2
Р Е Ш Е Н И Е № 60 185
гр. София, 29.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и първата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
ДЕСИСЛАВА ПОПКОЛЕВА
при секретаря Даниела Цветкова, като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 3692 по описа на четвърто гражданско отделение на ВКС за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 290 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на Р. Й. Б., с адрес в [населено място], обл. К., представляван от адв. И. М., против решение № 125 от 24 юли 2020 г., постановено по в.гр.д. № 160/2020 г. по описа на окръжния съд в гр.Кюстендил, в частта, с която е потвърдено решение № 1061 от 20 декември 2019 г., поправено с решение № 91 от 31 януари 2020 г., постановени по гр.д. № 1491/2019 г. по описа на районния съд в гр.Кюстендил, за отхвърляне на предявения от Б. иск с правно основание чл. 200 КТ за сумата над 7500 лева до 80000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди - болки и страдания, причинени в резултат на трудова злополука от 30.01.2019 г., определена при 50 % съпричиняване на увреждането от пострадалия, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 30.01.2019 г. до окончателното ѝ изплащане.
Касационното обжалване е допуснато с определение № 354 от 29 април 2021 г., постановено по настоящото дело, за да се провери допуснато ли е противоречие с практиката на ВКС, обективирана в решение № 291 по гр.д. № 951/2011 г., IV г.о., по въпроса относно критериите за намаляване обезщетението, ако пострадалият е допринесъл за трудовата злополука, като е допуснал груба небрежност.
В цитираното решение на касационния съд, след съобразяване на изходното положение, че при трудовата злополука обезщетението може да се намали, ако пострадалият е допринесъл за увреждането си, като е допуснал груба небрежност, ВКС сочи, че, за да се приеме наличието на съпричиняване при трудова злополука, работникът извършва работата без необходимото старание и внимание и в нарушение технологичните правила и на правилата за безопасност, но такова съпричиняване не може да доведе до намаляване на дължимото обезщетение от работодателя. Намаляване на отговорността на работодателя може да има само при съпричиняване при допусната груба небрежност – липса на елементарно старание и внимание и пренебрегване на основни технологични правила и правила за безопасност. Съпричиняването при допусната груба небрежност има своите степени, които в съответствие с обективното съотношение на допринасянето за трудовата злополука с оглед на всички конкретни факти и обстоятелства са критериите за намаляване на обезщетението. Това тълкуване напълно се споделя и от настоящия състав на касационния съд.
Касационната жалба е частично основателна.
По делото е безспорно установено, че към датата на инцидента страните по спора са били в трудово правоотношение, като ищецът е заемал длъжността „работник поддръжка на пулт за управление“; на 30.01.2019 г., след като приключил възложеното му извършване на ремонт на уличното осветление, след обедната почивка Й. се е присъединил към група, сформирана за отрязване и почистване на опасни дървета в центъра на населеното място; докато ищецът е оказвал съдействие за поваляне на дърветата, лицето, което е отсичало дърветата, при опит да освободи моторния трион от ствола на дърво, е нанесло на ищеца прорезна рана на дясна подбедрица; след като е постъпил по спешност в травматологично отделение, на ищеца е извършено открито наместване на фрактура с вътрешна фиксация – тибия и фибула; с влязло в сила разпореждане на ТП НОИ [населено място] от 05.04.2019 г. злополуката е приета за трудова. Установено е от заключението на приетата в първоинстанционното производство съдебно-медицинската експертиза, че в резултат на порязването на ищеца е причинена разместена фрактура на големия пищял (тибия) на дясна подбедрица – голяма прорезна рана на меките тъкани по предна и предностранична повърхности на подбедрицата и подлежаща пълна разместена фрактура (срязване) на големия пищял на подбедрицата, както и частична лезия (частично срязване или разкъсване) на клон на перонеус на подбедрицата.
Предвид посочената фактическа обстановка, правилен е изводът на предходните инстанции за наличие на предпоставките за ангажиране отговорността на работодателя по чл. 200 КТ, доколкото тя е обективна и може да бъде изключена само при умишлено самоувреждане на пострадалия или при извършване на работа, която не е в интерес на работодателя (решение № 218 по гр. д. № 1092/2020 г., IV г.о. ВКС). Въпреки липсата на данни за конкретно възлагане от страна на работодателя за участие на ищеца в групата, определена да отсича дървета, работникът е действал в интерес на работодателя, като при осъществяване на дейността е претърпял вреди, които са в пряка причинна връзка с настъпилата злополука.
Превенцията на риска от трудова злополука при работа с машини е отговорност и на двете страни по трудовото правоотношение, но ролята на работодателя е водеща. Надлежното обезопасяване на работните места и условията на труд е задължение в тежест на работодателя и включва система от мерки, само част от които се свеждат до установяването на конкретни правила за безопасност, прилагани пряко от изложените на риска негови работници и служители, след инструктаж. Видът и броят на останалите мерки, които е трябвало работодателят да предприеме, за да осигури безопасни условия на труд, е в зависимост от действащата подзаконова нормативна уредба, естеството на работата и свързания с нея производствен риск (така в решение № 159 по гр. д. № 251/2017 г., III г.о., ВКС). Още при извършеното разследване на злополуката (протокол № 1 от 14.03.2019 г. на ТП НОИ К.) е констатирано, че работодателят е допуснал нарушения на чл. 166, ал. 2 и ал. 3 от Наредба № 7 от 23.09.1999 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работно оборудване, които му вменяват следните задължения: при използване на работно оборудване, при което съществува риск за безопасността и здравето на работещите, каквото е и процесният моторен трион, работодателят следва да осигури прилагането на писмени инструкции, които трябва да са разбираеми за работещите, за които се отнасят, и да съдържат необходимата информация (условията за използване на работното оборудване, предвидимите ненормални ситуации, изискванията за безопасност и здраве при работа, извлечените от опит заключения при използването на работното оборудване). Работодателят дължи и осигуряване на ефективен контрол по смисъла на чл. 16, ал. 1, т. 6 ЗЗБУТ за извършване на възложената работа без риск за здравето и по безопасен начин. Освен това лицето С. С., което притежава съответното удостоверение за работа и е боравило с моторния трион, е допуснало нарушение на чл. 33 ЗЗБУТ, тъй като при опита си да освободи инструмента от ствола на дървото не се е погрижило за здравето и безопасността на лицата, пряко засегнати от дейността му.
Основателни са оплакванията за неправилно приложение на чл. 52 ЗЗД. Както касационният съд постоянно сочи в практиката си, че справедливостта не е абстрактно понятие. Тя се извежда от преценката на конкретни обстоятелства, които носят обективни характеристики – характер и степен на увреждането, начин и обстоятелства, при които е получено, вредоносни последици, тяхната продължителност и степен на интензитет, възраст на увредения, неговото обществено и социално положение. В случая според заключението на съдебно-медицинската експертиза към момента на освидетелстването нормалният външен вид на десния крайник не е съществено изменен, като е налице „козметичен дефект“, който с времето все повече ще се заличава; установена е лекостепенна хипотрофия на мускулатурата в долната част на подбедрицата; походката е самостоятелна, без помощни средства; движенията на подбедрицата в колянната става са възможни в пълен обем, при глезена пасивните движения също са възможни в пълен обем, но активните са ограничени в крайните степени на сгъване. Също така е посочено, че прогнозата за възстановяване от този вид фрактура е от около 7-8 месеца, но предвид особеностите на конкретния случай категорична прогноза не може да бъде дадена, тъй като поради увреждането на мускули и нерв този срок ще е по-продължителен, при налична вероятност да не настъпи пълно възстановяване.
Претърпените от ищеца болки и страдания са установени със свидетелски показания на съпругата на ищеца, преценявани при условията на чл. 172 ГПК. Съдът дава вяра на тези показания, тъй като отразяват преки впечатления, последователни са и вътрешно непротиворечиви. От тях се установява, че освен физическите болки, които непосредствено след инцидента са били най-интензивни, касаторът е търпял и психически страдания – страдал от безсъние, чувствал се непълноценен, тъй като била засегната способността му за полагане на физически труд. Вследствие на нараняването пострадалият крак станал неустойчив и походката на ищеца се променила. След злополуката Б. бил нервен, чувствал безпокойство, което неминуемо се отразило и в отношенията с близките му, за които не можел да се грижи както преди, а се налагало съпругата и децата на касатора да са ангажирани в неговото битово обслужване и лечение. Недоказани оставят твърденията на касатора за получен вследствие на стреса дерматит, тъй като, въпреки свидетелските показания в тази насока, експертът не сочи подобни констатации.
Отчитайки горните обстоятелства, както и преживените стрес и уплаха, възрастта на касатора към датата на злополуката (58 години) и обществено-икономическите условия в страната към момента на инцидента, касационният съд намира, че справедливото обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди е в размер от 30000,00 лева.
По направеното от работодателя възражение за съпричиняване касационният съд приема следното:
Съпричиняване при трудовата злополука има винаги, когато работникът извършва работата без необходимото старание и внимание и в нарушение технологичните правила и на правилата за безопасност. Не всяко съпричиняване обаче е основание за намаляване на дължимото от работодателя обезщетение. Съгласно чл. 201, ал. 2 КТ, отговорността на работодателя може да се намали само когато пострадалият е допринесъл за трудовата злополука, като е допуснал груба небрежност, т.е. проявил е липса на елементарно старание и внимание, пренебрегвайки основни правила за безопасност - когато не е положил грижа, каквато и най-небрежният не би положил при същите обстоятелства. Преценката за положената грижа е в зависимост от конкретните обстоятелства, при които е настъпила злополуката, от поведението на работника, съпоставено с доказателствата как е следвало да процедира и в резултат на кои негови действия е настъпила вредата. (решение № 60 по гр.д. № 5074/2013 г., ІV г.о., ВКС; решение № 218 по гр. д. № 1092/2020 г., IV г.о.).
Настоящият съдебен състав приема, че нарушение на чл. 33 ЗЗБУТ е допуснато и от пострадалия Р. Б., който също не е положил грижи за здравето и безопасността си, в съответствие с квалификацията му и дадените от работодателя инструкции, предвид обстоятелството, че не е бил на необходимото безопасно разстояние от мястото, където е извършвано рязане с моторен трион. От друга страна, работодателят не е изпълнил задълженията си по чл. 275, ал. 1 КТ като не е осигурил ефективен контрол по смисъла на чл. 16, ал. 1, т. 6 ЗЗБУТ за извършване на възложената работа без риск за здравето и по безопасен начин – по делото не се установява (аргумент от показанията на св. В.) при разпределението на задачите за деня работодателят да е определил отговорник/координатор на работната група по отстраняването на опасни дървета, който, освен да следи за извършването на задачата по начин, който не подлага на риск изпълнителите на задачата, да следи и за предотвратяване на опасности спрямо лица – негови служители и други граждани, невключени в съответната задача.
Ето защо установените причини за настъпването на трудовата злополука се намират както у работодателя, така и у работника, при превес на приноса на допуснатите от работодателя нарушения на чл. 166, ал. 2 и ал. 3 от Наредба № 7 от 23.09.1999 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работно оборудване, както и на чл. 16, ал. 1, т. 6 ЗЗБУТ. Затова основателни са оплакванията на касатора за неправилно определяне от въззивния съд на степента на съпричиняване. Установените по делото обстоятелства мотивират съда да приеме, че ищецът е допринесъл 20 % за настъпването на злополуката. Предвид посоченото, касаторът дължи на ищеца сумата 24000,00 лева обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на увреждането.
С оглед изхода на спора, в тежест на ответника в касационното производство следва да се възложат дължимите разноски за държавна такса в размер на 1950,00 лева за всички инстанции, сумата от 200,00 лева за съдебната експертиза, както и разноски за адвокатско възнаграждение за производството пред трите инстанции в размер на 1950 лева. Касаторът дължи на насрещната страна съобразно отхвърлената част от иска разноски по договор за правна защита и съдействие за първоинстанционното производство в размер на 490 лева, поради което [община] следва да бъде осъдена да заплати на Р. Б. разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1460,00 лева по компенсация.
Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на IV г.о.,
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение № 125 от 24 юли 2020 г., постановено по в.гр.д. № 160/2020 г. по описа на окръжния съд в гр.Кюстендил, в частта, с която е потвърдено решение № 1061 от 20 декември 2019 г., поправено с решение № 91 от 31 януари 2020 г., постановени по гр.д. № 1491/2019 г. по описа на районния съд в гр.Кюстендил, за отхвърляне на предявения от Р. Й. Б. срещу [община] иск с правно основание чл. 200 КТ за сумата над 7500,00 лева до 24000,00 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди - болки и страдания, причинени в резултат на трудова злополука от 30.01.2019 г., както и в частта за присъдените държавни такси и разноски, и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА община Невестина, представлявана от кмета Д. И. С., да заплати на Р. Й. Б., с ЕГН [ЕГН], с адрес в [населено място], [улица], на основание чл. 200 КТ сумата от още 16500,00 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди - болки и страдания, причинени в резултат на трудова злополука от 30.01.2019 г., ведно със законната лихва от същата дата.
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 125 от 24 юли 2020 г., постановено по в.гр.д. № 160/2020 г. по описа на окръжния съд в [населено място], в частта, с която е потвърдено решение № 1061 от 20 декември 2019 г., поправено с решение № 91 от 31 януари 2020 г., постановени по гр.д. № 1491/2019 г. по описа на районния съд в [населено място], за отхвърляне на предявения от Р. Й. Б. срещу [община] иск с правно основание чл. 200 КТ за сумата над 24000,00 лева до 80000,00 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди - болки и страдания, причинени в резултат на трудова злополука от 30.01.2019 г.
ОСЪЖДА Община Невестино, представлявана от кмета Д. И. С., да заплати по сметка на ВКС държавна такса от 1950,00 лева за трите инстанции, както и 200,00 лева разноски, сторени за сметка на съда.
ОСЪЖДА Община Невестино, представлявана от кмета Д. И. С., да заплати на Р. Й. Б., с ЕГН [ЕГН], с адрес в [населено място], [улица], сумата 1460,00 лева разноски за адвокатско възнаграждение за трите инстанции.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: |