4 Върховен касационен съд на Република България НК, І н.о. дело № 1631/2015 год. О П Р Е Д Е Л Е Н И Е-Р №2 гр.София, 26 май 2016 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение в съдебно заседание на осемнадесети януари две хиляди и шестнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН ТОМОВ ЧЛЕНОВЕ: ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА БЛАГА ИВАНОВА със секретар Марияна Петрова при участието на прокурора ПЕТЯ МАРИНОВА изслуша докладваното от председателя (съдията) ПЛАМЕН ТОМОВ наказателно дело под № 1631/2015 година Повереникът на кооперативна организация – граждански ищец, единствен е обжалвал по касационен ред нова присъда на въззивен съд, след която подсъдимият по нея се оказал не само напълно оправдан, но и с изцяло отхвърлен срещу него граждански иск на кооперацията. Новата присъда – 31/5.ХІ.2015 год., е по внохд 377/15 на Врачанския окръжен съд и съдържа две части: отменяща и потвърждаваща първоинстанционната присъда – 17/2.VІ.2015 год. по нохд 190/2012 на Белослатинския районен съд, също съдържаща две части, но осъдителна и оправдателна. И двата съдебни акта са все срещу П. Г. Й., бивш председател на гражданския ищец – Ч.”С.” в [населено място]. Районният съд е издал от една страна, осъдителна присъда срещу него и уважил частично гражданския иск, а, от друга страна, присъдата е оправдателна и отхвърляща гражданския иск. Окръжният съд на свой ред, след като най-напред отменил наказателно- и гражданскоосъдителните части на присъдата, първо, оправдал подсъдимия за съответната част от обвинението и отхвърлил в съответната част гражданския иск и, второ, потвърдил другите части от присъдата – оправдателната и отхвърлящата гражданския иск. Касационната жалба е за пълното уважаване на гражданския иск или поне за уважаването му в частта, в която той е бил уважен в районния съд, като за тази цел има позоваване на касационните основания по т.1 и 2 на чл.348, ал.1 НПК (свързаните с нарушения на материалния и процесуалния закон). В съдебното заседание на ВКС е участвал само прокурорът, според когото жалбата трябва да бъде оставена без уважение. Според ВКС жалбата подлежи на оставяне без разглеждане и това становище по изхода на делото обяснява схематичното изложение на неговото развитие до тук, без подробности включително за предмета на отпадналата от подсъдимия отговорност. Процесуалната недопустимост на касационната жалба е могла да бъде забелязана още при постъпването ѝ, но вероятно се е разчитало тя да бъде мотивирана съобразно чл.351, ал.1 НПК, по реда на ал.3 от разпоредбата, както е уверил жалбоподателят. Другото видно още при подаване на жалбата основание за нейната недопустимост, е насочването ѝ срещу онази част от новата присъда, която поначало не подлежи на касационен контрол – съответстващата на потвърдително въззивно решение на окръжен съд (чл.346 във вр. с 338 НПК). Най-същественото обаче за оставянето на касационната жалба без разглеждане, е невъзможността тя да доведе до промяна в гражданската част на присъдата, даже и да се окаже основателна. Тази особена процесуална ситуация възниква винаги, когато гражданската отговорност на подсъдимия няма друго основание, освен престъплението, за което е бил оправдан. Иначе е напълно възможна и гражданска отговорност, въпреки оправдателна присъда: когато „деянието не е престъпно, не е виновно или не се наказва […], ако с деянието са причинени вреди и са налице условията за гражданска отговорност” (П.9/1961-Пл., т.1). В случая обаче подобна хипотеза липсва. Подсъдимият е бил оправдан по обвиненията му в длъжностно присвояване и злоупотреба на доверие и защото Ч.”Съгласие” въобще не е била ощетена от деянията му. Що се отнася до възможността жалбата на гражданския ищец да е все пак основателна, нейното уважаване очевидно преминава през отмяна на оправдателната присъда, а то изисква още нещо – срещу присъдата да е бил подаден и „протест на прокурора [… с] искане за осъждане” (чл.355, ал.3 НПК), какъвто пред ВКС не е подаван (във връзка с това изискване вж. и р.201/07-І, Бюл. 10/07, както и препращанията в него). От тази гледна точка би могло да бъде мислено и дали необжалваната присъда не е вече влязла в сила, и то не само частично, но и в нейната цялост – ако се има предвид посоченото по-горе второ основание за недопустимост на касационната жалба (чл.346, във вр. с чл.338 НПК). Въпросите обаче са между най-спорните в теорията и практиката и подробното им обсъждане тук е неоправдано. Няма никаква процесуална пречка за ВКС, накрая, да остави без разглеждане като недопустима подадената от гражданския ищец жалба и в този момент от наказателното производство – последният е без значение, щом определени процесуални изисквания трябва да са налице във всеки един момент от него (вж. и опр. 509/03-І, Бюл.9/03, както и отново препращанията там). Ръководен от всичко изложено, ВКС – І н.о. О П Р Е Д Е Л И: ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на гражданския ищец Ч.”С.”-с.М., срещу нова (въззивна) присъда № 31/5.ХІ.2015 год. по внохд 377/15 на Врачанския окръжен съд. Прекратява касационното производство по делото. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: /СЛ