Ключови фрази
Делба на наследство * съсобственост * наследяване * определяне на квоти * придобивна давност * договор за аренда


7

Р Е Ш Е Н И Е

№8

С., 19.02.2014 год.


В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А


Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в публично съдебно заседание на двадесет и първи януари през две хиляди и четиринадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА

при секретаря Зоя Якимова, като изслуша докладваното от съдия К. М. гр.д. № 5109 по описа за 2013 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.290 – чл.293 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на П. Б. Ц. и Е. Б. Д. чрез пълномощника им адвокат С. М. против решение № 102 от 1.04.2013 г., постановено по гр.д. № 565 по описа за 2012 г. на Окръжен съд-Кюстендил в частта, с която е отменено решение № 205 от 29.03.2012 г. по гр.д. № 1711/2008 г. на Районен съд-Кюстендил и е постановено друго за отхвърляне на иска за делба по отношение на четири земеделски имота.
В касационната жалба са наведени доводи за необоснованост и нарушение на материалния закон като се иска отмяна на решението в атакуваната му част и допускане на съдебна делба. К. претендират възстановяване на направените разноски.
С. Б. Л. Н. оспорва касационната жалба, а Г. П. Х., Х. П. Х., Ц. В. А., К. В. А., А. В. А., Т. В. С., Г. Д. Д., Г. О. В., Й. С. И., Н. Д. П., Н. Б. Б., Н. Й. П., П. Р. Р., Д. Р. Ш. /последните двама правоприемници при условията на чл.227 ГПК на починалата на 7.05.2012 г. съделителка С. Д. Р./, Б. Д. С., М. Д. Д., С. Т. Н., К. Т. Т., П. А. Н., М. И. Н., М. Л. Н., П. Л. Н., Р. Л. С., М. Л. М., А. П. А., Д. Т. В., Н. Т. В., Д. Н. Н., К. Н. Н. и А. Й. У. не са изразили становище в настоящото производство.
С определение № 315 от 10.10.2013 г., постановено по настоящото дело, е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК по въпроса: „достатъчни ли са посочените действия /отдаване под аренда/ от съделителя, които въззивният съд възприема и с които той да е манифестирал пред всички съделители намерение да владее посочените имоти като свои собствени, за да ги придобие за себе си в хипотезата на чл.79, ал.1 ЗС при положение, че чл.3, ал.4 от Закона за арендата в земеделието дава възможност само някои от съсобствениците да сключват договор за аренда?”
Въпросът е относим към изводите на съда в атакуваната част на съдебното решение, постановено по предявен от П. Б. Ц. и Е. Б. Д. иск за делба, основан на наследствено правоприемство от Н. С. Ч., поч.1952 г. и възстановено на наследниците на Н. Ч. право на собственост с решение № 60-Р/8.07.1997 г. на ПК-К. и решение № 72П26/17.08.2001 г. на ОбС”Земеделие”-К.. С. Ц. А., А. А., Н. В., А. А. и А. У. са подали писмен отговор със становище за допускане на делбата. С. Б. Н. е оспорил иска за делба на пет от имотите /четири, от които са предмет на решението в атакуваната му част/, като е заявил възражение за давностно владение по отношение на тях за периода от 1997 г. до 2008 г. В. производство е било образувано по жалба на Б. Н. против първоинстанционното решение, с което не е уважено възражението му за давност и е допусната делба на петте имота.
За да постанови решението си въззивният съд е приел, че възражението за давност е основателно за имотите, описани в констативен нотариален акт с № 190, том ІІІ дело № 506/2008 г. за собственост по наследство и давност на Б. Н. като нива в м.”О. дъб”, нива в м.”Р.” нива в м.”А. гроб” и нива в м.”Б.”, последната - превърната от същия в овощна градина. Изложени са съображения, че нотариалният акт е издаден за придобиването на имотите на оригинерно основание – придобивна давност, изтекла в полза на Б. Н. след реституирането на имотите от ОСЗГ и макар нотариалният акт да не се ползва с материална доказателствена сила, съгласно Тълкувателно решение № 11/2012 г. при оспорването на признатото с акта право на собственост тежестта на доказване се носи от оспорващата страна, без да намира приложение редът по чл.193 от ГПК. В случая оспорващата нотариалния акт страна е установила наличие на съсобствен характер единствено досежно имота, находящ се в м.”Ц.” – с оглед гласните доказателства за съвместното обработване на същия, каквито доказателства липсват относно останалите описани в нотариалния акт земеделски имоти. Същевременно, чрез показанията на свидетелите си Б. Н. установява, че е установил трайно и необезпокоявано владение върху земеделските земи, описани в акта - нива в м.”О. дъб”, нива в м.”Р.” нива в м.”А. гроб” и нива в м.”Б.”, последната - превърната от същия в овощна градина. С. явно е било манифестирано, включително и отдавайки ги от свое име под аренда досежно първите три имота.
По основанието за допускане на касационно обжалване.
Тълкувайки историческото развитие и нормативната уредба на института на владението, съдебната практика последователно приема, че материалното държане на вещта и волята фактическата власт да се упражнява за себе си, дават понятието на владението, но те не са достатъчни да го направят годно да произведе гражданските последици, които произтичат от владението, За да е налице владение, годно да произведе правни последици, е необходимо упражняването на фактическата власт за себе си да е постоянно и непрекъснато /да нямат случаен характер, а да са израз на воля, трайно да се държи вещта по начин препятстващ евентуалното владение на други лица за период по-дълъг от шест месеца/, да е спокойно /да не е установено с насилие или по скрит начин/, да е явно /да се упражнява така, че всеки заинтересован да може да научи за това/ и да е несъмнено /да няма съмнение, че владелецът държи вещта, както и за това, че я държи за себе си/. Най-често спорове за несъмнеността на владението възникват, когато то е придобито от държател, който променя намерението с което държи вещта, започвайки да я държи за себе си и претендира изключително владение. Фактическата власт е придобита като държане, когато субектът й има правно основание да я упражнява – договорно /например наем/ или законно /например чл.31, ал.1 ЗС/. При промяна на намерението на субекта, упражняващ фактическата власт /interversio possessionеs/, намерението да се държи вещта като своя, вместо за другиго или като обща трябва да бъде изразено по ясен /несъмнен/ начин, т.е. чрез действия който не будят съмнение за отричане на чуждата власт по отношение на вещта и не допускат чужди действия. В тази хипотеза /при превръщане на държането във владение/ в тежест на претендиращия владение, годно да породи правни последици, е да докаже извършванего на такива действия след придобиване на фактическата власт. Управителните действия, включително сключването на облигационни договори по повод ползването, не съставляват такива, които да отричат правата на собственика, респ.съсобственика от чието име е установено материалното държане на вещта. Договорът за аренда е облигационен по повод ползването на земеделска земя и/или недвижимите и движимите вещи за земеделско производство съгласно легалното определение в чл.2, ал.1 Закон за арендата в земеделието, като арендодателят предоставя временното ползване на обекта на договора, а арендаторът заплаща определено с договора арендно плащане. Този договор може да бъде сключен от всеки съсобственик, при изричното или мълчаливо /т.е. без противопоставяне/ съгласие на останалите, като отношенията по повод получените арендни плащания се уреждат съгласно чл.30, ал.3 ЗС. Тази възможност, следваща от нормите на чл.30 и сл. ЗС е изрично уредена с новата алинея 4 на чл.3 Закон за арендата в земеделието, публикувана в ДВ бр.13/2007 г. Следователно сключването на договор за аренда, както преди, така и след приемането на чл.3, ал.4 Закон за арендата в земеделието, съставлява управително действие по отношение на вещта и само по себе си не може да обоснове извод за наличие на явно и несъмнено владение.
По основателността на касационната жалба:
Имотите, за които с въззивното решение е отхвърлен иска за делба, са възстановени на страните по делото като наследници на Н. С. Ч., поч.1952 г., под № 5, 12 и 14 на решение № 60/Р от 8.07.1997 г. на Поземлена комисия-гр.К. и № 3 на решение № 60-Р от 14.05.1995 г. на Поземлена комисия-гр.К.. Поддържаното в отговора на исковата молба на Б. Л. Н. възражение, че Н. Ч. е извършил приживна делба между синовете си около 1935 г. и тези имоти са владени до 1956 г. от прекия му наследодател Л. Н. Ч., касае спор на чие име е следвало да бъдат възстановени имотите, чието разглеждане е недопустимо в настоящото производство. По същите съображения не подлежи на разглеждане и довода, че нивата в местността „Б.” /сега овощна градина/ е получена в наследство от П. К., дядо по майчина линия. Следователно посочените административни решения за възстановяване правото на собственост, удостоверяват, че между страните като наследници на Н. Ч. е възникнала съсобственост на 14.06.1995 г. върху нивата от 0.586 дка в м.”Б.” и на на 8.07.1997 г. върху останалите имоти в местностите „О. дъб”, „Р.” и „А. гроб”. За последните три имота е установено, че първоначално са обработвани от Б. Н. в сдружение с други лица до 2002 г.-2003 г., а от 2003 г. са отдадени под аренда на З. „С.”, [населено място]. В договора за аренда от 20.09.2003 г. е вписана забележка, че партидата е на Н. Ч. и за дялове от по 1/3, т.е. налице е признание от подписалия го Б. Н. за съсобствения характер на имотите. Липсват доказателства за извършване на други действия по отношение на тези имоти до момента на снабдяване с констативния нотариален акт № 190, том ІІІ, рег. № 3916, дело № 506/2008 г. на нотариус рег. № 188 за собственост на основание наследство и давностно владение. Данни за имота в местността „Б.” се съдържат само в показанията на свидетеля П., който твърди, че имотът е бил нива, но още през 1992-1993 г. е засаден от Б. Н. с ябълки. Липсват твърдения и доказателства за извършване на други /освен засаждането с овощни дървета и ползването/ действия по отношение на този имот от страна на Б. Н. след възставяването на правото на собственост в полза на страните по делото.
С оглед на така установените факти и отговорът на въпросът, послужил като основание за допускане на касационно обжалване, следва да се приеме, че въззивното решение в атакуваната му част е неправилно. В. съд неправилно е приложил указанията в Тълкувателно решение № 11/21.03.2013 г. по т.д. № 11/2012 г. на ОСГК на ВКС, приемайки, че съделителите, претендиращи съсобственост, следва да опровергаят констатациите в констативния нотариален акт за собственост, с който през 2008 г. се е снабдил Б. Н.. Тежестта на доказване при оспорване на признато с нотариален акт право се носи от оспорващата страна, само когато тя не разполага с документ за собственост за същото право. В мотивите на Тълкувателното решение изрично е прието, че когато и двете страни се легитимират с нотариални актове за правото на собственост, то разпределението на доказателствената тежест при оспорване ще се извърши по общото правило на чл.154, ал.1 ГПК като всяка страна следва да докаже фактическия състав на съответното удостоверено придобивно основание. Съгласно чл.14, ал.1, т.1, изр.4 ЗСПЗЗ влязлото в сила решение за възстановяване правото на собственост върху земеделски земи има силата на констативен нотариален акт. Следователно по настоящия спор са налице документи за съсобствения характер на имотите от 1995 и 1997 г. и за собственост на Б. Н. от 2008 г. В тежест на Б. Н. е да установи, че след възстановяване на правото на собственост по ЗСПЗЗ е установил фактическа власт изключително за себе си и е владял непрекъснато, явно и несъмнено в продължение на давностния срок по чл.79, ал.1 ЗС. Ползването на имотите лично или чрез отдаването му на трети лица е част от правомощията на съсобственика съгласно чл.31, ал.1 ЗС. Действията чрез които се осъществява не отричат правата на другите съсобственици, поради което и не могат да обосноват извод за несъмнено владение. По отношение на имотите в местностите „О. дъб”, „Р.” и „А. гроб” е налице и изрично признание за съсобствения им характер при сключването на договора за аренда от септември 2003 г. Следователно по делото не е установено Б. Н. да е извършил действия, чрез които да е демонстрирал завладяване правата на останалите съсобственици, поради което владението му не е явно и несъмнено и не е годно да породи последиците на придобивната давност.
С оглед изложеното следва, че въззивното решение в атакуваната му част е неправилно и следва да бъде отменено, като вместо него се постанови друго за допускане на съдебна делба на възстановените на наследниците на Н. Ч. земеделски имоти в местностите „О. дъб”, „Р.”, „А. гроб” и „Б.”, като на основание чл.537, ал.2, изр.последно се отмени констативен нотариален акт № 190, том ІІІ дело № 506/2008 г.
На основание чл.254, ал.2, т.5 вр. чл.78, ал.1 ГПК Б. Н. следва да заплати на касаторите направените от тях разноски в настоящото производство в претендирания размер от 50.00 лв. по представения списък на разноските.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 102 от 1.04.2013 г., постановено по гр.д. № 565 по описа за 2012 г. на Окръжен съд-Кюстендил в атакуваната му част, с която е отхвърлен предявения от П. Б. Ц. и Е. Б. Д. против Х. П. Х., Ц. В. А.-К., К. В. А., А. В. А., Т. В. С., Г. О. В., А. Й. У., Г. Д. Д., Н. Д. П., Й. С. И., Е. Н. Б., Н. Й. П., В. Й. А., Д. Н. Н., К. Н. Н., П. Р. Р., Д. Р. Ш. /последните двама правоприемници при условията на чл.227 ГПК на починалата на 7.05.2012 г. съделителка С. Д. Р./, Б. Д. С., М. Д. Д., С. Т. Н., К. Т. Т., П. А. Н., М. И. Н., М. Л. Н., П. Л. Н., Б. Л. Н., Р. Л. С., М. Л. М., А. П. А., Д. Т. В. и Н. Т. В. иск за делба на следните земеделски имоти в землището на [населено място], обл.К.:
нива от 0.586 дка, трета категория, местност „Б.”, представляваща имот № 173198 по картата на землището, при граници: имот № 173199-нива на насл. на К. Т. Ч., № 000079-дере, овраг, яма на общинска собственост [населено място], № 173197-нива на В. С. М. и др., № 173194-нива на насл. на Н. Г. С., № 173200-нива на С. В. К.;
полска култура от 4.798 дка, четвърта категория, местност „О. дъб”, представляваща имот № 111037 по плана за земеразделяне на [населено място], при граници: имот № 111034-нива на насл. на Л. С. Г., № 111036-нива на насл. на И. Д. Ч., І 111603-полски пътна общинска собственост [населено място], 111038-нива на насл. на А. Г. П.;
полска култура от 1.783 дка, шеста категория, местност „Р.”, придставляваща имот № 185002 по плана за земеразделяне на [населено място], при граници: имот № 185001-полска култура на насл. на С. С. М., № 000267-полски път на общинска собственост [населено място], № 185003-полска култура на насл. на Б. Г. С., № 185006-нива на насл. на А. Г. П., № 000063-полски път на общинска собственост [населено място] и
полска култура от 3.401 дка, седма категория, местност „А. гроб”, представляваща имот № 188010 по плана за земеразделяне на [населено място], при граници: имот № 188009-нива на насл. на П. М. М., № 188003-нива на насл. на Б. П. В., № 188005-нива на насл. на К. Т. Ч., № 188004-нива на насл. на А. Т. М., № 188011-полска култура на насл. на А. И. М., № 188600-полски път на общинска собственост [населено място] и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ДОПУСКА съдебна делба на следните земеделски имоти в землището на [населено място], област К., останали в наследство от Н. С. Ч., поч. 1952 г. и възстановени на наследниците на Н. С. Ч. с решение № 60-Р/8.07.1997 г. на ПК-К. и решение № 72П26/17.08.2001 г. на ОбС”Земеделие”-К.: нива от 0.586 дка, трета категория, местност „Б.”, представляваща имот № 173198 по картата на землището, при граници: имот № 173199-нива на насл. на К. Т. Ч., № 000079-дере, овраг, яма на общинска собственост [населено място], № 173197-нива на В. С. М. и др., № 173194-нива на насл. на Н. Г. С., № 173200-нива на С. В. К.;
полска култура от 4.798 дка, четвърта категория, местност „О. дъб”, представляваща имот № 111037 по плана за земеразделяне на [населено място], при граници: имот № 111034-нива на насл. на Л. С. Г., № 111036-нива на насл. на И. Д. Ч., І 111603-полски пътна общинска собственост [населено място], 111038-нива на насл. на А. Г. П.;
полска култура от 1.783 дка, шеста категория, местност „Р.”, придставляваща имот № 185002 по плана за земеразделяне на [населено място], приграници: имот № 185001-полска култура на насл. на С. С. М., № 000267-полски път на общинска собственост [населено място], № 185003-полска култура на насл. на Б. Г. С., № 185006-нива на насл. на А. Г. П., № 000063-полски път на общинска собственост [населено място] и
полска култура от 3.401 дка, седма категория, местност „А. гроб”, представляваща имот № 188010 по плана за земеразделяне на [населено място], при граници: имот № 188009-нива на насл. на П. М. М., № 188003-нива на насл. на Б. П. В., № 188005-нива на насл. на К. Т. Ч., № 188004-нива на насл. на А. Т. М., № 188011-полска култура на насл. на А. И. М., № 188600-полски път на общинска собственост [населено място], между съсобствениците и при права в съсобствеността:
П. Б. Ц. – 60/2160 ид.ч.,
Е. Б. Д. – 60/2160 ид.ч.,
Г. П. Х. – 60/2160 ид.ч.,
Х. П. Х. – 60/2160 ид.ч.,
Ц. В. А.-К. – 40/2160 ид.ч.,
К. В. А. – 40/2160 ид.ч.;
А. В. А. – 40/2160 ид.ч.,
Т. В. С. – 120/2160 ид.ч.,
Г. О. В. – 60/2160 ид.ч.,
А. Й. У. – 60/2160 ид.ч.,
Г. Д. Д. – 60/2160 ид.ч.,
Н. Д. П. – 60/2160 ид.ч.,
Й. С. И. – 60/2160 ид.ч.,
Е. Н. Б. – 60/2160 ид.ч.,
Н. Й. П. – 120/2160 ид.ч.,
В. Й. А. – 120/2160 ид.ч.,
Д. Н. Н. – 36/2160 ид.ч.,
К. Н. Н. – 36/2160 ид.ч.,
П. Р. Р. – 36/2160 и.ч. /правоприемник при условията на чл.227 ГПК на починалата на 7.05.2012 г. съделителка С. Д. Р./,
Д. Р. Ш. – 36/2160 ид.ч. /правоприемник при условията на чл.227 ГПК на починалата на 7.05.2012 г. съделителка С. Д. Р./;
Б. Д. С. – 72/2160 ид.ч.,
М. Д. Д. – 72/2160 ид.ч.,
С. Т. Н. – 36/2160 ид.ч.,
К. Т. Т. – 36/2160 ид.ч.,
П. А. Н. – 45/2160 ид.ч.,
М. И. Н. – 15/2160 ид.ч.,
М. Л. Н. – 15/2160 ид.ч.,
П. Л. Н. – 15/2160 ид.ч.,
Б. Л. Н. – 90/2160 ид.ч.,
Р. Л. С. – 90/2160 ид.ч.,
М. Л. М. – 90/2160 ид.ч.,
А. П. А. – 180/2160 ид.ч.,
Д. Т. В. – 90/2160 ид.ч. и
Н. Т. В. – 90/2160 и.ч.
ОТМЕНЯ на основание чл.537, ал.2, изр.посл.ГПК констативен нотариален акт № 190, том ІІІ, рег.№ 3916, дело № 506/2008 г. на нотариус Е. П. с рег. № 188 по регистъра на нотариалната камара, с район на действие-Районен съд [населено място] в частта за признаване на Б. Л. Н. за собственик на основание наследство и давностно владения на следните недвижими имоти-земеделски земи, находящи се в землището на [населено място], [община]: нива от 4.798 дка, четвърта категория, местност „О. дъб”, представляваща имот № 111037 по плана за земеразделяне на [населено място], при граници: имот № 111034-нива на насл. на Л. С. Г., № 111036-нива на насл. на И. Д. Ч., І 111603-полски пътна общинска собственост [населено място], 111038-нива на насл. на А. Г. П.; нива от 1.783 дка, шеста категория, местност „Р.”, придставляваща имот № 185002 по плана за земеразделяне на [населено място], приграници: имот № 185001-полска култура на насл. на С. С. М., № 000267-полски път на общинска собственост [населено място], № 185003-полска култура на насл. на Б. Г. С., № 185006-нива на насл. на А. Г. П., № 000063-полски път на общинска собственост [населено място]; нива от 3.401 дка, седма категория, местност „А. гроб”, представляваща имот № 188010 по плана за земеразделяне на [населено място], при граници: имот № 188009-нива на насл. на П. М. М., № 188003-нива на насл. на Б. П. В., № 188005-нива на насл. на К. Т. Ч., № 188004-нива на насл. на А. Т. М., № 188011-полска култура на насл. на А. И. М., № 188600-полски път на общинска собственост [населено място] и нива от 0.586 дка, трета категория, местност „Б.”, представляваща имот № 173198 по картата на землището, при граници: имот № 173199-нива на насл. на К. Т. Ч., № 000079-дере, овраг, яма на общинска собственост [населено място], № 173197-нива на В. С. М. и др., № 173194-нива на насл. на Н. Г. С., № 173200-нива на С. В. К..
ОСЪЖДА Б. Л. Н., [населено място], обл.К. да заплати на П. Б. Ц., [населено място],[жк], [улица]бл.59-63, вх.Д, ет.9, ап.24 и Е. Б. Д., [населено място],[жк][жилищен адрес] разноски за настоящото производство в размер на 50.00 /петдесет/ лева.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: