4 Р Е Ш Е Н И Е № 127 София, 25.08.2015 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в съдебно заседание на четвърти юни две хиляди и петнадесета година в състав: Председател:Добрила Василева Членове:Маргарита Соколова Гълъбина Генчева При секретаря Емилия Петрова, като изслуша докладваното от съдията Соколова гр. д. № 3806/2014 г., и за да се произнесе, взе предвид: Производството е по чл. 290 ГПК. С определение № 526 от 06.10.2014 г. по касационната жалба на И. Й. Ф. и Р. Й. Ф., последната починала в хода на делото и заместена от процесуалния си правоприемник И. Й. Ф., е допуснато касационно обжалване на въззивното решение № 125 от 12.03.2014 г. по в. гр. д. № 848/2013 г. на Софийския окръжен съд. Ответниците по касация В. П. В., Н. П. К. и Т. П. В., участващи в лично качество и като процесуални правоприемници на починалата в хода на делото М. Т. П., считат касационната жалба за неоснователна. Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о., провери заявените с жалбата основания за отмяна на въззивното решение и за да се произнесе, взе предвид следното: Предявеният иск по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ има за предмет две ниви с площ от 3.400 дка и 0.600 дка при съседи: П. Д., А. К. и река, находящи се в землището на [населено място], в местността „Вароша”, известна и с наименованието „Бостаня”. Ищецът, сега касатор, твърди, че към момента на образуването на ТКЗС имотите били собственост на наследодателя му Й. Ф. М. на основание наследствено правоприемство и придобивна давност. В подкрепа на твърдението е представено решение № 5428 от 21.02.2007 г. на Общинска служба по земеделие [населено място] за възстановяване в стари реални граници на правото на собственост върху имоти с обща площ 4 087.41 кв. м., които частично припокриват няколко имота по картата на землището на [населено място]. Един от тях е имот № 060009, съставляващ посевна площ от 1 450 кв. м. Този имот е възстановен на наследниците на Н. В. П. - ответници по иска, с решение № 9И от 09.07.1998 г., т. 5, на поземлената комисия и скица към него № 225 от 08.04.1998 г. Предвид установеното частично застъпване на имотите на страните, общинската служба по земеделие не е издала скица за имотите на ищеца. При извършения оглед на място назначеният по делото експерт инж. Л. М. е установил, че имотът, признат за възстановяване и ползван от ищеца, е ограден с трайна ограда, а ползваният от ответниците е югоизточно от оградата, означена с букви ЗЖ, и не съвпада с възстановения им имот. Към заключението на вещото лице е приложена скица на л. 277 от първоинстанционното дело. Въззивният съд приел, че ищците /към момента на постановяване на въззивното решение това са Р. и И. Ф./ не са установили, при условията на пълно и главно доказване, наследодателят им да е бил собственик на земите към релевантния момент - образуването на ТКЗС, и, че между страните реално не съществува спор по повод на конкретен обект - имот с определена площ. Въз основа заключението на техническата експертиза и след анализ на гласните доказателства относно площта и точното местоположение на границата между имотите на наследодателите на страните, които са били съседни, съдът заключил, че възникналият спор се дължи на грешно издадена от общинската служба по земеделие скица за имота на ответниците - тя не отразява имота така, както той реално се ползва. Евентуално допусната при заснемането грешка не може да бъде поправена в производството по чл. 14, ал. 4 от ЗСПЗЗ поради липсата на спор, от разрешаването на който да зaвиси провеждането на производство по чл. 14, ал. 3 ЗСПЗЗ, респ. такова за корекция на вече издадено решение по реда на чл. 14, ал. 7 ЗСПЗЗ. Поправянето на техническа грешка при заснемането следва различна процедура, която не се свързва с признаване, нито с отричане на правото на собственост върху притежаваните и ползвани от страните имоти. По тези съображения с обжалваното решение въззивният съд потвърдил решение № 180 от 05.08.2013 г. по гр. д. № 70/2009 г. на Ботевградския районен съд, с което искът е отхвърлен изцяло. Касационното обжалване е допуснато по въпроса дали обжалваното решение е допустимо. Правната теория и трайната съдебна практика приемат, че едно съдебно решение е недопустимо, когато съдът е разгледал спор, който не е подведомствен на съдилищата - чл. 14 ГПК, или не е подсъден на съответния съд, когато е разгледал непредявен иск или се е произнесъл при ненадлежно упражнено право на иск - по нередовна искова молба, при липса на положителна процесуална предпоставка или наличие на отрицателна процесуална предпоставка за възникването и надлежното упражняване на правото на иск. В хипотезата, пред която страните са изправени, допустимостта на постановеното съдебно решение е в зависимост и от наличието или липсата на спор за материално право по смисъла на чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ. С ТР № 1/1997 г. на ОСГК на ВКС и последвалата задължителна съдебна практика е прието, че такъв спор възниква, когато различни лица заявяват за възстановяване едни и същи земеделски земи като тяхна собственост към момента на обобществяването им, както и когато се претендира възстановяване на собствеността на различни имоти в стари реални граници, но се спори за точното им местоположение. В случая между имотите, претендирани от страните, е установено частично припокриване. Почти цялата площ на възстановения на ответниците имот № 06009 - 1 450 кв. м., с изключение на около 60 и няколко кв. м., попада върху имота, признат за възстановяване на наследодателя на ищеца /вж. обясненията на вещото лице в съдебното заседание на 03.07.2013 г. - л. 279 от първоинстанционното дело/. Така спорът се е концентрирал само върху частта от имот № 06009, заключена между буквите НМДЙН по скицата на л. 277 по гр. д. № 70/2009 г. на Ботевградския районен съд, която е по-малка от площта на имотите по исковата молба - две ниви от 3.400 и 0.600 дка. При този спорен предмет съдът не е имал основание да се произнася по целия заявен размер на претенцията по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ, а само за частта, възстановена на ответниците, но попадаща върху имота, претендиран от ищеца като собственост на неговия наследодател към релевантния за делото момент. Ето защо, като е отхвърлил изцяло предявения иск, съдът в двете инстанции е постановил недопустимо решение за частта от имотите, която остава извън очертаната припокриваща се площ. Въззивното решение е недопустимо и по отношение на припокриващата се площ, като съображенията за това са следните: По повод на спор между страните относно границите и местонахождението на имотите на наследодателите им, от общинската служба по земеделие е извършено допълнително заснемане и съвместно уточняване на границите на земеделските земи на 10.09.2007 г., като е съставен протокол от същата дата и е издадено решение № 9И-А 01.10.2007 г. /л. 114 от първоинстанционното дело/. С него е изменено решение № 9И от 09.07.1998 г. за възстановяване на имот № 060009 и на ответниците е възстановен друг имот в местността „Бостаня” - № 060011 с площ 1.042 дка по картата на землището, както и имот в местността „Долния край” с площ 0.319 дка. М. П. е обжалвала това решение, но впоследствие се е отказала от жалбата /л. 115 и л. 132 от първоинстанционното дело, а молбата-декларация за отказ от имот № 060011 на л. 131, разгледана като отказ от правото на собственост, не е произвела правно действие поради неспазване на чл. 100, ал. 1 вр. чл. 112, б. „в” ЗС/; липсват данни за подадени жалби от останалите наследници на Н. П.. Следователно, след възстановяването с решение № 9И-А от 01.10.2007 г. на имот № 060011 в местността „Бостаня” между страните не съществува спор по повод на конкретен обект, както правилно е приел и въззивният съд. Имотът, предмет на това решение, съответства на имота, който на място реално се ползва от ответниците, видно от показанията на свидетелите, разпитани при двукратно извършения оглед на място и съобразени от вещото лице при изготвяне на заключението и скицата към него. Пречката за издаване на скица за претендираните от ищеца имоти, необходима за приключване на процедурата по възстановяването /вж. писмата, приложени на л.л. 3 и 4, както и на л.л. 100 и 101 от първоинстанционното дело/, каквато се е явявало частичното застъпване на имотите, е отпаднала. В обобщение, становището на въззивния съд, че не съществува спор за правото на собственост върху притежаваните и ползвани от страните имоти, който да бъде разрешен по реда на чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ, е правилно. Това правно положение, обаче, налага извод, че искът е недопустим, а не неоснователен, както неправилно е прието с обжалваното решение. При касационното отменително основание по чл. 281, т. 2 ГПК то, и потвърденият с него първоинстанционен съдебен акт, ще бъдат обезсилени и съгласно чл. 293, ал. 4, предл. 2 вр. чл. 270, ал. 3, изр. 1 ГПК производството по делото ще бъде прекратено. Въпреки този изход на спора, разпоредбата на чл. 78, ал. 4 ГПК не намира приложение в случая, предвид повода за завеждане на делото - действията на органа по поземлената собственост и становището на ответниците по оспорване на иска. По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о. Р Е Ш И: ОБЕЗСИЛВА въззивното решение № 125 от 12.03.2014 г. по в. гр. д. № 848/2013 г. на Софийския окръжен съд и потвърденото с него решение № 180 от 05.08.2013 г. по гр. д. № 70/2009 г. на Ботевградския районен съд и ПРЕКРАТЯВА производството по делото. Решението е окончателно ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: