Р Е Ш Е Н И Е № 162 гр.София, 02.06.2015г. в и м е т о н а н а р о д а Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесет и първи април две хиляди и петнадесета година в състав: Председател: ВЕСКА РАЙЧЕВА Членове: светла бояджиева ЛЮБКА АНДОНОВА при секретаря Ю.Г. като разгледа докладваното от съдията Райчева гр.д.N 6592 описа за 2014год. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.290 ГПК. Обжалвано е решение от 25.07.2014г. по гр.д.№153/2014г., с което АС В.Търново е отхвърлил иск с правно основание чл.28 ЗОПДИППД/отм./. С определение от 05.02.2015г. е допуснато касационно обжалване по въпросите за задължението на съда да обсъди всички доказателства по делото и да отговори на всички доводи и възражения, като изложи собствени мотиви , за точното тълкуване на нормата на чл.4 ЗОПДИППД (отм.) в контекста на ТР№1/2013г. ОСГК на ВКС за правомощията на въззивния съд, за това как се установява връзката между придобито имущество и престъпна дейност с оглед периода от време между престъпната дейност и придобиването на имущество, за доказването на договора за заем с оглед характера му на реален такъв и предвид правното му значение при иск за отнемане на незаконно придобито имущество, както и за доказателственото значение на записвания, направени от страната в състевен и представен от нея документ Жалбоподателят - К /К./, чрез процесуалния си представител поддържа, че обжалваното решение е неправилно и моли да бъде отменено, като делото бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Ответниците Т. С. Д. и К. Х. Д., чрез процесуалните си представители и в писмено становище поддържат, че обжалваното решение е правилно и молят да бъде оставено в сила. Върховна касационна прокуратура, чрез представителя си, поддържа, че решението следва да се отмени и делото следва да се върне за ново разглеждане от друг състав, тъй като не е изяснено от фактическа страна. Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., приема за установено следното: С обжалваното решение въззивният съд, като е потвърдил първоинстанционното решение, е отхвърлил искането на К /Комисията/ с правно основание чл. 28, ал. 1 от Закона за отнемане в полза на държавата на имущество придобито от престъпна дейност /ЗОПДИППД/ за отнемане в полза на държавата имуществото от ответниците на обща стойност 1 722 485 лв. Прието е по делото, че със споразумение на 03.05.2010 г.по НОХД № 105/2009 г., по описа на Габровски окръжен съд, Т. С. е признат за виновен в това, че на 21.05.2009 г. в [населено място], в съучастие /като съизвършител/ с две неустановени по делото лица, с цел да принуди Г. М. да извърши разпореждане като му прехвърли собствеността върху недвижим имот, намиращ се в [населено място], общ. Г. на стойност 3 000 лв. го заплашил с насилие и му причинил средна телесна повреда - престъпление по чл. 213 а, ал. 3, т. 1, във вр. с ал. 2, т. 4, във вр. с ал. 1, във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК, за което му е наложено наказание от седем месеца и двадесет и шест дни лишаване от свобода при първоначален общ режим и глоба,като на основание чл.59, ал.1 НК е зачетено предварителното задържане на подсъдимия, като това престъпъление попада в обсега на чл.3 т.9 от ЗОПДИППД/отм./ Установено е по делото, че Комисията е извършила проверка по отношение на ответника по иска и по жалба Т. Д. период от 15 години който е от 28.07.1985 г. до 28.07.2010 г., както и че ответниците Т. Д. и К. Д. са сключили граждански брак през 1988г., видно от приложения акт за граждански брак № 161/14.05.1988г.,от който имат родено едно дете . Прието е по делото, че през проверявания период ответника и съпругата му са били собственици и управитери на търговски дружества, както и че за проверявания период са придобили недвижими имоти – над 40 на брой, и превозни средства - 6бр. Съдът е приел, че вложените средства от ответниците за придобиване на недвижимите имоти - имат се предвид застроените, включително и за извършване на ремонтите върху част от тези имоти, възлизат съгласно заключението на икономическата експертиза, обобщено в двата й варианта, на 5 481,66 МРЗ, цените на земеделските земи възлизат 854,69 МРЗ, а тези на горите на 70,79 МРЗ. Приел е също така, че общият размер на разходите на ответниците в минимални работни заплати за придобиване на МПС, предмет на производството, възлизат на 59,48 МРЗ, а конкретно за лекия автомобил „М. 220” следва да се прибави и стойността още на 91,52 МРЗ за придобиването му. Прието е, че разходите, направени от ответниците за заплащане на публично-правни задължения в размер на 308,27 МРЗ, разходи за придобиване на дялове в търговски дружества в размер на 181,31 МРЗ, разходи за погасяване на банков кредит, отпуснат от [фирма] в размер на 368,01 МРЗ, както и разходи за пътуване зад граница в размер на 89,3 МРЗ. На базата на данните на Националния статистически институт за разходите, които са необходими за издръжка на едно семейство е установено по делото, че за семейството на ответниците през проверявания период разходите възлизат на 1 450, 75 МРЗ, като в този размер са включени и разходите за издръжка на родителите на ответника с оглед сключения договор за издръжка и гледане. Съдът е счел по отношение на приходите, че от трудови правоотношения, като еднолични търговци, както и самоосигуряващи се лица ответниците имат общо такива в размер на 893,07 МРЗ; от участие като съдружник в колективна фирма „М. ” – 2 901,57 МРЗ, от дарения – 416,67 МРЗ, от продажба на МПС – 12,59 МРЗ, от продажба на дялове от търговски дружества – 45,33 МРЗ, от продажба на недвижими имоти – 1 205,83 МРЗ, от печалба от игрални и покер автомати общо 7 679,22 МРЗ, от банкови преводи – 1 047,83 МРЗ, като тук са включени и преведените от ЧСИ суми за извършени публични продани, които не са включени в продажбата на МПС и недвижимите имоти и се равняват на 458,26 МРЗ. Или общият размер на приходите на ответниците, за които приходи е доказан законен източник през проверявания период възлиза на 13 920 МРЗ. Съдът е приел, че видно от представената тетрадка („книга”), която е оформена като счетоводен документ за КФ „М.”, се установява, че същата е водена редовно и съобразно законовите изисквания и тя установява действителните разходи и приходи на фирмата, респективно реализирания чист доход. Данните от тази книга са проверени от счетоводната експертиза и същата ги намира за достоверни. За воденето на книгата са разпитани свидетелите, които установяват, че през проверявания период фирмата е имала приходи, респективно и разходи, но всички те са отразени правилно в тетрадката, по отношение на което и въззивният съд извърши констатации, които са отразени в протокола. Приел е за доказано, че ответникът е реализирал доходи от игрални автомати през периода 1990 – 1995 година, както и приход, равняващ се на 100 000 лева, получени като дарение през януари 2009г. от фирма [фирма] , на стойност 41,67 МРЗ, тъй като договорът е с достоверна дата порадиотразяването му в данъчни документи. Прието е, че от представен договор за дарение на сума от 100 000 щатски долара, направено от И. М. на Т. Д. се установява приход за тази сума, като от същото лице е получил още 24 500 щатски долара, което е станало през 2001г., като парите са били предназначени за ремонт на закупения в местността „Л.” имот, а Д. е получил в заем и сума от 190 000 лева за същите цели. Прието е също така, че като приход на ответниците по иска следва да се приеме и сумата 73 321,77 лв., представляваща равностойност на 458,26 МРЗ, която сума е преведена по банков път на Д. след извършена публична продан на недвижим имот „Е.”. При така установените обстоятелства съдът е счел, че разходите, направени от ответниците за проверявания период, възлизат общо на 9 380 МРЗ и приходите надвишават същите. Поради това съдът е счел, че независимо от обстоятелството, че Д. е осъден за престъпление, което попада в обхвата на чл. 3, ал. 1, т. 9 от ЗОПДИППД (отм.), то направеното от Комисията искане за отнемане на описаното по-горе имущество е неоснователно, независимо че е налице и другият признак на закона, а именно, че ответниците са придобили имущество на значителна стойност, която надвишава законово предвидената стойност 400 МРЗ или 60 000 лева към момента на придобиването, респективно към момента на внасянето на мотивираното искане в съда. Прието е също така, че по делото няма данни след 21. 05. 2009г. ответниците да са придобивали имущество, а дори и да са придобивали такова, то няма данни, че е на значителна стойност, тоест над 400 МРЗ, поради което въззивният съд не е намерил и връзка между престъпната дейност, извършена от Д. през м. май 2009г., и придобитото от него и другата ответница имущество през проверявания период, още повече в началните години от него и до 1997 – 2001г., когато са придобити множество имоти. Допуснато е касационно обжалване по въпросите за задължението на съда да обсъди всички доказателства по делото и да отговори на всички доводи и възражения, като изложи собствени мотиви , за точното тълкуване на нормата на чл.4 ЗОПДИППД (отм.) в