Р Е Ш Е Н И Е № 270 София, 18.10.2011 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България,Второ гражданско отделение,в съдебно заседание на тринадесети октомври през две хиляди и единадесета година,в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:Елса Ташева ЧЛЕНОВЕ:Светлана Калинова Зоя Атанасова при участието на секретаря Ани Давидова и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова гражданско дело № 1232 от 2010 година и за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по чл.290-293 ГПК. Образувано е по касационна жалба на А. Д. А. от [населено място] срещу въззивното решение на Добричкия окръжен съд, постановено на 21.06.2010г. по гр.д.№200/2010г. С определение №166/18.02.2011г.,постановено по настоящето дело, касационното обжалване е допуснато по въпроса при строителство в съсобствено дворно място стават ли съсобствениците такива и на новопостроеното при липса на доказателства за дадено съгласие за строеж в полза на единия от съсобствениците. Касаторът поддържа,че обжалваното решение е неправилно,тъй като неправилно въззивният съд е презюмирал наличие на съгласие по чл.56,ал.3 З./отм./ при издадено разрешение за строеж на името само на един от съсобствениците. Моли обжалваното решение да бъде отменено и вместо това делбата бъде извършена при квоти 174/448 ид.части за С. Д. Ч. и 274/488 ид.части за А. Д. А.. В писмен отговор в срока по чл.287,ал.1 ГПК ответникът по касационна жалба С. Д. Ч. изразява становище,че жалбата е неоснователна по изложените в отговора съображения. Върховният касационен съд,като обсъди доводите на страните във връзка с изложените касационни основания и като извърши проверка на обжалваното решение по реда на чл.290,ал.1 ГПК и чл.293 ГПК, приема следното: Предявен е иск за делба на едноетажна масивна сграда /гараж/ със застроена площ от 24 кв.м. и идентификатор * по кадастрална карта,построена в поземлен имот с идентификатор * по кадастралната карта на [населено място],съставляващ УПИ * в кв.*по ПУП на ЦГЧ на града. Производството е във фазата по допускане на делбата. С обжалваното решение въззивният съд е отменил решението на първоинстанционния съд в частта,с която са определени квотите от съсобствеността върху допуснатата до делба едноетажна масивна сграда и вместо това е допуснал делбата между съделителите С. Д. Ч. и А. Д. А. при равни квоти. За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел,че съделителителите са наследници по закон /синове/ на Д. А. В.,починал през 1993г. и М. /М./ Г. В.,починала през 1996г. По време на брака си през 1961г. /н.а.№*, том *,н.д.№*/1961г./ Д. и М. В. са придобили по договор за продажба в режим на СИО дворното място и построената върху него къща за живеене,като въз основа на строително разрешение №629/03.09.1962г. изградили и нова двуетажна жилищна сграда. На 19.04.1975г./н.а.№*,том *,н.д.№*/1975г./ Д. и М. В. дарили на сина си С. Ч. 100кв.м. ид.части от дворното място,заедно с І етаж от двуетажната жилищна сграда,като през 1978г. С. Ч. върнал на родителите си имота,а на 08.12.1992г. /н.а.№*,том *,н.д.№*/1992г./ родителите му дарили същия имот. На 19.04.1975г. /н.а.№*,том *,н.д.№*/1975г./ Д. и М. В. дарили на сина си А. А. 100кв.м. ид.части от дворното място,заедно с втори етаж от двуетажната жилищна сграда. Процесният гараж е построен въз основа на разрешение за строеж №54/09.04.1979г.,издадено в полза на Д. В.. Прието е,че към този момент дворното място е било съсобствено между Д. и М. В. /притежаващи дял в СИО/ и А. А., но правото на собственост върху гаража е придобито само от Д. и М. В.,тъй като при липса на спор за законността на издаденото на името на Д. В. строително разрешение следва да се презюмира,че всички законови изисквания при издаването му са спазени, вкл. и наличието на изискуемото по чл.56,ал.3 З./отм./ писмено съгласие на съсобственика,изразено в заявление до ОНС с нотариална заверка на подписа,което учредява право на строеж в полза на съсобственика, получил разрешение за строеж в съсобствения имот,макар преписката по издаване на разрешението да не е запазена и писмено съгласие по чл.56,ал.3 З./отм./ по делото да не е представено. Прието е, че след смъртта на Д. В. и М. В. правото на собственост върху гаража е преминало по наследяване към двамата съделители при равни квоти,както е допусната делбата. По въпроса при строителство в съсобствено дворно място стават ли съсобствениците такива и на новопостроеното при липса на доказателства за дадено съгласие за строеж само от единия съсобственик в производството по чл.288 ГПК е констатирано наличие на противоречива практика на съдилищата. В посоченото в изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК решение №950/22.10.2008г. на ІІІ ГО на ВКС по гр.д.№2/2007г. е прието,че законността на сградата може да има само изрично посоченото в закона правно значение,но няма значение за правото на собственост. В решение №598/12.06.1991г. по гр.д.№362/1991г. на І ГО на ВС е прието, че съсобствена, а не лична е сградата,построена от един съсобственик върху съсобствена земя,освен ако надлежно не е оборено законното положение на чл.92 ЗС. Настоящият състав на Второ ГО на ГК на ВКС,след преценка на застъпеното становище в цитираните решения на ВКС и в решението, постановено от Добричкия окръжен съд по поставения въпрос на основание чл.290,т.1 ГПК,приема за правилно становището,изразено в решение №950/22.10.2008г. на ІІІ ГО на ВКС по гр.д.№2/2007г. и в решение №598/12.06.1991г. по гр.д.№362/1991г. на І ГО на ВС. Съображенията за това са следните: По отношение на сграда,построена в съсобствено дворно място, приложение намира разпоредбата на чл.92 ЗС освен ако не е установено,че в полза на един от съсобствениците по предвидения в закона ред е учредено право на строеж за тази сграда. Издаденото на името на един от съсобствениците строително разрешение установява единствено,че е спазена административната процедура по разрешаване на строителството, но не и надлежно учредяване на право на строеж в негова полза,тъй като право на строеж в полза на един от съсобствениците може да бъде учредено само чрез волеизявления,изходящи от останалите съсобственици, извършени в предвидената от закона форма. Наличието на такива волеизявления,както и на спазване на формата за действителност,в която следва да бъдат извършени,не може да бъде презюмирано въз основа на издадено на името само на един съсобственик разрешение за строеж при наличие на оспорване на това обстоятелство. Строителното разрешение има правно значение само за законността на извършеното строителство с оглед спазването на установените към момента на построяването строителни правила и норми, но не и за принадлежността на правото на собственост върху построеното. По основателността на касационната жалба и с оглед изложеното по-горе становище,настоящият състав приема следното: Обжалваното решение е валидно и процесуално допустимо,но по същество неправилно поради неправилно приложение на материалния закон /чл.92 ЗС/. По отношение на дяловете,при които следва да бъде допусната делбата на процесната сграда,между страните по делото е съществувал спор като доводите за наличие на надлежно учредено право на строеж в полза на наследодателя Д. В. за наведени в производството пред въззивния съд. Доказателства действително в полза на наследодателя да е било надлежно учредено право на строеж от А. А., който е имал качеството съсобственик към момента на построяването на сградата /1979г./ по делото не са представени,поради което неправилно въззивният съд е приел,че при наличие на издадено на името на Д. В. разрешение за строеж спазването на установеното в чл.56,ал.3 З./отм./ изискване за ред и форма на даване на съгласие за построяването от другия съсобственик следва да бъде презюмирано. Както вече беше отбелязано,разпоредбата на чл.92 ЗС намира приложение и в отношенията между съсобственици,като установената в тази разпоредба презумпция следва да бъде опровергана по категоричен начин,за да може да се приеме,че построена в съсобствено дворно място сграда принадлежи само на един от съсобствениците на терена. Опровергаване на установена в закона презумпция чрез предположение за осъществяване на релевантен за спора факт е недопустимо. Към момента на построяване на сградата дворното място е принадлежало в съсобственост на Д. и М. В. с дял 300/448 ид.части и А. А. с дял от 100/448 ид.части,поради което следва да се приеме,че и правото на собственост е придобито от съсобствениците на терена при същите идеални части,доколкото не е установено в полза на Д. и М. В. да е било надлежно учредено право на строеж. След смъртта на Д. В. притежаваните от него права върху сградата са придобити от неговите наследници по закон М. В.,А. А. и С. Ч. при равни квоти съгласно чл.5,ал.2 ЗН, като М. В. е притежавала към момента на смъртта си и ½ ид.част от придобития в режим на СИО дял на основание чл.27 СК от 1985г./отм./. След смъртта на М. В. правото на собственост върху притежавания от нея дял от сградата е преминал в патримониума на нейните наследници по закон А. А. и С. Ч. при равни дялове съгласно чл.5,ал.1 ЗН. Към настоящия момент сградата е съсобствена между съделителите при квоти 274/448 ид.части за А. А. и 174/448 ид.части за С. Ч.. По реда на чл.293,ал.2 ГПК постановеното от въззивния съд решение следва да бъде отменено като неправилно в частта,с която след отмяна на решението на първоинстанционния съд делбата на едноетажната масивна сграда с идентификатор 72624.622.262.2 е допусната при равни дялове и вместо това спорът бъде решен по същество като сградата бъде допусната до делба при квоти 274/448 ид.части за А. А. и 174/448 ид.части за С. Ч.. По изложените по-горе съображения,Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ въззивното решение на Добричкия окръжен съд, постановено на 21.06.2010г. по гр.д.№ 200/2010г. в частта,с която след отмяна на решението на първоинстанционния съд едноетажна масивна жилищна сграда /гараж/ със застроена площ от 24кв.м. и идентификатор * по к.к.,построена в поземлен имот с идентификатор * по кадастралната карта на [населено място],съставляващ УПИ * в кв.* по ПУП на ЦГЧ на [населено място] е допусната до делба между съделителите С. Д. Ч. и А. Д. А. при равни квоти и вместо това ПОСТАНОВЯВА: ДОПУСКА делбата на едноетажна масивна жилищна сграда /гараж/ със застроена площ от 24кв.м. и идентификатор * по к.к., построена в поземлен имот с идентификатор * по кадастралната карта на [населено място],съставляващ УПИ * в кв.* по ПУП на ЦГЧ на [населено място] да бъде извършена между съделителите С. Д. Ч. и А. Д. А. ПРИ КВОТИ: 174/448 идеални части за С. Д. Ч. и 274/448 идеални части за А. Д. А.. Председател: Членове: