Ключови фрази


О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 468

[населено място],29.07.2022г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на двадесет и четвърти януари през две хиляди двадесет и втора година, в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
МАДЛЕНА ЖЕЛЕВА

като изслуша докладваното от съдия Николова т. д.№682 по описа за 2021г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „Полимери инвест“ АД /н./, [населено място], срещу решение №260035/23.10.2020г. по в.гр.д.№251/2020г. на Варненски апелативен съд. С него е потвърдено решение №463/10.04.2020г., постановено по гр.д. №1105/19г. на ОС-Варна, с което са отхвърлени предявените от дружеството против „Партнърс Комерс“ ЕООД, [населено място], и Национална агенция по приходите, пасивно субективно и обективно кумулативно съединени искове за приемане за установено, че „Партнърс комерс“ ЕООД не е собственик на недвижими имоти, находящи се в [населено място], Промишлена зона - юг, пристанище Варна - запад, а именно: 1)УПИ КИД 20482.505.130 – складово стопанство за каустик с входящ и изходящ тръбопровод, представляващо бетонова вана със застроена площ от 4050 кв.м. заедно с изградените в нея 2 метални резервоара, всеки от които с обем от 5000 куб.м., площ 4751 кв.м.; 2)Сграда КИД 20482.505.130.1 – метален резервоар с обем 5000 куб.м., площ 708 кв.м.; 3) Сграда КИД 20482.505.130.2 – склад, представляващ метален резервоар с обем от 5000 куб.м., площ 727 кв.м.; 4) Сграда КИД 20482.505.130.4 – Складова база, представляваща допълнителна бетонова вана в района на помпената инсталация, предпазваща от евентуален разлив на течности по време на работа на помпите с площ по документ за собственост от 46,97 кв.м.; 5) УПИ КИД 20482.505.128 – инсталация за товарене на дихлоретан с изходящ тръбопровод за дихлоретан и противопожарен тръбопровод с водна завеса, представляващ метален контейнер върху бетонов фундамент, площ 539 кв.м. и 6) УПИ КИД 20482.505.213 – друг вид производствен складов обект с площ 29 479 кв.м, продадени по изп.дело №22120005922/2012г. по описа на публичен изпълнител при ТД на НАП-София, на основание чл.239, ал.2 от ДОПК, вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК.
Касаторът поддържа, че решението на съда е неправилно, поради нарушение на материалния и процесуалния закон и поради необоснованост. Поддържа, че въззивният съд не се е произнесъл по всички въведени във въззивната жалба доводи за неправилност на решението на Варненски окръжен съд. Счита за неправилен извода на съда, че в производството по чл.239 ал.2 от ДОПК подлежат на проверка правата на длъжника към момента на налагане на възбрана върху процесните имоти по публичното изпълнение, реципрочно наличието на права на ищеца, противопоставими на взискателя по това изпълнение. Счита, че при иск по чл.239 ал.2 от ДОПК се извършва преценка само на принадлежността на правото на собственост по отношение на имуществото, предмет на принудителното изпълнение само у ответника - длъжник. Поддържа също, че решението е постановено в нарушение на чл.715 ал.1 от ТЗ и чл.646, ал.1 т.3 от ТЗ.
Допускането на касационното обжалване се основава на предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 от ГПК. Касационният жалбоподател поддържа, че съдът се е произнесъл по следните съществени правни въпроси, обусловили изхода на спора: 1. Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички основания и фактически твърдения за отмяна, посочени от жалбоподателя? 2. Трябва ли апортът на недвижим имот да бъде вписан освен в Търговския регистър, и в Службата по вписванията, за да може определено имущество да стане част от масата на несъстоятелността и да се ползва от защитата по чл.638 от ТЗ, съответно действието на позитивното регистърно решение по вписване на апорта в Търговския регистър обвързва ли всички, включително и съда до момента на неговото заличаване? 3. Допустимо ли е след откриване на производство по несъстоятелност да се водят изпълнителни производства, съответно да се предприемат изпълнителни действия срещу имущество, включено в масата на несъстоятелността, ако не са налице изключенията по чл.193 от ДОПК и чл.638 ал.3 от ТЗ? 4. Трябва ли апортът на недвижим имот да бъде вписан в Службата по вписванията, за да може определено имущество да стане част от масата на несъстоятелността и да се ползва от защитата по чл.638 от ТЗ? 5. Противопоставими ли са на кредиторите на несъстоятелността наложените в изпълнителното производство запори и възбрани и допустимо ли е налагане на обезпечителни мерки по реда на ГПК и ДОПК върху имуществото на длъжника след откриване на производството? 6. В производството по чл.239 ал.2 от ДОПК, какво следва да изследва съдът: а/ правата на длъжника към момента на налагане на възбраната върху имотите, предмет на публичното изпълнение, реципрочно наличието на права на ищеца, които са противопоставими на длъжника по това изпълнение или б/ правата на длъжника към момента на налагане на възбраната върху имотите, предмет на публичното изпълнение, реципрочно наличието на права на ищеца, които са противопоставими на длъжника и на взискателя по това изпълнение, или казано по друг начин, трябва ли по иск по чл.239, ал.2 от ДОПК, за да се уважи същия, правата на ищеца да са противопоставими освен на длъжника, но и на неговите кредитори? Поддържа, че първият въпрос е разрешен в противоречие с ППВС №1/13.07.1953г., ППВС №7/27.12.1965г. и ППВС №1/10.11.1985г., както и с решение №20/09.02.2017г. по гр. д. №2885/2016г. на ВКС, ГК, IV г.о., решение №176/31.10.2017г. по т. д. №2299/2016г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение №72/13.04.2016г. по гр. д. №3582/2015г. на ВКС, ГК, IIІ г.о., решение №91/21.04.2016г. по гр. д. №4497/2015г. на ВКС, ГК, ІІІ г.о., а по втори въпрос се позовава на противоречие с т.5 от ТР №7/25.04.2013г. по тълк.д. №7/2012г. на ОСГТК на ВКС, както и с решение №5/08.02.2011г. по т.д. №271/2010г. на ВКС, ТК, I т.о. и решение №276/12.12.2015г. по гр. д.№5496/2014г. на ВКС, ГК, IV г.о. По отношение на останалите въпроси поддържа, че са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Ответникът Национална агенция по приходите оспорва жалбата, като твърди липса на посочените основания за допускане на касационен контрол по чл.280 от ГПК. Излага също доводи за неоснователност на касационната жалба.
Ответникът „Партнърс комерс“ ЕООД, [населено място], счита, че поставените въпроси не съставляват основание за допускане на касационно обжалване, както и че касационната жалба е неоснователна, като въззивното решение е правилно и законосъобразно.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 от ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да потвърди първоинстанционното решение, Варненски апелативен съд е установил, че по силата на договори за продажба, обективирани в НА №142, том VІ, рег.№ 5884, дело № 958/30.12.2010г. и НА №97, том І, рег. №536, дело №76/11.02.2011г. „Полимери“ АД е продало на „Партнърс комерс“ ЕООД процесните недвижими имоти, като първият нотариален акт е вписан в СВ - Девня на 30.12.2010г., а вторият - на 14.02.2011г. Приел е, че капиталът на дружеството – ищец е формиран на основата на непарични вноски от няколко дружества, представляващи земя и сгради, като едно от дружествата – учредители е било „Партнърс комерс“ ЕООД. Срещу апортираните имоти „Партнърс комерс“ ЕООД е придобило 62 000 броя акции, представляващи 12,10% от капитала на „Полимери инвест“ АД, като процесните имоти попадат сред апортираните земя и сгради. Въззивният съд е установил, че отразената в устава на „Полимери инвест“ АД апортна вноска е вписана в търговския регистър по партидата на дружеството на 07.02.12г., като няма данни съответният орган на акционерното дружество да е изпълнил задължението си по чл.73, ал.5 от ТЗ за вписване на нотариално заверено извлечение от устава на дружеството в СВ-Девня. С решение №166/02.03.2018г. „Полимери инвест“ АД е било обявено в несъстоятелност, като решението е вписано в търговския регистър на 02.03.18г. Съдът е установил също, че през 2012г. е било образувано изп.д. №22120005922/2012г. в ТД на НАП, [населено място], срещу „Партнърс комерс“ ЕООД за събиране на установени и изискуеми публични вземания в общ размер на 1 256 771.21 лв., по изпълнителното дело са били наложени по искане на публичния изпълнител и вписани в СВ-Девня възбрани върху една част от процесните имоти на 21.02.19г., а върху другата част – на 25.02.19г. Впоследствие по изпълнителното дело са били издадени 3 постановления за възлагане на процесните имоти – №С190022-091-0000327/14.05.19г., №С190022-091-0000326/14.05.19г. и №С190022-091-0000329/14.05.19г., а на 16.05.19г. купувачите са били въведени във владение на процесните имоти със съответни протоколи. При така установената фактическа обстановка, съдът е приел, че вписването на извършената непарична вноска в СВ действително няма конститутивен ефект, но има предвиденото в чл.113 от ЗС действие на противопоставимост при конкуренция на права между лица, имащи един и същи праводател. Приел е, че вписването на дружеството в търговския регистър има действие спрямо всички досежно факта на възникването на този правен субект, но при конкуренция на права по отношение на правото на собственост върху апортна вноска, имаща за предмет недвижим имот, меродавно е вписването в Службата по вписванията. Счел е за неоснователно възражението на ищеца за нарушение на разпоредбата на чл.638 ал.3 от ТЗ, с мотив, че поради липсата на вписване на апортната вноска с процесните имоти в СВ-Девня, по отношение на третите лица същите имоти не следва да се считат за част от масата на несъстоятелността, тъй като за принадлежността на вещни права върху недвижими имоти третите лица изхождат от вписванията в съответните нотариални регистри. Изтъкнал е, че след като възбраните върху процесните имоти по искане на взискателя по изп.д. № 22120005922/2012г. на ТД на НАП, [населено място], са вписани на 21.02.19г. и на 25.02.19г., на осн. чл. 453, т. 1 от ГПК прехвърлянето на процесните имоти чрез апортирането им в капитала на ищцовото дружество, което не е било вписано по реда на ПВ в СВ-Девня, не може да се противопостави на НАП, [населено място]. С оглед на изложеното е направил извод, че по делото не е установено изпълнението от страна на ТД на НАП, [населено място] да е насочено върху имоти, които не принадлежат на длъжника по изпълнението.
Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационен контрол на обжалваното решение.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл.280 ал.1 от ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода по конкретното дело и по отношение на който е налице някое от основанията по чл.280 ал.1 т.1 - т.З от ГПК. Преценката за допускане на касационното обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от жалбоподателя твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.
По въпроса за правомощията на въззивния съд е постановено ТР №1/09.12.2013г. по тълк.д. №1/13г. на ОСГТК на ВКС, като обжалваното решение съответства на дадените с него разяснения. Въззивният съд е длъжен да реши спора по същество, като съобразно собственото си становище относно крайния му изход може да потвърди или да отмени решението на първата инстанция. Уредбата на второинстанционното производство като ограничено /непълно/ въззивно обжалване, и произтичащото от това ограничаване на възможността пред втората инстанция делото да се попълва с нови факти и доказателства, не променя основните му характеристики като въззивно. Същевременно по силата на чл.269, предл.2 от ГПК въззивният съд е ограничен в преценката на доказателствата, като може да приеме определена фактическа констатация за необоснована само при наличие на оплакване за необоснованост на първоинстанционното решение в тази му част. Поставеният процесуалноправен въпрос в изложението по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК е решен и в съответствие с трайната и последователна практика на ВКС, обективирана в служебно известните на съда: Решение №221/08.02.2016г. по гр.д. №1453/2015г. на ВКС, I г.о., Решение №217/09.06.2011г. по гр. д. №761/2010г. на ВКС, IV г.о., Решение №92/16.03.2012г. по гр. д. №980/2011г.на ВКС, II г.о., Решение №323/27.09.2012г. по гр. д. №408/2011г. на ВКС, I г.о., Решение №480/07.11.2011г. по гр. д. №1347/2010г. на ВКС, I г.о. и др., която приема, че за да даде защита и санкция на спорните права съдът е длъжен в мотивите на решението си да изложи фактическите си и правни изводи след обсъждане в тяхната съвкупност на всички доводи на страните и на всички релевантни за спора доказателства, които са били събрани по делото, на осн. чл.235 и чл.236 от ГПК. Въззивният съд дължи произнасяне по същество по твърденията и възраженията на страните съобразно направените такива с въззивната жалба и писмения отговор на осн. чл.269, предл.2 от ГПК, доколкото същите са били въведени в процеса в преклузивните за това срокове, предвид забраната по чл.266, ал.1 от ГПК. В случая съставът на Варненски апелативен съд не е допуснал отклонение от практиката на ВКС. Въпросът е поставен от касатора с оглед на доводите му, че въззивният съд не е обсъдил възраженията му относно допуснати нарушения на разпоредбите на чл.637 и чл.638 от ТЗ и на чл.646, ал.1, т.3 от ТЗ, изразяващи се в това, че процесните имоти не са били продадени по установения в производството по несъстоятелност ред, въпреки че са били част от масата на несъстоятелността на „Полимери инвест“ АД /н./. Тези доводи не съответстват на данните по делото. Въззивният съд е изложил съображения, че поради липсата на вписване на апортната вноска с процесните недвижими имот в СВ Девня, по отношение на третите лица те не следва да се считат за част от масата на несъстоятелността. Посочил е, че по силата на чл.715, ал.2 от ТЗ решението за обявяване на касатора в несъстоятелност подлежи на вписване в нотариалните регистри по партидата на дружеството и след като процесните имоти не са отразени по тази партида като придобити от касатора, то върху тях не се разпростира и възбраната, наложена с решението по чл.711, ал.1 от ТЗ. Обсъждайки тези доводи на жалбоподателя, въззивният съд е спазил изискването да мотивира решението си съобразно разпоредбите на чл.235, ал.2 и чл.236, ал.2 от ГПК, като изложи фактически и правни изводи по съществото на спора и се произнесе по защитните доводи и възражения на страните, спазвайки ограниченията по чл.269 предл.2 от ГПК.
Вторият въпрос в изложението по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК не отговаря на изискванията за допускане на касационен контрол. Макар и да е обсъждан от въззивния съд, приетото по него разрешение не е обусловило изводите за неоснователност на предявения иск. Съдът е приел, че вписването на извършения апорт в СВ, няма конститутивен ефект, а такъв има вписването на апорта в търговския регистър. Съответно съдът не е отрекъл настъпилия вещнотранслативен ефект на апорта, като е отчел, че в отношенията между длъжника в изпълнителното производство и касатора, последният се легитимира като собственик на вещта. Изтъкнал е, че вписването по реда на Правилника за вписванията няма конститутивен ефект, но има значение за противопоставимостта при конкуренция на правата между лица, имащи общ праводател. Изразеното от съда становище не е в противоречие с разясненията в т.5 от ТР №7/25.04.2013г. по тълк.д. №7/2012г. на ОСГТК на ВКС, както и с цитираните от касатора, решение №5/08.02.2011г. по т.д. №271/2010г. на ВКС, ТК, I т.о., решение №276/12.12.2015г. по гр. д.№5496/2014г. на ВКС, ГК, IV г.о., в които се приема, че при внасянето на недвижими имоти в капитала на дружество, конститутивен ефект има вписването в Търговския регистър. Поради това по поставения въпрос не се установява и допълнителната предпоставка за достъп до касация по чл.280 ал.1 т.1 от ГПК.
Въпросите по т.3, т.4 и т.5 в изложението по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК също не отговарят на общия критерий за допускане на касационно обжалване, доколкото не отразяват коректно констатациите на съда по правно значимите факти и формираните въз основа на тях правни изводи. На първо място въззивният съд е взел предвид обстоятелството, че не се касае за изпълнително производство срещу длъжника, по отношение на когото е открито производство по несъстоятелност, а производство срещу неговия праводател. Възможността за насочването на изпълнителните действия срещу недвижимите имоти, придобити от касатора по силата на апортната вноска в капитала му, тук не следва да се преценява съобразно разпоредбите на чл.193 от ДОПК и чл.638, ал.3 от ТЗ, визиращи действия по принудително изпълнение на задължения на длъжника, за когото е открито производството по несъстоятелност. В случая конкуренцията между правата на взискателя и касатора, както е посочил въззивният съд, се разрешава от разпоредбата на чл.453, т.1 от ГПК, която съгласно препращащата норма на чл.206, ал.1 от ДОПК е приложима в производството пред публичния изпълнител. Съдът е отчел като значимо за спора обстоятелството, че към момента на вписване по партидата на „Партнърс комерс“ ЕООД на възбраните върху процесните имоти по искане на взискателя по изп. д. № 22120005922/2012г. на ТД на НАП -21.02.2019г. и 25.02.2019г., извършената от „Партнърс комерс“ ЕООД апортна вноска на същите имоти в капитала на „Полимери инвест“ АД не е била вписана по реда на ПВ в СВ Девня. По този начин въззивният съд е съобразил изцяло задължителните разяснения в т.3 на ТР №1/2015г. на ОСГТК, и постоянната практика на ВКС относно правните последици на обезпечителната мярка – възбрана по отношение на извършените от длъжника разпореждания, формирана с решение №105 от 25.01.2018г. по гр.д.№4833/2016г. на ВКС, ГК, ІІ г.о., решение №60103 от 09.12.2021г. по гр.д.№192/2021г. на ВКС, ГК, ІІ г.о., решение №275 от 30.10.2012г. по гр.д.№444/2012г. на ВКС, ГК, ІІ г.о. В същите се приема, че целта на възбраната е да осигури ефективна реализация на принудителното изпълнение спрямо възбранения имот, като разпоредбата на чл.453 от ГПК установява непротивопоставимост спрямо взискателя и присъединилите се кредитори на невписаните към момента на налагането на възбраната актове, с които се прехвърлят или учредяват вещни права, като визира актовете, изходящи от длъжника.
Последният поставен от касатора въпрос е обсъждан от въззивния съд, но по него не е доказано основанието за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК. Според т.4 на ТР №1/2009г. от 19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС правният въпрос от значение за изхода по конкретно дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. В случая поставеният въпрос изисква тълкуване на приложимата към спора разпоредба на чл.239, ал.2 от ДОПК, но в изложението на основанията за допускане на касационно обжалване не се съдържат обосновани твърдения да е налице соченото основание за достъп до касация. Съдържанието на нормата е ясно и не се нуждае от допълнително разяснение, а касаторът не въвежда твърдения за формирана противоречива практика по приложението й. Въпросът изразява несъгласието на касатора със становището на въззивния съд, че освен принадлежността на правото на собственост върху процесните недвижими имоти към момента на осъществяването на публичната продан, от значение за основателността на иска е и противопоставимостта на това право на взискателя. Според задължителните указания в т.1 от Тълкувателно решение №1/19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС, въпросите, които имат значение за правилността на обжалваното решение, са относими към касационните основания по чл.281, т.3 от ГПК и не подлежат на проверка в стадия за селекция на касационните жалби по реда на чл.288 от ГПК.
С оглед изложеното настоящият състав намира, че не са налице предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 от ГПК за допускане на касационно обжалване на решението на Варненски апелативен съд.
На ответниците по касация не следва да бъдат присъждани разноски за касационната инстанция, предвид липсата на такова искане.
Воден от горното и на основание чл.288 от ГПК, Върховният касационен съд

О П Р Е Д Е Л И

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №260035/23.10.2020г. по в.гр.д.№251/2020г. на Варненски апелативен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.


ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.