контекста на ТР№1/2013г. ОСГК на ВКС за правомощията на въззивния съд, за това как се установява връзката между придобито имущество и престъпна дейност с оглед периода от време между престъпната дейност и придобиването на имущество, за доказването на договора за заем с оглед характера му на реален такъв и предвид правното му значение при иск за отнемане на незаконно придобито имущество, за доказателственото значение на записвания, направени от страната в състевен и представен от нея документ. Настоящият състав намира, че по въпросите за задължението на съда да обсъди всички доказателства по делото и да отговори на всички доводи и възражения, като изложи собствени мотиви , за точното тълкуване на нормата на чл.4 ЗОПДИППД (отм.) в контекста на ТР№1/2013г. ОСГК на ВКС и за това как се установява връзката между придобито имущество и престъпна дейност с оглед периода от време между престъпната дейност и придобиването на имущество, въззивният съд в противоречие с трайната практика на ВКС не е обсъдил всички доказателства по делото, нито е изложил същински собствени мотиви, от които да е видно дали са налице или не всички предпоставки на закона за да прецени основателността на предявения иск с правно основание чл. 28, ал. 1 от Закона за отнемане в полза на държавата на имущество придобито от престъпна дейност /ЗОПДИППД/. Събразно даденото тълкуване в т.1 от ТР№1/2013г. ОСГ ТК на ВКС при проверка на правилността на първоинстанционното решение въззивният съд може да приложи императивна материалноправна норма, дори ако нейното нарушение не е въведено като основание за обжалване, а в случая въззивният съд не е изложил никакви съображения за това, защо намира, че не са налице предпоставките на чл.4 ЗОПДИППД за период след 21.05.2005г., след като няма пречка да се установи или основателно да се предположи придобиване на имущество във връзка с престъпна дейност и назад във времето в срока по чл.11 ЗОПДИППД, с оглед конкретните обстоятелства. В съответствие с тълкуването, дадено в т.3 ТР№1/2013г. ОСГ ТК на ВКС вззивният съд е длъжен да събере доказателствата, които се събират служебно от съда /експертиза, оглед, освидетелстване/, когато делото е останало неизяснено от фактическа страна, или за необоснованост на фактическите изводи, поставени в основата на първоинстанционното решение, или ако тези доказателства са необходими за служебно прилагане на императивна материалноправна норма, тъй като е възможна и хипотеза на по-рано придобити имущества, заплатени с кредити и заеми, които фактически са върнати със средствата, придобити от престъпната дейност. Трайната практика на ВКС- ТР№7/2013г. ОСГК на ВКС, намерила израз и в решение постановено по реда на чл.290 ГПК от 29.05.2013г. по гр.д.№890/202г., ІV г.о. се приема, че във всеки отделен случай трябва да се изхожда от установената престъпна дейност и конкретните твърдения за връзката й с придобитото имущество и само така ще е ясен и периода от време, в който ще се установяват доходи, разходи и съответно придобиване на имущество. Посочва се, че установяването на законен източник за придобиване на имуществото, в т.ч. установяването, че не е налице трансформация на средства, придобити от престъпление, изключва предположението, че придобитото имущество е свързано с престъпната дейност. Когато не е установен законен източник за придобиване на имуществото съдът следва да изгради изводите си за това налице ли е връзка между престъпната дейност и доходите, послужили за придобиване на имуществото, въз основа на конкретиката на случая; въз основа на фактите, свързани не само с вида на престъплението, но и с цялостните данни за характера на осъществявана престъпна дейност. По въпросите за доказването на договора за заем с оглед характера му на реален такъв предвид правното му значение при иск за отнемане на незаконно придобито имущество и за доказателственото значение на записвания, направени от страната в съставен и представен от нея документ, съдът отново се е произнесъл в противоречие с практиката на на ВКС. Съобразно същата, изразена и в порстановени по реда на чл.290 ГПК решения : от 28.05. 2012 г по гр.д.№ 1601/ 2010г., ІV г.о на ВКС и от 10.09. 2012 г. по гр.д. № 1782/2010 , ІV г.о на ВКС, за да приеме, че е получен заем, съдът следва да обсъди всички обстоятелства по делото, в т.ч. доказателствата за погасяването му, както и има ли причина заемодателят да подари заетата сума или опрости задължението за връщането й, в случай че заемът не е погасяван продължително време/ каквто е и конкретиня случай/. Приема се, че когато получения заем е приет като доход на проверяваното лице за придобиването на имуществен обект, то погасяването му се отчита и при изследването на начина на придобиване на следващия във времето значим имуществен обект. Непогасяването на заем от лице, което няма причина да подари сумата или опрости задължението е индиция, че заем в действителност не е получен или е получен и върнат, без да се признава последното. Посочва се, че съдът не е обвързан нито от документите, съдържащи данни за извършените разходи (частни документи, създадени в отношенията между ответника и трети лица), нито от заключенията на вещи лица за размера на пазарните цени (чл. 202 ГПК), той преценява всички обстоятелства по случая по вътрешно убеждение и може да приеме, че придобивната стойност е посочената цена в договора за продажба или друга сума, като съобрази само цената на вложените материали, или други пазарни условия, които вещите лица не са отчели в заключението си. При разглеждане на делото, приключило с постановяване на обжалваното решение, съдът в случая е допуснал да бъде прието непълно заключение, в резултат на което е достигнал до необосновани изводи. Съдът не е изложил мотиви защо приема като приход заеми от 25.07.1991г., 04.01.1996г., 28.08.2011г., 01.11.2006г. и 04.09.2006г./ без анализ реално ли са получени, за какво са използвани и кога са върнати/, както и средства от продажба на леки автомобили, без да се съобрази обстоятелството, че са закупени на по-висока стойност, отколкото са продадени. Съдът не е разграничил законността на приходите от КФ „М. кавал” и на тези от игрални и покер автомати/ без данни последните да са декларирани като доходи от ответниците по иска за съответните години/, не е направил анализ дали към момента на придобиване на движими, недвижими вещи и дялове от фирми ответниците са разполагали със средства имащи законен източник, нито е допуснал и събрал допустими доказателства за произхода на разполагаемите доходи и способите за придобиването им от лицата, за които ответниците по иска твърдят, че са направили дарения в тяхна полза, както и да съобрази разходите им преди и към момента на даренията. Въззивният съд не е обсъдил и доводите на ответниците за наличие на принос в придобиване на имуществото от страна на съпругата К. Д., както и ако има такъв за кои имущества се отнася същия и какво е правното му значение в конкретния спор. По изложените съображения настоящият състав на ІV г.о. на ВКС намира, че следва да отмени въззивното решение като неправилно и тъй като се налага извършване на нови съдопроизводствени действия делото следва да се върне за ново разглеждане от друг състав на основание чл.293, ал.3 ГПК. Поради необходимостта от използване на специални знания следва да се назначи нова съдебно-икономическа експертиза, която да установи стойността на имуществото, като сбор от реалната пазарна стойност на посочените в исковата молба имоти, движими вещи и дялове от фирми към момента на придобиването им; за тези, които са продадени - пазарната стойност, на която са продадени; както и за разликата между двете стойности , като се приравни на минимални работни заплати. Вещото лице следва да извърши и проверка за декларираните доходи от проверяваното лице и съпругата му към момента на придобиване на конкретно на всяка една от движити и недвижими вещи; както и за декларирани парични заеми съобразно чл.50 ЗДДФЛ/Дв.бр.99/2009г/ , движението на средства по банковите им влогове, ако имат такива и за разходите им по периоди, свързани с придобиване на имуществото, както и какви са декларираните доходи от лицата, направили дарение към момента на предоставяне на сумите. Като изслуша експертизата съдът следва да направи извод за законността на средствата, с които е придобито имуществото към момента на придобиването му, а не към последващ момент. Едва след като направи пълен анализ на всички доказателства, възражения и доводи на страните и като изложи собствени мотиви за наличие на всяка една от предпоставките при наличие на които следва да се отнеме имущество придобито от престъпна дейност, съдът ще следва да реши дали е основателен или не искът по чл.28, ал. 1 от Закона за отнемане в полза на държавата на имущество придобито от престъпна дейност. С оглед изхода на спора съдът ще следва да се произнесе и по направените от страните разноски. Предвид изложените съображения, съдът Р е ш и : ОТМЕНЯ решение от 25.07.2014г. по гр.д.№153/2014г. на АС Велико Търново. Връща делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: