Р Е Ш Е Н И Е № 50049 гр. София, 02.06.2023 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, Първо отделение в открито заседание на 11 май , две хиляди и двадесет и трета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЯН БАЛЕВСКИ ЧЛЕНОВЕ: КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА АНЖЕЛИНА ХРИСТОВА и при участието на секретаря Александра Ковачева като изслуша докладваното от съдия Боян Балевски търговско дело №656/22 г. за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по реда на чл. 290 ГПК. Допуснато е касационно обжалване по касационна жалба от страна на пълномощника на А. С. E. и Х. О. Н. срещу решение № 173 от 01.12.2021 г. на Варненски апелативен съд по в.т.д. №352/2020 г. в ЧАСТТА, с която след частична отмяна на първоинстанционното решение № 260014 от 22.02.2021 г. по т.д. № 8/2020 г. на ОС-Търговище в съответните осъдителни части и потвърждаване частично в отхвърлителните е счел за частично неоснователни, исковете на двете ищци срещу „ЗАД ЕВРОИНС“ АД-София, за присъждане на застрахователно обезщетение в хипотезата на чл.432 ал.1 от КЗ съответно: за разликата между 70 000 лева до 200 000 лева-за първата и от 60 000 до 180 000 лева-за втората, за претърпени болки и страдания от телесни увреждания в следствие на настъпило на 18.07.2019 г. пътно-транспортно произшествие /ПТП/, както и в съответната част относно присъдените разноски на страните във въззивното производство. В касационната жалба се навеждат оплаквания за неправилност на въззивното решение- размерът на дължимото обезщетение за неимуществени вреди на всяка една от обжалващите въззивното решение ищци е определен в несъответствие с принципа за справедливост, съгласно чл.52 ЗЗД и задължителните разяснения в т.11 на ППВС 4/68 . Претендират се съдебните разноски в производството пред ВКС под формата на платено адв.възнаграждение. Същото становище се развива подържа от страна процесуалния представител в открито съдебно заседание. Ответникът по касационната жалба ЗК „ЕВРОИНС“ АД ЕИК[ЕИК] в отговора на същата изразява становище за неоснователност. Не изпраща представител в проведеното открито съдебно заседание. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение , като констатира, че решението е въззивно и цената на иска е над 20 000 лева намира, че касационната жалба е допустима , редовна и подадена в срок. При постановяване на въззивното решение , съдебният състав на САС е изложил следното: Приел е за безспорно установено от фактическа страна по спора, че процесното ПТП е настъпило на 18.07.2019 г. на път Ш-202, км. 51+050, общ. Опака, при управление на л.а. „Фолксваген Голф“ с peг. [рег.номер на МПС] с водач Ш. Б. , за който има сключена застраховка “Гражданска отговорност” BG/07/119000227221/ 12.01.2019 г. със срок на валидност една година, считано от 25.02.2019 г. до до 24.02.2020 г. с ответното дружество ЗД „Евроинс“ АД, [населено място]. Отговорността на извършителя е установена с одобрено от съда споразумение по чл.381 и сл. НПК по НОХД № 242/2019г. на Поповския РС. Получените в резултат на произшествието травматични увреждания на двете ищците, както и претърпените в резултат на тях болки и страдания са установени от приложените по делото писмени доказателства, заключението на СМЕ и свидетелските показания: Така установено по делото е, че ищцата А. Е. е получила счупване на тялото на втори шиен прешлен на гръбначния стълб с леко стеснение на гръбначно-мозъчния канал, причинило й, според медицинския експерт, трайно затруднение на движенето на врата със среден срок за възстановяване около 12-18 месеца; счупване на пубисната кост на таза двустранно, причинило трайно затрудняване движението на двата долни крайника със среден срок за възстановяване около 3-4 месеца; счупване на ставната ямка на лявата тазобедрена става, причинило трайно затрудняване движението на левия долен крайник със среден срок за възстановяване около 6-8 месеца и счупване на сакралната кост на гръбначния стълб, причинило трайно затрудняване на движението на снагата със среден срок за възстановяване около 3,5 – 4 месеца. На 24.07.2019г. е приложено оперативно лечение по отношение на счупването на тялото на втори шиен прешлен – поставяне на метална остеосинтеза между тилната кост на черепа и трети и четвърти шийни прешлени за стабилизация за втори шиен прешлен. Извършена е и втора операция на 10.03.2020г. за отстраняване на металната остеосинтеза. Според медицинската експертиза след възстановяване счупванията на костите за продължителен период от време ще остане болеви синдром при студено и влажно време и при тежък физически труда. Една година пострадалата е била със „закован врат“, който с помощта на медикаменти и рехабилитация е бил раздвижен. Изживяла е силно стресово разстройство, уплаха и дълго време е мислила за катастрофата с ужас. Към момента на прегледа още не е можела да движи врата си, възстановяването ще е бавно, към 18 месеца общо или още шест месеца след експертизата. При евентуално усложняване възстановяването ще се забави с още пет-шест месеца. Според вещото лице ищцата има едно от най-опасните счупвания на прешлен - втори шиен прешлен с леко стеснение на гръбначно мозъчния канал. Първите шест месеца имала проблеми със съня си, все я било страх, че нещо ще се случи. Била с катетър, не можела да става. Седем-осем месеца я гледали свекърва й и мъжът й, защото била неподвижна на легло. Преди инцидента работела като шивачка, в последствие не можела да работи, защото я боляла главата и не можела да я движи. Шест-седем месеца се движела с помагала. Ищцата Х. Н. е получила счупване на дясната ключица, което е причинило трайно затрудняване движението на дясната ръка със среден срок за възстановяване около 1,5 – 2 месеца; счупване на 5-ти и 6-ти гръдни прешлени на гръбначния стълб, без засягане на гръбначния мозък, причинило трайно затрудняване движението на снагата със среден срок за възстановяване около 6-8 месеца; счупване на лявата бедрена кост в горната й трета, затруднило движението на левия крайник със среден срок за възстановяване около 8-10 месеца. Проведеното лечение е закрито наместване на счупването на лявата бедрена кост с поставяне на скелетна екстензия и постелен режим по отношение на счупените прешлени. Всички получени увреждания са й причинили продължителни болки и страдания. След възстановяването им за продължителен период от време ще останат болки при влажно и студено време и при по-тежък физически труд. При прегледа на 02.09.2020г. вещото лице е установило, че има поставен ластичен корсет на гръдния кош за стабилизиране на гръбначния стълб за коригиране на леко изкривяване, който се носи до две години след произшествието. Според свидетелските показания дълго време се е придвижвала с помощта на патерици. При прегледа от съдебния експерт Х. е възстановена, движи се свободно без помощно средство, има оплакване за болки в гръбначния стълб, ключицата е възстановена. Съдебният състав се е позовал на установената съдебна практика относно съдържанието на критерия за справедливост, установен в чл.52 от ЗЗД, при определяне на обезщетението за неимуществени вреди, според която следва да се имат предвид обективно съществуващите обстоятелства във всеки конкретен случай. Посочил е като такива обстоятелства: вида, характера и степента на констатираното увреждане и състоянието на пострадалия; начинът на извършване на увреждането; вида и начина на провежданото лечение, неговата продължителност; болките и страданията, претърпени, както при причиняване на увреждането, така и при провеждане на лечението през всичките му етапи; отстраними ли са травмите или има остатъчни явления; периода на загуба на двигателна способност; психическата травма, както при причиняване на увреждането, така и впоследствие; възрастта на увредения; налице ли е намалена трудоспособност, степен на възстановяване, прогноза на отшумяване на уврежданията и др. Съобразно фактическата установеност по делото и горните критерии, съдът се е позовал по отношение на всяка една от ищците на възрастта им, вида, характера и тежестта на получените травматични увреждания, продължителността на лечението, степента на възстановяване към настоящия момент и остатъчните явления, за които свидетелства медицинският експерт, както и на преживените от тях болки, страхове и притеснения, както и икономическата конюнктура в страната към момента на ПТП. Въз основа на горното съдът същият е определил размер на обезщетението за ищцата А.– 70 000 лева , а за ищцата Х. – 60 000 лева/ за ищцата Н. – 15 000 лева,като в тази част въззивното реишение не се обжалва/, които се присъждат ведно със законната лихва от 25.07.2019г. до окончателното изплащане на задължението. Съдът е счел, че съгласно гореизложените критерии по исковете на А. С. E. и Х. О. Н. по чл.52 ЗЗД за неоснователни, над горепосочените суми. С определение № 50 139 от 02.03.2023 г., постановено по настоящото дело е допуснато касационно обжалване по въпроса за критериите при определяне по справедливост на обезщетение за неимуществени вреди/болки и страдания/ във връзка с констатирано противоречие в отговора на въпроса от страна на въззивния съд в обжалваното решение със задължителната практика на ВКС- ППВС 4/68 и тази по чл.290 ГПК на ВКС. По отговора на правния въпрос и основателността на касационната жалба : Касационната жалба е частично основателна. Основателно е оплакването в касационната жалба за неправилно тълкуване и прилагане на материалния закон-разпоредбата на чл. 52 ЗЗД. Съгласно т.11 от ППВС 4/68 при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди по справедливост следва да се вземат под внимание всички обстоятелства, които обуславят тези вреди, както и значението им за размера на вредите. В случая , според настоящия състав на ВКС, Първо т.о., въззивният съд не е отчел в достатъчна степен тежестта на болките и страданията, които са понесени от страна на двете пострадали-касатори в настоящото производство, като в тази част решението е необосновано. Въззивният съд е приел, че ищцата А. вследствие на ПТП е получила счупване на тялото на втори шиен прешлен на гръбначния стълб с леко стеснение на гръбначно-мозъчния канал, с послезица трайно затруднение на движенето на врата със среден срок за възстановяване около 12-18 месеца; счупване на пубисната кост на таза двустранно, причинило трайно затрудняване движението на двата долни крайника със среден срок за възстановяване около 3-4 месеца; счупване на ставната ямка на лявата тазобедрена става, причинило трайно затрудняване движението на левия долен крайник със среден срок за възстановяване около 6-8 месеца и счупване на сакралната кост на гръбначния стълб, причинило трайно затрудняване движението на снагата със среден срок за възстановяване около 3,5 – 4 месеца. Констатирани са поредица от приложени оперативни намеси, както и че след възстановяване счупванията на костите за продължителен период от време ще остане болеви синдром при студено и влажно време и при тежък физически труда. Към момента на прегледа А. Е. още не е можела да движи врата си, възстановяването ще е бавно, към 18 месеца общо или още шест месеца след експертизата и е възприето, че при евентуално усложняване възстановяването ще се забави с още пет-шест месеца. Същата е млада жена,на 32 г. към датата на ПТП, майка на дъщерите си пострадали от същото ПТП. Работела е като шивачка, след претърпените увреждания не може да работи, защото я боляла главата и не може да я движи. С оглед на това, настоящият състав на ВКС счита, че общият размер на обезщетението за конкретните неимуществени вреди на тази ищца възлиза на 95 000 лева , поради което и частично за разликата до този размер решението в обжалваната отхвърлителна част следва да се отмени като неправилно и съответно- прекият иск срещу застрахователя да се уважи, като се присъдят още 25 000 лева, с оглед отчитане на присъдения размер от 70 000 лева. Върху допълнителния размер на обезщетението се дължи и законната лихва от 25.07.2019 г., до окончателното плащане на обезщетението. По отношение на Х. О. Н.: Същата е била на 11 г. към датата на ПТП , пострадала заедно с майка си А. Е. , като претърпяла: счупване на дясната ключица, което е причинило трайно затрудняване движението на дясната ръка със среден срок за възстановяване около 1,5 – 2 месеца; счупване на 5-ти и 6-ти гръдни прешлени на гръбначния стълб, без засягане на гръбначния мозък, причинило трайно затрудняване движението на снагата със среден срок за възстановяване около 6-8 месеца; счупване на лявата бедрена кост в горната й трета, затруднило движението на левия крайник със среден срок за възстановяване около 8-10 месеца. Въззивният също не е отчел, че след възстановяването на травмите от горните фрактури, според заключението на СМЕ за продължителен период от време ще останат болки при влажно и студено време и при по-тежък физически труд, както и че вещото лице е установило, че има поставен ластичен корсет на гръдния кош за стабилизиране на гръбначния стълб за коригиране на леко изкривяване, който се носи до две години след произшествието. При прегледа от съдебния експерт Х. е възстановена, движи се свободно без помощно средство, но има оплакване за болки в гръбначния стълб, ключицата е възстановена. Тези констатации, заедно с детската възраст на пострадалата Х., обосновават по- висок размер на обезщетението, от приетия от въззивния съд от 60 000 лева. С оглед на гореизложеното, настоящият състав на ВКС счита, че общият размер на обезщетението за конкретните неимуществени вреди на тази ищца възлиза на 80 000 лева , поради което и частично за разликата до този размер решението в обжалваната отхвърлителна част следва да се отмени като неправилно и съответно- прекият иск срещу застрахователя да се уважи, като се присъдят още 20 000 лева, с оглед отчитане на присъдения размер от 60 000 лева. Върху допълнителния размер на обезщетението се дължи и законната лихва от 25.07.2019 г., до окончателното плащане на обезщетението. С оглед изложеното , съдът намира, че обжалваното въззивно решение следва да се отмени частично в обжалваната част, съгласно чл. 293 ал.2 ГПК и тъй като не се налага събиране на нови доказателства , ВКС е длъжен да се произнесе по същество на спора. По отношение на разноските : На основание чл.78 ал.2 ГПК и с оглед направените искания от страните, при отчитане на представените от пълномощника на ищците в открито заседание пълномощно и договор за правна помощ и съдействие с отбелязване на съответните плащания, настоящият състав на ВКС,Първо т.о. намира следното: В полза на касатора А. Е. се дължи съответната част, според уважаваната част от иска в настоящото производство/ 25 000 от обжалваем интерес в размер на 130 000 лева/, от реално направените от негова страна разноски от 11 850 лева-общо или в размер на 2 278, 85 лева. В полза на касатора Х. Н. се дължи съответната част, според уважаваната част от иска в настоящото производство/ 20 000 от обжалваем интерес в размер на 120 000 лева/, от реално направените от негова страна разноски от 10 000 лева-общо или в размер на 1 666, 67 лева. В полза на ответника по КЖ се дължи юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лева, съгласно чл.78 ал.8 ГПК във връзка с чл.37 ЗПП. Ответника по КЖ „Евроинс“ АД-София ЕИК[ЕИК] следва да заплати държавна такса върху уважената част от исковете от ВКС в размер на 900-деветстотин лева по сметка на ВКС. Водим от горното ВКС, състав на Първо търговско отделение Р Е Ш И: ОТМЕНЯ решение № 173 от 01.12.2021 г. на Варненски апелативен съд по в.т.д. №352/2020 г. в ЧАСТТА, с която след частична отмяна на първоинстанционното решение № 260014 от 22.02.2021 г. по т.д. № 8/2020 г. на ОС-Търговище в съответните осъдителни части и потвърждаване частично в отхвърлителните е счел за частично неоснователни, исковете на двете ищци А. С. E. ЕГН: [ЕГН] и Х. О. Н. ЕГН: [ЕГН] срещу „ЗАД ЕВРОИНС“ АД-София, за присъждане на застрахователно обезщетение в хипотезата на чл.432 ал.1 от КЗ съответно: за разликата между 70 000 лева до 95 000 лева-за първата и от 60 000 до 80 000 лева-за втората, за претърпени болки и страдания от телесни увреждания в следствие на настъпило на 18.07.2019 г. пътно-транспортно произшествие /ПТП/, както и в съответната част относно присъдените в тежест на двете ищци разноски във въззивното производство, вместо това ПОСТАНОВЯВА: ОСЪЖДА „Евроинс“ АД-София ЕИК[ЕИК] да заплати на А. С. E. ЕГН: [ЕГН] и Х. О. Н. ЕГН: [ЕГН] на основание чл.432 ал.1 от КЗ съответно сумите от : още 25 000 лева-за първата и 20 000 лева-за втората, за претърпени болки и страдания от телесни увреждания в следствие на настъпило на 18.07.2019 г. пътно-транспортно произшествие /ПТП/ , ведно със законната лихва от 25.07.2019 г. до окончателното изплащане на обезщетението. ОСТАВЯ В СИЛА въззивното решение в останалата обжалвана част. ОСЪЖДА „Евроинс“ АД-София ЕИК[ЕИК] да заплати на А. С. E. ЕГН: [ЕГН] сумата от 2 278, 85 лева разноски в производството пред ВКС, съобразено с уважената от настоящата инстанция част от иска съотнесена към обжалваемия интерес. ОСЪЖДА „Евроинс“ АД-София ЕИК[ЕИК] да заплати на Х. О. Н. ЕГН: [ЕГН] сумата от 1 666, 67 лева- разноски в производството пред ВКС, съобразено с уважената от настоящата инстанция част от иска съотнесена към обжалваемия интерес. ОСЪЖДА „Евроинс“ АД-София ЕИК[ЕИК] да заплати държавна такса върху уважената част от исковете от ВКС в размер на 900-деветстотин лева по сметка на ВКС. ОСЪЖДА А. С. E. и Х. О. Н. да заплатят на „Евроинс“ АД-София юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лева, съгласно чл.78 ал.8 ГПК във връзка с чл.37 ЗПП. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.