заплащане на месечна наемна цена. На 01.10.2013 г. бил сключен друг договор, с който същият имот бил предоставен на ответника за ползване под наем от посочените в договора физически лица – наследници на бившите акционери на „Стоков варантно дружество“ АД. Последните, със заповеди от 04.03.2000 г. и 24.04.2001 г., в качеството си на наследници на бившите акционери, били обезщетени с 14,77 % идеални части от обекта. Същевременно, с влязло в сила съдебно решение, постановено с участието на същите наследници като трети лица – помагачи, били отхвърлени предявените срещу Министерството на отбраната установителни искове за собственост върху идеални части от обекта, претендирани от собствениците на отделни обекти в същата сграда. За да намери предявените искове за основателни при така установените факти, въззивният съд е приел от правна страна, че след като за процесния период имотът е бил ползван от ответника, но основанието за това (сключените договори за наем) е непротивопоставимо на ищеца, последният е обеднял с пропуснатите приходи от имота в размер на наемната цена, определена по реда на чл. 41 ППЗДС. Приел е, че по същата причина ответникът се е обогатил за сметка на обедняването на ищеца. Изложил е съображения за неоснователност на повдигнатите от ответника възражения в тази насока, като е посочил, че, на първо място, отсъства основание на ползването, доколкото сключените с трети лица договори за наем са непротивопоставими на действителния собственик, а на второ място, че заплащането на наема по тези договори, поради същата непротивопоставимост, не изключва наличието на обогатяване. Касационно обжалване е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по въпроса „Налице ли е обогатяване по смисъла на чл. 59, ал. 1 ЗЗД за сметка на действителния собственик на имота в полза на наемателя, ползвал имота и заплащал наемна цена по сключен с несобственик договор за наем?“. По този въпрос е установена последователна практика на ВКС (решение № 79/07.07.2020 г. по гр. д. № 2688/19, III г. о. и цитираната там практика), съгласно която, когато собственикът на една вещ е лишен от ползването ѝ, той пропуска ползи, но когато вещта се намира във фактическата власт на друго лице, което е предоставило ползването на наемател, последният се явява държател, който се обогатява от ползването на вещта на договорно основание, докато срещу него бъде предявена претенция от собственика за връщане на вещта. С оглед така установената практика касационната жалба е основателна. Неправилен е изводът на въззивния съд, че след като за процесния период ответникът е ползвал имота на основание договор за наем, непротивопоставим на ищеца, е налице обогатяване за сметка на последния. Релевантната връзка между обогатяването и обедняването е в отношенията между ищеца и третите лица, предоставили ползването на имота на жалбоподателя, които именно, получавайки уговорената наемна цена, са се обогатили, без да бъдат собственици на вещта, но реализирайки ползите от нея. Без правно основание следователно се явява обогатяването на наемодателя за сметка на собственика. Наемателят извлича полза от имота на договорно основание, като на обогатяването с тази полза съответства обедняването му със заплатената наемна цена. От тази гледна точка пропуснатите от собственика ползи се реализират не от наемателя, а от наемодателя, който именно се обогатява за сметка на собственика. В разглеждания случай следователно не е налице за процесния период обогатяване на жалбоподателя, което да е било за сметка на ищеца. Предявеният иск по чл. 59, ал. 1 ЗЗД е поради това неоснователен и подлежи на отхвърляне изцяло, както и акцесорният иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД. С оглед на това въззивното решение следва да бъде отменено в обжалваната част, като исковете се отхвърлят и в уважените от въззивния съд части. При този изход на спора ищецът няма право на разноски по чл. 78, ал. 1 ГПК, а на основание чл. 78, ал. 3 ГПК и съобразно направените искания и представените списъци по чл. 80 ГПК с приложени писмени доказателства дължи на жалбоподателя разноски за всички инстанции общо в размер на 8324,05 лв., поради което на последния следва да бъдат присъдени допълнително разноски в размер на 6845,80 лв. С тези мотиви съдът РЕШИ: Отменя решение № 1332/04.06.2019 г. по т. д. № 5333/2017 г. по описа на Софийски апелативен съд, изменено и допълнено по реда на чл. 248 ГПК с определение № 3274/08.10.2019 г., в обжалваната част относно уважените части от предявените от Министерство на отбраната срещу „Мага Плюс“ ЕООД искове по чл. 59, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, както и в частта относно присъдените в полза на Министерство на отбраната разноски, вместо което постановява: Отхвърля като неоснователни предявените от Министерство на отбраната, [населено място], [улица], срещу „Мага Плюс“ ЕООД, ЕИК[ЕИК], [населено място],[жк], [жилищен адрес] по реда на чл. 422 ГПК и във връзка с издадена заповед за изпълнение искове за установяване на вземания по чл. 59, ал. 1 ЗЗД за сумата 37 229,85 лв., представляваща обезщетение за ползване без основание на държавен недвижим имот за периода 01.04.2010 г. - 08.01.2014 г. и по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата 569,45 лв. обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода 25.01.2015 г. - 16.03.2015 г. Осъжда Министерство на отбраната, [населено място], [улица], да заплати на „Мага Плюс“ ЕООД, ЕИК[ЕИК], [населено място],[жк], [жилищен адрес] на основание чл. 78, ал. 3 ГПК допълнително разноски за всички инстанции в размер на 6845,80 лв. Решението е постановено с участието на етажните собственици в ЕС - [улица], [населено място]. Решението не подлежи на обжалване. Председател: Членове: