Р Е Ш Е Н И Е № 486 гр. София, 05.11.2010 год. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение, в открито заседание на първи ноември две хиляди и десета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Емануела Балевска ЧЛЕНОВЕ: 1. Снежанка Николова 2. Велислав Павков при секретаря Теодора Иванова в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията Павков гр.д.№ 1010 по описа за 2010 год. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл.307, ал.2 от ГПК. С определение №162/30.09.2010 г., състава на ВКС е допуснал до разглеждане в открито съдебно заседание молбите за отмяна на влязло в сила съдебно решение, подадени от Община С. З. и „З. И.” ООД. Ответникът по молбите ги оспорва. Подадени са молби за отмяна на влязло в сила решение, постановено от ВКС, първо отделение на гражданската колегия, по гр.д.№ 99/2009 г. Основанието, посочено от молителите е по чл.303, ал.1, т.1 от ГПК – поради наличие на нови писмени доказателства и на нови обстоятелства, които не са могли да бъдат известни при решаването му или с които страната не е могла да се снабди своевременно. Към молбите са представени доказателства, относно които съдът констатира следното: Посочената в т.1 от молбата за отмяна Заповед №159/24.01.1990 г. е представена като доказателство по делото и се намира на л.324, т.ІІ от делото на Районен съд – С. Загора, представената по т.2 от молбата Заповед №996/08.05.1990 г. е представена като доказателство по делото и се намира на л.329, т.ІІ от делото пред Районен съд – С. Загора, представения по т.3 от молбата договор от 22.08.1990 г. е представен като доказателство по делото и се намира на л.329 /гръб/ от доказателствата по делото по описа на Районен съд – С. Загора, доказателството, представляващо Протокол №16/13.11.1959 година на ИК на ГОНС гр.С. З. е отразен като обсъден в заключението на вещите лица, прието като доказателство поделото и това обсъждане е отразено в самото заключение, представената заповед №1893/18.04.1951 година е приета като доказателство в открито съдебно заседание, проведено на 14.11.2006 г. и представеното решение №2574/1994 година по фирмено дело №1948 г./1994 година, представен по делото и намиращ се на л.175,т.І от делото по описа на Районен съд – С. Загора. Представените в открито съдебно заседание по делото пред настоящия съдебен състав писмени доказателства също са приложени като доказателствен материал по делото. Писмо №26-00-458/09.08.2002 г. е приложено по делото на Районен съд – С. Загора, т.І, стр.231, сметка ДС-11201 от 30.01.1996 г. е приложена по делото и се намира на стр.321, т.ІІ от делото на Районен съд – С. Загора и сметка от 31.01.1997 г. е приложена и се намира на стр.322, т.ІІ от делото на Районен съд – С. Загора. Предвид изложеното, настоящия състав счита, че не се касае за нови доказателства, по смисъла на разпоредбата на чл.303, ал.1, т.1 от ГПК, тъй като представените с молбата за отмяна на влязло в сила решение доказателства и тези, представени в открито съдебно заседание от молителя „З. И.” ООД се намират по делото, приобщени са към доказателствения материал и са били предмет на обсъждане при разглеждането на спора по същество от съдебните инстанции. По същество, направените доводи във връзка с повторното представяне на вече приобщени доказателства по делото, представлява искане за преразглеждане на спора. Подобно преразглеждане е недопустимо, предвид триинстанционния характер на съдебното производство и наличието на влязло в сила съдебно решение. Отмяната на влязло в сила съдебно решение е извънреден способ за защита, като предпоставките за неговата основателност са посочени в разпоредбата на чл.303 и сл. от ГПК, а позоваването на нови и новооткрити доказателства от страна на молителя се опровергава от обстоятелството, че същите са представени по делото, т.е те не са нови или новооткрити. Непредставянето на нови доказателства и позоваването на разпоредбата на чл.303, ал.1, т.1 от ГПК, предвиждаща наличието на нови или новооткрити доказателства, води до извод за неоснователност на молбата ма отмяна на влязло в сила решение, поради което същата следва да се остави без уважение. В полза на ответника по молбата следва да се присъдят направените в настоящото производство разноски в размер на 2400 лева, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие № xxxxxxxxxx от 28.06.2010 г., на основание чл.81 от ГПК във вр. с чл.78, ал.3 от ГПК. Водим от горното, състав на ВКС, второ отделение на гражданската колегия Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбите за отмяна на влязло в сила съдебно решение№97/2010 г., постановено на 25.02.2010 г., по гр.д.№99/2009 г. от Върховен касационен съд, първо отделение на гражданската колегия, подадени от Община С. З. и „З. И.” ООД на основание чл.303, ал.1, т.1 от ГПК. ОСЪЖДА Община С. З. Е. xxxxxxxxxx и „З. И.” ООД със седалище и адрес на управление гр.С. З., ул.”Х. Б.” №117, вх.Б, ап.2 да заплатят на „Л. п.” АД гр.С. З., съдебен адрес гр.С. З., ул.”З. К.” №81а чрез адв. К. М. на основание чл.81 във вр. с чл.78, ал.3 от ГПК сумата 2400 /две хиляди и четиристотин/ лева, представляваща заплатено адвокатско възнаграждение. Решението е окончателно. Председател: Членове: 1. 2.