Р Е Ш Е Н И Е № 572 София, 17 януари 2013 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито заседание на двадесет и шести ноември две хиляди и дванадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН ТОМОВ ЧЛЕНОВЕ: ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА КРАСИМИР ШЕКЕРДЖИЕВ при участието на секретаря Аврора Караджова и в присъствието на прокурора Петя Маринова изслуша докладваното от съдия Евелина Стоянова дело № 1918 по описа за 2012 година. С решение № 75 от 15.06.2012 г. по внход № 106/12 г. Апелативният съд – гр. Варна потвърдил присъдата на Окръжния съд-гр.Варна, постановена по нохд № 1891/11 г., с която подсъдимият А. Г. П. е признат за виновен в извършването на две престъпления – по чл.196, ал.1, т.2 и чл.249, ал.1, НК, за които са му определени наказания лишаване от свобода, съответно – за първото в размер на четири години, а за второто две години и шест месеца, и глоба от 600 лева. На основание чл.23, ал.1 НК на подсъдимия е наложено едно общо наказание, а именно – четири години лишаване от свобода при първоначален строг режим на изтърпяване в затвор и глоба в размер на 600 лева. Със същата присъда подс. П. е осъден да заплати на Н. Е. Н. сумите – 328 лева и 400 лева, представляващи обезщетения за причинени имуществени вреди. Срещу въззивното решение е постъпила касационна жалба от подсъдимия, с която се иска връщане на делото за ново разглеждане. Пред ВКС жалбата се поддържа от защитника на подс.П., който претендира да е налице основанието по чл.348, ал.1, т.3 НПК и иска намаляване на наказанията при условията на чл.58а, ал.4, във връзка с чл.55 НК. Частният обвинител и граждански ищец не взема участие в касационното производство, а прокурорът при Върховната касационна прокуратура изразява становище за неоснователност на оплакванията. За да се произнесе, ВКС, първо наказателно отделение взе предвид следното: Първоинстанционното разглеждане на делото е протекло по реда на съкратеното съдебно следствие, в частност по чл. 372, ал.4, във връзка с чл. 371, т.2 НПК, като подс.П. признал изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и се съгласил да не се събират доказателства за тези факти, а ВОС, като установил, че самопризнанието се подкрепя от събраните в досъдебното производство доказателства, с определение обявил, че при постановяване на присъдата ще го ползва, без да събира доказателства за признатите от подсъдимия факти. Данните, съдържащи се в протокол от съдебно заседание от 23.02.2012 г. (л.27 и сл.), както и тези от досъдебното производство, не дават основание да се приеме, че не са били налице предпоставките за прилагане на особената процедура (действително направено безпротиворечиво волеизявление по чл.371, т.2 НПК и законосъобразност на доказателствената преценка на решаващия съд); редът за допускане и провеждане на съкратеното съдебно следствие, регламентиран в глава двадесет и седма от НПК е спазен, а присъдата на ВОС е постановена в съответствие с изискванията на чл.373, ал.3 НПК. Наказанията на подсъдимия са индивидуализирани по реда на чл.58а, ал.1 НК. Въззивното производство е иницирано по жалба на подс.П., с която оспорил признатите от него факти, заявявайки наличието на различни такива, указващи на участието и на други две лица в инкриминираната престъпна дейност. Отделно от това поискал намаляване на наложените му наказания. Мотивите на посоченото по-горе решение на ВАС указват, че направените от подсъдимия възражения са получили отговор, съответен на изискванията на чл.339, ал.2 НПК. Пред настоящата инстанция подс.П. поддържа, че е бил подведен от защитата си да направи признанието по чл.371, т.2 НПК, като отново заявява факти, различни от отразените в обстоятелствената част на обвинителния акт, с които, без да отрича собственото си участие, претендира да е налице такова и на други лица, и поради това иска връщане на делото за ново разглеждане – за техния разпит и изясняване на обективната истина по делото. Макар директно да не е заявено основанието по чл.348, ал.1, т.3 НПК, от съображенията, изложени в саморъчната касационна жалба на подс.П., добре е видно, че тъкмо размерът на наложените му наказания е в основата на недоволството му от постановения съдебен акт. В тази връзка, няма как да се приеме, че поддържаното от служебния защитник искане за приложението на чл.55, във връзка с чл.78а НК, надхвърля пределите на касационната проверка, очертани с жалбата на подсъдимия. Като съобрази горното, доводите на страните и след проверка в пределите по чл.347, ал.1 НПК, ВКС, първо наказателно отделение установи: Жалбата е неоснователна. Най-напред следва да се отбележи, че възражението на подсъдимия, свързано с взаимоотношенията му с неговия защитник, не намират опора в данните по делото. Цитираният по-горе съдебен протокол сочи, че в открито съдебно заседание, съдът по същество е изпълнил задължението си по чл.372, ал.1 НПК, като разяснил на подс.П. правата му по чл.371 НПК и го уведомил, че съответните доказателства от досъдебното производство и направеното от него самопризнание по чл.371, т.2 НПК ще се ползват при постановяване на присъдата. От друга страна, твърдяните от жалбоподателя взаимоотношения с неговия защитник, не са обстоятелства от кръга по чл.102 НПК, от значение за правилното решаване на делото и поради това няма как да бъдат предмет на изясняване в наказателното производство. Евентуални претенции за нарушения от вида на тези по чл.132 от Закона за адвокатурата, подсъдимият може да отправи по предвидения в същия закон ред – чл.136 и сл.. Що се отнася до оспорването на признатите от подсъдимия факти, към казаното от ВАС, на плоскостта на изложеното по-горе и в съответствие с указанията, дадени в ТР № 1/2009 г. на ОСНК на ВКС, т.8, може да се добави, че допустимата защита на подсъдимия е ограничена в рамките на признатите от него фактически положения по обвинителния акт, тъй като той доброволно сам се е лишил от процесуалната възможност да релевира обстоятелства, оспорващи фактическото обвинение и да претендира доказателственото им обезпечаване, в настоящото производство. Друг е въпросът, че същите обстоятелства, няма пречка да бъдат поставени на вниманието на съответния прокурор, с оглед на възможното осъществяване на правомощията по чл.422, ал.1, т.3 НПК. Правната оценка на обстоятелствата, изложени в обвинителния акт, приети за установени по реда на чл.373, ал.3 НПК, е правилна и законосъобразна. Налице са признаците от обективна и субективна страна на престъпните състави по чл.196,ал.1, т.2, във връзка с ал.1, т.т.3 и 4, чл.194, ал.1, чл.26, ал.1 НК и по чл.249, ал.1, във връзка с чл.26, ал.1 НК. Данните за съдебното минало на подс.П. указват на наличието на условията на чл.29, ал.1, б.”а” НК. Кражбата, предмет на настоящото производство е извършена, след като подсъдимият е бил осъждан за тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода не по-малко от една година, изпълнението на което не е отложено (съвкупността от престъпленията, предмет на влезлите в сила присъди по нохд №№ 5743/07 г., 5931/07 г., 2660/08 г., 3380/08 г. и 6124/09 г.). Възражението за явна несправедливост на наложеното наказание е неоснователно. Данните по делото не дават основание да се приеме, че са налице предпоставките на чл.55 НК. Не се установяват нито многобройни, нито изключителни смекчаващи отговорността на дееца обстоятелства. Още по-малко може да се направи положителен извод за това, че и най-лекото, предвидено в закона наказание е несъразмерно тежко. Направените от подсъдимия, на досъдебното производство, самопризнания, с които е спомогнал своевременно и съществено за разкриване на престъпните посегателства и техния извършител (л.12), здравословното му състояние – синдром на зависимост към хероин и вредна употреба на кокаин, са отчетени от решаващия съд адекватно на обективното им значение. Същите обстоятелства не са изключителни, по смисъла на чл.55, ал.1 НК, нито многобройни. Паралелно с тях са налице множество обстоятелства, оттегчаващи отговорността на дееца – съдебното минало, необхванато от квалификацията на извършеното - шест осъждания в периода от 1998 до 2007 г., в голямата им част за престъпления срещу собствеността, с ескалация на санкционирането от 3 месеца до 3 години лишаване от свобода, за първоначалните прояви и с приложението на института на условното осъждане, както и това, че деянията, предмет на настоящото производство са извършени в изпитателния срок, определен по реда на чл.70, ал.6 НК. При изложеното, правилно наказанията на подсъдимия са индивидуализирани по реда на чл.58а, ал.1, във връзка с чл.54 НК, като по вид и размер те са съответни на обстоятелствата по чл.348, ал.5, т.1 НПК и като такива са справедливи. Правилно и законосъобразно е ангажирана и гражданската отговорност на подсъдимия за причинените с престъпленията имуществени вреди. Предвид горното, на основание чл.354, ал.1, т.1 НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение № 75 от 15.06.2012 г., постановено по внохд № 106/12 г. на Апелативния съд – гр. Варна. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: