6 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 574
гр. София, 21.06. 2022 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на осми юни през две хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
НИКОЛАЙ ИВАНОВ
като разгледа докладваното от съдията Николай Иванов гражданско дело № 765 по описа на Върховния касационен съд за 2022 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от „Тролейбусен транспорт - Враца“ ЕООД [населено място], с ЕИК[ЕИК], чрез адв. К. К. К., от АК - Враца, против въззивно решение № 2601824 /17.11.2021 г., постановено по в.гр.д. № 103/2021 г. по описа на Окръжен съд - Враца, с което е потвърдено решение № 336/22.06.2020 г. постановено по гр.д. № 176/2020 г. по описа на Врачанския районен съд, с което на основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ е признато за незаконно и е отменено уволнението на Т. Н. Ц., извършено със Заповед № 22/04.12.2019 г. на управителя на „Тролейбусен транспорт - Враца“ ЕООД [населено място], възстановен е на основание чл.344, ал.1, т.2 от КТ Т. Н. Ц., на заеманата от него до уволнението му длъжност: „шофьор тролейбус" в „Тролейбусен транспорт - Враца“ ЕООД [населено място], и е осъдено „Тролейбусен транспорт - Враца“ ЕООД [населено място] на основание чл.344, ал.1, т.3 от КТ, да заплати на Т. Н. Ц. обезщетение за оставането му без работа поради незаконното уволнение за периода от 04.12.2019 г. до 04.06.2020 г. в размер на 7630,56 лв. Решението е обжалвано и в частта му, с която е потвърдено Определение № 260580 / 01.12.2020 г. по гр. дело № 176 / 2020 г. на Районен съд – Враца, с което е оставена без уважение молба на „Тролейбусен транспорт - Враца“ ЕООД [населено място] с правно основание чл.248 ГПК за изменение на решението от 22.06.2020 г., в частта му за разноските.
В касационната жалба се релевират оплаквания за неправилност на атакуваното решение, поради нарушение на материалният и процесуален закон, и за необоснованост на същото, иска се отмяната му и отхвърляне на предявените искове.
В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване, касаторът се позовава на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. Формулирал е следните въпроси: 1. „Следва ли при условията на пълно и главно доказване по искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ и когато ищецът счита, че се ползва от закрилата на чл. 333, ал. 3 от КТ, той да установи по безспорен начин, че към момента на издаване на оспорваната заповед, респ. шест месеца преди това, че в предприятието на работодателя съществува синдикална структура, на чието ръководство той е член?“; 2. „При постановяване на процесното решение, допуснато ли е несъответствие между фактическите констатации на съда, относно наличието на закрила по чл. 333, ал. 3 от КТ и обективната липса на доказателства в тази насока, води ли това до необоснованост на решението на въззивния съд, постановено ли е то в противоречие със събраните доказателства?“. По тези два въпроса се твърди противоречие с практиката на ВКС, изразена в: Решение №170/ 24.09.2010 г. по гр. д. № 3147/2008 г. на ВКС, I г.о.; Решение №194/ 18.06.2013 г. по гр. д. № 1100/2012 г. на ВКС, IV г.о.; Решение №425/ 01.08.2014 г. по гр. д. № 2920/2013 г. на ВКС, IV г.о.; Решение №443/ 24.03.2016 г. по гр. д. № 2569/2015 г. на ВКС, IV г.о.; Решение №153/ 24.07.2017 г. по гр. д. № 4092/2016 г. на ВКС, IV г.о.; 3. „Мотивирани и обосновани ли са правните изводи на въззивния съд относно възприетата приложимост на чл. 333, ал. 3 от КТ, изведени ли са чрез самостоятелни фактически констатации и правни изводи във връзка с направените оплаквания и доводи във въззивната жалба относно неприложимостта на цитираната материалноправната норма, или имат единствено декларативен характер?“. По този въпрос се твърди противоречие с практиката на ВКС, изразена в Решение №194/ 18.06.2013 г. по гр. д. № 1100/2012 г. на ВКС, IV г.о.; 4. „Длъжен ли е въззивният съд да събере доказателствата, които се събират служебно от съда (в случая - експертиза), като се съобрази, че с въззивната жалба е въведено оплакване за допуснато от първата инстанция процесуално нарушение относно липсата на експертиза при уважаване иска за присъждане на обезщетение за времето на оставане на въззиваемия без работа, въз основана което може да се направи извод, че делото е останало неизяснено от фактическа страна, като същевременно фактическите изводи в първоинстанционното решение са необосновани?“. По този въпрос се твърди противоречие с практиката на ВКС, изразена в т.3 от Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по тълкувателно дело № 1/2013 г., на ВКС, ОСГТК; и 5. „При определяне размера на обезщетението по чл. 225, ал. 1 от КТ и чл. 19, ал. 1 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, може ли съдът да вземе като базата за изчисляването му последния непълен работен месец, или следва да извърши проверка кой е пълният работен месец, предхождащ уволнението на служителя и ако няма такъв, тогава да вземе като основа за изчисляване на това обезщетение, месеца предхождащ уволнението, бил той и непълен?“. По този въпрос се твърди, че е налице основанието за касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК – тъй като с атакуваното решение въззивният съд се е произнесъл по въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК ответника по жалбата Т. Н. Ц. е подал писмен отговор, в който изразява становище за нейната неоснователност.
Върховният касационен съд, състав на състав на Трето гражданско отделение, за да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, взе предвид следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 283 ГПК, срещу решение на въззивен съд, подлежащо на касационно обжалване с оглед предмета на исковете и е процесуално допустима.
Въззивният съд е приел, че страните са били в трудово правоотношение, като ищецът е заемал длъжността „шофьор тролейбус" в дружеството- работодател. Със Заповед № 22/04.12.2019 г., трудовото му правоотношение било прекратено поради наложено наказание „дисциплинарно уволнение“. Съгласно посоченото в заповедта, наказанието се налага за допуснати единадесет нарушения от ищеца /описани в заповедта/, за две от които вече било наложено наказание по КТ, като мотивите за налагане на наказанието от работодателя са: системни груби нарушения на трудовата дисциплина, неизпълнение на възложената работа, преждевременно напускане на работа, неизпълнение на законните нареждания на работодателя, уронване на доброто име на предприятието, неизпълнение на други трудови задължения предвидени в правилника за вътрешния трудов ред, в колективния трудов договор и в длъжностната характеристика.
Установено е, че Т. Ц., в качеството му на Председател, представляващ Синдикална секция на КТ „Подкрепа" в „Тролейбусен транспорт-Враца" ЕООД [населено място] е подписал колективен трудов договор /К./ за периода от 01.12.2017 г. до 01.12.2019 г., сключен между „Тролейбусен транспорт-Враца" ЕООД, синдикална организация на КНСБ в „Тролейбусен транспорт-Враца" ЕООД и синдикална секция на КТ „Подкрепа" в „Тролейбусен транспорт-Враца" ЕООД. Въз основа на това, и с оглед показанията на свидетеля И. К. - председател на Националната федерация на транспортните работници на КТ „Подкрепа", че Ц. е председател на синдикалната секция в дружеството работодател, въззивният съд е приел, за установено, че ищецът е притежавал посоченото качество и към момента на прекратяване на трудовия договор. Във връзка с това, са обсъдени и: писмо /Уведомление/ изх. №482/05.11.2019 г. изпратено от управителя на „Тролейбусен транспорт-Враца" ЕООД до Ф. „Подкрепа", с което е поискано предварително съгласие по чл. 333, ал. 3 КТ за дисциплинарното освобождаване от работа на Т. Ц., представляващ синдикалната секция на КТ „Подкрепа" в „Тролейбусен транспорт-Враца" ЕООД, поради: системно нарушаване на трудовата дисциплина за последната година, неизпълнение на възложените задачи и на служебните си задължения, уронване престижа на колегите си и на дружеството, предходно наложени наказания-забележка и предупреждение за уволнение, и писмо изх. № 12-16/11.11.2019 г. на ИС на Федерация на транспортните работници към КТ „Подкрепа", с което във връзка с писмо изх. №482/05.11.2019 г. е посочено: „Не дава съгласие“ за прекратяване на трудовото правоотношение с Т. Н. Ц. /последния посочен в мотивите на становището, като председател/.
Обсъждайки в съвкупност всички събрани по делото доказателства, съдът е счел, че тъй като работодателя е поискал, но не е получил предварително разрешение от Федерацията на транспортните работници към КТ „Подкрепа“ за уволнението на Ц., то предварителната закрила по чл.333 ал.3 от КТ към момента на уволнението му - 04.12.2019 г., не е била преодоляна, като това прави уволнението незаконосъобразно. Приел е, че заповедта за уволнение, като незаконна, следва да бъде отменена само на това основание, без да се разглежда трудовия спор по същество, като основателността на главния иск, обуславя и основателност на акцесорните искове: по чл.344, ал.1, т.2 от КТ- за възстановяване на служителя на заеманата до уволнението му длъжност и по чл.344, ал.1, т.3 от КТ- за присъждане на обезщетение за времето, през което е останал без работа поради уволнението. По отношение на последния иск е приел, че страните не спорят, че ищеца е останал без работа през процесния период, а спорът е за размера на обезщетението. Посочил е, че въпреки, че пред първоинстанционния съд ищецът не е поддържал изрично искане за назначаване на експертиза за определяне на обезщетението, съдът не е обвързан от специални познания /вещо лице и експертиза/, за да определи търсеното 6 месечно обезщетение на база приложените писмени доказателства – фишове за работна заплата за 3 месеца преди уволнението. Счел е, че обезщетението следва да бъде определено въз основа брутното трудово възнаграждение, получено през месеца предхождащ уволнението /месец ноември 2019 г./, през който ищецът е работил само 19 дни, позовавайки на чл. 19, ал. 1 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата. Приел е, че във фиша за работна заплата за този месец, брутното трудово възнаграждение на Ц. е в размер на 1150,58 лв., при което среднодневното брутно трудово възнаграждение възлиза на сумата от 60,56 лв. /1150 58 лв. : 19 дни/, респ. дължимата на ищеца сумата е 7630, 56 лв.
По правните въпроси:
Допускането на касационното обжалване предпоставя произнасяне на въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешаването на който е обусловило правните му изводи, постановени в основата на обжалвания съдебен акт. По отношение на този въпрос трябва да е налице някое от допълнителните основания по чл. 280, ал. 1 ГПК – да е решен в противоречие със задължителната практика на ВКС и ВС в тълкувателни решения и постановления, както и в противоречие с практиката на ВКС, да е решен в противоречие с актовете на КС на РБ или на Съда на ЕС, или да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 2 ГПК независимо от предпоставките по ал. 1 въззивното решение се допуска до касационно обжалване при вероятна нищожност или недопустимост, както и при очевидна неправилност.
Атакуваното въззивно решение е валидно и допустимо.
Не е налице основание за допускане на касационно обжалване по първия от поставените въпроси. Въпроса е правно разрешен от въззивния съд и обуславя решаващите му изводи. Не е налице обаче поддържаното допълнително основание по чл.280 ал.1 т.1 ГПК. Съдебните актове, на които се позовава касаторът, са неотносими и не могат да обосноват противоречие в поддържания от касатора смисъл, тъй като са постановени при различна фактическа обстановка и с тях се дава отговор на различни правни въпроси от поставения в настоящия случай. Същевременно според непротиворечивата съдебна практика, вкл. и задължителна такава, установяването на релевантните за спорното право факти се извършва, чрез обсъждане и преценка на събраните по делото доказателства, като разпоредбата на чл. 12 ГПК задължава съда да обсъди всички надлежно събрани по делото доказателства, които са релевантни за спорното право, в тяхната съвкупност и взаимовръзка. Съгласно разпоредбата на чл. 153 ГПК съдът извършва преценка на събраните по делото доказателства, доколкото те се отнасят до спорните факти от значение за решаване на делото и връзките между тях. В случая въззивния съд е установил фактите от значение за спорното право при преценка на събраната по делото доказателствена съвкупност, обсъдил е мотивирано твърденията, доводите и възраженията на страните, и е изложил аргументи в подкрепа на изводите си за основателност на претенцията по чл.344 ал.1 т.1 КТ. Съгласно разпоредбите на чл. 333, ал. 3, предл. 1 от КТ, във вр. с § 1, т. 6 от ДР на КТ, с предвидената в първата от тях предварителна закрила при уволнение, се ползва работник или служител, който е председател или секретар на синдикална организация в предприятието на работодателя. Решаващият състав е съобразил акта си и с последователната практика на ВКС по приложение на чл. 154, ал. 1 ГПК. Според това правило всяка страна носи доказателствената тежест за фактите, от които извлича изгодни за себе си правни последици и когато това не е направено съдът следва да приеме, че фактите не са се осъществили и страната, която се позовава на тях, не може да се ползва от правните им последици. Въззивната инстанция е приела, че ищецът е доказал факта, че е председател на синдикална секция на КТ“Подкрепа“ в предприятието работодател.
Втори въпрос е фактически, а не правен - касае установяването на факти и преценката на доказателствата, поради което не може да обуслови селектирането на жалбата
Третия въпрос е процесуалноправен и е поставен във връзка със задълженията на въззивния съд да прецени доказателствата по делото и да се произнесе по доводите и възраженията на страните, като изведе самостоятелни фактически констатации и правни изводи. Този въпрос е принципно обуславящ изхода на делото, но в случая не се установяват допълнителните предпоставки за достъп до касация. При постановяване на решението въззивния съд е съобразил процесуалните си задължения да обсъди доводите и възраженията на страните, и да изложи собствени решаващи мотиви по съществото на правния спор. Несъгласието на касатора с приетото за установено от въззивния съд и с резултата по делото, представляват доводи за неправилност на въззивното решение, относими към касационните основания по чл.281 т.3 ГПК, които не са предмет на разглеждане във фазата по чл.288 ГПК.
По пети въпрос в изложението: По отношение на този въпрос не е налице основанието поддържано от касатора за допускане на касационно обжалване на въззивния съдебен акт по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Съгласно т. 4 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ВКС по тълк. дело № 1/2009 г., ОСГТК правният въпрос от значение за изхода по конкретно дело, разрешен в обжалваното въззивно решение е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена, предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. В настоящия случай разпоредбата на чл. 225 ал.1 КТ е достатъчно ясна, а по въпроса как следва да се определя обезщетението по чл. 225, ал. 1 КТ, когато уволненият не е отработил пълен месец преди уволнението е формирана постоянна практика на ВКС, обективирана в решение № 665/11.01.2011 г. по гр. д. № 1688/2009 г., ІІІ г. о., която не се налага да бъде променяна. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение намира, че на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК, касационното обжалване на въззивното решение, следва да се допусне по този уточнен от съда материалноправен въпрос, а именно: Как следва да се определи обезщетението по чл. 225, ал. 1 КТ при положение, че уволненият работник или служител няма пълен отработен месец преди уволнението?, заради проверка за евентуално противоречие с практиката на ВКС.
По четвърти въпрос в изложението, касационно обжалване не следва да се допуска, доколкото правните разрешения по него са свързани и обусловени от отговора на въпроса, по който касационният контрол се допуска.
С оглед на посочено по-горе, въззивното решение следва да бъде допуснато до касационно обжалване в частта, с която е потвърдено решението на първоинстанционния съд, в частта му, с която „Тролейбусен транспорт - Враца“ ЕООД [населено място] е осъдено, на основание чл.344, ал.1, т.3 от КТ, да заплати на Т. Н. Ц., обезщетение за оставането му без работа поради незаконното уволнение.
По отношение на останалата му част, касаеща исковете с правно основание чл.344, ал.1, т.1 и т.2 от КТ, касационно обжалване на въззивното решение не следва да се допуска.
По отношение на жалбата, против въззивното решение, в частта му, с която е потвърдено Определение № 260580/01.12.2020 г. по гр. дело № 176/2020 г. на Районен съд – Враца, с което е оставена без уважение молба на „Тролейбусен транспорт - Враца“ ЕООД [населено място], с правно основание чл.248 ГПК, за изменение на решението от 22.06.2020 г., в частта му за разноските, доколкото въпроса е свързан и обусловен от изхода по делото, по същия съдът ще се да се произнесе със съдебния си акт, в зависимост от крайния изход на спора.
Съгласно чл. 18, ал. 2, т. 2 от ТДТССГПК, на жалбоподателя следва да бъдат дадени указания за внасяне по сметка на ВКС на дължимата държавна такса в размер 152,61 лв. и за представяне по делото на вносния документ за това в установения от закона срок.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на III г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационното обжалване на въззивно решение № 2601824/17.11.2021 г., постановено по в.гр.д. № 103/2021 г. по описа на Окръжен съд – Враца, В ЧАСТТА, с която е потвърдено решение № 336/22.06.2020 г. постановено по гр.д. № 176/2020 г. по описа на Врачанския районен съд, в частта му, с която е осъдено „Тролейбусен транспорт - Враца“ ЕООД [населено място], на основание чл.344, ал.1, т.3 от КТ, да заплати на Т. Н. Ц. обезщетение за оставането му без работа поради незаконното уволнение за периода от 04.12.2019 г. до 04.06.2020 г. в размер на 7630,56 лв.
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 2601824/17.11.2021 г., постановено по в.гр.д. № 103/2021 г. по описа на Окръжен съд – Враца, в останалата му част.
УКАЗВА на жалбоподателя „Тролейбусен транспорт - Враца“ ЕООД [населено място], с ЕИК[ЕИК], в едноседмичен срок от връчване на съобщението да представи по делото документ за внесена по сметка на Върховния касационен съд държавна такса в размер 152,61 лв.; като при неизпълнение на тези указания в посочения срок касационната му жалба ще бъде върната.
В зависимост от изпълнението на указанията, делото да се докладва на Председателя на Трето гражданско отделение за насрочване в открито съдебно заседание, или на съдията-докладчик за прекратяване.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2. |